Румяна Станчева, 1-ви курс японистика, СУ "Св.Кл.Охридски"
Когато споменем жените в Япония, в съзнанието ни изниква образът на красивата и изящна японка, облечена в кимоно. Но тази представа е много повърхностна, тъй като жената в Япония има по-значима роля в семейството и обществото от тази на красиво украшение.
Ролята на съвременната японска жена се е оформила в патриархална среда, защото съвременното японско семейство е запазило редица срецифични особености от миналото. От самото си раждане тя е възпитавана според тях, за да бъде подготвена да следва нормите и изискванията на семейството и обществото. Японското семейство като най-малка градивна частица на обществото оказва решаващо влияние върху социализацията на японеца. Под социализация обикновено се разбира сложният и многостранен процес на изграждане на човешката личност, навлизането й в социалната среда, приспособяването към нея, усвояването на определени социални роли.
В японското семейство първородният син се ползва с особенето предразположение на околните още от раждането си. По-малките братя се поощряват да развиват у себе си черти на характера като покорност е послушание, а що се късае до момичетата, то те много бързо започват да съзнават подчиненото си положение и действително се примиряват с необходимостта да прислужват, търпят и се покоряват. В съвременна Япония, която през последните 50 години учуди света с постиженията си във всички области на науката и техниката, патриархалността е неотделим елемент на културата. Тя буквално нахлува в днешния живот от дълбините на вековете.
Силното чувство за солидарност в семейството, разпространенно повсеместно в Япония, е друго важно следствие от семейната система. В ежедневието това чувство намира израз в неотклонното спазване на заповедите за почитане на родителите. В патриархалното семейство бракът се сключва независимо от емоционалните влечения. Макар че в днешна Япония положението се е изменило не всичко от миналото е преодоляно. Етесвеният стремеж на младите един към друг не се оценява като нещо сериозно.
Уважителното “западно” отношение към жената не се възприема в Япония. Самата същност на японското семейство е пронизана от дух на уважение към мъжа, който се възприема още от годините на детството. Чувството за подчиненост, в по-малка или по-голяма степен съзнателно, е фактор, допринасящ за емоционалната угнетеност на японската жена. Към нея се отнасят твърде по-различно, отколкото към нейните братя. Нещо повече – тя открива, че на практика е непълноправен член на семейството, тъй като рано или късно ще я омъжат и изпратят в друго семейство, за да ражда и възпитава синове. Йерархията на прадедите в семейството, където се е родила, както и в семейството, към което е преминала след брака, е йерархия на прадедите мъже. Будизмът учи, че жената стои по-долу от мъжа, сее зло и е причина за раздор. Според будизма, за да достигне състоянието на нирвана, блаженство и вечен покой, жената трябва да се прероди в мъж. Но затова тя е длъжна да страда, тъй като само по този начин може да изкупи вродените си грехове.
Конфуцианството разглежда семейството като градивна единица на държавата. Затова уважението към главата на семейството е също така задължително, както преданността към сюзерена. Стопанинът на дома е задължен да издържа семейството, но проявата на любов към жената и децата се смята за неуместна. Жената е длъжна безпрекословно да се подчинява на мъжа си, да мълчи, забранено й е да показва ревност. Според конфуцианството любовта е неуместен елемент в семейните отношения; мъжът има право да търси развлечения извън дома.
Тук трябва да се спомене особената категория жена – гейшата. Думата означава “талантлива жена”. Не всяка японка може да стане гейша. В миналото гейшите са били най-образованите жени в Япония. Те са били остроумни и добре запознати с националната литература, кокетни и весели, по-скоро артистки, канени срещу известно заплащане за културно развлечение и естетическа наслада, но без да губят женското си достойнство. Днес понятието “гейша” обединява различен тип компаньоки. Не е много лесно да се стане гейша, защото това изкуство изисква големи знания и разнообразни умения. Гейшата се наема, за да развлича гостите. Докато поднасят ястията, гейшата се шегува, свири, пее, танцува и така създава непринудена атмосфера и повдига настроението. Тя е създала характерна култура на развлечението, която мъжката половина от населението на Япония ревниво пази.
И за чужденците японката си остава удивително създание, надарено с вътрешна и външна красота, а нейният духовен свят буди възхищение.
Устойчивата японска традиция пречи на процеса на раздяла с патриархалността в семейството. Японската жена е обвързана с отговорността пред децата. Образът на майката за японеца е свързана преди всичко със смисъла, вложен в думата амае. Трудно е да бъде намерен превод на тази японска дума. Тя означава чувството на зависимост от майката, преживяно от децата като нещо желателно. Употребяваният в този случай глагол амаеру означава “възползвам се от нещо”, “глезя се”, “търся покровителство”. С тези думи японците изразяват отношението си към майката.
