Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.06.2008 18:34 - Развитие на вътрешнополитическия процес в съвременна Япония
Автор: bgjapanology Категория: Технологии   
Прочетен: 2452 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 27.06.2008 18:36


Милена Милева, дипломант в магистърска програма "Източноазиатски култури"

Политическият процес в съвременна Япония е представен основно от две партии –Либерално-демократичната (ЛДП) и Демократичната партии. Останалите заемат малка част от политическото пространство се характеризират с ниско участие. Интересното е, че няма същинско противопоставяне между тези две партии, както не присъстват и ясно определени граници между класическото ‘ляво’ и ‘дясно’ в японското политическо пространство.

Явлението ‘доминираща партия’, характерно за Япония, не се наблюдава нито в една страна от Запада, което я отличава от другите страни. Вероятното обяснение би могло да бъде, че става въпрос за страна с не-европейска политическа традиция, избрала пътя на демокрацията.

Съществуващата избирателна система в Япония спомага за спечелването на гласове от ЛДП, необходими за нейното доминиращо положение. Както е известно, всяка страна формира такава система на избори, която в най-голяма степен съответства на нивото на развитие на демокрацията в един или друг период.

До 1994 г. в Япония съществува специфичен вариант на средните избирателни окръзи – разновидност на мажоритарната избирателна система, т. н. многомандатна система с относително мнозинство, когато от всеки избирателен окръг се избират по няколко депутати.

Този вариант се дължи на традиционната политическа култура и избирателната практика на довоенните години, когато на власт идват малко отличаващи се една от друга политически партии.

Законът от 1925 г. гарантира на всяка от тях поне по едно-две места във всички избирателни окръзи без изключение. Това е компромис между съперничещите си партии, стараещи се да не допускат прекалена популярност сред себе си. Разпределението на местата в парламента при многомандатната система с относително мнозинство не съответства на реалното съотношение между силите на партиите и осигурява завишаване на парламентарното представителство при по-големите партии, което спомага за появата на голямо число ‘пропаднали’ гласове, особено при тези партии, които имат нисък електорат на изборите. Това води до неравенство на гласовете, което явно противоречи на демократичните принципи. Така или иначе, системата на средните избирателни окръзи по принцип осигурява многопартийността на представителните органи на властта и затова е закрепена в закона ‘За изборите на обществените длъжностни лица от 1950 г.’.

Япония се смята за една от водещите ‘индустриални’ демокрации. Това е единствената държава, стремяща се към придобиване на такъв статут по свой оригинален начин, като се опира на традициите си и ускорената модернизация в условията на тотална демократизация на цялото общество. Важното е, че политическият елит проявява максимум прагматизъм и преценява реално ситуацията и затова няма загуба на традиции и национална идентичност, както напоследък се случва в страни от Европейския Съюз (ЕС), във връзка с интеграцията на държавите. Демократизирането се оказва единствения верен път за съхраняване на властта в ръцете на управляващия японски елит. Но Япония отново доказва, както неведнъж в хода на историята си досега, способността да заимства и приспособява към условията на страната си това, което в дадения момент се оказва необходимо за нея.

Следвоенните реформи в Япония са ярък пример за целенасочено постигане на поставените политически цели. Тези постижения в Япония са резултат от целенасочени реформи, проведени основно чрез ‘силови методи’ в условията на американска окупация.

Успехът в много случаи се подсигурява от факта, че промените се провеждат от японското правителство и законодателно се утвърждават от парламента. Важно е да се отбележи, че в страната съществуват икономически и политически предпоставки за това. В обществото по принцип има консенсус относно представителната и парламентарна демокрация, която с всички възможни нейни ‘недостатъци’ се явява алтернатива на предшестващия авторитарен тип управление.

Като резултат от проведените реформи Япония достатъчно бързо и успешно се сближава със страните от Запада. Получава се бърза замяна на старите социално-икономически и политически структури с нови– демократични. Този процес се съпровожда с бързо усвояване на постиженията на западните страни и с консолидирани усилия се постига в икономиката и политиката. И по този начин, като противоречие на обективния начин на развитие, в страната се образува политическа система, различна от действащите системи в Западна Европа и САЩ.

