ІІ курс японистика
Фак. № 80227
Съдържание
1. Увод
2. Императорът и конституцията
- Конституцията Мейджи
- Съвременната Конституция на Япония
3. Задължения на императорското семейство
4. Агенция по делата на императорското семейство
- История
- Функции
- Ръководство и организация
5. Забрани и ограничения на императорското семейство
6. Проблемът с наследствеността: бъдещето на императорската династия
7. Заключение
8. Източници
1. Увод
Императорската институция в Япония води началото си още от зараждането на държавността на Японския архипелаг. Съхранил позицията си в продължение на векове, дори днес императорът е символ на държавата и върховен жрец на Шинто въпреки малкото реална власт, с която е разполагал през по-голямата част от историята. Настоящата разработка цели да разгледа по-обстойно положението на императора в днешна Япония, задълженията, които той има, както и да обясни в какво се състои основният проблем, свързан с императорското семейство.
2. Императорът и конституцията
Близо двадесет години след началото на Реставрацията Мейджи, през 1881г., е създадено бюро за проучване на различни форми конституционално управление начело с Ито Хиробуми. Създадената по пруски модел Конституция на Японската империя (大日本帝国憲法), по-известна като Конституцията Мейджи, влиза в сила на 29 ноември 1890г. и е основният закон в страната до 2 май 1947г., когато е заменена със съвременната Конституция на Япония (日本国憲法).
И двете конституции започват с глава, посветена на ролята на императора в държавния апарат. В Конституцията Мейджи обаче тя обхваща 17 члена и определя Япония като абсолютна монархия. За разлика от съвременната си наследница тя дава значително повече права на императора и поне формално определя властта му като реална, не номинална. Според нея той е „свещен и неприкосновен” монарх, който ще управлява Империята „за вечни времена”. Тук – поне на хартия – императорът притежава въховната власт в страната. Според чл.7 в правомощията и задълженията му е да свиква Диетата, да открива, закрива и прекратява сесиите й, както и да разпуска Камарата на представителите. Директно под негова власт са и армията и флотата – член 11 го обявява за техния „върховен главнокомандващ”, а чл.12 му дава правото да определя организацията и мирното им състояние. Важно да се отбележи е, че обявяването на война, сключването на мир или подписването на договор също е в негова власт. Императорът е този, който – със съгласието на Диетата – упражнява законодателната власт в страната, както и ратифицира законите и заповядва те да бъдат изпълнявани. В общи линии според тази конституция императорът, в качеството си на държащият върховната власт в страната, поне номинално съчетава в себе си законодателната, съдебната и изпълнителната власт. Конституцията Мейджи обаче съдържа и някои противоречия по отношение на това кой наистина има повече власт по определени въпроси. Така например, както член 4 дава на императора правото да упражнява върховна власт над страната, така и според чл.8 правителството може да отхвърли и обяви за невалидни издадените от него укази. Това само показва, че дори по време на Реставрацията Мейджи, когато монархът уж притежава реална власт в държавата, тя е до голяма степен номинална и ограничена още в самата конституция, даваща му и правото на върховенство и суверенитет.
За разлика от предшественичката си, съвременната японска конституция не дава почти никаква реална власт на императора. Главата, посветена на монарха, също е доста по-кратка – само 9 члена. Още в началото й изрично се казва, че народът е този, който държи върховната власт, докато императорът е само „символ на държавата и единството на народа”. Това е и основната разлика между двете конституции – докато тази от Мейджи дава поне на хартия властта на монарха, настоящата го лишава от такава. Според чл.3 Кабинетът трябва да получи съвета и одобрението на императора по отношение на държавните въпроси, но това в никакъв случай не означава, че императорът действително може да оспори взетите от правителството решения. В следващия четвърти член пък изрично се казва, че монархът „няма да има власт, свързана с управлението на държавата” – новата конституция му отнема дори това номинално преди право. Естествено, с отказа от поддържане на армия, както е според чл.9, императорът губи и ролята си на върховен главнокомандващ. Практически монархът е лишен от всякакви права, свързани с реалното упражняване на власт в държавата. Член 8 дори забранява на представителите на императорското семейство да получават каквато и да било собственост без одобрението на Диетата, тоест самият император е поставен в зависимост от правителството. Едно от малкото задължения на монарха, постановено в отделен член – чл.6, е това, че той трябва „да назначи избраният от него министър-председател, както и Главния съдия на Върховния съд, посочен му от Кабинета”. Въпреки че според него императорът е този, който избира министър-председателя, фактически той просто приема вече избрания за поста човек и само подписва назначението му.
