Венцислав Келчев, IV курс,Фак. N: 80114, японистика, ЦИЕК, СУ"Св.Кл.Охридски", 29.01.2005г.

Увод
Световната история ни е срещала с много интересни факти. Безспорно един от тях е войнственото поведение на една сравнително малка държава през първата половина на 20 век. Логично е да се потърсят причините за това зараждане на милитаризма в Япония в началото на 30-те години.
Като основна причина се посочва политико-икономическите фактори от онова време, както и слабите правителства от периода на “демокрацията Тайшо”. Разбира се влиянието, което оказват тези фактори е безспорно, но все пак много държави са имали периоди на кризи и слаби управления, но не всяка е тръгвала по военен път да решава проблемите си.
Според мен причината трябва да се потърси в самото съзнание на японците и начина, по който те възприемат нещата, случващи се около тях. С тази разработка ще се опитам да покажа точно това японско съзнание и начина, по който то си кореспондира с конкретните събития от периода Мейджи до края на Втората Световна Война.
 
Влиянието на източните философии върху формирането на милитаристичния дух на японците. Самурайството.
 Съществена част от светогледа на хората от Изтока представлява вярата в безкрайната верига от смърт и прераждане на всеки човек в различни образи, като евентуален следващ човекшки облик е трябвало да бъде заслужен с праведен живот в настоящето. В противен случай е можело да се преродиш в какво ли не. Тази теория е изградила представата за вечното движение на всичко живо в един затворен цикъл (че всичко някога ще се повтори). Оттук идва и известният източен фатализъм- вярата в невъзможността да промениш предопредлената си съдба. Ето как разсъждава Конфуций, когато преминавал през земя, където се подвизавала банда разбойници: “Ако небето смята, че трябва да бъде погубена мъдростта, заключена в мен - така ще бъде. А ако не, тогава за какво ми е да се страхувам от тези разбойници”.
 На Изток отсъства това толкова ценено на Запад чувство на свобода. Източният човек не е свободен, а длъжен. Длъжен да живее по строго определен начин, или по-добре да умре. В този план е показателен примера на японското военно съсловие - самураите. При всякакво нарушение на “кодекса на честта”, самураят е бил длъжен да сложи край на живота си. Душата на самурая, това е неговия меч; професията му - войната; постояното му занимание - бойните изкуства. Физическо съвършенсвто, морална чистота, възвишеност на мислите- ето това е бил истинският самурай.
 Самураите управлявали Япония в продължение на тринадесет века, а апогеят на философията им е през шогуната Токугава (1603-1868). След като констатирахме, че в японците живее духът на воините, можем да дадем отговор на въпроса защо те не обичат да губят. Можем да разберем също така и отказа на Япония да склони глава пред западните колонизатори, дошли с кръстове и пушки  да подчинят “страната на изгряващото слънце”. Напротив, в началото на шогуната си Иеясу Токугава обявява Япония за затворена към света. Въпреки че държавата се “отваря” в средата на деветнадесети век, политическата концепция на новите управляващи е реално продължение на средновековната традиция. В този смисъл показателно е развитието на имериалистическата мисъл на японците едва няколко десетилетия по-късно.

Японският империализъм - Периодът Мейджи(1868- 1912)
 През 1854 в Токийския залив се появяват четирите “черни “ кораба на комодора Пери. Те идват с ултиматум за търговски отношения или война. В резултат Япония подписва с САЩ договор за “мир и дружба”, последват от много други основно търговски съглашения. Почти веднага да подпишат подобни “неравноправни догори” се нареждат и другите колониални империи от този период: Англия, Франция, Холадния. Причнита да бъдат наречени “неравноправни” е, че това са договори, включващи правото на екстериториалност на съответната страна, както и много неизгодни за Япония търговски отношения (например да се разменя сребро срещу злато). Най - недоволно от тези договори естествено е съсловието на самураите. Япония решава да поеме път на самостоятелно развитие по примера на “новите си западни приятели” и затова след смъртта на последния шогун Иемочи Токугава (1866) и тази на император Комей (1867) в страна започва така нареченената революция Мейджи.
