Доцент д-р Нако Р.Стефанов

"Ваби"(侘び) представлява естетически и морален принцип проповядващ наслаждението от спокоен живот, без излишества, някои даже го превеждзат като бедност, горда самотност. Този принцип акцентира върху простотата Произхожда от думата "вабу", т.е. отслабвам, придобивам изморен, вял вид, както и от "вабиши"- т.е. самотност и некомфортност.

Но в периода Камакура/1185-1333/ и Муромачи/1333-1568/ "ваби" придобива значението на една позитивна концепция като прави бедността и самотността синоними на освобождението от привързаност към материалното, свобода от емоционалните вълнения от една страна. От друга страна се осъществява превръщането на отсъствието на ярка красота в нова, по-висша красота. Новото значение на "ваби" е култивирано от Сен-но Рикю/1522-1591/, майстор на чайната церемония. Той търси да издигне своето изкуство чрез асоциирането му с духа на дзен, като подчертава важността да търсим богатството в бедността и красотата в простотата."Ваби" се манифестира също така с "вака", с "ренга", както и с "хайку"(всички те са различни японски стихотворни формати). Частично съвпада с други естетически идеали като "саби" и "фурю.