Поражението на Япония през Втората световна война ознаменува края на относително централизирания тип развитие. В следвоенния период пред страната се изправя задачата за преход към нови форми на социално-политическа и икономическа динамика. Условията за осъществяване на такъв преход, обаче, са изключително тежки и неблагоприятни. Загубила предишните си колонии, бедна на природни ресурси и суровини, с ограничена територия и многочислено население (около 80 милиона, включително 7 милиона репатрирани от бившите колонии) японската нация се оказва буквално на границата на физическото оцеляване. Данните от следвоенните години показват, че в резултат на Втората световна война е унищожено 36% от националното богатство. Месец след завършването на войната през септември 1945 година общата стойност на националното производство на потребителски стоки съставлява само 31,6% от равнището през 1935-37 години. Продукцията на промишления сектор пада на 9% от довоенното производство.

            Подобно състояние на страната налага търсенето на нетривиални форми на стопанско развитие, оставяйки в рамките на пазарния модел. Плод на търсенето на неординарни решения става формирането в рамките на пазарно стопанство на индустриална политика. Под термина “индустриална политика” се разбират създадената от държавата система от действия и мероприятия, както и съвкупността от структури за тяхното осъществяване, чиято цел е развитие на националната промишленост и индустриално производство. Казано накратко това е политика, при която държавата чрез система от различни структури провежда действия, чиято цел е осигуряване на позитивна динамика на стопанския процес в обществото.

По думите на американския изследовател Джеймс Фелоус (James Fallows) този модел се характеризира със следната философия:

“Цел на икономическия живот. В англо-американския модел основната причина за икономиката е повишаване на индивидуалните потребителски стандарти за живот. В азиатския модел е увеличаване на колективната национална сила…Англо-американската цел е основно материалистична, азиатската е политическа и идва от дългия опит да бъдеш подтискан от народи с по-силна икономика и технологии.

Виждането за властта при формулирането на икономическата политика. Англо-американската идеология вижда  концентрацията на власт като зло(“властта развращава, а абсолютната власт….”)

Азиатският модел вижда концентрацията на власт като факт от живота. Той изгражда система за подобряване на шансовете властта да бъде използвана в името на дългосрочното национално благо.

Виждането за изненадата и непредсказуемостта. Англо-американският модел вижда изненадата като ключ към икономическия живот. Това е защото пазарите са динамични и непредсказуеми и ние смятаме, че те работят…. Нека пазарът реши. Азиатската система не вярва на пазара. Тя вижда конкуренцията като полезно средство за това да се държат фирмите в кондиция, но не и като начин за решаване на който и да е от големите въпроси на живота – как трябва да бъде управлявано обществото и в каква посока…

Виждането за националната граница и концепцията за света от типа”те срещу нас”. За народите по целия свят са характерни ксенофобията и чувството за изключителност, но в рамките на англо-американския модел това е дефинирано като лош и преодолим недостатък. В рамките на азиатския модел това се приема като естествено и постоянно условие. Светът се разделя на “ние”  и “те” и “никой няма да се погрижи за нас, ако ние самите не го направим”.

Основни изводи, които могат да се направят относно този модел са:

·         Държавата не се разглежда като противопоставена на пазара, а точно

обратното - тя подпомага създаването на пазарни структури, механизми и сили;

·         Едно от основните направления на това създаване на пазарни структури

и механизми е да се подпомогне формулирането на ефективна управленска система особено на равнище ключови субекти на стопански живот, т.е. “големите фирми”.