МАЯ ГАЙДАРОВА,следдпломна спциализация японистика, СУ"Св.Кл.Охридски"
СЪДЪРЖАНИЕ:

1. УВОД
2. ДЪРЖАВАТА В СТОПАНСКОТО РАЗВИТИЕ НА ЯПОНИЯ СЛЕД  ІСВ.
3. ДЪРЖАВАТА В СТОПАНСКОТО РАЗВИТИЕ НА ЯПОНИЯ СЛЕД ІІСВ. И В НАШИ ДНИ
4. ЗАКЛЮЧЕНИЕ.

1.УВОД

Настоящата разработка не претендира за изчерпателност.  Целта и еда се откроят някои от най-характерните форми на намеса на държавата в стопаството на Япония.
 Развитието на японското стопанство в края на ХІХ и началото на ХХ век е неизбежно свързано  с държавната стопанска политика, която за Япония е играла съществена роля.  Държавно-политическата система се създава и развива заедно с модерната индустрия на страната и тясната им връзка и взаимодействие се запазва като традиция през цялата епоха на капиталистическото развитие.
 Корените и обаче се крият още в ранното японско средновековие, когато в страната се установява съсловното деление на обществото . Това са : самураи, селяни, занаятчии и търговци Съществували и ета /низши/. В продължения на векове тази система създава дълбоко чувство на принадлежност към определена общност, което се превръща в специфична национална психика и изгражда модел на поведение. Тези национални традиции се пренасят по особен начин в съвременните отношения в японските предприятия.
 Всичко това води до до оставянето на втори план индивидуализма  и личната инициатива за разлика от европейските и  американските социални отношения. По този начин  държавната организация на икономиката се базира на традиционното общностно мислене на японците, тяхната самодисциплина , а не толкова на частната инициатива. Тази политика на пряко участие на държавата и държавно стимулиране е резулта от необходимостта да се преодолее недостига на ресурси, ограничените пазарни възможности и жестоката конкуренция на западните страни. Това налага стопанска и военна експанзия на островната държава на Азиатския континент и в Тихоокеанския регион и създава здрава връзка между държава и икономика. Това е и причината за прякото участие на държавата в създаването на големите корпорации в страната. Така се прескача периода на свободния капитализъм , характерни за САЩ и Западна Европа и се стига до една ранна проява на държавно-монополистически капитализъм. Без да се отчитат тези особености трудно може да се обясни и съвременното състояние на вътрешното стопанско развитие и ролята на японската икономика в световното стопанство.

2.ДЪРЖАВАТА В СТОПАНСКОТО РАЗВИТИЕ НА ЯПОНИЯ СЛЕД  ІСВ И В НАШИ ДНИ.
В началото на ХХ  век претенциите на Япония за първостепенна роля в Далечния изток добиват реални измеренияслед войната с Русия през 1905 година. Модерно въоръжената и добре технически съоръжена японска армия и флот успяват да разгромят войските на Руската империя .
 След Първата световна война, в която Япония участва почти символично , тя успява да затвърди икономическото и военното си могъщество, стъпва на Азиатския континент, на който намира известна суровинна база и евтина работна ръка. Военната ситуация носи лесен просперитет за Япония. В следвоенния период Япония успявя да се формира като индустриален център в Далечния изток и да превърне големи райони от Азия и Тихоокеанския свят в свои сфери на влияние. Тя умело използва изгодната за нея следвоенна ситуация. Държавата консолидира своите интереси с интересите на корпорациите дзайбацу  и успява да обоснове милитаризацията на страната, като въздига самурайския дух и го превръща в инструмент за експанзия в обширни райони от Азия и Тихоокеанския регион. Япония успява да получи ролятя на доставчик на въоръжение и материали за воюващите и така увелечава в пъти мащабите на своя износ.  Държавните поръчки към военното производство са стимул за отраслите от тежката промишленост и големите финансово индустриални корпорации. Енергетика, металургия, машиностроене, химическа промишленост бележат чувствителен растеж не само  като обем на продукцията си , но и като брой предприятия и заети в тях. Разцветът на тежките промишлени отрасли и износът от своя страна водят до бързото развитие на транспорта и транспортната система на страната. Военните доставки  за съюзниците са причина и за увеличаване на флота, а корабостроенето отговаря с пълни сили на потребностите на външнотърговската експанзия. В този период стопанската политика на японската държава е почти изцяло ориентирана към външната търговия, в която основно място заема продукцията на тежката промишленост, макар че износът на традиционните коприна и текстил също бележи сериозно увеличение.
 В  условията на подем в страната се забелязват и елементи на социална криза. Насочената към износ политика на японската държава води до свиване на вътрешния пазар и нарастване на дефицита на стоки от първа необходимост, като в някои градове възникват т.н. „оризови бунтове”.
 Краят на войната бележи и края на икономическия бум в Япония Много предприятия затъват в дългове, износът силно намалява, големите държавни поръчки за военни доставки секват. Подписването от Япония на „Договор на деветте държави „  налага доста мащабни ограничения на страната. Значителната загуба на външни пазари не може да стимулира и вътрешните. Други неблагоприятни факгори също изиграват ролятя си за стагнацията в Японското стопанство. Земетресението в Токио през 1923 г. Предизвиква големи разрушения в района Токио-Йокохама, който е един от икономическите центрове на страната. Компенсирането на щетите изисква големи капиталовложения. Следва и общато кризисно състояние от 20-те години, водещо до разоряване на по-малките предприятия и поглъщането им от „дзайбацу”. 
 Този процес е толериран от държавата и така се затвърждава държавно-корпоративната насоченост в развитието на Японското стопанство. Така, благодарение на съвместните усилия на държавата и големите финансово-индустриални корпорациисе се насочва вниманието  отново към отраслите на тежката промишленост и военното производство. В тази ситуация отраслите на леката промишленост и селското стопанствоизостават. Държавната ориентация към експанзивна външна политика обаче започва да чувства затрудненията, породени от конкуренцията на големите западни държави, което налага ограничения в износа. Те пък от своя страна намаляват приходите в държавния бюджет.
 В такава ситуация отново излиза на преден план изпитаната държавна политика към милитаризация на икономиката и военна експанзия, намерила израз в завладяването на Манджурия, конфликти с Монголия  и Съветска Русия.
Преживяването на Великата депресия, обаче предизвиква първичен национализъм и насочва към път за решаването на икономическите проблеми, свързан към сътрудничество между групи или блокове държави. Великата депресия показва и кризата в либералния пазарен модел.  Политическия елит по това време сякаш вижда изход от ситуацията в подготовката за война.

