Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.03.2010 22:23 - ТРАДИЦИОННАТА ЯПОНСКА ГРАДИНА
Автор: bgjapanology Категория: Технологии   
Прочетен: 7616 Коментари: 1 Гласове:
2



Адлен Юсеинова     

СЪДЪРЖАНИЕ

           
1.   Въведение
2.   История на японската градина
3.   Основни принципи при изграждането на японските градини
4.   Характерни елементи на японската градина

4.1.      Вода

4.2.      Камъни

4.3.      Мостове

4.4.      Фенери

4.5.      Прегради и стени

4.6.      Растения

5.   Основни видове японски градини

5.1.      Градини Цукияма

5.2.      Градини Каресансуи

5.3.      Чанива

5.4.      Градини за разходка

6.   Заключение

7.   Източници

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

1.      Въведение

 

Традиционната японска градина съчетава множество характеристики, надграждани в продължение на векове. Изтънченото изкуство на японската градина е тясно свързано и с калиграфията и рисунките с туш. Нейните черти се оформят в продължение на векове и отразяват различни философии и естетически възгледи. Тя е част от живота на японеца и източния светоглед и е място за самовглъбяване и медитация.

 

2.      История на японската градина

 

Японските градини се появяват за първи път през 592 г., по време на управлението на императрица Суико. Предвид значително развитото изкуство се смята, че датират към много по-ранен период. Най-ранните от тях включват изкуствени хълмове, декоративни езерца и много други елементи, които и до днес присъстват в японската градина. През 607г. китайският император Суи Янг Ти нарежда построяването на огромен императорски дворцов комплекс, включващ и градина, в която са донесени всякакви дървесни видове и диви животни. Японският пратеник Оно но Имоко я посещана през същата година и остава впечатлен от нейната красота, “която не може да бъде сравнена с нищо познато на хората”. Четири години по-късно корейският майстор Мичико но Такуми построява за императрица Суико градина в Нара. Подобно на градината на китайския император първият прототип на японска градина включва основно островчета и изкуствени езерца. Вероятно от тук да възниква стилът “сансуи” или “планински поток”.

 

С развитието на търговията между Япония и Китай през периода Нара (710-794г.сл.Хр.) градините започват да изразяват тепърва навлизащите будистки и таоистки идеи, пречупени през шинтоисткия светоглед на японеца. Това първо значително влияние е последвано от много промени в японската култура. Започва изграждането на изтънчени градини в дворците на аристокрацията. В тях са отглеждани и животни, птици и риба, за да има усещане за движение. Използвани са най-вече като място за провеждане на срещи и приеми на знатни хора.

           

През 794 г. столицата се мести от Нара в Киото и започва т.нар. "класически" период на Япония. Периодът Хейан (794 - 1185г.) е белязан от благоденствие, изкуствата се развиват. Градините са величествени, повлияни от стила Шиндензукури. С идването на будизма самовглъбяването и съзерцанието са основната тема, около която се върти подредбата на градината. Практиката на издигането на камъни “ishi wo tateru ”е основен белег на градинската архитектура от Хейан. Смятало се е, че подредбата на камъните би била безсмислена, ако не се намира в рамка. Това е и причината често да са подреждани така, че да се виждат през спалните помещения.

