Теодора Красимирова Кузева

Специалност „Японистика”, 2ри курс

Фак.номер: 80229

Съдържание:

1.  Увод

2.  Ролята на императора като държавен глава

3.  Законодателна власт

4.  Изпълнителна власт

Източници:

Introduction to Japanese Law, Yosiyuki Noda, University of Tokyo Press

http://en.wikipedia.org/wiki/Government_of_Japan 

http://www.kantei.go.jp/foreign/index-e.html

Държавното устройство на Япония е интересна тема за разглеждане, тъй като трудно може да се сравни с това на други държави. То е съчетание между традиция и модерен начин на управление.

Целта на разработката е да разгледа в общ план структурата и организацията на властта в Япония, като се обръща внимание и на някои нейни специфики.

Императорът

Япония е конституционна монархия, където властта на императора е много ограничена. Като церемониална фигура, той е определен от конституцията като "символ на държавата и на единството на народа". Императорът ефективно действа като държавен глава при дипломатически случаи. Акихито е настоящият император на Япония. Нарухито, принц на Япония, е наследник на трона.

Според Конституцията, главната функция на императора е да бъде символ на Японската държава. Член 1 на Конституцията гласи: „Императорът е символ на държавата и единството на хората”. Императорът може да извършва държавни актове, които служат, за да дадат ритуална форма на актове, които вече са били решени от компетентните държавни органи. Властта на императора е много ограничена.Според член 6 и 7 на Конституцията правомощията на императора са следните:

1.   Назначаване на министър председателя след като той е бил избран от Парламента.

2.   Назначаване на главен съдия на Висшия съд по препоръка на кабинета.

3.   Оповестяване на поправки в Конституцията, законодателството, укази и договори.

4.   Свикване на Парламента

5.   Разпускане на Камарата на представителите

6.   Назначаване на избори за членове на Парламента

7.   Обявяване на номинацията и освобождаване на министри и други държавни служители

8.   Обявяване на цялостна или специална амнистия, упражняване на правото на милост и възобновяване на цивилни права.

9.   Връчване на държавни признания.

10. Обявяване на инструменти за ратификация и други дипломатически документи.

11. Приемане на чужди посланици и министри.

12. Извършване на определени държавни церемонии.

За да може императорът да извършва всички тези държавни дела, той трябва да работи според препоръката и одобрението на кабинета. Тоест не може да изпълнява тези функции освен ако не съвпадат с предварително достигнато решение на кабинета.

Законовата позиция на императора пред новата Конституция е единствена по рода си. Той не може да бъде сравняван с обикновен монарх или президент на република, тъй като нито управлява, нито царува, а представлява символ на нацията. Той е институция, родена от опитите да се хармонизира дълга монархична традиция с изискванията за модерна демократична република.

Законодателна власт

Законодателен орган на Япония е Националната Диета, двукамарен парламент. Диетата се състои от Камара на представителите, съдържаща 480 места, които се избират чрез преки избори веднъж на всеки четири години, или когато се освобождава Камарата на съветниците от 252 места, чийто  членове служат шест години.

Конституцията официално декларира, че Парламента е единственият орган за създаване на закони на нацията. Парламентът е също така, съгласно член 41, върховен орган на държавната власт.Той е най-важният от държавните органи, тъй като представлява нацията. Парламентът е квалифициран да реши общата воля на хората, без да се прибягва до други държавни органи. От двете камари на парламента,Камарата на представителите е с много по-голяма власт от Камарата на съветниците, тъй като има превес в случай на противоречие в позициите на двете камари по даден въпрос.

l  Избори за Камарата на представителите

Системата на избирателните райони, която е придобита е тази на т.нар "среден избирателен район". От това следва, че броят на местата във всяка област е между три и пет. Япония е разделена на 123 избирателни района, като броят на местата се изчислява въз основа на населението във всеки избирателен район. Законът предвижда, че списъкът на броя на местата за всеки избирателен район трябва да се променя на всеки пет години в зависимост от резултатите от последното преброяване, но в действителност не е направено изменение на списъците на избирателните райони от 1950 г. насам. От това следва, че има, както и в други страни, значителна диспропорция в много избирателни райони между броя на местата и броя на жителите. Така например,стойността на един глас в избирателния район на Токио е равна на само една трета от глас в съседна префектура. Право на вот има всеки пълнолетен гражданин, тоест навършил 20 години.

l  Избори за Камарата на съветниците

   Ако един и същ начин на гласуване е приет в двете камари,  съставът на Камарата на съветниците би следвал почти еднаква политическа идентичност с тази на Камарата на представителите. С цел да се установи разликата между двете един любопитен начин на гласуване е създаден. Разликата е в избирателните райони. Има два вида избирателни райони. Един от тях е наречен национален избирателен район(цялата страна е един избирателен район), а другият- местен избирателен район(всяка префектура е един избирателен район).

