Александър Христов, кореистика, СУ “Св. Климент Охридски”, София 2001. 

Технологията и технологичните промени без съмнение са ключов фактор в социално-икономическото развитие на една държава. Корейската история през вековете включва много научни и технологични постижения. Като например обсерваторията, датираща от 647 г. (най-древната, съществуваща и до днес обсерватория, известна на света), края на ХVІ в. (по време на т. нар. Имджинска война) – първия в света брониран кораб, първата в света функционираща фонематична азбука, в която за всеки вариант на звук е имало отделен знак, първата в света печатна преса (около 200 г. преди Гутенберг), плувиометър анемоскоп през ХVІ в. и много други. Но по ред причини Азия, в това число и Корея, изостава в технологично отношение от западната христианска цивилизация.
 С поемането па пътя на новия икономически курс през 60-те, разрешаването на проблемите от технологично естество се превръща във важна и неотложна задача пред корейското общество. Тук възниква въпросът как науката и технологията, които са в основата на индустриалното развитие на напредналите държави, могат да се използват ефективно в изостанали държави. След като веднъж е избрана експортна стратегия като основа на политиката към бърз социалноикономически възход, тази стратегия разчита предимно, както на внос на капитали и някои суровини, така и на внос на технологии. Въпреки това стратегията се оказва подходяща по онова време, когато международната търговия постоянно се разраства и разширява, а Република Корея има голямо преимущество, предвид евтината работна ръка и стратегически важното си местоположение за Pax Americana, което и дава достъп до чужди технологии, които да спомогнат за по-бързото икономическо развитие, в надпреварата със Северна Корея. За да помогне на предприятията във възприемането и адаптирането на чуждите технологии и за да създаде базова структура за научно и технологично развитие в дългосрочна перспектива, правителството основава държавно субсидирани изследователски институти и създава средно- и дългосрочни планове за развитието на науката и технологиите (НТ). По инициатива на правителството, през 1967 г. е основано Министерство на науката и технологиите (МНТ) (Ministry of Science and Technology). От 1969 г. МНТ се обособява като независим административен орган от съществуващия към Съвета за икономическо планиране отдел за технологичен мениджмънт (Bureau of Technological Management). Задача на МНТ е съставянето на планове за развитие на НТ, касаещи проблемите на индустриалните изследвания и развитието на икономиката, така също и развитието на човешкия ресурс. Чрез тези планове МНТ координира политиката и програмите за развитие на НТ, които се изпълняват от други министерства и агенции. Хората от МНТ полагат големи усилия за изпълняването на задачите си. Формулиран и въведен е закон за развитието на НТ, съставени са планове за развитие на техническия човешки ресурс.
Същевременно (година преди основаването на МНТ – през 1966-а) правителството основава Корейския институт на науката и технологията – КИНТ (Korea Institute of Science and Technology), като резултат от общите проекти за сътрудничество в областта на технологията между САЩ и Република Корея. Въпреки че преди това е имало няколко правителствени НИИ, прикрепени към различни корейски университети, КИНТ е първият институт за цялостни интердисциплинарни изследвания. Още от самото начало задачите на КИНТ са концентрирани главно в осигуряването на техническа помощ за индустриалния сектор – частен и държавен, по проблемите на възприемането, прилагането и модифицирането на внесените чужди технологии. По този начин ролята на КИНТ става основна за научното и технологично развитие в процеса на изграждането на индустрията в Южна Корея.
Друга важна институция в тази насока е Корейският институт за съвременна наука – КИСН (Korea Advanced Institute of Science) – първата институция в Корея, създадена за целите на обучението на първокласни кадри, специализирани в сферата на инженеринга и науките, свързани с индустрията. Любопитен факт е, че КИСН е поставен под юрисдикцията на МНТ, а не на министерството на образованието. Причината за това е да не се наруши принципът за “равенство пред закона”, т.е. правителството да изисква специалната подкрепа на министерството на образованието към една образователна институция измежду многото други.
Освен формирането на високообразован персонал в задачите на КИСН е и подобряването на образователните програми в техническата сфера. С цел да привлече студенти с първокласни възможности, правителството дава много привилегии на постъпилите в КИСН, като освобождава от военна служба, стипендии, общежитие. От значение е и това, че със създаването на КИСН правителството успява да привлече обратно в Корея много корейски учени и инженери, работещи в чужбина. С течение на времето значимостта на КИСН нараства и институцията се оказва едно много успешна дългосрочна инвестиция, след като неговите възпитаници постепенно започват да играят все по-важна роля в изграждането на индустрията и академичните среди на Република Корея.
