Доцент д-р Нако Стефанов
Празниците заемат важно място в духовния живот и националните традиции на всеки един народ. За Япония са характерни значителни традиции в провеждането на тези най-масови и шумни форми на културен живот. Несъмнено празниците са път към разбиране на много аспекти от спецификата на мисленето и светогледа на един народ. Те са част от неговата душа, ако се съгласим да приемем, че съществува такова понятие в смисъла на наличието на система от мисли и чувства, породени от общите материални условия на живот на една нация и отличаваща един народ от друг.
Страната на изгряващото слънце е изключително богата на празници. Почти за всеки ден в календара може да се намерят празници, дотолкова доколкото освен официалните, професионалните, религиозните, регионалните всяко отделно населено място си има свой празник. В японските праздници може много добре да се забележи преплитането на традиционното със съвременното. Мнозинството от традиционните празници е пронизано с религиозен дух, тъй като корените му лежат в пантеистическото минало на японската национална религия-шиннто/пътят на боговете/. Несъмнено, когато шинтоистките вярвания са подложени на силно въздействие от страна на будизма, възниква определен синкретизъм, който оказва влияние върху обрядната страна на празниците. В по-голямата си част празниците се провеждат на базата на шинтоистките храмове-светилища, общият брой на които в страната достига 80 000. Не случайно в основата на много японски празници стоят три основни обряда:
1/ селскостопанските работи; 2/ преклонение пред обожествените сили на природата; 3/ култ към предците. Поводи за възникване на един или друг празник служат например засаждането или събирането на основната култура - ориза, преодоляването на стихийни бедствия-наводнения, засуха, болести и т.н., основаване на храм в чест на някаква личност и т.н. Традиционните празници в Япония имат многовековна история. Например празника Аой съществува от шести век. Аой е наименованието на цвете. Празникът възниква по повод прекратяване на наводнение в град Киото. Празникът Гион съществува от девети век. Гион е името на квартал в Киото. Празникът е свързан с отбелязването на края на чумна епидемия. Празникът Тенджин съществува от десети век. Тенджин това е посмъртното име на Сугавара Мичидзане, поет, учен и калиграф, на който е посветен храма Теммангу в Осака. Празнува се във връзка с края на засуха. Що се отнася до обрядите свързани със селскостопанските работи тяхното начало се губи в дълбините на вековете. Празниците възникват в различни слоеве на японския народ, едните водят призхода си от императорския двор/Аой, Гион, Бон(задушница, т.е. празник за спомняне на починалите), Джидай(парад на вековете, основан през 19 век, за да се отбележи годищнината от Мейджи ишин/, други възникват сред самурайството/Сеннин гьорецу-процесията на хилядата души, отбелязва се от 18 век насам във връзка със смърта на Токугава Иеясу, известен военоначалник, с когото започва властта на известния клан Токугава, продължила два века/. Трети сред търговците и занаятчиите/Ябуири, т.е. деня за отпуска на калфите и чираците/. Но постепенно празниците са излизали извън границите на този слой или класа, където са възниквали и са ставали общонационални или общорегионални. Празниците могат да бъдат разделени на общонационални и местни. Пример за общонационални празници може да послужат Танабата(седем вечери или Празник на звездите, произхода си води от китайската приказка за звездите Воловар и Тъкачка/Алтаир и Вега/. Началото му е през 8 век), Празникът на момчетата, Празникът на момиченцата. Към местните празници може да причислим известните по цялата страна Гион /гр.Киото/, Сеннин гьорецу/гр.Никко/, Тенджин/гр. Осака/ и други. Японските изследователи са склонни да делят празниците по времената на годината-пролетни, летни, есенни и зимни. Трябва да отбележим, че сезонността, т.е. връзката с природните цикли е един от основните водещи естетически принципи и в други области на културата в Япония, напр. традиционното сезонно деление на средновековните поетически сборници. Несъмнено класификацията може да върви и по съдържанието на празника, т.