Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.03.2009 10:21 - Сравнение на образователните системи на Япония и България
Автор: bgjapanology Категория: Технологии   
Прочетен: 6866 Коментари: 0 Гласове:
1



Калина Светозарова Бахчеванова, студент I курс, японистика, фак.№ 80230, СУ "Св.Кл.Охридски", ФКНФ, Център за източни езици и култури, Катедра за източни езици и култури, София 2009 г.

Японската образователна система в сегашния й вид е формирана след края на Втората световна война. През 1947 г.  под влиянието на Окупационните сили е приет Фундаменталният закон за образованието и Законът за училищно образование, които определят  шест години начално образование, три години средно образование, три години гимназия и две или четири години университетско образование. Задължително е началното и средното образование.

В България Законът за народната просвета, приет през 1991 г., определя 12-степенна система на образование и задължително образование от 7 до 16 годишна възраст. Образователната система се състои от следните нива: предучилищно образование, начално образование, основно образование, средно образование и висше образование. Предучилищното образование включва децата между 3 до 6/7 годишна възраст. Основното образование включва началните училища (класове от 1 до 4) и прогимназиалните училища/ втората стъпка в началното училище (класове 5 - 8). Основно образование може да се получи в държавни, общински или частни училища. В допълнение, на това образователно ниво, е достъпно професионално обучение в съответствие с професионално-техническа програма, след завършването на 6, 7 или 8 клас. Учениците, които успешно завършват 4 клас, получават Удостоверение за начално образование. Удостоверение за завършено основно образование се издава при успешно завършване на 8 клас.

Предучилищно образование

В Япония то обхваща децата от 3 до 5/6 години. Детските градини (yochien 幼稚園) в не са част от официалната образователна система, но се наблюдават от Министерството на Образованието. 58% от детските градини са частни и в тях учат 77% процента от всички записани деца. Общо в детски градини са записани около 90% от всички деца в съответната възрастова група.

В България предучилищното образование обхваща децата от 3 до 6/7 години. Детските градини са предимно държавни и общински (95%), макар че броят на частните нараства. Посещаването на детска градина не е задължително, но децата трябва да посещават предучилищна група в годината, преди да постъпят в първи клас. За посещението на детски градини родителите заплащат ежемесечна такса.


Основно образование

В Япония първите 6 години от училищното образование преминават в начално училище. В първи клас се постъпва на шестгодишна възраст. Над 99% от всички деца се записват в начално училище. Практически всички начални училища са държавни; частните са под 1%. Някои частни начални училища служат като първа стъпка към също толкова престижни гимназии и след това университети, с които са свързани.
Прогимназиите включват седми, осми и девети клас. Децата там са на възраст между 12 и 15 години. Увеличава се фокуса върху академичните знания и за разлика от началното училище всеки предмет се преподава от различен учител, но не учениците, а учителите се местят от стая в стая за различните часове. Учениците са разделени на класове, като средният брой ученици в един клас е 38. Всеки клас има своя стая и класен ръководител. Учебната програма включва японски език, социални науки, математика, естествени науки, музика, изкуство и физкултура. Много ученици участват в спортни клубове след часовете, увеличава се и посещаемостта на Джуку – частни извънкалсни школи, работещи вечер и през уикенда. В прогимназията учениците се подготвят за изклчително трудните изпити за влизане в гимназия. Макар че е възможно след завършване на прогимназия да напуснеш официалната образователна система и да започнеш да работиш, много малък процент ученици избират този път.

В България началните училища обхващат първите четири години от обучението. В тях се постъпва на 7 години. Те могат да бъдат държавни, общински или частни, като държавните и общинските преобладават.
Прогимназията обхваща следващите четири години – от пети до осми клас. Учениците са на възраст от 11 до 14/15 години. Тук също се увеличава фокуса върху академичните знания и часовете по различните предмети се водят от различни преподаватели, като учениците, а не учителите, се местят по кабинети. Учениците са разделени на класове от по 20-25 души, освен в някои частни училища, където броят е по-малък с цел да се обърне по-голямо внимание на индивидуалните нужди на всеки ученик. Всеки клас има класен ръководител, но не и класна стая – при нужда като такава се използва кабинетът на класния ръководител. Учебната програма включва български език и литература, математика, история, естествени науки, музика, изобразително изкуство, физкултура. Доста ученици посещават групови или индивидуални частни уроци, най-вече по математика и български език и литература – с цел подготовка за изпитите по тези два предмета след седми клас, с които се влиза в гимназия.


