Ирина Шаркова, Японистика, Iви курс
Както в много други страни, където Будизма е навлизал в древността, в Япония той се е сблъскал с местната религия. Бидейки една значително по-малко агресивна религиозна система от християнството – която не признава ничии други вярвания освен своите собствени – будизмът е направил в архипелага същото, което и в материка – до голяма степен се е слял и синхронизирал с местните вярвания. Настоящата разработка ще се опита да обясни защо синхронизацията на Будизма и Шинто е било толкова важнa, както и защо той не би могъл да просъществува, без приеме в себе си и местните вярвания. Също така ще се опита да обясни как тези две иначе толкова противоположни във философиите си религия и верска система съществуват заедно толкова дълго време без сериозни катаклизми. Ако не се разгледа точно това сливане, и едновременно съществуване рамо до рамо, то не бихме могли да си обясним ефектите, които двете религии (макар за Шинто да използвам думата „религия” доста свободно) са имали и все още имат една върху друга.
Без такава синхронизация между Будизма и местните религии, без той да приеме в себе си обичаите на местните хора и да се адаптира към културата им и начинa им на живот, той не би могъл да се разпространи и вкорени толкова дълбоко, нито да оцелее толкова дълго. Да разгледаме накратко какво се е случило при навлизането на Будизма в Китай, за да направим после аналогия с Япония. При навлизането се през 1в от н.е. през Пътя на Коприната, Будизмът първоначално не е представлявал особен интерес за местните, дори е бил обект на критики от страна на чиновниците на империята, привърженици на Конфуцианството. Последното е една много земна система от вярвания, проповядваща ред, силно семейство, вярност към империята, социална стабилност и практичен начин на живот. От гледна точка на Конфуцианството, Будизмът е бил направо неморален – как точно един монах и аскет, търсещ духовно просветление и път към личната си Нирвана може да бъде полезен за империята?
За разлика от Конфуцианството, Таоизмът е бил много по-близък до новата религия. Дори може да се каже, че в началото Будизмът е бил разглеждан едва ли не като чуждестранен клон на Таоизма. Докато Будизмът не е приел в себе си вярванията на Таоизма, не е било възможно да пусне дълготрайни корени в Китай. Разбира се, в по-късен момент, когато собствените му позиции са били вече подсигурени, са започнали да се разпространяват учения не толкова повлияни от Тао.
Въпреки това, можем да кажем, че подобен е сценарият на повечето места, където е навлизал Будизма, с Япония нещата не стоят много по-различно.
Будизма навлиза в Япония през 467г от н.е. чрез китайски мисионери, които пристигат на архипелага. Първоначално религията не се приема особено добре, но след като императрица император Шотоку открито започва да го подкрепя, пътят за разпространението на Будизма е отворен. Благодарение именно на тази подкрепа от държавата започва бавното сливане и синхронизиране на Шинто и Будизъм като две верски системи участващи рамо до рамо в обществения живот на страната. През последвалите векове тази спойка между Будизъм и Шинто преминава през големи промени и развитие, но и двете съществуват в определена форма и до днес.
За да разберем защо тези две религии са просъществували толкова дълго заедно в културата на Японския народ, без да пречат една на друга, трябва най-напред да разгледаме вярванията на всяка от тях.
Шинто е базирана на естествената природна красота на архипелага, на опита на японците да обяснят произхода на света и произхода на своите острови. Според Шинто всичко има своето божество, или своето ками, своята жива аура. Японците се молят на тези ками, както и откриват и добавят нови ками във всичко, с което се запознават в хода на историята, включително и Будизма.
„Според Шинто естественото състояние на света е това на хармонията, в която божествените, природните и човешките елементи са дълбоко взаимосвързани. Нещо повече, човешката природа е изначално добра и чиста и злото идва от контакт с чужди сили и агенти, които омърсяват тази чиста природа и ни карат да правим неща, които повреждат тази изначална хармония.” – Пол Уот
Ками играят огромна роля в Шинто, защото те съществуват във всичко, което японците разглеждат като по-специално – може да е дърво, камък или вожд на клан. Ками е чистият дух, есенцията на това нещо. Именно защото Шинто разглежда чистотата като толкова важна – както физическата, така и духовната чистота – ритуалът на пречистването е толкова важен. За да се изправи вярващият пред ками, той или тя трябва най-напред да се е пречистил.
Според Шинто всички японци са произлезли от божественото семейство на Ками, или по-точно от върховната богиня на слънцето Аматерасу. Този мит за раждането на японския народ намеква за неговият божествен произход и връзката му с тези божествени същества, което от своя страна поражда силни националистични чувства. Този начин на мислене се пренася върху Будизма, където национализма се развива заедно с ентоцентристката гледна точка. Именно това първоначално застрашава съществуването на Будизма в Япония. Ако последният не се беше интегрирал с Шинто, собственият национализъм на японците вероятно щеше да го изтласка от архипелага, подобнo на ситуацията с Китай. Благодарение на способността на Будизма да се слее, в по-малка или по-голяма степен, с местните религии му позволява да остане и да се превърне в част от местната култура, преодолявайки етноцентризма на Японците.