 Започва реформиране на държавата по западен образец като се управлява съвместно от императора и създаденият през 1890 год.  двукамарен парламент (“Диета”). Издигнати са лозунгите “Японски дух, западни технологии” и “Да настигнем и да надминем”. Японците копират Запада по всички показатели, като изпращат множество делегации в чужбина да преразгледат неравноправните договори и да копират полезен опит. Именно така Япония се сблъсква с империалистическата мисъл.
 Държавата започва да строи военни заводи и да изгражда флот, изпращат се също военни делегации за обмяна на опит. Поканени са много чуждестранни военни стратези и конструктури. По въпросите за армията основен съветник е Франция, а за флота се търси опита на Англия.   Първият поглед навън е насочен към Корея. През 1873 год. в страната се надигат ожесточени спорове дали да се тръгне на поход към Коерейския полуостров и в крайна сметка се взима решение за отлагане. Все пак на следващата година се прави опит да бъде превзет Тайван, но мераците на Япония биват “охладени” от западните държави.
 Япония решава да тръгне по мирен път и в резултат през 1875 година в Санкт Петербург е подписан договор с Русия, според който Япония взима Курилските острови за сметка на Сахалин. Окрилени от този дипломатически успех, през следващата година японците започват провокации по корейското крайбрежие. Корея бива нападната, а само 22 години след първия си неравноправен договор със САЩ, Япония подписва такъв с Корея. На полуострова е настанена японска мисия и постоянно търговско представителство.
 Оказва се обаче, че империалистическата мисъл не е приоритет само на управляващите. Чрез образователната и пропагандна система в обществото се насаждат идеите за лоялност към императора и саможертва. Това разбира се не е толкова трудно да бъде възприето като се имат предвид тринадесетте века, в които предаността към господаря е била смисълът на живота за японеца. 
 Ако подписването на този неравноправен договор с Корея се е тълкувал по-скоро като локален конфликт, то като първо проявление на японския империализъм на световната сцена се смята войната с Китай (1894-1895).
 През 1882 год. в Сеул избухва бунт срещу японската мисия. Японската държава изпраща свои войски, които обаче биват посрещнати от китайската армия, дошла да брани Кроея въз основата на предишен договор за взаимопомощ. Сблъсъкт засега се отлага, а през 1885 год. в Цян Дзин е подписана конвенция за намеса от страна на Китай и Япония при безредици в Корея.
 В Япония осъзнават, че войната с Китай е просто  въпрос на време, а военните разходи  достигат 1/3 от държавния бюджет. През 1894 година японците решават да проверят докъде са успели да достигнат във военно отношение и като повод взимат едно от поредните въстания в Корея. Сеул е превзет за дни, монархът е арестуван, а на власт е назначено прояпонско правителство. Японците нахлуват в Манджурия, а когато вече надвисват и над Пекин, китайците предлагат сключване на мирен договор. През април 1895 година в Шимоносеки е подписано съглашение, според което Китай признава “независимостта” на Корея и преотстъпва на Япония остров Тайван, Пескадорските острови, както и полуостров Ляо Дун. На Япония е даден статут на “най-облаготелствана държава” и е предоставен достъп на японските търговци до китайските пристанища.
 Западните държави обаче не са особено доволни от този договор и затова съветват Япония да се откаже от Ляо Дун и прилежащия му Порт Артур, където по това време е разположена руска войска. Чувствайки се безсилна, Япония трябва да се съгласи с това предложение.
 Този неуспех обаче в никакъв случай не кара Япония да се откаже от империалистическите си намерения. Напротив, почувствала се уверена от военния си успех, започва още повече да увеличава сухоземните си и моркси сили. Японската преса и литература започва внимателно да след “световната политика” и различните конфликти, и започва така да се каже да гради “програмата минимум” и “програмата максимум” на японския империализъм. Възползвайки се от това, че Заападът не обръща особено внимание на японския печат, японските жирналисти развиват без никакви опасения своите теории.
