Доцент д-р Нако Р.Стефанов
Съвременната фирма по своята същност и начин на функциониране представлява високо-технологична организация, при която различните машини, апаратура, оборудване и съоръжения играят незаменима роля за постигане на организационните цели. В този смисъл поддръжката на оборудването е сред решаващите фактори за постигане на организационна ефективност. Производителността и себестойността също силно се влияят от състоянието на оборудването.Повредата или влошаването на функционирането на апаратурата, машините и съоръженията въздействат върху дейностните процеси и организацията чрез следните вреди и последствия:
• влошаване на качеството на дейността;
• нарушаване или забавяне на дейността;
• предизвикване на трудови злополуки и аварии, които могат да доведат до значителни щети;
• отрицателно влияние върху трудовия морал;
• повишаване на разхода на енергия и материали;
• замърсяване на работната и околната среда.
Погледнато от такава позиция изграждането на стратегия за усъвършенстване на подходите за поддръжка на оборудването е от огромна важност за изграждане на ефективна организация. Световната практика показва, че пътят към съвършенството минава през създаването на механизми за пълна интеграция на сътрудниците в организационните усилия по поддръжката и формирането на атмосфера, стимулираща непрекъснати подобрения.
Поддръжка на оборудването – определение и съдържание на дейността
 Обслужването на машините и оборудването, т.е. осъществяването на ремонт, настройка и поддръжка, представлява дългосрочна дейност, чиято значимост нараства право-пропорционално на ролята, която играят качеството и количеството на използваните машини и оборудване за достигане на целите на организацията.Към тази дейност трябва да прибавим и контрола по отношение на сгради, конструкции и инсталации с цел недопускане на различни аварийни ситуации, както и контрол във връзка с инструменти и механизми. Трети не по–малко важен елемент е осъществяването на енергийна ефективност при експлоатацията на машинния парк.
 Съдържанието на управлението на поддръжката се определя от изискването за усъвършенстване на редица взаимовръзки. Първият тип взаимовръзки е свързан с човека, изпълняващ две основни роли по отношение на оборудването:
• тази на оператора, т.е. на човека, който работи и извършва с помощта му производствена дейност;
• втората роля е тази на специалиста по поддръжката. Всяко оборудване се нуждае от поддръжка за да може да функционира безпрепятствено. 
 В рамките на еволюцията на индустриалната организация, поради постепенното усложняване на организационната структура от една страна и машините и съоръженията от друга, тези две роли се разделят. Функциите, изпълнявани в рамките на всяка от тези две роли се специализират и закрепват към отделни работни места (сътрудници), а последните се “вкарват” в различни структурни единици – първата към производственото (оперативното звено), а втората към звеното за поддръжка и ремонт.
 Но тази класическа формулировка на дейностите, свързани с оборудването в рамките на горните звена създава определени противоречия между тях. На практика оперативното звено работи с машините, но операторите са ограничени по отношение на отговорността си по поддръжката им. Това в немалко случаи създава чувство за безотговорност спрямо оборудването. От друга страна дейността на звеното по обслужването на машините се формулира с основна цел ремонт на машините, а не гаранция за тяхната безаварийна работа.От позицията на високоразвитата система за управление на поддръжката горепосочените противоречия трябва да бъдат разрешени. Това означава да се създадат определени подходи и механизми, чрез които:
• сътрудниците, независимо от тяхната роля - на оператор или специалист по поддръжката, да бъдат напълно интегрирани в усилията на организацията за висока ефективност на машинния парк;
• взаимоотношенията “човек - машина” да бъдат хармонизирани.  
Вторият тип взаимовръзки в рамките на управлението на поддръжката на оборудването произлиза от отговорността на това управление към всички други аспекти на организационен живот.
Динамика на системите за поддръжка на оборудването
 В рамките на развитието на системите за управление на поддръжката може да се забележи определена логика. Тя се определя от общата схема на организационни взаимодействия.Тази обща логика на развитие формира следните равнища на управление на поддръжката на оборудването:       
Първоначално равнище 1 - Система на ремонтната поддръжка(СРП)
 Системата на ремонтната поддръжка (СРП) се среща при организациите на командно-контролите структури. Включва следните подсистеми:
(1) Аварийна поддръжка - ремонт на машината или съоръжението след авария;
(2) Планова поддръжка - планиране на определени интервали от време на ремонтно-поддържащи работи;
(3) Извънпланова поддръжка - обслужване и поддръжка на оборудването нерегулярно и извънпланово.Предприема се при съмнение за предстояща авария. 
