Юлиан Радинов, японистика ІІІ курс, Фак. № 80163, СУ "Св.Кл.Охридски", ФКНФ, Център за източни езици и култури, Катедра за източни езици и култури, София 2008 г.
Съдържание
І.Регистър и стил
ІІ.Особености на стиловете и регистрите в манга
1. Манга на професионална тематика
- Манги по професионални области
- Инструктажни манги
2.Манги с тематика, третираща социално-психологически проблеми
- Манги с училищна тематика
- Манги с полицейска тематика
- Манги, свързани с темата за „работещата жена”
3.Манги с насоченост към специфични социални групи
- Манги за деца
- Манги, насочени към други социални групи
Заключение
Използвана литература

І.Регистър и стил
В зависимост от конкретната ситуация на общуване едни и същи хора използват различни съвкупности от комуникативни средства. Тази съвкупност от комуникативни средства и тяхната организация, свързана с изискванията на дадена социална среда, се нарича стил или регистър. Повечето автори се придържат към мнението, че лингвистите предпочитат да използват „стил”, докато „регистър” се употребява от социолингвистите. Елена Николова намира, че „регистър” е по-точен термин тъй като „стил” е твърде многозначна дума (Николова 2000:3). 
 Съществуват два подхода при дефинирането на понятието регистър. При първия акцентът се поставя върху комуникантите. „Стилът е средата, към която принадлежи даден човек. От стилистично гледище за човека трябва да се мисли като за представител на някаква социална група, не като за човек сам по себе си”. (Янакиев:1965:24). В този смисъл задача на науката е да покаже маркерите, разкриващи социалната характеристика на участниците в общуването: по образование, професия, пол, възраст, длъжност, произход и т.н. Този подход оставя на заден план това, как конкретната комуникативна ситуация влияе върху избора на регистъра.
 Другият подход обратно - обръща по-голямо внимание тъкмо върху дадената ситуация на общуване, изследва как конкретните условия определят избора на езикови средства. В този случай изследователите се интересуват повече от предмета на разговора, целта на общуването, начините, чрез които това общуване се осъществява.
 Така или иначе приема се, че употребата на езиковите средства винаги е социално мотивирана. Преходите в регистъра са свързани със социалните роли, които играят участниците по време на дадения речеви акт, т.е. от това какви са конкретните взаимоотношения между комуникантите – официални или интимни, равноправни или подчинени и т.н. В зависимост от условията на общуването, както и от социалната характеристика на комуникантите, те използват определени езикови елементи, които са социално мотивирани. Тези социално мотивирани езикови елементи се обозначават с понятието маркер.
 За целите на настоящата разработка ще се позовем на теорията, изложена от Питър Стокуел в книгата му „Социолингвистика”, публикувана през 2002 г. от академичното издателство „Рутледж”. Според Стокуел, регистърът може да бъде определен в тесен и в широк смисъл. В тесен смисъл се разглежда като професионален жаргон. Например, професионалният език на компютърните специалисти, на инженерите, на юристите и т.н., които използват определени специфични думи и граматични конструкции.
 В широк смисъл Стокуел свързва определението за регистър с определението за социолект – социален езиков жанр. Като пример можем да посочим езика на вестникарските статии, езика на научната литература, езика на готварските книги и други.
 Трябва да се отбележи, че Питър Стокуел използва втория подход при изучаването на проблемите, свързани с регистъра в социолингвистичен смисъл. Той подчертава, че регистърът се определя основно от обстоятелствата и целта на комуникативната ситуация, а не толкова от личността на комуниканта или етнико-социалната група, която използва тази разновидност на езика.
 Един от начините да се идентифицира даден регистър е да се определи комуникативната ситуация, в която той се използва, чрез три нейни характеристики:
- Поле
- Насоченост
- Начин
Под „поле” се разбира социалната среда и целта на взаимодействието. Ако става дума за академична статия в научно списание, полето ще бъде темата на материала, а целта за публикуването й би била оповестяването на аргументите и идеите сред съответните академични кръгове.
Насочеността отпраща към взаимоотношенията между участниците в комуникативното събитие. Адресати на научната статия са колеги на автора или негови студенти.
