Съдържание:

 І. Увод

ІІ. Кратък исторически преглед

ІІІ. Структура на съвременната съдебна система

1. Върховен съд

2. Висши съдилища

3. Префектурни съдилища

4. Семейни съдилища

5. Местни съдилища

ІV. Ролята на закона в японското общество

V. Заключение

І. Увод

         Япония е известна с изключително ниското си ниво на престъпност. В масовото съзнание образът на японеца е на човек, който винаги следва правилата и законите. Какво е това, което принуждава японците да не излизат от правия път? Дали е възможно причината да се крие в силната съдебна система? Тя ли е това, което е превърнало Япония в една от страните с най-малка престъпност в света?

Настоящата разработка цели да разгледа устройството на съдебната система в Япония и да установи дали японският опит би могъл да бъде трансплантиран в български условия и да благоприятства за справяне с проблема с високите нива на престъпност у нас.

ІІ. Кратък исторически преглед

Първите източници относно японската съдебна система се отнасят за периода VІІ – ІХ в. По това време в Япония се появява Кодексът Тайхо (大宝律令, тайхо рицурьо), който е съставен по китайски образец и е силно повлиян от конфуцианските ценности. След ІХ в. тази централизирана система от китайски тип започва постепенно да упада. Така по време на периода Камакура се утвърждава нова законова система, този път базирана на традиционните японски обичаи. Камакурското право цели да урежда споровете на базата по-скоро на прецеденти, отколкото на постановления, като системата е обвинителна (съдебния процес се инициира от тъжителя).

През ХVІ в. се реутвърждава тенденция към централизиране, като всеки влиятелен род съставя или коригира собствен набор закони, базирани на правилата на шогуната. Като правило, обаче, селяните са изправяни пред множество бюрократични спънки, за да се затрудни достъпът им до съдилищата, и вместо това са поощрявани сами да разрешават споровете помежду си. Тази съдебна системата се запазва в голяма степен непроменена практически до края на феодалния период, когато под западния натиск се налага Япония да я модернизира.

След Ресторацията Мейджи през 1868 г., с помощта на адвокати от Франция и Германия са преформулирани всички японски правни кодове, така получавайки значително влияние от римското право. Министерството на правосъдието (司法省, шихоушо), е създадено по силата на Конституцията Мейджи през 1871 г.

След края на Тихоокеанската война, законите отново са преформулирани, този път съчетавайки в себе си много от принципите на англо-американското законодателство – например равенство пред закона и състезателно правосъдие. От 1952 г. насам министерството носи името 法務省 (хоумушо).

ІІІ. Структура на съвременната съдебна система

Японската съдебна система е съставена от пет вида съдилища: Върховен съд, висши съдилища, префектурни съдилища, семейни съдилища и местни съдилища.

         1. Върховен съд

Върховният съд е най-висшата съдебна инстанция в страната, оглавявана от назначен от императора върховен съдия. Като представител на цялата съдебна система, председателят на върховния съд се нарежда по статус до министър-председателя, представител на правителството. Останалите четиринадесет съдии от Върховния съд, чиито звания отговарят по ранк на тези на министрите от кабинета, се назначават от министерския съвет, а след това се удостоверява с назначение от императора.

Съдиите от Върховния съд се избират измежду лица с широка визия и обширни познания за закона. Поне десет от тях трябва да се изберат измежду онези, които са се отличили като съдии, прокурори, адвокати и професори или доценти по правни науки, а за останалите не е необходимо да са юристи.

Съдиите от Върховния съд се назначават за срок от десет години и се пенсионират на 70-годишна възраст, но могат да бъдат освободени от длъжност, ако се установи, че физическото или психическото им здраве е компрометирано. Освен това, назначенията на съдиите от Върховния съд се преглеждат от народа по време на първите избори за членове на Палатата на представителите след назначаването им и на всеки десет години след това. В случай, че мнозинството е недоволно от някой съдия, той трябва да бъде освободен от длъжност.

Върховният съд упражнява апелативна юрисдикция на окончателно обжалване и жалби срещу постановления, както е предвидено специално в кодовете на процедурата. Освен това има юрисдикция върху делата, в които се отправят обвинения към комисарите на Националната агенция по заетостта.