 Характерно за СРП е, че цялостната дейност по поддръжката и ремонта се извършва от създаденато за целта специализирано звено. Операторът на машината няма официално формулирано отношение към ремонта и поддръжката. В случай на авария или признаци за нея той известява специалистите по поддръжката за необходимостта от ремонтно обслужване.
СРП се определя като система, която действа “постфактум”, т.е. след възникване на повредата. Подсистемата за “Планова поддръжка” не променя нещата, тъй като се извършва на определени интервали от време, между които няма систематична поддръжка. Липсват стандарти за работа и критерии за оценка на извършената дейност. Поради това е невъзможно да се изисква гаранция за безаварийно функциониране. В този смисъл СРП не удовлетворява съвременните изисквания. Основната причина е в ниската степен на интеграция на човека в организационните усилия по поддръжката и като оператор, и като специалист.
Равнище 2 – Системите за превантивна и производствена поддръжка
 Тези системи възникват рамките на “Класическото американско управление”. Ключов момент при пърата от тях - системата за превантивна поддръжка-СПП(англ.ез- Preventive Maintenance) е всекидневната поддръжка:
(1). Всекидневен контрол и осъществяване на следните дейности: а) почистване и настройка, съгласно установените стандарти; б) смазване на машините; в) замяна на детайли и части, според процедурите за оптимална замяна;
(2) Оценка на начина на експлоатация и на износването чрез:а) проверка на стандартите по оперативната работа и точността на изпълнението на оператора; б) регулярна проверка и анализ и идентификация на тенденциите по износване;
(3) Гаранция за безаварийна работа посредством превантивен ремонт, при който се изработват програма за спиране на производството с най-малко загуби и работен цикъл за извършване на предварителни ремонти.  
От изключително значение е създаването на критерии за оценка на изпълнение на превантивната поддръжка. Критериите и процедурите за това са част от информационна база данни на СПП, която включва:
(1) Данни за осъществената поддръжка и създаване на досиета за:
а) всяка машина, в което да се отразяват направените ремонти, поддръжка и т.н;
б) извършената дейност по превантивната поддръжка;
(2) Система от правила за СПП, структура на организацията и отговорностите по СПП, механизми и средства за контрол.
(3) Планове за по-нататъшната дейност по СПП.
Система за производствена поддръжка(СПрП)
 Макар системата за превантивна поддръжка(СПП) да е значителна крачка напред в сравнение с ремонтната поддръжка тя има определени недостатъци. При нея съществува опасност от презастраховане, т.е. да се подменят части, които все още могат да бъдат използвани, или да се се извърши превантивна поддръжка на съоръжения, които нямат определяща роля, както за производството, така за безопасността. СПП спомага за значително снижаване на равнището на повредите и гарантира безаварийна работа на оборудването, но има висока себестойност.
Това налага внедряването на по-усъвършенствана система, а именно  "Системата за производствена поддръжка"-СПрП(от англ.ез. Productive Maintenance). Тя премахва излишното презастраховане и свръхработа, която възниква при СПП. Така се реализира икономична и ниска по себестойност поддръжка. Постига се чрез диференциация на използваните методи в зависимост от типа на оборудването. СПП се използва само за оборудване имащо ключово значение за производството или безопасността. Съответно СПрП има следния вид:  
(1) Ремонтна поддръжка (РП) (2)Превантивна поддръжка(ПП) (3) Корективна поддръжка(КП)
 В СПрП се включва и т.н. Система за корективна поддръжка -СКП. Тя ориентира към реализацията на подобрения на съществуващото оборудване. Въвежда се и т.нар. "Инженеринг на надеждността"(от англ.ез. Reliability engineering), като концепция, обърната към търсене на гаранции за безаварийна дейност на оборудването. Наред с това се прилагат и две други системи:
 (1)Система по предотвратяване на поддръжката - (СПдП) /Maintenance Prevention/. При нея се изхожда от презумпцията оборудването така да се проектира, че да не се нуждае от ремонт през целия жизнен цикъл на неговото използване. СПдП, не е приложима за всички видове оборудване и машини.