Начинът се свежда до наличието или отсъствието на посредник при осъществяването на комуникацията. Дали събеседниците водят директен разговор или си пишат писма, или използват масмедии като посредник помежду си, до голяма степен определя регистъра. Например статията в научно списание използва един регистър, докато лекцията на същия автор, предназначена за същата публика, ще използва съвсем различен регистър. Във втория случай речта ще бъде по-опростена, изреченията ще бъдат по-кратки, ще преобладават простите изречения, изборът на думи ще бъде по-неформален и, вероятно, по-малко технически. Ще има много повече директни обръщения към аудиторията и много повече „аз” форми.
Контекстът, в който се осъществява конкретният комуникативен акт, има голямо значение при идентифицирането на регистъра. Да вземем за пример една обикновена готварска книга. В масовия случай готварските книги използват един и същ регистър. Но това невинаги е така. Тоест в едно и също поле (готварството) може да има различна насоченост и различни начини за осъществяване на комуникацията. Тези различия ще доведат до голямо разнообразие в регистрите. Логично е книга, написана от професионален готвач и предназначена за любители, силно да се различава от книга, съдържаща същите рецепти, но адресирана към други професионални готвачи. От друга страна готвачите-любители също притежават различна степен на умения. Един ще бъде регистъра при книга, адресирана към деца, друг – към начинаещи готвачи и трети – към опитни домакини. Съвсем различен ще е регистърът, използван в книга с фотографии на ястия, предназначена да ни достави естетическа наслада. Да не говорим пък колко по-различен би бил регистъра в случая, когато майката дава указания по телефона за приготвянето на ергенска вечеря.
Не бива да се пропуска, че културният контекст също има значение при определяне на регистъра. Ако  сме си купили готварска книга в Сингапур, у дома едва ли ще можем да се възползваме от нея по предназначение – просто тук липсват голяма част от необходимите продукти. Затова с удоволствие бихме чели книгата не като готварска, а като източник на екзотични кулинарни фантазии. В този смисъл културният контекст променя насочеността на регистъра.
Според Питър Стокуел понятието „стил” не е синоним на „регистър”, а отпраща към вариантите на регистъра, които представляват индивидуалния избор според социалните характеристики на комуниканта. Едно от стилистичните измерения на регистъра се задава от скалата на формално-неформално. При това полето, насочеността и начина могат да останат същите и въпреки това стилът да е различен. Характерна особеност на стила е, че той не е така обвързан с начина на осъществяване на комуникацията – добър пример за това са e-mail-ите, при които писмената форма може да придобие характеристиките на устната реч. Тоест, заключава Стокуел, стилът може да бъде независим от регистъра.
Хората умеят да приспособяват стила си в зависимост от социалната обстановка. В рамките на един и същи регистър те могат да използват монологичен или диалогичен стил, безпристрастен или интимен стил, клиширан или творчески и т.н. Всичко това е плод на индивидуалния избор на комуниканта.
Независимо дали става въпрос за регистрите или за стиловете, хората имат по-голяма пасивна компетентност, отколкото активна. Ще рече, че те са в състояние да разбират много повече варианти в сравнение с тези, които могат да използват. Затова, оказвайки се в непозната за тях ситуация, те се притесняват и избират грешен комуникационен модел. Тези „грешки” са важни за изучаване на социолингвистичното поведение.
ІІ.Особености на стиловете и регистрите в манга
Теорията на Стокуел е подходяща методична основа за изучаване стиловете и регистрите в манга. Особено интересно е измерението „начин”. Въшреки че е в писмена форма, мангата използва разговорна реч. Нещо повече, в мангата са налице и присъщите само на разговорната реч паралингвистични средства – фонационни и кинетически. Формата на комикс позволява графично да се предадат определени жестове и мимика, които често се използват вместо вербалните средства или паралелно с тях. Тяхната роля е да засилят експресивното въздействие на речевото съобщение. Любопитно е, че авторите на манга често прибягват до словесно описание на жеста или мимиката – например вмъква се ремарка „втренчен поглед” или „усмивка”. Това са кинетическите паралингвистични средства, характерни за манга.
