Японските военни сили са въвлечени в три големи военни операции през двадесетте години след Обновлението Мейджи(1867-68 г.) – походът във Формоза (1874 г.), въстанието в Сацума (1877 г.) и Японо-Китайската война (1894-95 г.). Докато първите две войни са водени поради вътрешни конфликти, Японо-Китайската война е насочена навън още от самото си начало и е един вид тест за надмощие над Китай и корейския полуостров. Причините за благоприятния изход от войната и завоюването на Тайван са лесно забележими: Япония е по-добре оборудвана, по-добре ръководена и по-обединена от Китай. Поразителна е разликата в качеството на военната организация, въоръжаване и тактически умения през 1874-77 и 1894 г. Модел за модернизацията на военноморските сили и главен източник за закупуване на мореплавателни съдове е Великобритания. През 1894 г. флотата на Япония притежава двадесет и осем модерни кораба. Но по-важното тук е, че Япония може да поддържа, ремонтира и въоръжава своята флота. Армията е добър пример за начина, по който различни аспекти от модернизацията се преплитат.
През забележителните години между основаването на империята (1895 г.) и настъпването на милитаризма (1931 г.), Япония все по-бързо се превръща в част от модерния свят. Много години това е една успешна история, но по-късно историята приема обрат. Смъртта на император Мейджи през 1912 г. не е толкова значимо събитие, колкото падането на последната китайска династия предходната година, но по своеобразен начин е вододел. По това време обществото чувства, че смъртта на императора, който държал властта повече от четиридесет години от трансформацията на Япония, отбелязва края на една ера.
Освен това, през този период още едно събитие се определя като значимо – Руско-Японската война от 1904-05 г., която е резултат от противоречивите империалистични амбиции на двете страни. За двете воюващи държави цената е висока, но победата се присъжда на Япония. Мигновен резултат от победата на Япония е икономическата експанзия  в Манджурия, където една манджурска железопътна компания, чийто акции са притежание на японското правителство, скоро се ангажира с корабостроене, обществени услуги, миньорство и жп линии. Изчислено е, че през 1914 г. близо 79 % от всички японски инвестиции в Манджурия са в железниците. Освен това, 70 % от всички японски инвестиции в Китай до Първата Световна война са в Манджурия, а останалата част – в Шанхай.
Победата на Япония над Русия определя следващите четиридесет години от историята на завоювана Корея. Както другите империалистически сили, Япония управлява своите колонии в своя полза. И в Тайван, и в Корея, японската политика се основава на контрола върху местното население и експлоатацията на суровини чрез селективна модернизация. Но тази политика се оказва забележителна – развиват се транспорта и комуникациите, насърчава се земеделието, модифицира се собствеността на земите, поощрява се основното образование, като се набляга на изучаването на японски език с цел частична асимилация.
Войната срещу Китай и тази срещу Русия, стимулират японската вътрешна политика. И двете войни са последвани от взрив на националистическо чувство, което придава силен тласък на тежката промишленост. След 1906 г. Япония произвежда кораби, сравними по размер и качество с всички чуждестранни. Технологиите се развиват и големи постижения отбелязва електро-инженерството. Леката промишленост процъфтява, особено текстилната, като най-важната стока за износ отново е коприната. Правителството Мейджи силно насърчава модернизацията на тази индустрия, за да намали зависимостта от вноса, като наема чуждестранни технолози, които да захранват с ноу-хау и да бъдат в помощ. И тук най-облагодетелствани от икономическия растеж са дзайбацу, които запазват своите близки отношения с правителството. А доминиращата политическа партия – Сеиюукай ― (Асоциация на Приятелите на Конституционното Правителство) притежава дял от икономическото развитие, тъй като проектите за развитие на железниците и пристанищата са главното средство, чрез което тя печели регионална подкрепа и повишава политическата си мощ.