 (2)Система за прогнозна поддръжка - (СПгП)/Predictive Maintenance/, при нея на основата на регулярни прегледи се прогнозира амортизацията и се планира поддръжката.
Като цяло СПП и СПрП са нов качествен етап на развитие. Чрез тях се гарантира относително високо равнище на безаварийна работа на машините и оборудванет Това представлява революционен скок в сравнение с предишния етап, характеризиращ се със системата за ремонтна поддръжка.Като философия и организация, обаче, те се характеризират с ниска степен на интеграция на операторите. Поддръжката се извършва само от специализираното звено. Операторите на машините нямат отношение към тази дейност. В крайна сметка това определя недостатъчната цялостност, надеждност и гъвкавост.
Равнище 3 - Система за тотална поддръжка на оборудването(СТПО)- 総合設備管理-сого сецуби канри
 Системата за тотална поддръжка на оборудването (СТПО) се създава в заъ първи път в Япония, макар днес да придобива световни измерения. Използва достиженията на описаните дотук системи по поддръжка, но има нова философия и организация на дейността, което я определя като по-висок етап на развитие на управленската динамика. Това, което характеризира системата като уникална е:
• последователното включване на всички технологии по поддръжка на оборудването в единна взаимобалансирана система, чиято цел е постигане на тотална ефективност на оборудването;
• масовото обучение на операторите и другите изпълнители на методите за
обслужване на машините и съоръженията и включването им в тази дейност;
• цялостното интегриране на операторите на базата на малките групи по
усъвършенстване на дейността по поддръжката и други групови подходи;
• проектиране на система за производствена поддръжка по време на целия
 жизнен цикъл на оборудването, както и включване на всички звена в системата; 
• гарантирането на високо равнище на безаварийна работа на машините и оборудването на основата на непрекъснатото усъвършенстване
Ефективността на СТПО е в това, че управлението успява да осъществи цялостна интеграция на човешкия фактор. Механизмът на тази интеграция се нарича ”Система за инициативна поддръжка”. При СТПО операторите вече не са пасивен елемент, а активен фактор по поддръжката, което има огромно положително въздействие не само върху производствената дейност, но и върху качествата на трудовата среда и трудовия живот като цяло. 
Философия и принципи на СТПО;
Философията на СТПО се ръководи преди всичко от виждането за необходимостта от интеграция на всички сътрудници в организационните усилия и внедряване на активистки подход, т.е. осъществяване на непрекъснати усъвършенствания на параметрите на дейността и системата.
Философията на СТПО предполага следните принципа, а именно:
Цялостност и участие – Този принцип отразява следното
 а) Осъществяване на производствена поддръжка през целия жизнен цикъл на оборудването и разработката на технологии за подобряване на оборудването;
 б) Участие на всички структурни звена в организацията - от специализираните по планиране на дейността и тези по поддръжката на оборудването и се стигне до оперативните подразделения;
в) Включване на всички сътрудници в дейността по поддръжката и в
усилията по усъвършенстването. Мотивацията се осигурява чрез съответните механизми, свързани с формалната оценка на дейността на сътрудниците
2) Активизъм и усъвършенстване  - Внедряване на принципа на активизма като ядро на управлението на поддръжката на машините и съоръженията. Изхожда се от това, че там, където няма съзнание, разбиране и воля за промяна и усъвършенстване проблемите не се решават. В тези случаи организацията не просто губи конкурентна способност, но е възможно да се стигне до трагически инциденти и даже смърт в резултат на злополуки.
3) Гъвкавост – Тя се определя от възможностите да се осъществи взаимозаменяемост при поддръжката, а също да се намалява времето за смяната на режима на работа, за настройката и т.н. Зад всяка машина, оборудване и съоръжение стои човекът Цялостната интеграция на операторите на машините в дейността по поддръжката и настройката създава изключителни възможности именно по отношение на гъвкавостта. Формират се условия за определена, макар и частична взаимозаменяемост, съкращаване на времето при смяна на режима на работа, както и времето за настройка.   
