Доцент д-р Кирил Радев

Abstract

Passive voice in Japanese shows many differences compared to the same category in European languages, including Bulgarian. In the first place, in Japanese passive voice is typical of intransitive verbs as well as transitive ones, which makes its usage especially difficult to master and teach. The article treats problems like direct and indirect passive voice and its usage, the so-called passive voice of the third party (第三者の受身daisansha no ukemi) and the relation between passive voice and transitiveness in Japanese verbs.

В японския език наред с деятелния залог съществуват страдателен залог (受身 ukemi) и причинителен залог (使役shieki). От своя страна формите за причинителен залог могат да образуват форми за страдателен залог, които се наричат 使役受身 shiekiukemi, т.е. причинително-страдателен залог.

Тук ще се спрем на основните видове страдателен залог в японския език и техните особености, както и на някои теоретични  и дискусионни проблеми, свързани с тази тема.

В повечето японски граматики и учебни пособия по японски език се описват два вида страдателен залог, а именно пряк (直接受身 chokusetsuukemi) и непряк (間接受身 kansetsuukemi). Приема се, че пряк страдателен залог се среща само при преходните глаголи, както е например в българския език, а непряк може да се образува и от някои непреходни глаголи, като обикновено изразява косвено, най-често неблагоприятно въздействие върху пациенса. При прекия страдателен залог логическият подлог (агенсът) се оформя като непряко допълнение със следложните частици にni, からkara,でde　или следложния израз によって ni yotte, а логическият обект на действието (пациенсът) – като граматически подлог с помощта на следложната частица がga или модифициращата частица は wa, когато подлогът е тематичен или се изразява противопоставително значение. По отношение на избора на частицата, с която се маркира агенсът, са в сила следните основни правила.

1) Частицата にni се използва в повечето случаи, когато действието се извършва от одушевен агенс и може да се възприема като волево. Това е най-често срещаният случай и обикновено единственият, на който се обръща внимание в учебните пособия по японски език за начинаещи (вж. напр. 「日本語初歩」 “Nihongoshoho”, издание на Японската фондация (日本国際交流基金Nihon Kokusaikooryuu Kikin).

2) Частицата からkara се използва най-често в случаи, когато глаголното действие изразява чувства или отношение към пациенса или когато се акцентира по-скоро върху източника на въздействието, отколкото върху самото действие (за подробности вж. напр. Терамура 1982). В голяма част от случаите е допустима и употребата на にni.

3) Частицата でde се използва за маркиране на неодушевен агенс и в случая употребата й се доближава до инструменталната или причинната функция на でde (за подробности вж. Радев, 2000).

4) С によってni yotte се маркира агенсът в случаите, в които глаголът в страдателен залог изразява действия, свързани с научни и други постижения, открития и творческа дейност (вж. Терамура (1982), Иванов, Радев (1996) и др.).

            Както вече бе споменато, традиционно се смята, че пряк страдателен залог се среща само при преходните глаголи, но, както ще видим по-нататък, по този въпрос има място за дискусия. По-долу е представен пример за пряк страдателен залог и неговият смислов еквивалент в деятелен залог.

1.         太郎が花子を殴った。                               (деятелен залог)

            Taroo ga Hanako wo nagutta.

            Таро удари Ханако.

2.         花子が太郎に殴られた。               (пряк страдателен залог)

            Hanako ga Taroo ni nagurareta.

            Ханако бе ударена от Таро.

Както се вижда от горния пример, изречение 2 в страдателен залог има точно смислово съответствие в деятелен, до което може да се стигне чрез промяна в словореда и прилагане на съответните граматически правила (промяна на глаголната форма и синтактичните отношения). Това показва наличие на пряко въздействие от страна на агенса върху пациенса, като и двамата са част от събитието, което се съобщава в изречението. Като цяло този вид страдателен залог не се отличава особено от страдателния залог в европейските езици и в частност българския.

            Особеното при японския страдателен залог се състои в обстоятелството, че той може да се образува не само от преходните, а и от някои непреходни глаголи. При това въздействието върху пациенса не е пряко, а косвено. Това означава, че пациенсът не участва пряко в събитието, което се явява причина за неблагоприятното въздействие, което той търпи. Такива случаи са представени в следните примери[1]:

3. 田中さんは事故で弟に死なれた。

    Tanaka-san wa jiko de otooto ni shinareta.