Така, в изграждането на базата на НТ в Република Корея важен принос има триъгълникът МНТ, КИНТ и КИСН, проектиран от правителството.
След обновяването на конституцията Юшин и последвалият я курс към изграждане и развитие на ТХП шест производства са обявени за стратегически: на стомана, петрол, корабостроене, машиностроене, електроника и минно дело. Тази, по същество доста агресивна индустриална политика, изисква внос на технологии от по-високо равнище, за да може успешно да се промени и осъвремени промишлената структура на Република Корея. За целта критериите за получаване на разрешение за внос на чужди технологии, свързани с тежката промишленост са съществено либерализирани. Същевременно се насърчават преките чужди инвестиции и създаването на съвместни предприятия с чуждестранни фирми. Тежката индустрия е освободена от някои съществуващи рестрикции, като например ограниченията по отношение на дяловете на чуждестранните акционери. Предприетите мерки спомагат за нарастването на вноса на технологии. Същевременно в Република Корея са основани много научноизследователски институти, субсидирани от държавата, специализирани в такива сфери като машиностроене, корабостроене, електротехника, електроника, комуникации, енергетика, химия и др. В тези институции са привлечени много корейци – учени и инженери, от чужбина. Целта е да се помогне на предприятията да абсорбират технологии и, в дългосрочен план, да се създаде база за собствени разработки и развиване на технологии. Също така правителството инициира проект за построяването на “научно градче” в Тедук , където да се разположат част от държавно-субсидираните институти наред с частни такива. Перспективата е в създаването на интелектуална общност, в която учени и изследователи да обменят информация и опит.
Друг показателен факт в тази насока е правителствената политика към “специализация” на образователните институции в сферата на индустриалните науки и инженеринга. Под формата на награди за изследователски принос, стипендии, осигуряване на необходимо оборудване и др. подобни инициативи, правителството дава тласък към специализирането на университети и колежи в насока, която да е най-подходяща предвид условията на даден регион (например Техническият колеж към Пусанския университет набляга основно върху изграждането на специалисти в областта на машиностроенето, тъй като индустриалният център Чанг-уон близо до гр. Пусан (произвежда именно такава продукция.).
През 1974 г. влиза в сила Законът за професионално обучение. Законът задължава фирмите да обучават определен брой квалифицирани работници, пропорционално на общия брой на служещите във фирмата. При неуспех предприятието се облага с допълнителен данък, като средствата се насочват към държавните програми за техническо обучение. Създава се национална система от квалификационни изпити, според която даден работник, при успешно полагане на изпит за съответна степен на квалификация, получава сертификат и това се отразява върху работната му заплата – т.е. се увеличава. Системата спомага за създаването на висококвалифицирани кадри и наред с това цели да подобри социалния им статус и да се бори с традиционните конфуциански предразсъдъци към хората с практични умения.
Тук ще бъде необходимо да споменем, че наред с активните правителствени мерки и инициативи технологичното развитие на южнокорейската индустрия дължи немалко на САЩ и в голяма степен на Япония. Американското влияние върху корейската политика за развитие на науката и технологиите започва още през 1959 г., когато администрацията на И Сън Ман основава бюрото за атомна енергетика (Office of Atomic Energy), субсидирано от щатската администрация (по времето на Айзенхауер) чрез американската програма за използване на атомната енергия за мирни цели – US Atoms for Peace, плюс дългосрочните инвестиции от агенции за чуждестранна помощ. Голяма част от средствата се изразходват за изпращането на млади корейски учени в чужбина, главно в САЩ, което дава възможност на Република Корея за “летящ” старт в изграждането на университетската си система. КИНТ също е създаден благодарение на САЩ (администрацията на Джонсън) като модел и източници за финансова и техническа подкрепа са използвани две щатски институции – Battelle Memorial Institute и National Bureau of Standards.