4) Надеждност - Тя се определя от равнището на гаранция на
безаварийна работа на машините и оборудването. Включването на операторите в дейността по поддръжката има огромно значение за повишаване на надеждността, тъй като:
• създават се възможности за най-ранно откриване на възможни причини за прекъсване на работата, закъснения и евентуални дефекти, тъй като машината се наблюдава от обучения за такава диагностика оператор, който всекидневно работи с нея;
• високото равнище на отговорност, което се създава у операторите по отношение на поддръжката на машините, спомага за изграждане на адекватна реакция по отношение на възможни признаци на износване, дефекти и други;
• участието на всички звена, включително планиране, маркетинг и т.н., което означава, че както по целия жизнен цикъл на оборудването, така и по целия организационен цикъл се внедрява система на отговорност по отношение на поддръжката на оборудването;
• наличието на непрекъснато усъвършенстване е също израз на най-високо равнище на надеждност.
Организационна структура
Тя несъмнено е специфична за всяка фирма и предприятие. Но като правило
се прилага един изпитан от многогодишната практика модел, който включва следните структурни звена и единици:
 (1) Комитет за тотална поддръжка на оборудването(КТПО) под председателството на висшия изпълнителен ръководител. В състава му са ръководителите на основните производствени звена, както и на звената по поддръжката, технологията, проекто-конструкторското, енерго-механичното и производственото планиране. Комитетът взема стратегическите решения, свързани с СТПО, осъществява  контрол по внедряването и  реализацията.
 (2) Работна група по тоталната поддръжка на оборудването(РГТПО), съставена от заместник-ръководителите или представители на гореспоменатите структурни звена и оглавявана от заместник на висшия изпълнителен ръководител. Групата  разработва и обсъжда цялостната стратегия, програмите, плановете, задачите и мероприятията за внедряване и осъществяване на ТПО и ги предлага за одобрение от Комитета за ТПО.
 (3) Група за обучение по тотална поддръжка на оборудването (ГОТПО). Нейната цел е обучението на сътрудниците в организацията на различните методи и техники, свързани с поддръжката на оборудването. Тя има постоянен характер.
 (4) Звено по поддръжката(ЗП) – това е щатното звено по поддръжката, което играе важна роля като колектив на специалисти, ориентирани да споделят знания и опит с представители на всички други звена.    
(5) Малка група по усъвършенстване на дейността по поддръжката на оборудването(МГУДПО) в рамките на всяко низово производствено звено Ако има такава по качеството или по други производствени проблеми, то тя се използва като основа за  дейността по поддръжката. На базата на усвоените методи, свързани с поддръжката на оборудването МГУДПО правят предложения за подобрения по проблемите на обслужването на машините и съоръженията. На практика тези групи са основата на системата за инициативна поддръжка(СИП). Те са доброволни, но участието в тях се отчита при цялостната оценка на дейността на сътрудника. Оттук и връзката със системите за материално и морално стимулиране, развитие и кариера и т.н.Задължително във всяка група в качеството на консултант присъства представител на звеното по поддръжката.   
 (6) Целеви групи по поддръжката на оборудването(ЦГПО). Те са съставени от най-добрите специалисти по материалната част на организацията. В определени случаи могат да бъдат привлечени и външни сътрудници - от университети, институти, лаборатории, технически бюра и други. ЦГПО имат за цел изпълнение на конкретни задачи, свързани с корективната поддръжка, т.е. с дейност по усъвършенстване на съществуващите машини и съоръжения.
 (7) Патрули по поддръжката, почистването и подреждането (ПППП) – Тези патрули се съставят от самите оперативни сътрудници по места.Имат задачата да проверяват регулярно стопанисването на работното място, т.е. изпълнението на т.нар.”движение на 5-те П”(подбери, подреди, почисти, пази и поддържай), както и осъществяването на някои основни изисквания, свързани със СИП. Те играят немалка роля за внедряване на ново съзнание сред оперативните сътрудници.