През 894г. императорският двор заповядва прекратяването на търговските отношения между Китай и Япония. По този начин донесените от Китай идеи започват да се интерпретират и надграждат изцяло през японския светоглед. С оглед на разпространението на будизма няма нищо чудно в това, че именно той оказва най-голямо влияние за появата на дълбоката меланхолия в японската градина. В Сакутеики– “Пътят на градинарството” - се казва, че градината се строи в духа на заобикалящия го пейзаж, в хармония със заобикалящите го планини.                                                                                                                     През Х век японската аристокрация приема будизма. С разпространяването на вярата в рая, наречен Джоудо (чиста земя), градините започнали да се оформят по подобие на Джоудо описан в свещените книги и религиозни трактати. В този стил кристализират някои от най-древните модели на японската градина. При тях фокусът е езерото с дъговиден мост до централен остров.                                                                                                                     Към края на периода Хейан е основана будистката школа Чиста земя, според чието учение раят може да бъде постигнат в един-единствен момент. Аристокрацията започва да конструира градини, които да са своеобразна имитация на рая на Амида Буда. Дори когато са описвани в писмени документи, с цел да се предаде тяхната красота, градините са сравнявани с рая на Амида Буда . Именно по това време се появава и Сакутеики – най-ранният писмен документ, който разглежда градинарството като естетическо изкуство. В него са компилирани принципите, които се следват при подредбата на японската градина.            Сакутеики съдържа не само основната теория и философия на градините от Хейан, но и различни упътвания за построяване на изкуствени езера, пътеки, чакъл, като също така забранява накои практики. Заедно с китайските принципи на Фън Шуи, японците развиват и своята теория за някои природни обекти. Например, вярването, че ками съществуват в природата като “goshintai” – шинтаи не представляват ками, те са временно обитавани от тях. Обикновено шинтаи са предмети, произведени от човека, като огледала или бижута, но могат да бъдат и сред природата – камъни, планини, дървета,водопади и т.н.             Сакутеики включва четири основни принципа, според които се подрежда една японска градина:                                                                                                                                       - shotoku no sansui (生得の山水 ) - целта на този принцип е да съгласува умалените планински и речни природни гледки с заобикалящите градината пейзажи, така че да се образува органично цяло и да се уподоби максимално природата;                                     -kōhan no shitagau (湖畔に従う ) - планиране в съответствие с топографията на района, следване на линиите на природата;                                                              -suchigaete (数値違えて ) -  включване на асиметрични елементи;                              -fuzei (風情 ) - създаването на усещането за непреходност, на духа на мястото, улавяне на вятъра.

Стилът "Shinden", който се появява през Хейан, е свързан с обръщането към японското изкуство и обичаи, най-вече от страна на по-заможната прослойка на обществото, която може да си позволи да строи градини. Очертанията на тези градини се диктуват най-вече от митовете и легендите. Например поточетата трябва да текат от изток на запад, понеже според древната китайска традиция, изтокът е извор на чистота, а западът е там, където отива всичко нечисто. По-късно Шинден се разклонява на две - градините на дзен монасите, които запазват простотата и минимализма си, и градините на аристокрацията, които отново впечатляват с богатството си от растителни видове  и природни форми.

Със свалянето на императорите Таира от клана Минамото през 1185г. се отбелязва краят на Хейан и началото на Камакура (1185 - 1392 г.). Самураите стават управляващата класа. Те са последователи на дзен будизма, който всъщност отразява начина им на живот и е в съответствие с военния им кодекс. Под натиска на будистките монаси, шогунът възобновява търговските връзки с Китай. Така изобразителното изкуство на династията Сунг има същото влияние върху японската градина, което има династията Суи няколко века по-рано. Това влияние се изразява най-вече в по-широкото наблягане върху дзен и подредбата на камъни. С укрепването на самурайската власт, градините започват да се конструират от заможни дзен монаси. Те изразяват предпочитания към различните аранжировки на камъни не само заради естетическото им излъчване, но и заради философските идеи, които въплъщават. Така се появяват множество градини с успокояващи гледки, предразполагащи към самовглъбяване и медитация.

През 1338 управляващата класа отново е сменена, администрацията се връща в Киото. Започва периодът Муромачи (1338-1573). Хълмистите райони на Киото позволяват широката употреба на вода – строят се водопади, заради успокояващия звук на падащата върху камъни вода. По това време е построен и Сребърният павилион (Рьоан-джи) (1433). Петнадесетте камъка, разпръснати върху море от бял чакъл, все още представляват образец за суха японска градина. Сухата градина или "Kare-sansui" е свързана отново с дзен будистката философия. Основните ъ мотиви не са смяната на сезоните или природните гледки, а скритите тайни на природата и човешкото съществуване. Градините стават изключително абстрактни. Камъните дори получават имена, с което още веднъж се засвидетелства важното им символично значение.Малките градини на дзен монасите се отличават с простотата си, за разлика от пищните и претрупани градини на аристокрацията. Едно от основните наследства за градинарството от периода Муромачи е практиката да се използват плоски и масивни по размерите си камъни. Тя се въвежда от дзен монаха - градинар Сешу (1420-1506). Сешу пътува до Китай, където изучава пейзажното изобразително изкуство на династията Минг, което използва основно прости и изчистени линии на четката, и го въвежда съответно в градинарството. Приносът на Сешу е огромен и не е чудно, че той е считан за един от великите художници от Муромачи.