Задълженията на монарха са разгледани в по-долната точка.
3. Задължения на императора
Член 7 от настоящата конституция на Япония е посветен на действията на императора, извършвани „със съвета и одобрението на Кабинета и от името на народа”. В Конституцията от 1947г. те включват:
„1. Оповестяване на измененията в конституцията, законите, разпоредбите на кабинета и договорите.
2. Свикване на Диетата.
3. Разпускане на Камарата на представителите.
4. Обявяване на общите избори за членове на Диетата.
5. Удостоверяване на назначаването и разпускането на държавните министри и други длъжностни лица, както е упоменато в закона, както и на властта и акредитивни писма на посланиците и министрите.
6. Удостоверяване на всеобща и специална амнистия, смекчаване на наказание, отмяна на смъртна присъда и възстановяване на права.
7. Връчване на отличия.
8. Удостоверяване на инструменти на ратификация и други дипломатически документи, както е предвидено в закона.
9. Приемане на чуждестранни посланици и министри.
10. Изпълняване на церемониални функции.”
Както ясно се вижда, според конституцията основната задача на монарха е да удостоверява вече взети от правителството решения, да извършва дипломатически актове и да изпълнява церемониални функции. Той номинално назначава министър-председателя и главния съдия във Върховния съд, но фактически задълженията му са ограничени до символични действия, обединяващи Япония и поддържащи живи японските традиции.
Основните задължения на монарха включват визити на сановници и световни лидери, организиране на официални вечери, появи на важни фестивали, изпълняване на церемонии за откриването на нови библиотеки и паркове, както и оказване на подкрепа към хората в неравностойно положение и жертвите на природни бедствия. В Имперския дворец императорското семейство провежда множество церемонии, аудиенции и вечери през цялата година. Освен това членовете му присъстват на церемониите по награждаване на Японската академия под патронажа на Министерството на образованието, културата, спорта, науката и технологията и на Японската академия на изкуствата.
4. Агенция по делата на императорското семейство
Агенцията по делата на императорското семейство (宮内庁) е агенция, функционираща пряко към кабинета на министър-председателя. Тя води началото си още от Кодексът Тайхо (701г.). Има общо 1124-ма служители и получава финансите си – приблизително 100 млн. долара годишно – от одобреното правителство.
История
Министерството по делата на императорското семейство, установено още през Мейджи, било независимо от кабинета. След влизането в сила на новата конституция на Япония през 1947г. министерството се преименува на Бюро по делата на императорското семейство и се поставя под властта на министър-председателя. Това име се запазва само две години – след приемането на закона за учредяване на Бюрото на министър-председателя през 1949г. Бюрото по делата на императорското семейство става Агенция по делата на императорското семейство и добива днешния си вид.
Функции
Агенцията по делата на императорското семейство се грижи за държавните въпроси, свързани с монарха и близките му. Основната й отговорност е да се погрижи никаква негативна информация, свързана с тях, да не става публично достояние. Графикът на императора, речите му и дори заповедите му са одобрени от агенцията. В общи линии всяка публична проява на семейството е предварително планирана от Агенцията. Освен това тя помага на императора да извършва част от задълженията си, посочени в чл.7 на Конституцията, като например посрещане на чуждестранни посланици и министри и изпълняване на церемониалните му функции. Агенцията е и тази, която съхранява държавния печат, както и личния печат на императора.