Обжалване на постановление пред Върховния съд по граждански и административни дела е допустимо единствено в случай, че обжалването е на основание нарушение на Конституцията или тежки нарушения на разпоредби относно процедурите на долните съдилища, или – в случаите на обжалване на решение по криминално дело – ако наказателно-процесуалният кодекс не предвижда възможност за обикновено обжалване.

Върховният съд, обаче, може да приеме дело, ако прецени, че то касае важни проблеми, свързани с изграждането на закони и подзаконови актове.

Производството във Върховния съд започва с подаване на жалба от страна, недоволна от отсъждането на по-нисш съд (обикновено на висш съд). Обикновено Върховният съд отсъжда въз основа единствено на преглед на документацията по делото. Ако съдът установи, че жалбата е основателна, съдебното решение ще бъде представено след като са изказани устни аргументи. В противен случай, жалбата се отхвърля без да се пристъпва към такива.

2. Висши съдилища

         Висшите съдилища са разположени в осем от най-големите градове в Япония: Токио, Осака, Нагоя, Хирошима, Фукуока, Сендай, Сапоро и Такамацу, като някои от тях имат и клонове, на брой общо шест. Всеки висш съд има териториална юрисдикция над една от осем части на страната. През април 2005 г. като специален клон на токийския висш съд е учреден висш съд за интелектуалната собственост.

         Висшите съдилища, с изключение на висшия съд за интелектуална собственост, имат юрисдикция върху жалби, подадени срещу отсъждания на префектурните съдилища и семейните съдилища, с изключение на случаите, когато жалбите са в директната юрисдикция на върховния съд. Жалбите по криминални дела, заведени първоначално пред местните съдилища, се подават директно към висшите съдилища, докато жалбите по граждански дела обикновено се предоставят първо на префектурните съдилища.

         Съдът по интелектуалната собственост се занимава изключително с дела, касаещи интелектуална собственост и патентни права, както и с обжалвания по граждански дела от префектурните съдилища, касаещи решенията на патентния офис.

         Делата във висшите съдилища обикновено се разглеждат от трима съдии, с някои изключения – като например дисциплинарни дела и дела за отменяне на решения на Комисията за справедлива търговия – които се разглеждат от петчленен панел.

         3. Префектурни съдилища

         Съществуват петдесет префектурни съдилища, всяко от които има териториална юрисдикция върху съответната префектура (с изключение на Хокайдо, която е разделена на четири области). Клоновете на префектурните съдилища наброяват общо 203.

         Освен в случаите, когато дело попада в директната юрисдикция на друг вид съдилище, префектурният съд е първа инстанция за повечето дела. Префектурният съд има апелативна юрисдикция над жалби срещу решения, взети от местните съдилища, също се представят пред префектурния съд.

         Като правило, делата в префектурния съд се разглеждат от един съдия, но има някои случаи, в които се изисква тричленен панел – например когато се разглежда дело за престъпление, което е наказуемо със смърт или доживотен затвор.

         Всички префектурни съдилища и някои от клоновете им провеждат наказателни производства с участие на цивилни съдии (裁判員, сайбан-ин). Такива дела се разглеждат от панел, съставен от шестима цивилни и трима професионални съдии.

4. Семейни съдилища

         Семейните съдилища и клоновете им се намират на същите места като префектурните съдилища и техните клонове. Допълнително, офиси на семейните съдилища има и 77-те местни съдилища.
         Семейните съдилища са специализирани в уреждането на съдебните спорове, отнасящи се до отношенията между съпрузи и родители и деца, както и делата за младежка престъпност.
         Дела, заведени пред семейния съд, се разглеждат от един съдия или тричленен панел.

         5. Местни съдилища

         В страната има 438 местни съдилища, които се занимават с граждански дела за суми ненадхвърлящи 1.4 млн. йени и криминални дела за нарушения наказуеми с глоби или леки наказания, например кражби и злоупотреби.
         Местният съд не може да определя тежки наказания и лишаване от свобода за срок над три години. Ако съдът счете за уместно по-тежко наказание, делото трябва да бъде прехвърлено към префектурния съд.