 Именно тогава е издигнат лозунга “Азия на азиатците”, описващ Япония като центъра, около който трябва да започнат да се групират азиатските народи и да си върнат това, което “белите” колонизатори са им отнели. Наред с това във военните среди започва тайно да се формира картата на бъдещата “Велика Япония”. Границите й включват следните територии:
 На изток - цяла Полинезия
 На юг - Филипините и Австралия
 На запад - Сиам, китайските брегове, Монголия, Маджурия, Корея, Амурската и Приморската област
 На север - Сахалин, Камчатка, Бергинговите острови и Якутска област
Разширението на Япония до тези предели е трябвало да започне като се затвори като база пространството от Япония до азиатския континент. Първата цел би трябвало да бъде окупацията на Корея и Сахалин, които да предоставят път към богатата на ресурси Манджурия, а това изисквало да се кръстосат мечове с царска Русия.
Япония предприема необходимите дипломатически ходове, за да получи одобрението на Запада за евентуално нападение на Русия. Англичаните на вярват в “непобедимата сила” на Русия, както и във възможностите за решителна победа от страна на японците, а напротив - смятат, че една такава война би била изцяло от тяхна полза. По същия начин разсъждават и американските политици от този период.
В резултат на това през 1902 год.  в Лондон е подписан съюзен договор между Англия и Япония, а през януари 1904 год. военният министър на САЩ посещава страната като обещава от името на президента Теодор Рузвелт военна помощ в случай на война с Русия.
Осигурила си необходимия “гръбнак”, Япония напада на 8-ми февруари 1904 год. руската ескадра при Порт Арур. Русия губи тази война поради лошо ръководство от страна на военните стратези. На следващата година в Портсмут (САЩ) е подписан мирен договор. Според  него Япония взима Ляо Дун с Порт Арур, Дал Ни, южната част на Сахалин, Корея, както и южната част от китайската железница (около 1200 км).
През 1910 год. Япония окончателно анексира Корея.

Демокрацията “Тайшо” ( 1912-1926 год.)
През Първата световна война Япония се включва на страната на Антантата и завзема последователно Марианските, Каролинските и Маршалските острови (притежание на Германия дотогава). След изтеглянието на германските войски от Шан Дун, Япония установава своя администрация. Тогава японският посланик предава на китайският президент известните “21 искания”, групирани в пет раздела:
 Японски права  в Шан Дун
 Маднжурия и източна Монголия
 металургичният комбинат в Хам-пин, снабдяващ китайската армия
 искане Китай да не допуска до пристанищата си друга държава освен Япония
 да се назначат в Китай финансови и военни съветници японци, да се формира китайско-японска полиция. Половината от внесеното оръжие да бъде произведено в Япония.
Исканията са приети с изключение на последната точка.
 След Първата световна война се провеждат две конференции. На Парижката (1919год.) на Япония се предоставят всички германски владения в тихоокеанската зона. Япония тогава внася предложение да се приеме конвенция за “равенство на расите”, която обаче не е е възприета от САЩ, Англия и Австралия. Арогантният начин, по който това предложение бива отхвърлено охлажда вазимоотношенията със Запада.
 На Вашингтонската конеференция (1921год.) се приемат няколко договора, които са по-скоро в ущърб на Япония и това предизвиква вълна от вътрешнодържавно недоволство. Първият договор се отнася за неприкосновеността на тихоокеанските владения. Вторият договор (подписан от девет държави) подкрепя принципа на “отворени врати” и “равни възможности” по отношение на Китай, което означава, че Япония губи монополното си право над Китай от периода на Първата световна война. Третият договор засяга тонажа на флотовете в Тихия океан. Споразумяна е следната пропорция: САЩ - 5, Англия - 5, Япония - 3, Франция - 1.75, Италия - 1.75.
 Друга причина за ослабването на вярата в управляващите е кризата, настъпила след голямото земетресение в Канто (1923), жертвите от което са над 150 хил души. Същевремено в Япония се възобновява кaмпанията на “бялата опасност”, призоваваща жълтата раса да се бори срещу “белите колонизатори”. Започва се издаване на брошури на японски, китайски и други езици, в които се критикува Русия за това, че преди триста години е завладяла Сибир, Англия заради колонизирането на Индия и Тибет и САЩ заради влиянието им в почти всяка точка на Азия. Разбира се описано е, че именно Япония трябва да стане център на това движение за освобождаване от “бялата опасност”. Тъй като се е смятало, че западните държави са изтощени от войната и са заети си уреждането на следвоенните си взаимоотношения, именно тогава е бил подходящият момент за започване на реализиране на плана за “Велика Япония”.