Въпросът относно демократичността на Япония дълго време буди опасения у западно-европейските партньори на страната. Глобализиращият се външен свят провокира Япония за промени във вътрешната политика, за разнообразие на политическите елити и политическите пристрастия на населението, повишаване на интереса към съвременния политически опит (най-вече на западно-европейските страни). На световно равнище Япония се стреми да изравни политическия си потенциал с икономическия , като търси собствен път на политическо обновяване на страната. Стреми се към промяна на съществуващата политическа система, изразяваща се в редуването на две големи партии начело на властта.

По време на първото десетилетие след войната съществуват реални условия за установяване в страната на двупартийна система по класически европейски образец, което предполага управлението на консервативната и социал-демократичната партии. Всъответствие с Директивата на Щаба на окупационните войски на САЩ ‘За отмяна на ограничаване на политическите, гражданските и религиозни свободи’ (4.10.1945 г.), се възобновява дейността на всички политически партии.

Но още с първите следвоенни години, (като се изключи краткото пребиваване на власт на коалиционните правителства на социалиста Т. Катаяма и демократа Х. Ашида от май 1947 г. до февруари 1948 г. и от март до октомври същата година), до началото на 90-те години на власт непрекъснато се намира правителството на консерваторите. От 1955 г. то еднолично се формира от Либерално-Демократичната партия (ЛДП), която на практика става неотделима част от административния апарат.

Още през 1954 г. е внесено предложение за налагане на уест-министърския модел, т. е. двупартийна система (две масови, добре структурирани партии с различна политическа ориентация.

Съвременният облик на японската политика. Системата на мандатите и въпросът с младите партийни кадри

Правилата за приемственост в ЛДП са строго определени – колкото повече политиците са избирани от депутатите в парламента, толкова по-голямо влияние имат. Ако преизбирането е десетократно, това означава включване в елита на партията. По този начин се постига краткосрочен успех, но в дългосрочен аспект е възможно да се получи преминаване на представители от една партия в друга, с надеждата за по-добра реализация. Така се получава на изборите през 2000 г., когато част от демократите преминават към ЛДП, като се надяват да бъдат преизбрани, но тъй като не получават подкрепа, се завръщат обратно в своята партия.

В ДП проблемът е, че там присъстват бивши членове от СДПЯ и ПДС, както и представители на младото поколение, необвързани със старите партии.’Подмладяването’ на ДП успява да разграничи партията от ЛДП и другите от управляващата коалиция, въпреки приликите в програмите им. По този начин ДП се опитва да придобие своя идентичност.

Поради тази причина Ю. Хатояма провежда обучение на по-младите участници с цел те да могат да заемат по-отговорни постове, което противоречи на традиционната политическа култура. Също така Хатояма създава вътрешно-партийна изследователска група от млади членове от партията му и от една друга фракция на ЛДП.

Обратнопропорционално на укрепването на позициите на ДП се получава фрагментиране на управляващата партия, което променя установената й структура. Тя става по-гъвкава и част от влиятелните политици на ЛДП са съгласни да се търси консенсус с бившите дисиденти, тъй като те или са бивши либерал-демокарати, или участници в нови междуфракционни обединения.

Разпределението на силите между фракциите оказва влияние при избора на председателя на парламента, който според установените правила автоматично става министър-председател. Поради това, съхраняването на фракциите всъщност намалява политическото влияние на министър-председателя. В една от най-важните задачи на политическата реформа се превръща разширяването на пълномощията на министър-председателя и укрепване на позициите му.

През втората половина на 90-те години неведнъж се предприемат неуспешни опити за ликвидиране на фракциите, когато има нужда от вътрешно-партийни реформи, като например при прегрупирането на силите на ЛДП при пребиваването й като опозиция или при въвеждането на нова избирателна система.

Състоянието на фракциите говори за това, че партийните центростремителни сили преобладават над центробежните. Балансът между фракциите играе важна роля при избирането на председателя на партията. Премахването на фракциите е част от програмата за реформи на ЛДП. Лидерът Д. Коидзуми се смята за най-последователен реформатор на партийната структура, който застъпва идеята за вътрешнопартийното регулиране, като се включва и ротация на ръководството на партията.

ЛДП остава лидер в японския политически живот, но е принудена да се съобразява с действията на опозицията. Още от 1994 г. ЛДП придобива опит във формиране на коалиционни правителства. Също така партията се занимава с огранизиране на предизборни коалиции. Важно е да се отбележи, че победата на изборите гарантира устойчивостта на коалицията.

