Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.03.2010 22:45 - Окупацията на Япония – плюсове и минуси (1945 – 1951г.)
Автор: bgjapanology Категория: Технологии   
Прочетен: 9591 Коментари: 1 Гласове:
0



Виктор Бинхов Узунов Японистика 2-ри курс

ФН: 867014

Съдържание:

 

Увод

 

Начални реформи

 

Новата конституция

 

Реформи в Образованието

 

Реформи в Икономиката

 

Отрицателни черти и техните решения

 

Всичко си има край

 

Заключение

 

                                   Увод

 

Окупацията на победената във Втората световна война Япония е осъществена най-вече от американците. Като си поставя двойна цел – да демилитаризира и демократизира страната, тя е преди всичко конструктивна, а не деструктивна по своята същност. За генерал Макартър и за някои от високопоставените правителствени чиновници във Вашингтон това е една възможност да изградят държавата Утопия. Мерките за разоръжаване на Япония включват демобилизиране на войсковите части, разбиване на икономическите обединения дзайбацу , които участват в подготовката и воденето на войната, прочистване на висшите етажи на властта от опетнени по време на войната личности и съдене на военнопрестъпниците. Връх на политиката на демилитаризиране на страната представлява официалният отказ от употреба на военна сила, отразен в новата японска конституция.

 

 

 

 

 

 

 

Начални реформи

 

   Съюзническите войски започват да пристигат в Япония в края на август 1945г.  и окупацията на страната влиза в сила след официалната й капитулация на 2 септември. Японците много се страхуват от жестоко отмъщение от страна на американците, но им е обещано категорично, че това няма да се случи, от човека, който оглавява съюзническата окупация – американския генерал Дъглас Макартър. В речта си при приема на поста Макартър набляга на това колко важно е омразата да бъде загърбена и да се гледа напред към мира. Той изразява и своята увереност, че японския народ ще възроди своята държава и ще възстанови достойнството си.

  Неговите подчинени не го злепоставят в тези му обещания. Неминуемо се случват и отделни прояви на жестокост, но като цяло окупационните войски проявяват добро отношение към бившите си противници. Японците от своя страна са пределно конструктивни в отношението си към американците. В резултат на това скоро става възможно броят на окупационните войски да бъде намален от 500 000 на едва 150 000 души.

  Макартър дава уверения на японците не само чрез своята първа реч, но и със своето поведение.  Защото той е човек с достойнство и сигурен в себе си, също така твърд, но и благосклонен към подчинените си.

Неговите планове за Япония биват одобрени от Вашингтон, което му дава достатъчно самоувереност да разпусне Съюзническия комитет като нещо „досадно”, и Далекоизточната комисия – като „нещо приличащо повече на дискусионен клуб”.

 Както Вашингтон, така и Макартър искат не само да прекратят функционирането на японската милитаристична и тоталитарна система, но и да постигнат много по-голяма цел; създаването на една утопична нова японска нация. Вижда се идеалистична картина в американски стил за бъдещето на демократична Япония. Титулярят на императорската институция ще запази само чисто символичната си роля на държавен глава. Предвиждат се гаранции за гражданските права и за свободата на личността, което, ако е необходимо, трябва да стане посредством приемането на нова конституция. Всички пълнолетни граждани, в това число и жените, трябва да притежават право на глас. Старата военна и полицейска машина трябва да бъде унищожена, а т.нар дзайбацу да бъдат разтурени. Всички служители в армията, администрацията и бизнеса, които са сътрудничили на военновременния режим, трябва да бъдат прочистени и да нямат право да заемат отговорни държавни постове. Професионалните съюзи трябва да бъдат поощрявани, а правата на синдикалистите – защитавани.