Ръководство и организация
Агенцията по делата на императорското семейство се ръководи от Велик стюард, подпомаган от заместник-велик стюард. Има няколко подотдела: Секретариат на Великия стюард; Съвет на висшите дворцови сановници, грижещ се за ежедневния живот на императорът и императрицата и тяхната единствена дъщеря принцеса Саяко; Съвет по въпросите на семейството на коронования принц, грижещ се за ежедневния живот на коронованите принц и принцеса и дъщеря им принцеса Аико; Съвет на церемониите; Отдел за архивите и мавзолеите и Отдел за поддръжка. Агенцията има и няколко допълнителни звена – офисът на съкровищницата в Шосоин и Имперската животновъдна ферма. Освен това в Киото има нейн клон, занимаващ се с поддръжката на Императорския дворец в Киото, Имперският дворец Сенто, имперските вили Кацура и Шугакуин, както и районите около Момояма, Цукинова, Унеби и Фуруичи, където са разположени имперските гробници и мавзолеи.
5. Забрани и ограничения на императорското семейство
За разлика от европейските монархии, японската императорска династия не притежава собствени средства – всичките им разходи са платени с държавни средства. Това е и причината защо представителите на имперското семейство не могат да си позволят чести излизания. Всъщност императорът и близките му прекарват по-голямата част от свободното си време в двореца или в различните си резиденции. Освен това те нямат големи възможности за социални контакти извън задълженията си, правещи ги изключително затворени спрямо външния свят. Друго особено, но не и неочаквано, е, че императорът, в качеството си на символ на държавността, няма право да се ангажира и да участва в политически въпроси.
Друга, напълно основана забрана, е тази за осиновяване, на деца, с което се цели запазване чистотата на наследствената линия.
6. Проблемът с наследствеността: бъдещето на императорската династия
Наболял проблем, свързан с императорското семейство в последните години, е този за наследствеността. По лошо стечение на обстоятелствата в периода между 1965г. и 2006г. в императорското семейство не се ражда нито едно момче, което застрашава имперската линия. За щастие на 6 септември 2006г. принцеса Кико, съпруга на принц Акишино, ражда син - Хисахито, който в момента е трети претендент за трона след кронпринца Нарухито и баща си Акишино.
Самият коронован принц има само едно дете – принцеса Аико. Тъй като преди раждането на Хисахито не е имало никакви наследници на трона от мъжки пол от същото поколение, започват да възникват въпроси, свързани с бъдещето на институцията на императора. Притесненията по отношение на наследяването на Трона на хризантемата водят до обсъждане на възможността за промяна на Конституцията и в частност на Закона за императорското семейство, в който изрично се казва, че тронът може да бъде заемат само от мъже, наследници на императорската династия по бащина линия. Проекта за изменение на конституцията на страната предвиждал възможността короната да се предава по династично наследство, без значение на пола. Естествено, планът има както поддръжници, така и противници. Така или иначе, до одобрението му не се и стига, тъй като се ражда принц Хисахито.
Оотворен остава обаче въпросът какво ще се случи с японската монархия, ако по някаква причина Хисахито не може да се възкачи на престола. Възможността за раждане на син на коронования принц вече изглежда минимална, тъй като съпругата му принцеса Масако е на 46 години. Ако се стигне до такъв неприятен развой на нещата, вероятно ще започне ново обсъждане за промяна на закона. В зависимост от взетото решение ситуацията би могла да има два възможни изхода – или императица на престола, или край на японската императорска династия.
7. Заключение
Институцията на императора е съществувала в Япония векове наред, оцеляла е след не едно премеждие, включително преминаването от феодализъм към капитализъм и две световни войни. Въпреки че не винаги е притежавал реална власт, императорът се е превърнал в символ на японската държавност, в олицетворение на народния дух, и продължава да бъде такъв и до днес. Както всяка монархия, японската също има своите привърженици и противници, своите проблеми и задължения. Никой не знае какво очаква тази вековна династия в бъдеще, но едно е ясно – една Япония без своя монарх никога няма да бъде същата.
8. Използвани източници
1. Конституцията Мейджи [http://history.hanover.edu/texts/1889con.html]
2. Конституцията от 1947г. [http://www.solon.org/Constitutions/Japan/English/english-Constitution.html]
3. Агенция по делата на императорското семейство [http://www.kunaicho.go.jp/e-kunaicho/]
4. Други
- http://factsanddetails.com/japan.php?itemid=585&catid=16&subcatid=111#05
- http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=1411§ionid=6&id=00002