Средно образование

Въпреки че посещаването на гимназия в Япония не е задължително, около 99% от всички завършили прогимназия постъпват в гимназия. Частните гимназии са около 55% от всички, и нито те, нито държавните са безплатни. В гимназията преминават десетата, единайстата и дванайстата година от обучението. Най-често срещания тип гимназия предлага обща програма, включваща както академични курсове за ученици, подготвящи се за висше образование, така и технически и професионални курсове за онези, които очакват да започнат работа след дипломирането. Програмата на всички ученици в първи гимназиален курс е приблизително еднаква и включва основни предмети като японски език, английски език, математика и естествени науки. От втори курс избора на предмети е много по-индивидуализиран.
Професионално-техническите програми предлагат няколкостотин различни предмета, от информатика до производство на керамика, в зависимост от професионалната насоченост на ученика.
Учебната година обхваща три срока и започва през април. Лятната ваканция продължава три седмици,

Средното образование в България се придобива след завършен ХІІ клас и положени държавни зрелостни изпити. Общото средно образование от своя страна може да бъде разделено на общообразователно и специализирано образование. Съществуват средни общообразователни училища с продължителност на обучението 3-4 години и средни специализирани училища с период на обучение 4-5 години. Приемът в специализираните училища се извършва след завършване на 7 или 8 клас и след успешното полагане на приемни изпити в зависимост от профила на училището (изпити по български език и литература, математика, хуманитарни науки и други).Средното образование е безплатно в държавните и общински училища и платено в частните. До 16-годишна възраст посещението на училище е задължително, но в последните години Министерството на образованието отбелязва висок процент на децата в задължителна училищна възраст, които не ходят на училище. В гимназиалния етап този процент нараства още повече.
Общо средно образование (гимназиално ниво) се предлага от:

Средни общообразователни училища. Те включват: начално училищно ниво –от 1 до 4 клас; прогимназиално ниво – от 5 до 8 клас и гимназиално ниво – от 9 до 11 клас.
Специализирани училища със засилено изучаване на чужди езици (езикови гимназии) – приемът се извършва след 7 клас и след полагането на приемни изпити. Специализираните училища покриват обучението от 8 до 12/13 клас.
Специализирани средни училища – приемът се извършва след 8 клас (тези училища включват засилено обучение по природни науки и/или математика, хуманитарни науки, спорт, изкуства и други). Специализираните училища покриват обучението от 9 до 12/13 клас.
Средното професионално образование се получава в професионално.техническите и техническите училища. Професионално техническите училища предлагат три-годишно обучение, след завършването на 8 клас и пет-годишно обучение, след завършване на 7 клас. И двете форми завършват с получаването на диплома за специално средно образование.
Тези училища също така предлагат и други форми на обучение като например вечерни курсове, външно или практическо обучение, за да могат учениците на 16-годишна възраст и след това, да придобият професионална квалификация. Посещението на вечерните курсове е задължително, докато организацията на останалите форми на обучение е задължение на ученика.
В гимназиалния курс учениците изучават задължителни предмети, профилиращи предмети и предмети по избор – т-нар. задължително-избираема и свободно-избираема подготовка. Те трябва да овладеят количество знания по задължителните предмети, покриващи т. нар. държавен образователен минимум. Степента на овладяването им се проверява чрез държавните зрелостни изпити /матури/.