Всички дела в местния съд се разглеждат от един съдия.

ІV. Ролята на закона в японското общество

Както и в останалите индустриализирани страни, законът играе централна роля в японския политически, социален и икономически живот. Фундаменталните разлики между японските и западните правни концепции, обаче, често карат западняците да вярват, че японското общество се гради по-скоро на квази-феодалните принципи на патернализъм и социална хармония. Статистиката сочи, че в средата на 80-те години на ХХ в. в Япония има над петдесет пъти по-малко адвокати в сравнение със САЩ, страна с население само двойно по-голямо от японското. Този факт е представен като доказателство за нежеланието на японците да разстройват взаимоотношенията помежду си чрез съдебни спорове.

Но културното предпочитание към социална хармония не е единственото обяснение. Министерството на правосъдието внимателно пресява висшистите, които желаят да практикуват като адвокати или съдии. Всяка година около 25000 души кандидатстват за участие в двугодишната задължителна програма на института за правно обучение, но едва 2% от кандидатстващите са допуснати до нея. Така от института всяка година се дипломират едва неколкостотин адвокати. Заради недостига на персонал, съдебната система е силно обременена. По тази причина гражданите често са съветвани да търсят извън-съдебни спогодби.

През пролетта на 2009 година с цел да се осигури по-голямо участие и повече съпричастност на обществеността към съдебния процес стартира системата на цивилните съдии (сайбан-ин), която дава възможност на обикновените граждани да участват в процеси заедно с професионални съдии. Цивилните съдии се избират, подобно на съдебните заседатели на запад, на случаен принцип, като изискванията към тях са да имат навършени 20 години, да са завършили средното си образование, и да са регистрирани в избирателните списъци.

Въпреки опитите на министерството на правосъдието да популяризира новата система (включително чрез брошури, кратко анимационно филмче и дори видео игра), засега 70% от японците не са склонни да служат като съдии.

V. Заключение

Въпреки, че японците са като цяло законопослушни и проявяват уважение към законите и властта, вероятно ще сбъркаме, ако търсим причината за ниските нива на престъпност в силната съдебна система или строгостта на предвидените наказания. Всъщност, точно обратното – с изключение на редките случаи на смъртно наказание, присъдите са като цяло учудващо леки. В случаите, когато престъпник е осъден на лишаване от свобода, присъдите са сравнително кратки.

Освен това, японците често опитват да решат проблемите си чрез договаряне помежду си, без да ги довеждат до съд. Причината за това вероятно се корени във феодалния период. Не само, че по всякакъв начин се е целяло споровете да се решават от засегнатите, без да се разчита на съдебната система; обществото е било оформено по такъв начин, че търсенето на външна намеса да носи сериозни вреди на ищците. Случвало се е не само те, но и семейства или дори целите им села да бъдат „възнаградени” за съдебните си дирения със смъртно наказание. Това е бил един от многото начини за възпитаване на конформизъм и груповото самосъзнание, което се е запазило в японеца и до днес. Тъй като всеки знае, че е отговорен не само пред себе си, а и пред другите, винаги обмисля добре действията си предварително. И не само това – тъй като всеки е наясно, че действията на околните могат да имат неблагоприятен ефект върху него самия, и стриктно следи какво вършат тези около него, се създава сравнително неблагоприятна среда за развитие на  престъпност.

Това са причини, които правят „износа” на японски опит в чужбина изключително труден, защото не става въпрос просто за заимстване на правен опит, а за съвсем различни от родните морални ценности.

За съжаление в този случай японският опит надали може да бъде в полза за решаване на проблемите в нашата страна.

VІ. Библиография

http://www.courts.go.jp/english/system/system.html#05

http://en.wikipedia.org/wiki/Supreme_Court_of_Japan

http://www.alanmacfarlane.com/TEXTS/law&custom.pdf

http://www.moj.go.jp/ENGLISH/issues/issues03.html

http://en.wikipedia.org/wiki/Juries_in_Japan

http://www.nationmaster.com/red/country/ja-japan/cri-crime&all=1