 Демилитаризирането на страната е първата крачка в изпълнение на амбициозната „съвместна” програма на Макартър и Вашингтон за изграждането на нова Япония. Армията и военноморският флот са демобилизирани в течение на няколко месеца. Япония е лишена от всички територии, придобити с военни средства, като границите й са възстановени от периода преди началото на Китайско-японската война от 1894-1895 г. Може би най-важната стъпка за демилитаризирането на страната е вкарването на новата японска конституция, чийто проект е изработен по-рано през 1946 г. от щаба на главнокомандващия обединените сили на съюзниците, на прословутата кауза за „отказа от война”. Там се съдържа така известният член IX, който гласи, че японският народ се отказва завинаги от война и от използването на сила като средство за решаване на международни спорове. С цел това да бъде постигнато Япония никога вече няма да притежава сухоземни, военноморски и военновъздушни сили или някакъв друг военен потенциал и правото й да обявява състояние на война, не се признава. Въпреки суровия член IX американското правителство проявява разбиране към японския народ, визирайки факта, че те нямат реални намерения за унищожаване на императорската институция. Мнозина искат император Хирохито да бъде отстранен от поста, който заема – било като бъде съден и екзекутиран, било като абдикира от трона и бъде заменен от нов. Макартър остава много впечатлен от императора след проявената от тях лична среща. Генералът смята, че запазването на фигурата на Хирохито, а не просто на императорската институция, ще бъде най-ефикасният начин страната да бъде предпазена от анархия и от комунизъм.

 Новият парламент на страната трябва да бъде избран демократично, но това става точно както по времето на олигарсите от епохата Мейджи – Макартър иска да наложи демокрация по неговите си правила. В изборите, проведени през април 1946 г. действащият министър-председател Шидехара Киджуро губи властта. Следователно трябва да бъде заменен на този пост от Хатояма Ичиро, лидер на новосформираната Японска либерална партия (Нихон Джиюто), произлязла от Сейюкай 2. Но Хатояма е свързан с доста нелиберални действия отпреди войната и не е предпочитаният кандидат от щаба на окупационните сили. Затова той е уволнен точно когато съставя новото правителство. Вместо него председателството на партията и съответно министърпредседателският пост са заети от Йошида Шигеру.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Новата конституция

                                   

 Когато проектът за нова конституция е предложен на новоизбрания парламент за приемане, частта, отнасяща се до изборното право на жените, предизвиква най-оживени спорове. Подкрепени са от 39-те жени в новоизбрания парламент – Долната камара, която тогава се състои от 466 депутати – но срещу тях се обявяват повечето народни представители мъже. В обществото срещу правото на глас на жените се обявяват не само мъже, но и много жени, главно поради насажданите конфуциански доктрини, които не са забравени още десетилетия наред.

 Други конституционни разпоредби не след дълго са облечени в приети от парламента закони. Основните моменти в конституцията са следните:

·       Императорът символизира цялата нация;

·       Народът е носител на държавния суверенитет;

·       Създаване на независима съдебна власт;

·       Изискване на две трети от гласовете на депутатите и в двете камари, както и на широката обществена подкрепа, изразена чрез референдум, като условия за извършване на промени в конституцията.

·       Право на глас получават всички, навършили 20-годишна възраст;

·       Създаване на независима съдебна власт;

·       Благородническите титли се отменят;

·       Образованието става безплатно и общодостъпно;

·       Правата на работниците да се организират и да се договарят колективно с работодателите си, както и да работят при не по-лоши от определените в закона условия на труд, са гарантирани;

·       Църквата се отделя от държавата;

·       Свободата на събранията, съвестта, възгледите (в това число и на религиозните) и словото е гарантирана;

·       Гарантиране на човешките права като цяло и по-специално „правото на живот, свобода и постигане на човешко щастие”;

·       Равенство на половете;

·       Пълен отказа от войната и от поддържане на въоръжени сили;

 

 

  Една особено важна директива на окупационните власти, издадена преди приемането на конституцията (октомври 1945 г.) е т.нар. Директива за гражданските права. В нея се нарежда всички политически затворници, включително и смятаните за опасни комунисти, да бъдат освободени. В същия документ се дават и предварителни инструкции за осигуряване на правата на сдружаване, което помага на бързата поява на множеството нови политически партии.