По време на уравлението на коалиционното правителство на ЛДП, Новата Комейто и Консервативната партия (образувала се в резултат на отцепване от Либералната партия след напускането й на правителствената коалиция през април 2000г.), за консервативно-ориентираните партии съществува възможност, по думите на политолога от ‘Йомиури шимбун’ Й. Хиронака, ‘да трансформират Olive Tree Coalition на родна почва’. На изборите през 2000 г. партньорите на ЛДП успяват да съгласуват политиката си и да подкрепят кандидатурата на представителя на ЛДП за поста министър-председател.

Центристката Нова Комейто изпълнява ролята на буфер в политическия живот. Коалирането й с едната или другата главни партии носи със себе си и спечелените гласове. Н. Комейто е втората по численост опозиционна партия в страната (31 мандат в палатата на представителите и 13 в палатата на съветниците). Поради тази причина ЛДП и ДП са заинтересовани да подкрепят тази партия, с идеята да усилят своите собствени позиции. Новата Комейто е независима партия, въпреки че неофициално съгласува политиката си с ЛДП, като и с други партии по определени параграфи, с цел да се постигне ‘национално съгласие’. В програмата на Н. Комейто е заложена политиката на традиционализъм.Конфигурация на политическите коалиции

Коалициите са алтернатива на остаряващата идея за въвеждане на двупартийна система, още повече, че партньорите на ЛДП са заинтересовани от формирането на такива. Появата и укрепването на Демократичната партия показва, че основен съперник на ЛДП постепенно става не друга консервативна партия (като Либералната или Новата Консервативна, които имат съответно 22 и 7 мандата в палатата на представителите на парламента). Става дума за центристка партия, която притежава реални шансове да стане достоен съперник на управляващата.

Тактиката на управляващата коалиция за обединение на усилията за подкрепа на перспективни кандидати в едномандатните окръзи, поставя пред опозицията задачата да консолидира силите си при реални претенции за власт. В този случай обединената опозиция трябва да се опълчи на съюза ЛДП – Н. Комейто.

Разпределението на гласовете от изборите за представители на парламента през 2000 г. показва,че т. нар. ‘плаващи’ гласове преминават не към Демократичната партия, както се предполага, а към Либералната и Социал-демократичната партии. Това показва, че опозицията е многобройна и разнородна. Основните четири партии – Демократичната, Либералната,Социал-демократичната и Комунистическата, могат сериозно да разчитат на създаването на активен политически съюз или организация за съгласувано противодействие на политиката на управляващата партия. Според коментара на политолози от ‘Tokio shinbun’, победата на управляващата партия в палатата на представителите определя опозицията.

Интересна особеност на японския политически живот е необикновеното присъствие на Комунистическата Партия на Япония, която съществува в строго определена и изолирана политическа ниша. Тази партия притежава голямо влияние върху развитието на политическата ситуация в страната. Опозицията трудно може да създаде единен фронт срещу управляващата партия без участието на комунистите, тъй като те имат 20 мандата в палатата на представителите и 5 в палатата на съветниците. Координирането с КПЯ е трудно, поради ‘затворения’ й характер. Но съюзяването на опозицията с КПЯ е способно рязко да промени политическата ситуация.

КПЯ все повече се стреми да бъде ‘по-гъвкава’ пред избирателите. Като остава вярна на принципите си, партията се стреми да придобие по-съвременно звучене и се стреми към съюзяване с опозиционните партии по отношение на проблеми, които представляват общ интерес. Така на изборите през 2000г. лидерът на КПЯ К. Шии заявява, че партията му ще подкрепи кандидатурата на бившия по това време председател на ДП Ю. Хатояма за длъжността на министър-председател по време на първичното гласуване. Като осъвременява политиката си, КПЯ не се отказва от принципите си. Партията обвинява останалите, че все още действат в политически формат, в който доминира ЛДП, също така и за неспособността да се създаде политически фундамент и да се започне борба с ЛДП. Бившият заместник на генералния секретар на ЦК на КПЯ Сога Юкио отбелязва, че КПЯ ще престане да бъде КПЯ, когато стане истинска демократична партия. Партията не иска да се откаже от всичките си позиции, като СДПЯ, заради едно-единствено участие в коалиция с ЛДП в правителството.




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bgjapanology
Категория: Технологии
Прочетен: 3778241
Постинги: 203
Коментари: 791
Гласове: 289
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031