Въпреки това може да се каже, че американското влияние върху развитието на науката и технологиите в Република Корея е далеч по-слабо от това на Япония. Повечето южнокорейски институции следват японския, а не американския модел. (Например Съвета за икономическо планиране и японския му еквивалент Агенция за икономическо планиране.) Икономическите министерства в Република Корея наред с техните правителствено субсидирани научноизследователски лаборатории се основават на принципи, които са по-близки до японските. И това не е чудно като се има впредвид, че президентът Пак вижда в японската следвоенна модернизация модел за развитие, който е подходящ и за Република Корея.
Историята на модернизацията на Япония е много по-дълга от тази на Република Корея. Още по времето на първите контакти на Япония със западната христианска цивилизация, японците осъзнават, че що се отнася до култура, история, цивилизация, те по нищо не отстъпват (и в много отношения дори превъзхождат) “западните варвари”. Основната разлика, в която се корени могъществото на Запада, е технологичният напредък. По време на т.нар. “епоха Мейджи” (1868 -1911 г.) Япония започва да осъществява активна политика, насочена към усвояването на научните и технологични достижения на Запада, което води до “бум” в изграждането на образователни и др. институции в тази насока. По този начин Япония се изправя пред предизвикателството да изгради на базата на собственото си културно наследство, добре развито в индустриално отношение общество, което да бъде способно да се справя с изискванията на новото време.
По ред исторически причини Корея не успява да се справи с тази задача през ХІХ в. и получава втори шанс едва след Втората световна война, като усилените мерки и успешните стъпки в тази насока датират от началото на 60-те години на ХХ в. По същото време – след края на Втората световна война, японците отново са изправени пред подобни проблеми предвид разрушената си икономика. По ирония на съдбата, Корейската война се оказва положителен фактор от голямо значение за развитието на японската икономика. Войната довежда до обрат в политиката на САЩ по отношение на окупирана Япония, който позволява възраждането на японската индустрия. Щатите се нуждаят от силна Япония, като източник на логистична подкрепа за войските на ООН в Корея. (Едва по-късно САЩ преоценяват значението на Япония като основен геополитически и геоикономически съюзник в региона.) Така Република Корея поема по пътя на модернизацията десетина години след Япония с тази разлика че няма почти никакъв опит в тази насока. И двете страни развиват икономиката си, активно усвоявайки чужди технологии с цел постигане на индустриално ниво, което да е сравнимо с това на развитите страни или както Воронов характеризира процеса – “игра на технологична прескочи кобила” (J. Woronoff, “Asia`s “Miracle” Economies”, 1986 г., стр. 262).
В светлината на тези факти и предвид сходното културно наследство и историческо минало не е чудно, че Република Корея възприема японското социално-икономическо развитие (включително и политиката към развитие на НТ) за модел на подражание. В ранните фази на следвоенната индустриализация и двете държави в рамките на индустриалните си политики акцентират основно върху експорта по сходни причини: нужда от много по-големи пазари от вътрешния, желание за достъп до валута, с която да се финансира вноса на технологии, стремеж към качество и цени, съответстващи на световните стандарти. В този смисъл може да се каже, че в лицето на Япония Република Корея има не само модел за подражание, търговски партньор, но и много сериозен конкурент.
 За да извлекат максимална полза от възприемането и развитието на чужди технологии и двете държави контролират преките чуждестранни инвестиции, пазарния достъп на чужди фирми, достъпа до чужда валута и договореностите за технологични лицензи. Същевременно политиката към насърчаване на инвестициите в технология цели ограничаване на вноса за сметка на стоки и оборудване (доколкото е възможно) собствено производство, изграждане на индустриална структура, отговаряща на съвременните изисквания, което, наред със сравнително ограничените възможности на вътрешните пазари и на Република Корея, и на Япония, да даде база и импулс за развитие на експортноориентирана промишленост.