 
Милитаризмът в Япония (края на 30-те години – края на Втората световна война)
 През 30-те години военните получват почти пълен контрол над правителството. Много политически врагове биват преследвани и репресирани. Цензурата в образованието и медиите прогресивно се засилва, а военните офицери заемат почти всички политически постове, включително и този на министър-председател.
 Първото военно правителство е на генерал Гиичи Танака (1927-1929год). Той идва на власт именно след кризите, които държавата претърпява след Първата световна война. По време на неговото управление планът за “Велика Япония” придобива официалност и става известен като “Меморандум Танака”. Управлението му  продължава само две години, защото по негово нареждане квантунската армия се замесва в Шан-Дунския инцидент.
След него на поста е представителя на Сей Ю Кай - Инукай Ки - убит по време на преврата на младите офицери, с което се слага край на партийните правителсва в до края на Втората световна война. Япония навлиза в етап на военно централизирано управление.
 През 1931 год. Япония напада североизточен Китай, като създава държавата Манджоуго с марионетно правителство на последния император Пу И. През 1933 год. Япония търпи критики за действията си в Китай и в знак на протест напуска Лигата на нациите (сег. ООН).
 През 1936 год. на власт в страната идва правителството на Хирота, което води до пълна фашизация. През същата година е подписан антикоминтерновския пакт с Германия. Към него през 1937 год. се присъединява и Италия. Малко по-късно Япония отново атакува Китай, като превзема почти цялата му територия. Японците извършват много убийства и жестокости, но най-кърваво от тях като че ли е Нанкинското клане, при което са убити над 200 000 души (основно жени и деца). През този период се извършва пълна мобилизация на страната, а близо 70-80% от бюджета отиват за военни цели.
 През 1940 год. на власт идва Коное. Той забранява всички видове партии, създава “Дружество за служба към отечеството “ и “Организация за подкрепа на трона”. През същата година официално се оформя Тристранният пакт - оста Рим- Берлин - Токио. Япония подчинява почти цяла югоизточна Азия и се изправа на кръстопът, дали да настъпи на север или на юг (СССР или САЩ). Това двоумене приключва, когато Германия и СССР сключват договор за ненападание (Рибентроп - Молотов). Решението е взето с нападението на Япония над американската база Пърл Харбър през декември 1941год.
 Първоначално войната върви с умерен успех на японците, но след решителната битка при Мидуей (май 1942 год), събитията вземат обрат и Япония започва да отстъпва. Окончателният й разгром идва след атмоните бомбандировки над Хирошима и Нагасаки. На 14.08.1945 год. е обявена тотална капитулация на Япония.
 След Втората световна война в Япония се установява американско управление, чиято първа задача е да изкорени това чувство на национализъм от обществото. Военните генерали са обявени за национални предатели и осъдени на смърт от международен трибунал.
Заключение
Когато след края на Втората световна война в Япония се установява американско управление и американците с учудване установяват, че японското общество не е настроено против бившите си военни управляващи. Причината за това се крие във факта, че всички тези военни правителства (1927-45год) са били напълно подкрепяни от императора. А щом става въпрос за императора, то не ще и дума, че това за японците е закон. Според националната религия Шинто той е с божествен произход. Може да се каже, че японското общество през военните години се е намирало в състояние подобно на хипноза.
Отрезвяването идва след атомните бобандировки над Хирошима и Нагасаки. Тогава за първи път в човешката история ставаме свидетели на подобен тип разрушение. Резултатът днес е, че Япония е може би най-пацифистката държава, а нейната следвоеннна конституция е известна с прословутия си член 9, с който Япония се отказва от армия и войната като средство за решение на всякакъв вид конфликти.
 ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:
 Reischauer & Craig, Japan. Tradition and Transformation, Houghton Mufflin Co, 1989
 Beasley W. G., The Rise of Modern Japan, St. Martin’s Press, 1990
 Селищев А. С., Японская Експансия: Люди и Идеи, Издательство Иркутского Университета, 1993
 Курс лекции по “Нова история на Япония”
 Различни източници от Интернет