Също така формата на комикс позволява използването на звукоподражателни. Формата и функцията на тези фонационни паралингвистични средства е същата като на кинетическите. Често като ремарка се появява надпис „zuru zuru” (звук от влачене), „pata pata” (звук от тропане с крак) и т.н.
Характерни са клиширани жестове, мимики, възклицания, които коментират ситуацията. Често се използва специфичен жест, подчертаващ неадекватното поведение на някой от присъстващите. Този жест се използва от всички герои в неформална обстановка без разлика от възраст, пол и социална роля. Въпреки това елементът дава облика на определен регистър – този на разговорната, неформална реч.
При мангите полето - като характеристика на регистъра, може да бъде разположено в много широк диапазон. Ако се опитаме в най-общи линии да класифицираме тематиката, по която са създадени, тя ще има следния вид:
1. Манга на професионална тематика
 Манги по професионални области
Съществува достатъчно количество манги, чиито автори добре познават професионалната област, в която пишат: медицина, работа в полицията, производство на хранителни продукти, рибарство, работа в силите за самозащита и т.н. В „Нацуко но саке” героинята мечтае да произведе легендарното саке. Комиксът доста подробно описва технологията за получаване на саке. Насочеността е към хора, които не са запознати с процеса. Затова авторът използва образите на несведущи посетители, за да обясни на читателите тънкостите в производството, както и специфичните термини, свързани с него. Читателят подробно се запознава с изискванията за отглеждането на ориза, събирането му, ферментацията, извличането на саке, влиянието на пазарната конюнктура, конкуренцията, особеностите на механизираното производство на питието и др. Освен че ни въвежда технологията за добиване на саке, авторът Озе Акира разкрива социално-икономическите проблеми в японското земеделие. Това също допринася за формирането на регистъра и стила на мангата. Повечето от героите са селяни и използват съответния диалект. Главната героиня обаче в началото работи в рекламна агенция в Токио, което я принуждава да използва адекватния за ситуацията регистър. След като се връща при семейството си, тя се адаптира към ситуацията на село и превключва към местния диалект.
На подобна тема е и мангата „Якитате Джапан”. Всички знаят, че Япония няма традиции в хлябопроизводството. Мечтата на главния герой от тази манга е създаде японски хляб. Авторът подробно се спира на различните видове хлебни изделия, произвеждани по света, описва технологиите и рецептите за печене на хляб. Спира се дори върху биохимичните процеси, протичащи по време на изготвянето – един от героите разказва за начина, по който микроорганизмите в маята водят до втасването на тестото. В много от главите са публикувани рецепти за домашно приготвяне на хляб.
Въпреки че регистърът на тази манга е много подобен с този на „Нацуко но саке”, стилът е съвсем различен. Полето може да се каже, че е едно и също – става въпрос за производство на хранителни продукти. Насочеността е доста близка – и в двата случая познавач на процесите ги обяснява на хора, които досега не са се сблъсквали с практиката в това производство. Вярно, че в първия случай мангата е предназначена по-скоро за възрастна публика, а във втория – по-скоро за тийнейджъри. Тази незначителна на пръв поглед разлика води до избора на напълно различен стил. Стилът на „Нацуко но саке” е сериозен, по сюжета е заснет телевизионен сериал. В случая с „Якитате Джапан” авторът е избрал хумористичния стил. Мангата е пълна с комични ситуации и игра на думи. Самото заглавие е пример за такава игра на думи. Думата „Джапан” може да се разбере, както като „Япония”, така и като „японски хляб”. Комедийният ефект се засилва от участието на герой, говорещ на силно изразен кансайски диалект.Това не пречи в мангата да са обяснени редица термини от хлебопроизводството, описва процесите достатъчно точно (макар и резултатът от този процес да е фантастичен) и поради това тя се радва на голяма популярност в средите на пекарите.