Съчинен през XVII век, сборника „Наставление за жените" съдържа задължителни правила за поведението на жените, които се спазват и до днес. „Жената трябва да гледа на мъжа си, сякаш той е самото небе" - пише в канонника. „Тя никога не трябва да се уморява да мисли как по-добре да се подчинява на мъжа, не трябва да мисли за него с неодобрение или лекомислено..." - се казва в текста. Основната и грижа е да отгледа синове и да се грижи за мъжа. Дъщерите се моделират другояче.
Сега родителите не слагат вече момиченцата си да спят изпънати на гръб с вързани крака, за да се научат още от малки на скромна поза дори на сън. Тинейджърки просто понякога не нощуват в къщи. Жената не ситни смирено зад мъжа си, а обикаля редом до него цял свят.
Социалните и икономически процеси в следвоенна Япония променя установения начин на живот. Японската жена е изправена пред необходимостта да работи.
Японската конституция от 1946 година за пръв път провъзгласява равни права за жените и мъжете. Но в японския контекст жените днес смятат, че става дума за равни възможности - а така в действителност те са по-свободни от мъжете, обвързани доживотно с компанията си. Според много социологически проучвания сега в Япония могат да се открият много повече дръзки и свободомислещи жени, отколкото мъже. Едно от проучванията показва, че по-голямата част от завършилите гимназия и обучаващи се в колеж са жени.
И вместо прословутото правило - „Път на мъжете" сега пробива „Път на жените". А жените набиращи все повече самочувствие в съвременните японски реалности, често казват: - „Да си жена в този мъжки свят". Това ги устройва напълно.
От раждането си японката е възпитавана да бъде и да се държи като жена. В японския език има характерен начин за изразяване на жените с особена мекота. Той се различава от изразите на мъжете. Основната и неоспорима роля на жената остава да държи дома и семейството, да възпитава децата. Женствеността както винаги във времето се крие в линията на врата като единствено той остава оголен след нареждане на плата на кимоното. В много световни класации японките са първи в света - вероятно заради женствеността, която не дръзват да загубят.
Литература:
Японците – В.А. Пронников, И. Д. Ладанов
Medieval and Early Modern Japan – William E. Deal
28.04.2009 17:22
Предстои ми брак с японец и за годините преживени с този човек, успях да разбера какво е отношението им към жената. Естествено е да държат на традицийте - не мога да избягам от ритулалите им, но и той не може да пренебрегне типичният български годеж. Но да оставим това....В този патриархален ред се крие невероятното уважение и любов към съпругата. Казвам "крие се" защото това е така в буквален смисъл! Мъжът винаги намира начин да покаже, че е благодарен на съпругата си, НО това се случва когато двамата са сами. Никога няма да видите японец, верен на традиционното да целува приятелката си на публично място. Той няма да й каже, че я обича, но тя ще го разбере по друг начин - с поглед, с някакво на вид малко и незначително нещо тя ще разбере, че е обичана. Смея да твърдя също, че японецът никога няма да унижи съпругата си, така че другите да разберат. За изневярата: физически, дори душевно той ще изневери, но няма да се разведе, защото за него това е унизително /. Те са хора, които много държат на семейното огнище/. Ако все пак това се случи, бъдете сигурни, че ще бъде порицан от родителите си.
Аз лично наричам японските мъже "скрити" - никога човек не знае какво му е в глвата /впрочем това важи не само за мъжете в Япония/.
В началото имах проблем и все се чудех защо този човек не говори за чувствата си, дори се уплаших и се разделихме за известно време. Дойде момент, в който отново се срещнахме и трябваше да се опознаем отново. Моя милост, уж познавайки нравите им /при все, че изучавам езика и културата им/ се заблуди ужасно, като прецени, че според поведението му оставаме приятели. НО УВИ! Когато си тръгна не каза нищо. След две седмици се разболях, обади се и ме пита как съм - в момента, в който разбра че имам проблем просто замълча.....и ми каза "Ок ще се чуем! Оздравявай!" След 4 дни дойде да ме види - тогава разбрах, че съм грешала през цялото време! Няма ше го онова каменно изражение, с което той си тръгна преди седмица?!? Просто дойде, за да се грижи за мен /не, че нямаше кой/ и да ми каже, че за него е "важно да съм здрава"!
Разказах този случай, не за да изливам душата си, а за да се опитам да обясня, непонятната и тайна за нас душа на японските мъже. Съветът ми е - когато изучавате тези хора не се доверявайте на това което виждате, а на т.нар. шесто чувство, това което Ви подсказват жестовете и четете между редовете! Дори едно Ча-но Ю може да бъде израз на любов, въпросът е как е направено и на тези, които успеят да усетят атмосферата им казвам - Честито, вече ги познавате!
03.07.2009 00:45