Военачалникът Хидейоши постига траен мир през периода Момояма (1573-1603), когато са построени множество градини и резиденции, като императорския дворец в Киото. Дзен будизмът процъфтява. Към края на този период под покровителството на Сен но Рюкю особено популярна става чаената церемония, която поставя акцент върху wabi’ ("крайна простота"). Най-вероятно ‘wabi’ възниква като отговор на прекалената пищност на тогавашната японска градина. Една притча за Сен но Рюкю от 16. век гласи: „Сен но Рюкю построил градина и я заградил с висок жив плет, който скривал гледката към морето. Клиентът, за когото я построил, бил недоволен – докато един ден не се навел да си измие ръцете в езерцето. Оттам през една пролука в плета видял морето и се усмихнал. Както майсторът се надявал, клиентът прозрял идеята на плета. Защото умът ми направил връзка между езерцето и големия океан и по този начин между самия него и безкрайната вселена.”  Момояма се характеризира и с появата на о-карикоми - аранжиране на сухи дървета и храсти - азалии, камелии, борчета. О-карикоми се използва особено широко от градинаря-художник Кобори Еншу (1579-1647). Смята се, че най-голямо развитие това изкуство достига с неговия живот. На Кобори Еншу се приписва възникването на градината за разходки, където човек трябва да се разхожда по точно определен маршрут, за да види всичките ъ страни .

През периода Едо (1603-1867) Япония за пореден път се затваря към света. Столица става новопостроеният град Едо (днес Токио). Понеже теренът в Едо е равен, започва изграждането най-вече на големи езера, докато водопадите са рядкост. Ролята на самурая вече има по-малко значение, а търговските класи започват да се развиват. Те съвсем естествено строят и свои градини. По този начин градината спира да бъде изкуство на дзен монасите и става средство за печалба - занаятчиите не се интересуват толкова от символното или философското ъ значение, колкото от възможността да копират вече съществуващи образци. Градинарството се превръща в професия, която носи печалба. Понеже повечето градини са малки, все по-обща става практиката планировката да се насочва в такава посока, която ще ги разшири оптично, например като се използва wabi-практиката.                                                                                                                            Продължителният период на просперитет дава началото на нов стил в японското градинарско изкуство – синтез на всички вече съществуващи. Явлението се нарича kaiyu (много удоволствия), при което различни градини се комбинират – често около езеро в центъра и по този начин предлагат на посетителите поразителни смени на пейзажа, докато те се разхождат из градината. Появява се и елементът, който днес се счита за най-важен в японската градина - shakkei ("заимствани" гледки).

С реставрацията Мейджи (1868-1912) императорът се връща на власт, а САЩ настоява за прекратяване на изолацията с цел да се възобновят търговските отношения между страните. Градинарството е повлияно от западни идеи - изграждане на обществени паркове, цветни лехи, морави и алеи. По своеобразен начин те до някаква степен те също повлияват на вече доста богатата традиция на японската градина. Токийският национален парк Шинджуку Гьоен, със своите големи пространства с обширни тревни площи, е пример за това влияние.

           

3.Основни принципи при изграждането на японските градини

 

При изграждането на пейзажите създателите на градини следват три основни
принципа. Това са умален мащаб, символизъм и "взаимствани пейзажи".

Първият принцип се отнася до умаляването на планински и речни природни гледки, така че да образуват органично цяло. Така могат да бъдат създадени идеализирани пейзажи от планинско селце в сърцето на големия град. Символизмът включва много абстракции, като например белия пясък, който представлява морето. Проектантите "взаимстват" пейзажи, като включват гледката зад градината - планината или океана - като неразделна част от композицията.                                                                                                                  

Според една от философските школи основната конструкция на японската градина са скалите и начинът, по който те са подредени. Древните японци вярвали, че обградените със скали места се обитават от богове и затова ги наричали амацу ивасака (небесни прегради) или амацу ивакура (небесни места). По същата логика гъста горичка се наричала химороги (божествена ограда), а рововете и потоците се смятало, че заграждат свещена земя и ги наричали мицугаки (водни прегради).

