Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.05.2008 23:10 - Относно трансферирането на японски управленски технологии в чужда национално-културна среда
Автор: bgjapanology Категория: Технологии   
Прочетен: 1746 Коментари: 0 Гласове:
0



Доцент д-р Нако Р.Стефанов
Следва да се кажат няколко думи за цялостната ситуация, в рамките на която възниква въпросът за възможностите за трансфериране на опита на Японския модел на фирмено управление или казано по друг начин за трансфериране на управленска технология създадена при една специфична национално-културна обстановка в друга специфична национално-културна среда.
Ако погледнем принципиално на въпроса може определено да се каже, че такъв въпрос пред човечеството в практически смисъл никога не е стоял. Историята на всички човешки цивилизации е история на заимстване на опита на една цивилизация от друга, където той се доразвива, обогатява, усъвършенства. Като при това нерядко се е случвало този, вече обогатен опит, да се върне отново в лоното на създалата го цивилизация, но вече като нещо ново и т.н. В тази връзка не случайно възниква една прочута крилата мисъл на древните гърци гласяща, че “няма нищо ново под слънцето”.   
Управленските технологии не са някаква извънредна материя, която да не е подвластна на този, бихме го нарекли “общочовешки закон на заимстването”. В тази връзка е естествено да се запита нима Японския модел на фирмено управление е пък нещо, което въобще излиза извън рамките на общочовешкото за да не може да стане той обект на трансфер, в случай, естествено, че се сметне, че има нещо полезно, което може и трябва да се пренесе. Навярно трябва да се каже, че именно в това е въпроса. Има ли нещо, което заслужава да се трансферира? Но този въпрос веднага извиква друг въпрос, а именно, че ползването на чужд опит означава официално да признаеш, че ти си на по-ниско равнище, че ти си в позицията на това да се учиш. За редица цивилизации, особено за Западната цивилизация, несъмнено постигнала изключителни достижения и завоювала водещи позиции в света, подобно признание, особено в сферата на управлението, та било това и само на микроравнище, е несъмнено нелеко признание. Нейната практика през последните няколко века, от момента, когато се появиха първите колонии в света, е тя да трансферира своя опит и цивилизационно превъзходство, като при това никога не е поставян въпроса дали това може или не може да става. Това трябва да стане и това става, независимо какво се трансферира – религия, бит, технология, държавно управление и т.н.
Но през 80-те години се пръв път Западът започва да се учи от другите. Японският опит в мениджмънта на фирмата става едва ли не нарицателно понятие в американската управленска литература. По онова време няма монография, няма учебник по управление, където в една или друга степен да не се говори за една или друга японска иновация в сферата на  управлението на фирмата. Системата за тотално  управление на качеството, системата за тотална поддръжка на оборудването, системата “точно навреме” всички те се превръщат в учебен материал. Фактически  именно чрез тази ориентирана към практиката управленска литература се осъществява призива “да се учим от Япония”. Може да се каже, че именно благодарение на тези наръчници, учебни помагала, ръководства по качество, по поддръжка на оборудването, по човешки ресурси и други вече през 90-те години американските корпорации, фирми и предприятия овладяват прогресивния японски  опит  в областта на фирменото управление и го превръщат  в част от организационната “тъкан” на американските производствени и бизнес системи. Нещо повече, този прогресивен японски опит в управлението се превръща в база за създаване на оригинални американски разработки в областта на организационната наука. В крайна сметка този път американците осъществяват японския лозунг “Ойцуку, ойкосу”, т.е. да настигнем и надминем. И един от ключовите фактори за осъществяването на това “задминаване” е несъмнено този поток на управленска литература, който в буквалния смисъл на думата “залива” Съединените Американски Щати през посочения период. Като най-добро доказателство за заимстване от Японския модел на фирмено управление са т.нар. награди по качеството.      
Но наред с книгите, изразяващи възхищение и желание да се учат от Япония, а също така и конкретно обясняващи какво и как да се учи, през същия този период се появява и една друга струя в американската литература за Страната на изгряващото слънце. Става дума за “алармизъм”, един негативен  алармизъм по отношение на Япония като страна и народ..
Ще кажем, че под алармизъм се има предвид създаването на атмосфера на тревога по повод на един или друг действително сериозен проблем в обществото. Като правило в САЩ във връзка с този проблем американски интелектуалци започват атака чрез присъщите им средства – публикации на книги,  статии, интервюта и т.н., докато цялото публично пространство се “пропие” с атмосферата  на тревога предвид дадения проблем. В резултат на това  започва процес  на  осъзнаване на проблема, както сред съответния елит, така и сред масите. В крайна сметка обществото се мобилизира за решаване на проблема. По своята същност алармизмът бива два вида “позитивен”, когато се вижда проблема, но за това не се обвиняват  врагове извън нас и “негативен”, когато се вижда проблема, но за него се обвиняват нещата извън нас.    
По своята същност “негативния алармизъм” има за цел да посочи Япония и японците като опасност. В него има нещо от довоенната и военната пропаганда и мания за “жълтата опасност”(yelow peril). В рамките на тази струя японското превъзходство не се разглежда като нещо, което да служи като урок, а като нещо, което е достигнато в резултат на нечестна игра “не по правилата”.
Днес в началото на ХХІ век в момент, когато Япония е в най-продължителна
икономическа депресия от края на Втората световна война се появиха въпроси, които не можеха да не засегнат и Японския модел на фирмено управление. Тази депресия стана повод за появата на една засилваща се тенденция на отричане на значението на Японския модел на фирмено управление. При това не  просто се пренебрегват неговите достойнства, но даже се изразяват съмнения дали е имало такива достойнства.
Може да се каже, че не е продуктивно да се отрича и “атакува” японския
модел на фирмено управление след като се признава, че от него се заимстват различни елементи. Нима не е истина това, че прочутият днес стратегически подход на “бенчмаркинга” бе създаден от корпорацията “Зирокс”(Ксерокс) именно в резултат на “копирането” на японски фирми. И следва ли да се отрича един модел на стратегическо управление, ако той се базира на комплекс от оперативни стратегии, които формират изключителни конкурентни предимства, резониращи в една цялостна стратегическа конкурентоспособност. И не е ли масовото възприемане на “бенчмаркинга” от водещи западни и особено американски комапнии признание, че такъв модел на стратегическо управление е нещо, което “работи”.
В този смисъл даже такъв тип отричане на японския модел свидетелства за това, че той е един комплекс от управленско-организационни взаимоотношения, подходи и механизми, които не просто са се доказали като “работещи”, но се доказват и като такива с универсални стойности, т.е. те са валидни даже извън контекста на създалата ги национална културна среда. И именно в този момент се крие изключителната ценност на японския модел на фирмено управление.  



Тагове:   Национално,   Относно,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bgjapanology
Категория: Технологии
Прочетен: 3778418
Постинги: 203
Коментари: 791
Гласове: 289
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031