 Инструктажни манги
Разновидност на професионалните манги са книгите с инструкции, направени под формата на манга. В тях също има някакъв сюжет, но той е само за да поддържа интереса на читателя. Написани са от професионалисти в съответната област и наподобяват самоучители при усвояването на едно или друго умение. Инструкциите са подробни и добре онагледени, а сюжетните ситуации носят лек комедиен характер и предназначението им е да разведрят читателя и да не му позволят в отегчението си да захвърли книгата. Вижда се, че насочеността като определящ фактор за регистъра е сходна с тази на споменатите по-горе манги, но има едно основно различие. При предишните описанията на производствените процеси са дадени ненатрапчиво, не е необходимо читателя да се съсредоточи върху тях. Докато при мангите от типа на поредицата „Как да рисуваме манга” игнорирането на инструкциите напълно обезсмиля четенето. „Как да рисуваме манга” всъщност е заглавие, дадено от американските издатели на серията манги. Поредицата съдържа десетки книги, посветени на един или други елемент от производството на манга.
Издадени са манги с инструктажен характер и с тематика в областта на цветарството, както и в други широко разпространени хоби-дейности. Като регистър подобни на тях са някои учебни помагала, рекламни материали в рамките на обществено значими кампании и др.
2.Манги с тематика, третираща социално-психологически проблеми
 Манги с училищна тематика
Прави впечатление големия брой манги с училищна тематика. Би било грешка обаче да се смята, че те са адресирани само към тийнейджъри. Общоприето е виждането, че училището фокусира и прави по-видими проблемите в обществото: например проблемът за психическият тормоз на общността над индивида; за напрежението, породено от желанието да се оправдаят очакванията на околните; за липсата на емоционална подкрепа от страна на йерархично по-високостоящия и т.н.
Авторът на „Сайонара дзецубо сенсей” прави своеобразна персонификация на основните социални проблеми. Основният персонаж е учителят Итошики Нозому. Изписано слято, името му може да се прочете като „зецубо” („отчаяние”). Героят вижда само негативите, само лошото в хората, в обществото, в света. Той изглежда силно обезкуражен и отчаян. Но само изглежда. Романтичната поза в стил „мирова скръб” цели само да привлече вниманието на околните, да го направи популярен и да го накара да се чувства значим. По едната случайност се оказва, че Нозому е наследник на богата фамилия и се опитва да избяга от семейната традиция да се ожени за момичето, чиито поглед ще срещне в определена церемония. Манга-ката Кумета Коджи иронизира традициите и стереотипите, утвърдили се в обществото. Той пародира, както прекалено песимистичните възгледи, така и погледа към света само през розови очила. Една от ученичките на Нозому отказва да приеме, че в света има зло. Според нея човек решава да увисне на въжето, за да увеличи ръста си, а не за да сложи край на живота си. Тя няма нищо против да му помогне. Трябва да оценим чувството за хумор на Кумета Коджи, който назовава героинята си Кафка. В друг епизод д-р Итошики Микото дълго не може да се съвземе, когато Кафка написва името му слято и то се прочита като „зецумей” („смърт”). Винаги името на някой персонаж може да се прочете по начин, който да подскаже тайните му страхове или черти на характера. Авторът съумява да използва спецификата на японския език, за да пародира стереотипизацията на някои ценности и нагласи, да ги доведе до абсурд и така да илюстрира проблемите, които те пораждат. Майсторството на Кумета Коджи се заключава и в това, че успява да внуши крайностите в една или друга ситуация без да прибягва до жаргони и социолекти. В повечето случаи езикът му е съвсем стандартен. Употребата на сленг е изключение.
Такетоми Кенджи се опитва да разкрие някои от проблемите, характерни за японското училище. Самият автор споделя, че това са проблеми на цялото японско общество, той просто ги показва в училищна обстановка. Затова и в този случай не може да се каже, че насочеността на мангата е свързана с някоя определена възраст или социална прослойка. Езикът отново е напълно стандартен, макар героите-ученици да използват по-опростен език, характерен за японските деца на тяхната възраст. Това само подчертава стандартността на самите герои – те не са представители на някакви маргинални социални групи. Въпреки това всички са изнервени, изобразени са в състояние на непрекъснат стрес и това напрежение ги кара да загубят ориентация, да извършват странни постъпки и да не са в състояние да поддържат нормални човешки взаимоотношения. Младият учител Сузуки се опитва да тушира проблемите, за да не допусне срив в работата си на преподавател. Той успява да поддържа някаква привидност на ред в класа, но постепенно осъзнава, че това не е достатъчно, че той прави само това, което правят и другите учители, тоест да избягва сблъсъка със същинския проблем. След като променя поведението си, старае се да общува повече с учениците, да разбере причините за конфликтите, той постига по-добри резултати. Въпреки това Сузуки не е в състояние да промени цялата система, която поражда все нови и нови проблеми.
