А В Т О Р Е Ф Е Р А Т
на
ДИСЕРТАЦИЯ ЗА ПОЛУЧАВАНЕ НА НАУЧНО-ОБРАЗОВАТЕЛНА СТЕПЕН "ДОКТОР"
Научна специалност: социално управление
Шифър: 05.02.20
Научен ръководител:
Доц. д-р Анастасия Бънкова
Рецензенти:
Проф. Д-р Ангел Геров
Доц. д-р Ангел Ангелов
София, 2001 г.
ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД
Актуалност на проблема
В условията на преход към пазарно стопанство, осъществяващ се в рамките на глобализиращи се икономически взаимодействия, внедряването в българските стопански организации на съвременни подходи за фирмено управление, които да създадат предпоставки за формиране на конкурентни предимства, се превръща в един от ключовите проблеми на цялостната социална-икономическа динамика. Усвояването на позитивния чужд опит, доказал се като успешен на сцената на световната икономика, е един от механизмите за ускоряване на процеса на приспособяване на българските фирми и предприятия към новата пазарна среда. Поради това проблемите свързани с трансфериране на този чужд опит придобиват изключителна важност и актуалност както за българската управленска мисъл, така и за българската управленска практика.
Цел и задачи
Цел на настоящия дисертационен труд е да анализира условията на възникване, същностните механизми в дългосрочен и краткосрочен план, както и по отделни функционални направления на създадения от втората половина на 50-те до средата на 60-те години на ХХ век в редица японски корпорации специфичен модел на управление, доказал се на световните пазари като успешен благодарение на разработката на нови философия, подходи и механизми за управление. Едновременно с това се изследват и въпросите, както за възможностите, така и за практиката на трансфериране на този модел в чужда културна среда, включително в български фирми и предприятия.
Практическо приложение
Самият дисертационен труд в най-голямата си част/трета глава/ е базиран на резултати от практиката, а именно прилагането на подходите, разработени в рамките на Японския модел на фирмено управление, в български фирми и предприятия. Обобщаването на този опит представлява по своята същност разработка на концептуални основи за един практически модел, който може да бъде приложен и в други български стопански и нестопански организации.
Структура и обем на дисертацията
Дисертационният труд се състои от въведение, три глави, заключение и библиография с общ обем 245 страници в това число 28 фигури и 39 таблици. Литературните източници са 68, от които 6 са на български, 30 са на английски и 32 са на японски език.
Използвани методи
Основните методи използвани в дадения дисертационен труд са в пряка връзка с поставената цел - разработката на концептуална основа за практически модел за внедряване на съвременни подходи за фирмено управление. В разработката се прави анализ на литературни източници, на документацията, а също така на практическите решения, както и синтез на общите черти на подхода за решаване на проблемите, както и сравнения и оценки с други известни модели..Несъмнено целият дисертационен труд е пропит от комплексен системен подход, който позволява моделите, подходите, процесите и механизмите да се разглеждат във взаимовръзка и взаимодействие.
ПубликацииОсновните резултати на дисертационния труд са представени на широката публика чрез монография,както и чрез четири участия в конференции в България с международно участие, а именно:
· Йокояма Й., Н.Стефанов. Японският модел за фирмено управление. София, Изд. “Призма”, 2001, 128 с.;
· Йокояма Й., Н.Стефанов “Качество и безопасност” в Сборник доклади на ХІ национална научно-практическа конференция, София 2000, проведена под надслов “Качеството в Европа – основа за развитие през 21 век”;
· Йокояма Й. “Съвременните тенденции в корпоративното управление на
човешките ресурси в Япония” в Сборник доклади на Х национална научно-
практическа конференция по човешките ресурси, София, 2001, стр.8-15.
· Йокояма Й. “Японското фирмено управление – развитие и същност” в
Годишник на Стопански факултет на Софийски университет “Св. Климент
Охридски”, София, 2000;
· Йокояма Й. “Японският модел на корпоративно управление – особености на
формиране на механизми за догонващо развитие в периода след Втората
световна война” в сборник доклади на конференция на Нов Български
университет под надслов “Корпоративното управление в България”, под
печат.
Благодарност
Бих желал първо да благодаря на моя ръководител доцент д-р Анастасия Бънкова за грижите и напътствията през периода на цялостната работа над дисертационния труд. За мен особено плодотворна бе дискусията в Стопански факултет на СУ “Св. Кл. Охридски” във връзка с представянето на моята дисертация, за което специално искам да изкажа благодарност на доц. д-р М. Панова, на доц. д-р Цв. Давидков и на всички останали участници в дискусията.
Също така този труд не би бил възможен без ценните материали предоставени ми от ръководителите на японските мисии, консултирали български фирми и предприятия през периода от 1997 до 2001 г., поради което изказвам моята благодарност на г-н Тойода, на г-н Каваи и много други, чието споменаване тук ще отнеме изключително много място. В тази връзка бих искал да изкажа и своята благодарност на ръководството на Центъра по качество, производителност и мениджмънт в София. Накрая не бих искал да пропусна и моя съавтор и добър колега доц. д-р Нако Стефанов, чийто ценни съвети помогнаха работата да придобие окончателния си вид.
КРАТКО СЪДЪРЖАНИЕ НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД Въведение
Проблемите на фирменото управление несъмнено са едни от най-актуалните и важни въпроси на реалната стопанска практика. Икономиката на една страна може да се разглежда през призмата на три основни равнища на взаимодействия – макро, мезо и микроравнище, намиращи се в тясна връзка и зависимост помежду си. Макроравнището, както е добре известно, обхваща взаимоотношенията между два основни “играча” - държавата от една страна и самостоятелните стопански организации – фирмите, от друга. Днес, в условията на глобализация и създаване на блокови икономически структури от типа на Европейския съюз и други, се появява още един “супериграч” в лицето на наднационалните механизми за икономическо регулиране. Но и в този случай на другата страна на стопанското “поле”, другият основен “играч” остава пак фирмата. Мезоравнището включва в себе си динамиката на различните връзки и действия на мрежата в рамките на отделни стопански обединения, съставени като правило от фирми, финансови институции и други. По този начин и тук един основен “играч” е фирмата в различните и форми.
Микроравнището – това собствено е равнището на самата фирма, там където конкретно се създава продукта, бил той изделие или услуга. Именно върху това равнище е фокусирана основната тема на дадената работа. Нейната цел не е просто да представи механизмите на действие на различни стопански организации в Япония, които носят името “кайшя”, т.е. японския еквивалент на българския термин фирма.
Една от главните задачи в дадения дисертационен труд е да се представи специфичен модел на фирмено управление, формирал се на определен етап на развитие на японската икономика в рамките на японската голяма стопанска производствена организация. Този модел демонстрира значителна ефективност, особено в сферата на материалното производство и се доказва по най-убедителен начин на международните пазари в един период от 60-те години насам до наши дни. Той получи широка известност под наименованието “Японско фирмено управление” или просто “Японско управление”.