 

4. Характерни елементи на японската градина

4.1.Водата

Япония е страна, обградена от море, което предполага и изначалното почитание към морето в японската култура. Поради тази причина водата е един от най-важните елементи в японската градина. Един от най-разпространените стилове е "chisen", при който малко езеро се разполага в по-голяма част от градината. Водата не се тачи като стихиен елемент, а като символ на морето. Използваното количество вода няма никакво значение - дори ако мястото е много малко, човек трябва да може да изпита естетическа наслада и от най-малкото каменно корито с вода. Няма значение и дали водата присъства наистина - в стила "karesansui" тя се символизира от сив чакъл или пясък, като присъствието на самото море се отбелязва с определени бразди и форми по пясъка. 

4.2. Камъни.

Камъните олицетворяват светлата, положителна мъжка сила, наречена ян. Всеки камък се подбира по форма, структура и цвят. При това много е важно камъните да не лежат поотделно, а да се вписват органично в ландшафта, създавайки илюзията, че повърхността, върху която са поставени, е само малка част от онова, което е скрито и невидимо за окото. Много често те са с вулканичен произход - гранит, хлорит, базалт и др. Композицията се състои най-често от нечетен брой камъни: седем, пет, три.  Важен елемент на японската градина са каменните пътечки. Камъните се подреждат така, че дългата ос да е перпендикулярна на посоката на пътечката, а неравната страна на камъка - зарита в земята.        За японците съществуването на море без острови е немислимо. Създаването на тези острови от камъни в една символизираща морето градина е до голяма степен взаимствано от внесените от Китай практики. Схващането за "shumisen-shiyo" или "утопия, свещено място" е пресъздадено и в градината. Островът на вечното щастие, наречен Хораисан или Хораиджима, става важен детайл на японската градина. По-късно, под влияние на будизма, този остров е заместен от "shumisen" - легендарната планина, където се вярва, че е живял Буда. Често двете понятие са били равнозначни. Сред тези образци влиза и "островът на костенурките" като символ на дълголетието и непреходността, понеже според китайската митология костенурката живее десет хиляди години. Друг символ на благоденствието е "kibune" или "кораб на съкровищата", който плава из моретата - той се представа чрез композиция от няколко камъка. Такива острови са недостижими за обикновените хора заради свещения си характер, поради което не се строят и мостове, които да водят към тях. Има и острови (nakajima ) , които нямат свещен характер, и върху тях могат да се извършват чаени церемонии или да се строят сенчести навеси.                                                                                   В сухите градини островите се представят чрез камъни в чудновати форми, поставени сред чакъл или пясък. Самите японци оценяват неравната брегова линия на страна си, която вдъхновява поръбването на сухите езерца в градините с камъни, чакъл и пясък. Този стил става толкова разпространен, че думата “шима” – “остров”, се използва и със значението на градина в продължение на няколко столетия. Самобитен стил в изкуството на подреждането на камъни е  "sanson" - "тримата Буда". Представлява три издължени камъка поставени във вертикално положение. Най-високият от тях, разположен винаги в средата, символизира Буда, а другите два - двама Бодхисатви. Това подреждане най-вече представа Хораисан, "shumisen" или водопад.

4.3. Мостове

Мостчетата са изработени от най-разнообразни материали. Те могат да бъдат каменни, дървени, от бамбук, могат да бъдат прави и дъгообразни. В по-ранните градини те водят към  централноразположен остров, като преминаването през моста е като преминаване в друг свят. Също така може да става въпрос и за преминаване от света на човека в света на природата, на едно по-високо ниво.

4.4.      Фенери

Фенерите в японските градини са най-често каменни. Те се подреждат по дължината на различни пътеки и алеи. Появяват се във връзка с чаената церемония и са важен елемент на чаената градина (Чанива). Символизират някой от четирите елемента – вода, въздух, огън или земя. Каменните и дървените фенери са символ на светлина - запалени или угаснали.

4.5. Плет, преграда, стена.

Понякога леки декоративни огради разделят градината на по-малки дворове, за да не се наруши основното й предназначение - да бъде убежище на спокойствие, място, където духът може да почива и душата да се обогатява. Те не са особено тясно свързани с концепцията на дзен, но очертават пространството, като стават част от цялото. Също така портите и пролуките в тях могат да се разглеждат като мостове.