Приблизително същата насоченост има и мангата „Great Teacher Onizuka” (оригинално заглавие) . Фуджисава Тору също смята, че системата, наложила се в японското училище, е източник на много от проблемите в обществото, но е избрал по-различен подход, за да разкрие това. Неговият герой учителят Онизука трудно може да бъде наречен стандартен. Той е интелигентен, с комбинативен ум, което му позволява да се справи с живота в различни социални среди. Умишлено имитира поведението и стила на обличане, както и езика, присъщ на членовете на якуза. Като тийнейджър е участвал в улични банди и въпреки това успява да завърши университет и да постъпи на работа в престижно частно училище. Гъвкавостта и адаптивността му позволяват лесно и бързо да превключва от един социолект към друг. В зависимост от ситуацията той може да се изразява на уличен сленг или да спазва нормите на официалния изказ, както и да разговаря с учениците си на техния език. Нестандартното му поведение, понякога изглеждащо скандално, му позволява да реши проблеми, нерешими за останалите учители. Понякога с брутални средства той успява да демонстрира абсурдността на ситуации, възприемани като нормални от повечето хора. Така, оголвайки същината на проблема, той успява да подтикне другите герои да се замислят върху поведението си и да решат дългогодишни конфликти между себе си. От своя страна Онизука не е безгрешен, той също понякога допуска да бъде повлечен от общия поток и забравя, че най-важното са човешките взаимоотношения. Тогава учениците, тези, на които е помогнал да го осъзнаят, му припомнят истинската ценност на нещата.
 Манги с полицейска тематика
Социалните проблеми изпъкват също така добре и в полицейската работа. Затова съществуват редица манги на тази тема. „Джирайшин” се спира на методите, с които полицията се опитва да реши проблема с престъпността. Според автора Такахаши Цутому недобрите средства не само не решават проблема, но дори го задълбочават. Интригата в първия том се върти около идеята на полицая Кьоя Иида да подбуди невинен човек към убийство. Вярно, че жертвата е престъпник. Но не е справедливо девойката, поддала се на провокацията, да завърши живота си в затвора. Логично е да се предположи, че брат й ще поиска да отмъсти и също ще прибегне до незаконни средства, за да получи възмездие. Отрицанието, отхвърлянето на подобни „средства” за постигане на ред и справедливост си проличава и чрез езика на героите – престъпниците, макар в отделни ситуации да имат чертите на положителен образ, използват жаргон. От една страна Такахаши Цутому може би иска да подчертае, че външните белези не винаги говорят за почтенност, но от друга - подсказва, че обществото не бива да допуска такива ситуации да разширяват периметъра си и да обхващат по-големи слоеве от обществото.
 Манги, свързани с темата за „работещата жена”
От съвсем различен характер са социалните проблеми, свързани с работещата жена – относително ново явление в японския обществен живот.  В мангата „Хатараки ман” главната героиня Мацуката Хироко е амбициозна млада жена, избрала кариерата пред традиционната за Япония алтернатива да се омъжи. Би могло този феномен да се разглежда и като американско влияние. Фактът, че автор на мангата е жена, свидетелства за новото положение, което жената-творец се опитва да заеме. Не е новост популярна манга да бъде създадена от жена. Не е новост жена да бъде творец. Новост е начинът, по който е третиран образа на жената. Мацуката Хироко е на възраст, на която японската жена обикновено е вече омъжена или поне е на път да се омъжи – 28 години. Но в сюжета няма и намек, че тя има непосредствени планове да се задоми. Тя е толкова творец, колкото и бизнес-дама – редактор е в седмично издание. Типично мъжката среда на колегите й я принуждава да се придържа към „мъжки” стил на поведение – подобно на този, който имат американските жени-мениджъри. Въпреки това тя си остава жена и японка. Анно Мойоко не иронизира героинята си, мангата не е сатира. Погледът е достатъчно реалистичен, за да подскаже, че явлението „работеща жена” вече е намерило своето място и в японското общество. Може би все още не е достатъчно разпространено, но определено се отчита като тенденция, набираща скорост. С това се обяснява и голямата популярност на мангата. Езикът на Мацуката Хироко е стандартен без да е формален, смел без да е вулгарен – описва новата японка.