3.ДЪРЖАВАТА В СТОПАНСКОТО РАЗВИТИЕ НА ЯПОНИЯ СЛЕД ІІСВ.

 Създават се доста благоприятни условия за японските стратегически замисли. Мощните концерни в големите градове произвеждат самолети, танкове, самолетоносачи, подводници  и различни други оръжия.  Разрастването на индустрията и евтината работна ръка водят до ниска себестойност и голяма продуктивност в японските предприятия.
 Първоначалните успехи във войната на Япония, обаче ттвърде бързо са последвани от поражения. Американското настъпление бързо стопява японските придобивки от първите години на войната и превръща архипелага в мишена на бомбардировачите. Японските градове понасят огромни материални загуби, а използването на атомни бомби ускорява решението на страната да приеме поражението си. Загубата довежда до окупациятя на страната отсъюзническите сили.  Възприетия типично японски модел на развитие през следвоенния период се отличава с няколко етапа.
 Първият 1945-1955 година е етап на възстановяване. През 1949 г. е създадено всеизвестното министерство на промишлеността и външната търговия, даващо голяма власт на технократите в стопанския живот на страната. Налагат се серия от реформи. Реформа на Конституцията – една от тях е забраната на Япония да притежава войска.  Поземлена реформа е широкомащабна и  радикална. Образователната реформа децентрализира образованието.  Важно за стопанското развитие на Япония е решението за закриването на военните заводи и разформироването на дзайбацу. Отменя се и забраната за съществуването на крупни японски предприятия, което дава възможност да да се възстанови двуетажната структура на японската икономика. Започва формирането на кейрецу- обединения с по-слаб пирамидален строеж , но все така централизирани и обвързани. На най-високото място в отраслите стои една голяма фирма, а под нея има множество по-малки, които са обвързани със субконтрактни отношения.
 През 1955- 1965 г. се формират високите темпове на икономическото развитие на страната, а в периода 1965-1973 г. се осъществява явлението известно в цял свят като „Японско икономическо чудо”.
 Много  са въпросите относно този  стопански бум в Япония. Само японско явление ли е то?  Кои са предпоставките, условията и стимулите за осъществяването му? Може ли то да бъде възпроизведено в други страни и при други условия? Традиционните особености на японския характер и мироглед ли са в основата му? Доколко е значим приносът на държавага?
 Отговорите са много и различни, далече нееднозначни. Безспорно е , че държавата изиграва огромна роля за японското икономическо чудо, но нейното знчение е много специфично и различно от това на държавните структури в страните от Западна Европа  и САЩ.  Моделът на Япония е по –различен . Формира се своебразна система на индустриална политика с голямо значение на макропланирането. С него се занимава специален орган – Агенция по планирането към Кабинета на министър председателя.
 Друга особеност е политиката за технологично обновление, поставяща Японската икономика на принципно нова технологична база. Държавата въвежда високи амортизационни норми  и  кредитира въвеждането на ново оборудване. Тя залага технологичното обновление и формира пазарните структури и взаимодействия.
 Липсата на достатъчно добре подготвени кадри за високотехнологичните отрасли държавата компенсира със закупуването на чужди лицензи и съдействие при обединения  на фирми за разработка на нови продукти. Съдействието на държавата се състои и в създаване на вносно-износна банка, която кредитира външнотърговската дейност, но за стоки с вложен квалифициран труд. Вноса на ноу-хау е без такси и мита.
 Откроявят се и още иновации в макроикономическия модел. Това е трайната ориентация към високотехнологично производство.
 През 60-те години става известна и политиката на Икеда Хаято – План за удвояване на националния доход в рамките на десет години, който се състои от 5 основни мерки. Между тях са : максимално използване на обществени средства за интензификация на промишлеността, повишаване на квалификационното равнище на човешките ресурси и ускоряване на научно-техническите разработки, гарантиране на социална стабилност и др.  Протектира се и селскостопанската продукция / основно производството на ориз /.