Въпреки общите сходства в тази насока има и някои различия в политиката към развитие на науката и технологиите в Република Корея и Япония. Тези различия се изразяват главно по отношение на периметъра на институциите, работещи в тази насока и най-вече – в традициите и опита. В следвоенна Япония технологичната политика от самото начало се ръководи от министерството на външната търговия и промишлеността (МВТП или MITI – Ministry of International Trade and Industry). Същевременно такава (целенасочена) политика съществува още от 1933 г., когато се създава Съвета за развитие на науката в Япония. МВТП се появява в резултат от реорганизацията на министерството на търговията и промишлеността през май 1949 г. Негова задача е не само да търси начини за намиране на консенсус с лидери от частния сектор по отношение на правителствените стратегии за развитие, но така също и да контролира дейността на ключови агенции като например Агенцията за индустриални науки и технологии (АИНТ), да координира изследователската дейност в университетите и сътрудничеството им с промишлеността. Японското министерство на образованието, също като МО в Република Корея, има относително малка роля в развитието на технологиите. Институцията с най-голямо значение за провеждане на технологична политика е МВТП, а негов основен “инструмент” в тази насока е Агенцията за индустриални технологии, която след 1952 г. еволюира в АИНТ. Едно от първите и най-важни действия на АИНТ е представянето и въвеждането на системата за качествен контрол в японската промишленост (1949 г.)
Ефективното сътрудничество и взаимодействие между правителствените институции и частните агенции е едно от най-големите достижения в изграждането на японската система за иновации. От историческа гледна точка приватизацията на някои държавни изследователски институти е ускорена в резултат от окупацията на Япония. С директивата от 1948 г. за разформироване на Дзайбацу (съществуващите дотогава гигантски финансово-промишлени групировки от фамилен тип) е приватизиран научноизследователският институт за физика и химия – “Рикен”. Обществото за развитие на науките е друга неправителствена институция, чрез която се канализират обществените фондове за подкрепа на изследванията и развитието на индустриалните науки и инженеринга.
През 1959 г. в Япония е основан Съветът за наука и технология (СНТ), председателстван от премиера, в който участват финансовият и образователният министър, а така също генералните директори на АИП (Агенцията за икономическо планиране) и Агенцията за наука и технологии. По този начин в Япония чрез МНТИ се постига интеграция на технологичната с индустриалната политика, а с помощта на СНТ – интеграция на политиката за развитие на индустриалните науки с технологичната политика. Това “опростяване” и създаване на преки връзки подобрява ефективността на предприеманите мерки и улеснява контрола.
В Република Корея със създаването на МНТ се цели изграждането на научноизследователска инфраструктура, създаването на връзки между технологичните изследвания и индустриалното развитие. Първоначално МНТ е институция, подчинена на Съвета за икономическо планиране, който чрез нея формулира и координира политиката по отношение на развитието на НТ. С откъсването на МНТ от Съвета за икономическо планиране се усложнява и става по-трудно управляема връзката между индустриалната, технологичната и научната политика и това затруднява интеграцията им в цялостната икономическа политика.
Друга съществена разлика е опитът и традицията в отношение на научните и технологичните изследвания. В Япония формирането на държавни изследователски институции бележи началото си с основаването на “Рикен” през 1917 г. в Република Корея това става около 50 години по-късно – със създаването на КИНТ през 1966 г.
Разлика има и в политиката на двете държави към вноса на технологии. Активният внос на технологии намира израз в първите години на следвоенната икономическа стратегия на Япония. Но след като икономиката и се превръща в сериозен конкурент на международните пазари, японските управляващи осъзнават, че икономическият успех неминуемо ще доведе до бързото покачване на цените за внос на технологии. Затова още през 60-те в Япония се предприемат активни мерки за създаването на собствена база за научно и технологично развитие. Чрез контролиране на вноса на стоки като оборудване за научни изследвания и производство, а също така и на информационни системи, правителството окуражава местните доставчици на подобни стоки за различните производствени сектори. Този акцент върху развитието на родната технологична инфраструктура е може би най-значителното различие между корейската и японската политика в тази насока. Република Корея предприема съвършено различен подход – насърчава се вноса на съвременно оборудване, с което се цели възможно най-бързото осигуряване на конкурентни възможности за корейската индустрия на международните пазари. Това води до някои негативни последици върху търговския баланс, икономическото развитие по отношение на технологията (по онова време корейските производители също така се оплакват, че технологията, до която им е даден достъп не е нова, а в зряла фаза на развитие и дори понякога с изчерпан откъм по-нататъшно усъвършенстване ресурс), а така също води и до прекомерно високо степен на зависимост от чуждите компании, осигуряващи им технологиите (предимно японски и щатски). Въпреки тези негативни тенденции, преследваната цел – бърз социалноикономически възход, се осъществява успешно и това личи дори и от най-бегъл поглед върху данните, отбелязващи развитието и разрастването на икономиката на Република Корея през 60-те и 70-те.