е. свързан със селскостопанските работи, с избавлението от стихийни бедствия и болести, с култа към предците, със семейството, с наслаждението от природата. По японски празник - "мацури" оэначава също така "почитание", "поклонение", "служба", "култ". В древността с този термин са обозначавали всички действия, насочени към умиротворяване на боговете, т.е. поднасяне на дарове, в това число храна, танци, музика и други. Първоначално мацури са свързани с шинтоистките култове, но постепенно в резултат на взаимопроникването на шинтоизма и будизма и появата на шинтоистко-будистки храмове, напр. Тошогу в Никко, думата "мацури" получава по-широко използване, а по-късно получава смисъл обозначаващ всички празници, а не само религиозните. Отначало мацури е тържествен религиозен ритуал и обряд. Трансформацията от обряд към празнично веселие се извършва през 14-15 век., когато празниците са излезли от вратите на храма на градските улици. От тогава за по-голяма тържественост по време на мацури се организират шествия със свещен олтар, оформен във вид на малък преносен храм/о-микоши/, платформи колесници/хоко и яма/, танци и песни.Активните участници в празника се подлагат на ритуално очистване/мидзугори/, т.е. мият се със студена вода независимо от сезона.За среща на божеството се правят определени приготовления. Въвежда се ред в селището и храма. Божеството се огражда със свещено въже-шименава. Поставя се ритуална храна. Знакът, че всичко е готови служат бели флагове с изписани названието на храма или божеството или просто ивици бяла хартия сложени на дълъг прът.В едни празници ключов момент може да бъде ритуалната церемония вътре в храма, а при други шествието, когато по улиците носят о-микоши направен от цветен картон, дърво хартия и т.н. Смята се че по време на провеждането на празника в о-микоши се вселява духа на божеството. О-микоши е украсен с модели на вратите на шинтоисткия храм/тории/, отгоре се изобразява птицата-феникс. Храмът се слага на носилка и го носят мъже в бели традиционни шорти и бели куртки, понякога само с бели превръзки.На челата им има превръзки /хачимаки/. Шествието се съпровожда с ударите на барабан/тайко/, които повтарят тропането на краката на носачите. чува се възглас "вашшой", т.е. нещо от типа "раз-два, давай". След свършването на шествието о-микоши се вкарва в главния храм. Друга част на атрибута на празниците е колесницата-платформа. В зависимост от празника те са няколко вида: с алебарди, във вид на кутия, колесници с сложени върху тях големи барабани/тайко/. колесниците са богато украсени с цветя, мечове и т.н. На тях се разполагат "легендарни герои" от японската история, а също музиканти. Колесниците понякога достигат височината на двуетажен дом. Всяка колесница се съпровожда със свита -група мъже облечени в старинни костюми. Всеки празник завършва с изпращане на божеството. Зад този ритуал стои разбирането, че трябва да се избавим от божеството за да не се развличаме цяла година, а да работим. Това изпращане може да завърши с церемониални огньове, с фоейрверки/ханаби/, с ритуални танци с голи мечове или просто с почистване на храма.Много от използваните елементи в японските празници са заимствани от Китай и даже от Индия. така например по времеа на празнуването на Нова година/празничния комплекс Нова година/, вечерта на втория ден е прието да се слага картинка със седящи в лодка седем бога на успеха и късмета/шичифукуджин/.Това е елемент от пантеона на японски, китайски и индийски богове.По време на празниците цари особена атмосфера. Участниците се делят на активни и пасивни. Активните са тези, които носят о-микоши, мият се с вода и т.н. Пасивните само гледат, но и едните и другите правят впечатление на ненормални хора. Обличат екстравагантни костюми, , разкрасяват лицата си, скачат ,викат несвързани думи и танцуват. В Япония съществува термин "мацури саваги", т.е. "празничен шум, бъркотия", чрез който термин добре се изразява атмосферата по време на празниците в Япония.