 Ярка илюстрация на парадоксалното налагане на демокрация представлява фактът, че докато, от една страна, се провъзгласява за свободата на словото, съюзническите сили си служат и с доста строга цензура. В същото време окупационните власти настояват киното да показва човешките свободи и достойнства като например просветени жени и целувки в любовни сцени, докато някои книги и филми са забранени. „Пътят на тютюна” на Ърскин Колдуел, който представя тъмната страна от американската действителност, е сред забранените книги, а самурайските филми са сред 236-те заклеймени от окупационните власти като феодални и милитаристки. Всякакви отзиви за намесата на окупационните власти в реформирането на държавното управление също са забранени.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

           Реформи в Образованието

 

 

 Училищните учебници са също сред целите на окупационната цензура, защото Макартър много добре знае тяхното значение като средство за индоктриниране.

 Той заповядва всички текстове и обяснения да бъдат променени в демократичен дух. Материали като „Кокутай-но хонги” са заменени с американската „История на войната”, съставена от щаба на окупационните сили. През октомври 1945 г. всички неподходящи хора са извадени от системата на образованието, което представлява един от ранните примери на прочистване на кадрите. Въведена е американската система 6-3-3-4 )шест години начално училище, три години прогимназия, три години гимназия и четири години висше образование). За да се избегне крайната централизация, регионалните власти получават правото чрез избори да определят членовете на своите образователни бордове. А за да бъде премахнат елитаризмът в образованието, характерен за предвоенния период, университетите с четиригодишен курс на следване стават много на брой и са устроени по американски модел.

 

 

 

 

 

 

 

Реформи в Икономиката

 

 

  Реформите засягат и икономиката на страната. Със Закона за земята от 1946 г. на земеделците се дава право да притежават толкова земя, колкото могат сами да обработват – обикновено около три хектара, както и да дават под аренда малки участъци земя в родното си село или местоживеене. Стойността на арендата е поставена под контрол, правата на арендаторите са защитени и са въведени различни механизми за наблюдение на процесите. Държавата изкупува земите на земевладелците, които не живеят в имотите си, и ги преразпределя между фермерите. В резултат на различните реформи арендаторството е намалено от почти 50 на сто на около 10 процента.

  Друга важна икономическа промяна, предназначена да демилитаризира и демократизира страната, представлява разпускането на дзайбацу. В края на войната „голямата четворка” – „Мицуи”, „Мицубиши”, „Сумитомо” и „Ясуда”, контролира общо около 25 процента от наличния акционерен капитал, а други 6 по-малки дзайбацу - още 11 процента.  Тези десет дружества представляват основната мишена на реформата. Мерките, които започват да се прилагат още от края на 1945 г., предвиждат разпускане на холдинговите компании на тези дзайбацу; забрана членовете на семействата, участващи в дзайбацу, да работят в собствените им компании; забрана на дзайбацу да отправят искове към правителството за покупки по време на войната; отнемане на военновременните свръхпечалби и разпределение на капитала на дзайбацу на широка основа. През април 1947 г. е прокаран Антимонополният закон и около 325 компании от промишлеността и от сектора на услугите попадат под ударите му, защото съсредоточават в себе си прекалено голяма финансова мощ.

  В областта на наемния труд приетите между декември 1945 и април 1947 г. закони вкарват в обръщение разпоредбите на конституцията, но заедно с някои ограничения като например по отношение правото на стачка, когато се нарушава нормалното функциониране на обществото. В резултат на трудовото законодателство членската маса на професионалните съюзи значително нараства; от около 420 000 души преди войната (1936 г.) на седем милиона в средата на 1948 г. Профсъюзното членство достига своя връх през 1949 г., когато обхваща 56 на сто от работещите.

  Вашингтон преценява, че Макартър се нуждае от допълнителни икономически съветници и затова в началото на 1949 г. президентът на САЩ Хари Труман изпраща в Япония финансовия експерт Джоузеф Додж в ролята на официален икономически съветник на главнокомандващия съюзническите окупационни сили – пост, на който той се задържа до края на окупацията.