3.Манги с насоченост към специфични социални групи.
 Манги за деца
„Дораемон” е класическа манга. Започва да излиза в списания през 1969 г. и прекратява през 1996 г. със смъртта на автора Фуджимото Хироши ( Фуджико Ф. Фуджио). Стилистиката на рисунките е силно повлияна от зората на американските анимационни филми. Трудно можем да говорим за подражателство, защото продукцията на Дисни е реципирана от японската култура, но тя е пречупена през спецификите на японската традиция.
Тъй като мангата е предназначена за четене от деца, в нея се използва основно хирагана и отделни канджи, които са пояснени с фуригана. Историите са прости, забавни, кратки. Отсъстват директни дидактични внушения.
Може да се предположи, че количеството на такъв тип манги е достатъчно, но те са слабо разпространени извън Азия. Въпреки това си струва да се отбележи, че най-популярният в САЩ и Европа съвременен японски художник Мураками Такаши е силно повлиян тъкмо от „Дораемон” и това е видно по творбите му.
 Манги, насочени към други социални групи
Съществува огромно разнообразие от манги насочени към специфични групи в японското общество, диференцирани по възраст, пол, сексуална ориентация и т.н. Полето им включва специфични проблеми точно за тези групи. Например, шонен-мангите са насочени към момчетата на възраст между 10-16 години. Характеризират се с приключенски сюжети. Третират въпроси, свързани с порастването, с търсенето на цели и необходимостта те да бъдат преследвани. Езикът е опростен, но значително по-сложен от този в мангите за деца, макар фуригана да присъства и тук. Специфичното е, че различните манги използват различен по сложност език, различни по сложност сюжети. Целта е всяко дете да намери подходящия за себе си комикс.
По подобен начин стои и въпросът с мангите, предназначени за жени или момичета. Основна тема в мангите за момичета, разбира се, е влюбването, първите любовни трепети, първите сексуални контакти. Интересно е, че шоджо-мангите (за момичета на 10-16 години) използват детински език, но не толкова разговорен както в шонен-мангите. В джосей-мангите (за жени) езикът е много по-формализиран.
Заключение
Голямата популярност на манга в Япония предполага огромно разнообразие на стилове и регистри, обусловени от полето, обхващащо на практика всички социални теми и цели, идентифицирани в японското общество. Насочеността на мангите като цяло визира, както групи от целия социален спектър, така и отделни части от японското общество. Това определя много различни по характера си регистри при мангата. Въпреки че начинът е основната специфика, отличаваща мангата от останалите художествени жанрове, индивидуалните стилове се отличават с голямо разнообразие и са обусловени освен от личностните предпочитания на автора, също и от полето и насочеността на регистъра.
Поради тази причина е трудно да се направят обобщаващи изводи относно регистрите и стиловете за мангата като средство за предаване на идеи и информация. Може да се заключи, че всяка манга е като отделен непосредствен разговор. За всяка манга би следвало конкретно да бъдат определени специфичното й поле (тема и цел), специфичната й насоченост (отношението автор-читател) и индивидуален стил на комуникантите. В този смисъл мангата е огледало на социалните феномени, вълнуващи японското общество и предмет на ежедневни разговори.
Използвана литература:
1.Bell, Allan. 1997. "Language style as audience design." In Nikolas Coupland and Adam Jaworski, eds. 1997, Sociolinguistics: A reader, 240-50. St. Martin’s Press.

2.Stockwell, Peter. Sociolinguistics: A Resource Book for Students. – [London], Routledge, 2002. – 272 p.

3.Николова, Елена. Стилистика и социолингвистика// Бълг. Език и литература, 2000, бр. 3-4.

4.Янакиев, М. Записки по стилистика на българския език: Циклостил, - София, 1965.