Будизмът има дълга история на интеграция – между него и Хиндуизма в Индия, между него и Бон в Тибет, между него и Таоизма в Китай и т.н. Будизмът е така добре приет в Япония заради склонността му да приеме в себе си определение Шинто практики и традиции, както и Шинто да възприеме определени будистки вярвания и ритуали.
„Това се постига първоначално чрез идентифицирането на Ками с Буди и бодхисатви oт Махаяна Будизма. Чрез това идентифициране, будистите са могли да вкарат множество будистки вярвания в Шинто, а по-късно и да твърдят, че Шинто и Будизъм са две допълващи се крила на една и съща религия – твърдение, имащо голям брой привърженици в Япония.”- Пол Уот
Може да се каже, че една от основните причини за оцеляването и процъфтяването на Будизма в Япония е това, че е предложило на Шинто нови фигури, които да бъдат асимилирани от местната религия и обожествени като Ками. Способностите на тези фигури за изцеление, състрадание и милост са ги превърнали в популярни Ками и до днешно време.
Въпреки всичко, в един момент Будизма прави опит напълно да погълне Шинто и да се превърне във водещата религия на архипелага. Въпреки своята доста примитивна природа, както и въпреки навлизането на по-развити религиозни и философски системи като Будизма и Конфуциянството, те не успяват да причиняват изчезването на Шинто. Тази аборигенна, неписана религия, е намерила начин да остане важна част от японската култура, най-вече защото японците имат силно националистически мироглед и отказват да бъдат претопени.
Това не означава обаче, че Шинто остава като доминираща религия в Япония в нейната ранна история. Шинто заема по-нисък статус от Будизма, но същевременно се превръща и в негов защитник.
Докато Будизмът е фокусиран върху смъртта, върху намирането на покой, на изпразването на съзнанието от всичко, което пречи постигането на Нирвана, то мирогледът на Шинто е изконно оптимистичен, дори жизнерадостен, както подхожда на една религия, чието върховно божество е богинята на Слънцето.” – Пол Уот
Или, ако може да перифразирам – Будизмът е религия на смъртта, а Шинто - на живота. Не случайно японците използват будистки ритуали при погребение, а при сватба или раждане – шинтоистки.
Двете религии заедно отговарят на въпроси, които си задава всеки човек - от къде сме дошли и къде отиваме. Шинто се занимава с мита за сътворението на японските острови чрез двете изначални божества Изанаги и Изанами, а после и рождението на другите богове, както и със произхода на самите японци от Аматерасу.
Будизмът, от своя страна, отговаря на друг тип въпроси – тези за смъртта. Той говори за Самсара – прераждането и вечният кръговрат на живота – както и за Нирвана – постигането на лично духовно просветление.
За Японците, Шинто е началото, а Будизмът е краят и те пасват идеално заедно, задоволявайки техните духовни нужди.
„Шинто е посветено на насладата от живота, докато Будизмът търси начин да пробуди съзнанието, за да види животът такъв, какъв то е. Въпреки че Будизмът не е особено оптимистична религия, последното добре пасва на фундаменталните вярвания на Шинто. Будизма разглежда света като преходно явление и източник на страдание за тези, които са вкопчени в него, гледна точка, която рязко контрастира с тази на Шинто. Въпреки това, в Махаяна Будизма има оптимизъм, който добре пасва на Шинто – вярването, че всеки човек притежава потенциала да постигне Просветлението, което ще прекрати страданието, а щом страданието е прекратено, то и светът изведнъж добива позитивен вид.” – Пол Уот
Въпреки случаите на подтискане на едната религия от другата в различни периоди от историята на Япония (Шинто, през епохата на самураите, и Будизмът, по времето на управлението на Мейджи), двете продължават да съжителстват в хармония. Например, в съвремието честването на Новата Година често става с посещение, както на Будистки, така и на Шинто храм и молитви и в двата.
В закючение ще отбележа, че ролята на Шинто в Будизма е толкова голяма, че може да се каже, че Будизма има роля в Шинто. Интеграцията на двете религии е имала огромно значение за хармоничното им съжителстване на архипелага. Смятам, че Будизма не би бил така добре възприет от местното население, ако не беше възприел в себе си някои от практиките на традиционната религия. Вместо това, двете са се смесили и съществуват и до ден днешен, играейки огромна роля във взаимното си развитие.
Източници:
Watt, Paul. “Shinto & Buddhism: Wellsprings