 Бързият икономически растеж, обаче скоро проявява двойнственото си лице. Индустриализацията води до роблеми със замърсяването и рушенето на околната среда. През 70-те години държавата предприема набор от мерки  за оздравяване на увредената природа и прекратяване на новите замърсявания.
Петролната криза пък, заставя правителството да преразгледа доставчиците си на петрол и да предпочете азиатските и политически по-устойчивите арабски.  Въпреки това жертви на петролната криза има -  предимно малки и средни предприятия. През втората половина на 70-те г. Япония успява да се разгърне в предпочитаната си сфера – износа. За това допринася доброто кризисно управление, когато се съкращават неперспективните дялове от промишлеността / производство на алуминий / за сметка на постиженията в областта на автомобилостроенето например или разгръщането на научноизследователската дейност. В случая подходът на правителството съвпада с политиката на частните предприятия- полагане на усилия за изследвания и развитие на технологиите от производствата на бъдещето, полупроводниците и компютрите.
 През 80-те г. Япония тава една от първостепенните финансови сили. Японските високотехнологични продукти се оказват без истинска конкуренция дори в САЩ. В този момент държавната политика се насочва към равновесие и повишаване качеството на живота. Края на десетилетието отново е белязан от сянка на криза и признаци за отслабване на икономиката. Индустрията започва нова реорганизация, като се достига дори до нетрадиционното реорганизиране на персонала. Въпреки това се достига до т.н. „спукване на балона”. Проблем за икономиката на Япония започва да създава и демографското развитие на страната. Налага се повишаване на потребителския данък за да се финансират социалните грижи за застаряващото население.
 Същвременно в края на века и началото на новия се наблюдава усилено развитие на транспорта и транспортната инфраструктура, има и голям напредък при разрешаването на екологичните проблеми.
 Въпреки постоянните колебания японският икономически модел на микро, мезо и макроравнище показва как една разрушена страна с фалирала икономика може да се превърне във високо технологична и силно развита държава.

4.ЗАКЛЮЧЕНИЕ.

  Съгласно общоприетото мнение успехите на Япония след войната са резултат от от действията на японската държава, която осъществявайки комплекс от мерки , осигурява бързо икономическо развитие след векове затвореност и военна разруха. Тези мерки стават известни като японски модел на държавно регулиране. Този модел има нееднозначна оценка от икономистите. Въпреки това не може да се отрече , че намесата на правителството често е ускорявала тенденции и е създавала благоприятна среда за развитие , дори източник на това развитие да е била частната инициатива.
Като обобщение, могат да се посочат някои от формите  на участие на държавата в  икономиката, които Япония е предприемала и които прилага и в наши дни.

• Правителство, което активно направлява развитието на икономиката.
• Правителство , което избира и поддържа приоритетни отрасли, осигуряващи икономички растеж.
• Агресивно развитие на износа.
• Разнообразни правителствени предписания и инструкции и необходимост от съгласуване.
• Протекционизъм на вътрешния пазар, изразяваща се в защита на японските компании от външна конкуренция.
• Слабо антимонополно законодателство и официално разрешение на картелите.
• Преструктуриране на стопанството под правителствено ръководство и регулиране на финансовите пазари.
• Водеща роля на правителството при организация и финасиране на съвместни научноизследователски проекти.
• Ясна макроикономическа политика.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА И ИЗТОЧНИЦИ:
1. Н. Стефанов,  Лекционен курс.
2. М Портер, Х. Такеути, М. Сакакибара, Японская экономическая модель
3. Р. Калве,  Японците. Историята на един народ.
4. Д. Димитров, Н. Нешева-Къосева, Сравнителноа стопанска история