  По това време Йошида отново заема министърпредседателското място. Неговото правителство получава нареждане да стабилизира икономиката на страната и да балансира държавния бюджет – задача, която трябва да бъде наблюдавана от Додж. Под ръководството на финансиста инфлацията е намалена чувствително, обменният курс на йената – стабилизиран, а правителствените заеми – значително орязани. Строгата финансова политика дава своите резултати и още през 1949 г. Япония вече притежава стабилизиран държавен бюджет, а през 1950 г. реалните доходи на населението бележат ръст от 30 процента спрямо 1936 г. Тука е редно да отбележим, че най-големият стимул за развитието на японската икономика идва от външен източник. През юни 1950 г. започва Корейската война. Йошида нарича това събитие „дар на боговете”. Най-голяма икономическа полза японците извличат от т.нар. „специални доставки” (токуджу) за американските войски, участващи в сраженията. Стойността на тези поръчки достига от 2 до 4 милиарда щатски долара.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Отрицателни черти и техните решения

 

 

  Така към средата на 1947 г. повечето от целите на съюзническата окупация за демилитаризиране и демократизиране на Япония са изпълнени – както формално, така и неофициално. Макар и общественото спокойствие все още да не е на задоволително ниво и икономиката на страната да е твърде слаба, „Утопия” вече изглежда достижима, но все още на хоризонта се забелязват и облаци.

  За мнозина американци и японци обаче духът на тези реформи изглежда прекалено либерален, особено на фона на започналата вече Студена война. Особено големи опасения възникват от надигането на комунизма. Планираната за февруари 1947 г. обща стачка, която Макартър се налага да забрани в последния момент, е символ на работническото недоволство и на заплахата от комунизма. Продължаващата слабост на японската икономика повишава опасността от комунистите да дойдат на власт.

  Темповете на демократизация се оказват твърде бързи и икономиката на страната изостава. В началото на 1948 г. Вашингтон изпраща Джордж Кенан от Държавния департамент на проучвателна мисия в Япония. Той стига до заключението, че провежданите реформи „проправят пътя за идването на власт на комунистите”. За да не стане това той препоръчва: „да бъде облекчен режимът на контрол на окупационните власти върху японското правителство... Ударението на американската политика в Япония трябва да бъде преместено от политически реформи към икономическото възстановяване на страната”. В резултат на това американската политика спрямо Япония от 1948 г. нататък се променя и обръща повече внимание на икономическите промени. Това означава прекратяване на някои действия и предприемане на нови.

  Прочистванията в средите на бизнес елита са спрени, защото наистина е глупаво от икономиката да бъдат отстранени очевидно способните хора. От всичките 200 000 души, уволнени по време на лустрациите, предприети от окупационните власти, само 3000 са от сферата на бизнеса и повечето от тях само частично или временно са отстранени от заеманите постове.

  Разбиването на дзайбацу спряно, защото тяхната икономическа ефективност не може да бъде поставена под съмнение.

  Плащането на репарации от Япония на пострадалите държави и народи също е спряно. Те по принцип се изплащат главно под формата на машини и съоръжения за промишлеността, а не в пари, защото японската икономика се намира в период на тежка криза.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Всичко си има край

 

 

    През 1950 г. Макартър нарежда да бъде създаден контингент на Националния полицейски резерв(днешното им название Сили за самоотбрана), защото огромно мнозинство от окупационните сили отиват да служат в Корея. Това възстановява японските въоръжени сили.

  Важна последица от Корейската война е уволнението на генерал Макартър. Той поема командването на американските части в Корея и печели войната там. След, което на 11 април 1951 г. Труман го освобождава от заемните му постове както в Корея, така и в Япония. Япония го изпраща като герой; Америка го посреща като герой.

  След Макартър идва неговият заместник, генерал Матю Риджуей, който не се помни с нищо особено.

  Окупацията на Япония официално приключва с подписването на мирен договор между САЩ и Япония на мирната конференция в Сан Франциско.

 

 

 

 

 

 

Заключение

 

   Резултатите от окупацията на Япония са главно положителни. Окупационните сили на чело с генерал Макартър успяват да наложат едни стабилни и правилни реформи за изграждане на Япония такава каквато я виждаме днес.

 

 

 

 

Източници :  Кенет Г. Хеншал - История на Япония




Тагове:   Окупацията,


Гласувай:
0



1. анонимен - Очевидно е, че авторът на тази не...
05.03.2010 16:33
Очевидно е ,че авторът на тази некачествена публикация има проамерикански възгледи.Моля да не ни ги налага !
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bgjapanology
Категория: Технологии
Прочетен: 3778123
Постинги: 203
Коментари: 791
Гласове: 289
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031