4.6. Растения                                                                                                                       Растенията в градините обикновено се свързват с духовния и физическия живот на японците. Широко разпространен е борът - "tokiwa". Като вечнозелено дърво той има значение на дълголетие и щастие. Черните и червените борчета символизират съответно положителните и отрицателните сили в природата. Японският черен (или мъжки) бор "omatsu" представя първоначалната сила, а червеният (или женският) бор "mematsu" - втората, последната сила.

5.Основни видове японски градини

5.1. Градини Цукияма                                                                                                                   В тези градини се създават миниатюрни репродукции на природни гледки, най-вече известни такива от Китай или Япония. За тази цел се използват езера, поточета, хълмчета, камъни, дървета, цветя, мостове и пътеки. Градините Цукияма имат различни размери, различен е и начинът, по който се наблюдават. По-малките се гледат от една-единствена точка – например от предверие на храм. В по-големите градини има определен маршрут от пътеки, през който трябва да се мине, за да се наслади човек на всичките гледки.

5.2. Градини Каресансуи                                                                                                  Градините Каресансуи (”枯山水”,”Пресъхнал градински поток”) представляват сухи пейзажи и са повлияни най-вече от дзен будизма. Както личи от името, в тях няма вода, а чакъл или пясък, който я символизира. Браздите в пясъка символизират течението, а чакълът – океана. Камъните се избират според формата си, а туфите и мъховете служат за допълнителна декорация. Всичко това представя абстрактно езера, морета, реки, лодки, планини.  Те са място най-вече за медитация, като се вярва, че именно в моменти на самовглъбение човек може да чуе звука на водата.

5.3. Чанива                                                                                                                                     Чанива са градини за провеждане на чаени церемонии. В тях има ”чаена къща”, в която се провежда самата церемония. Планирани са в съответствие с принципите на ”чадо”  (”пътят на чая”). Пътеки или вериги от камъни и каменни фенери водят към чаената къща, където има и каменно корито с вода (tsukubai), където се извършва ритуалното пречистване на участващите в церемонията. Чанива могат да бъдат малка част от по-голяма градина. Важно значение имат и преградите и плетовете, понеже те осигуряват изолацията от външния свят. Извървяването на пътя по камъните символизира прехода в света на духовното.

 

5.4. Градини за разходка – „шую”

Тези градини са повлияни от градините за чаени церемонии. Уникалната им черта е, че те никога не се разкриват цели от една гледна точка. Тяхното възприемане става с постоянна смяна на разположението. Наблюдаващият трябва да се разходи из цялата градина, за да и се наслади напълно. Пътеката минава през различни нейни части, на принципа на разкриването и скриването. Някои места дори са с неравен релеф, по-високи или по-ниски, защото целят точно определена посока на погледа. Вярва се, че така се стига до просветление и съживяване на духа. И тук присъства символизмът на будистката философия.


6.Заключение

 

Японската градина има изключително важно място в естетическото съзнание на японеца. Тя дотолкова се разграничава от това, което се възприема като градина на запад, че някои по-възрастни японци дори си спомнят как като деца са упреквани да не играят в градината, защото тя не е място за игра.

Макар в продължение на 1400 години японските градини да се променят в много отношения и да се обособяват в различни стилове, основната им философия се запазва непроменена.  Те са място на среща между хармонията и красотата на природата и техните възприематели. Както казва Тейджи Ито, автор на книгата „Градините на Япония”, „Красивият  ум е най-важен за създаването на една красива градина ”.

 

 

 

 

 

 

 

7. Източници

 

1)      http://books.google.bg/books?id=7Eunlt5YbXcC&source=gbs_navlinks_s

Sakuteiki Visions of the Japanese Garden: A Modern Translation of Japan"s Gardening Classic, Jiro Takei, Keane,M.P. , 2001

2)      http://www.thejapanesegarden.com/esthetics.html

 

3)      http://library.thinkquest.org/27458/nf/gardens/flatgardens.html

 

4)      http://fdrummond.www2.50megs.com/history.htm

 

5)



Тагове:   градина,


Гласувай:
2



1. анонимен - благодаря много, че публикувахте ...
26.08.2011 13:58
благодаря много, че публикувахте поста
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bgjapanology
Категория: Технологии
Прочетен: 3778466
Постинги: 203
Коментари: 791
Гласове: 289
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031