Висше образование


В Япония има 507 висши учебни заведения, които осигуряват четиригодишно обучение, завършващо с получаването на бакалавърска степен, а някои предлагат и шестгодишни програми за професионална степен. Съществуват два типа публични четиригодишни колежи: деветдесет и шестте национални университети и тридесет и деветте местни публични университети, основани от префектурите и кметствата. Останалите 372 четиригодишни колежа са частни.
Огромната част от студентите посещават целодневни програми. Сред най-популярните са социалните науки, включващи бизнес, право и счетоводство, инженерството, хуманитарните науки и педагогиката.
Средната цена(включваща такса за обучение, сметки и наем) за една година висе образование е над 1.5 милиона йени. За да покрият разноските много студенти работят на половин работен ден или вземат заем чрез финансираната от правителството Японска асоциация за стипендии. Помощ в това отношение предлагат и местните управници, благотворителни дружества и други институции.
За най-престижни университети в Япония се смятат Токийския университет и университета Киото.

В България има 41 висши учебни заведения, които предлагат образование в различни степени и нива. Академичната година за повечето български университети започва около 1 октомври и включва есенен и пролетен семестър. Академичната година покрива 30 седмици.
Българските студенти се допускат до обучение след полагане на различни изпити или тестове. Студентите с най-добър резултат се квалифицират за определен брой места за целия период на тяхното обучение. Всеки семестър се следва от изпитна сесия, която обикновено трае около 4 седмици. Изпитите са както писмени, така и устни и се оценяват по шестобална система, като 6 е най-високата оценка, а 2 е най-ниската и означава неуспешно проведен изпит. След завършване на обучението /всички семестри/, студентите трябва да напишат дипломна работа или да положат държавен изпит. Според Закона за висшето образование /приет 1996 г./, университетското образование се състои от три нива: Бакалавър, Магистър и Доктор. Обучението за добиване на бакалавърска степен обикновено е от 4 години, за магистър – още две години, а за докторска – още около 4 години.


Както се вижда от гореизложеното, двете образователни системи имат редица общи черти – те си приличат по структура, преминаването в по-високата степен на обучение се извършва чрез изпити,  а в процеса на обучение са обхванати сходни предмети. Основните разлики обаче са както в отношението към образованието, така и в количеството придобити знания и натовареността на учениците.

Основен принцип в японското училищно възпитание е спазването на желязна дисциплина и подчинение, достигащо до преклонение, пред учителя или възпитателя. В Япония училището подготвя учениците за жестоката конкуренция, която ги очаква при търсене на добра работа и кариерно издигане. Японските ученици прекарват в училище много повече време не само от българските, а изобщо от европейските си връстници: при учебна година от април до март, те много често учат и в събота, получават много по-голямо количество домашна работа и са много повече въвлечени в различни форми на извънкласни занимания. Несравними по трудност са и изпитите, полагани от японските ученици за вход в гимназиите и университетите, с тези след VІІ клас у нас и с матурите. Така нареченият изпитен ад /джукен джигоку/ принуждава японските младежи да посещават джуку /частни училища/ и йобико /училища, подготвящи за даден изпит/ в извънучебно време, с което личното им време се ограничава извънредно много.  Това се отразява както на личностното им развитие, така и на емоционалното им състояние. Стресът от конкуренцията често се счита за причина на редица обществени проблеми като тормоз, насилие и "алергия от училище", характерни за началните и средните училища.

У нас проблемите на образованието са точно на обратния полюс – все по-лоша дисциплина, слаба посещаемост на часовете, пренебрежително и дори агресивно поведение към учителите и в резултат – огромни пропуски в овладяването дори на основните знания, както и намалена способност за добро представяне в условията на конкурентен пазар на труда. Докато в Япония постигането на целта прием в престижен университет означава до голяма степен сигурност в намирането на добра работа, в България успешното представяне на етап висше образование не само не означава добро работно място, а често изобщо не е гаранция за намиране на работа по специалността. 




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bgjapanology
Категория: Технологии
Прочетен: 3160564
Постинги: 203
Коментари: 790
Гласове: 289
Архив
Календар
«  Ноември, 2020  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30