  Братът на г-н Танака загина в катастрофа (и г-н Танака страда от   това)[2].

4. 私は昨日雨に降られて、ハイキングに行けなかった。

    Watashi wa kinoo ame ni furarete haikingu ni ikenakatta.

  Вчера валя (букв. “бях навалян от”) дъжд и не можах да отида на екскурзия.  

5. 私は昨夜一晩中隣の人にピアノを弾かれて寝られなかった。

Watashi wa sakuya hitobanjuu tonarino hito ni piano wo hikarete      nerarenakatta.

Снощи цяла нощ бях притеснен съседа, който свири на пиано, и не можах да спя.

В последния пример в страдателен залог е поставен глаголът 弾くhiku “свиря”, което прави буквалния превод невъзможен. Тези изречения са непреводими буквално на български, тъй като в нашия език съществува само пряк страдателен залог. Много трудно е да се предаде техният смисъл и в деятелен залог на японски, тъй като една от особеностите на непрекия страдателен залог е невъзможността за преобразуване на изречението в деятелен чрез прилагане на граматически правила и промяна на словореда, за разлика от прекия страдателен залог (примери 1 и 2 по-горе). Например изречение 3 в деятелен залог би трябвало да придобие вида:

*3а. 田中さんの弟が事故で田中さんを死んだ。

         Tanaka san no ototo ga jiko de Tanaka san wo shinda.,

което е граматически неправилно. Единственият възможен вариант остава да се опише самото събитие, както следва:

3б. 田中さんの弟が事故で死んだ。

      Tanaka san no otooto ga jiko de shinda.

            Братът на г-н Танака загина в катастрофа.

Както се вижда и от превода на български, в 3б изцяло се игнорира гледнта точка на пациенса, т. е. събитието е описано неутрално, без да се отчита каквото и да било отношение на г-н Танака към него. Обстоятелството, че изречеинето в страдателен залог няма съответствие в деятелен, е един от критериите, според които определяме, че става дума именно за непряк страдателен залог. Както вече бе споменато, в случая пациенсът не участва пряко в събитието, но търпи неговото неблагоприятно въздействие опосредствено. По тази причина този вид страдателен залог често пъти бива наричан “迷惑の受身 meiwaku no ukemi”[3] или “страдателен залог на притеснението” или “被害の受身 higai no ukemi”, т. е. страдателен залог на щетата.

            Освен описаните два вида страдателен залог (пряк и непряк), напоследък в японското езикзнание се говори за т. нар. 中間的な受身chuukantekina ukemi (букв. страдателен залог от междинен тип) (вж. напр. Иори (2001). Обикновено този вид страдателен залог не се обособява отделно, а се разглежда като част от непрекия страдателен залог (間接受身kansetsu ukemi, “indirect passive voice” (вж. напр. Макино и Цуцуи (1986)). Става дума за примери, в които въздействието върху пациенса е отново косвено, но засяга негова собственост, атрибут, роднини, близки и пр. Ето защо в този случай понякога се говори още за 持ち主の受身mochinushi no ukemi “страдателен залог на собственика” или 第三者の受身daisansha no ukemi “страдателен залог на третата страна или страдателен залог при трети лица”. Граматически изреченията в междинен страдателен залог имат следната структура. Пациенсът се оформя като подлог с частицата がga или はwa, агенсът – като непряко допълнение с частицата にni, а обектът, който търпи прякото въздействие – като пряко допълнение с частицата をwo. Изреченията имат следния вид:

6а. ПАЦИЕНС がga АГЕНСにni ОБЕКТ НА ПРЯКО ВЪЗДЕЙСТВИЕをwo ГЛАГОЛ れる･られる[4]。

За разлика от същинския непряк страдателен залог, при междинния е възможно преобразуване в деятелен, но като пряко допълнение се оформя не пациенсът, а прекият обект на въздействието. Пациенсът се явява определение към този обект и се оформя с частицата のno, която в случая изразява собственост или принадлежност. Съответствието на 6а в деятелен залог има вида:

6б. АГЕНС　がga ПАЦИЕНС のno ОБЕКТ НА ПРЯКО ВЪЗДЕЙСТВИЕをwo ГЛАГОЛ (деятелен залог).