Общият брой на местата за съветници е 252. От тях 152 са за местния избирателен район и 100 за националния избирателен район. Във връзка с местния избирателен район, броя на местата, варира според префектура, от две до осем. Тъй като мандатът на съветниците е шест години, половината от броя на членовете на Камарата се подновява на всеки три години.

Всеки член на Парламента представлява цялата нация, той не може да бъде обвързан с императивен мандат. Представителите се избират за срок от четири години, като съветниците за шест години.Всеки член на Парламента се радва на някои имунитети съгласно Конституцията и получава заплата,която не може да бъде по-малко от най-високата за държавни служители.

l  Структура на Диетата

   Член 58 от Конституцията предвижда, че всяка камара създава свои собствени правила за управлението на своите заседания, производство и вътрешна дисциплина. Както е в повечето парламентарни системи, има поредица от комисии, чиято задача е да подготви теми за дискусии в пленарните заседания. Два вида комисии са предвидени-постоянни комисии и специални комисии. Има шестнадесет постоянни комисии за всяка камара. Всеки член на Парламента трябва да бъде член на най-малко една постоянна комисия.

Японското законодателство не позволява постоянен парламент. Парламентът, с няколко изключения, може да действа само през определен период от време наречен сесия (kaiki). Конституцията предвижда три вида сесии: редовни сесии, извънредни заседания, както и специални сесии. Трябва да има една редовна сесия всяка година. Извънредни сесии се организират, когато възникне необходимост, извън редовната сесия. Специалните сесии са като извънредните заседания, но те се свикват тридесет дни след парламентарните избори след разпускането на Камарата на представителите.

Дължината на редовна сесия е 150 дни. Продължителността на извънредните и специалните сесии се определя с решение, взето в съгласие между двете камари.

Изпълнителна власт

Началникът на изпълнителната власт, министър-председателя, се назначава от императора на Япония след като бъде определен от Диетата измежду своите членове и трябва да се ползва с доверието на Камарата на представителите за да остане на поста си. Министър председателят е ръководител на кабинета (в буквален превод от японски е "министър-председател на кабинета").
Той трябва да бъде член на една камара и цивилен гражданин. В кабинета, който той организира, също трябва да бъдат цивилни. Конституцията гласи, че по-голямата част на кабинета трябва да бъдат избрани членове на една камара на Диетата, като точната формулировка оставя възможност да се назначат и неизбрани служители.

Кабинетът е част от изпълнителната власт от правителството на Япония. Той се състои от министър-председателя и до четиринадесетима други члена, наречени „държавни министри”. Членовете на Кабинета са назначени след подбора на министър-председателя. Мнозинство на Кабинета, включвайки министър-председателя трябва да бъдат членове на Диетата и всички членове трябва да бъдат цивилни.

На практика, голяма част от властта на Министерския съвет се упражнява от министър-председателя. Според Конституцията, той упражнява "контрол и надзор" над изпълнителната власт, и няма закон, който да бъде приет без неговото съгласие. Докато министрите в повечето други парламентарни режими теоретично имат известна свобода на действие (в рамките на колективната отговорност), японският кабинет е ефективно разширяване на властта на министър-председателя.

Изрични власти

• Прилагане на закона.

• Ръководене на външните работи.

• Подписване на договори (със съгласието на Диетата).

• Администрация от държавната служба.

• Начертаване на бюджета (който трябва да бъде приет от Диетата). 

• Дарение на обща амнистия, специална амнистия, заменяне на наказание, отсрочка, и възстановяване на права.

• Всеки закон или кабинетна поръчка е подписана от съответния министър и приподписвана от премиера.

• Назначение на асоциираните съдии от Върховния съд от Япония (Освен върховния съдия , които е посочен от министър-председателя и формално назначаван от Императора).

 • Назначение на заместник министри

• Кабинет на Япония (от 7 Януари 2010)

Съдебната власт на Япония е независима от другите две. Съдиите се назначават от императора, по решение на Кабинета.

Исторически повлияна от китайският закон, японската правна система е разработена самостоятелно по време на периода Едо чрез текстове като Куджуката Осамадегаки. Въпреки това, от края на деветнадесети век, съдебната система е до голяма степен повлияна от гражданското право на Европа, особено Франция и Германия. Така например, през 1896 г. японското правителство създава граждански процесуален кодекс въз основа на немския модел. С промени,направени след Втората световна война, кодът остава в сила в днешна Япония. В Япония съдебната система е разделена на четири основни нива: на Върховния съд и три нива на долните съдилища.