Ива Тенева, японистика 80134
І. Увод
Предмет на настоящата работа е развитието на икономиката на знанието в Япония, мерките, които се вземат за поощряването му и проблемите, които то среща. Както е известно, Япония е една от страните-пионери по отношение на използване на знанието като ключов фактор за икономически растеж. Също така е известно обаче, че в последните години японската икономика започва да губи челните си позиции по редица критерии за сметка на САЩ и някои европейски държави. В първата част на тази курсова работа ще проследя позициите на Япония в някои промишлени отрасли, пряко свързани с икономиката на знанието. Следва изложение на действията на японското правителство през последните години, насочени към ускоряване на развитието на икономиката на знанието. Ще приключа с опит за констатация на онези насоки, които биха помогнали на Япония да постигне по-ефективно усвояване, адаптиране и използване на знанието за своето икономическо и социално развитие.
ІІ. Япония в сравнение с другите
По редица причини, които не са обект на разглеждане тук, японската икономика загуби позициите, които имаше през 80-те години на ХХ век. Докато тя е на първо място в класацията на IMD през 1989 г. и 1993 г. , през 2004 г. е на 23 място, през 2005 г. - на 21 място, а през 2006 г., макар и отчитайки известен напредък със 17 си място , вече е ясно, че в икономическо отношение Япония има много конкуренти, с които трябва да се съобразява. Би следвало да се обърне особено внимание на неголеми европейски държави като Финландия, Ирландия, Австрия , които не разполагат с по-значителни природни ресурси или население от Япония, но въпреки това са ранжирани на по-предни позиции. Достоверно обяснение на този факт е засиленото развитие в тези страни на икономиката от нов тип, а именно – икономиката на знанието.
Разбира се, има редица фактори, които допринасят за загубата на конкурентоспособност на японската икономика. С други думи, от казаното дотук не следва да се твърди, че във Финландия знанието като фактор за икономически прогрес се използва ефективно, а в Япония – не. Но заслужава да се отбележи, че много от тези фактори засягат именно развитието на икономиката от нов тип. Като начало, не бива да се забравя, че периодът на догонващо развитие в историята на японската икономика не е никак кратък и несъмнено води до положителен резултат. Когато обаче този период приключва, вече няма кой да бъде догонван. Смятам, че ефектът от липсата на цел за догонване не трябва да бъде подценяван поради факта, че дълги години развитието на японската икономика се е базирало именно на преследването на такава цел.
Нека разгледаме статистически данни, свързани с представянето на Япония спрямо други страни по отношение на промишлените отрасли и търговията, свързани с технологиите.
Източник: Japan as a Knowledge Economy – Assesment and Lessons for Developing Countries
Явно е, че се наблюдава спад. Това говори, ако не за загуба на знания, то поне за недостатъчното им развиване спрямо конкурентите. Сред възможните причини се открояват две. Първата е изнасянето на производствения стадии на много японски фирми в източно азиатски държави, довело до загубата на производствени умения /production skills/. Т.е. , прекъсването на връзките между отделните звена неминуемо води до затруднения при създаването на иновации, например. Втората причина е затягането в последните години на законовите ограничения върху използването на интелектуалната собственост. Т.е., появата на трудности при усвояването на чужди технологии вероятно влияе зле върху японската икономика на знанието.
Друг проблем, пряко свързан с използването на знанието в икономически план, е липсата на нови бизнес предприятия в Япония. Докато за периода 1975-78 г. те са съставлявали 5,8% от броя на всички фирми, от 1999 г. до 2001 г. те са едва 3,1%. Липсата на нови предприятия води до липсата на динамика в икономически план и в крайна сметка – на създаването на иновации и нови технологии.
ІІІ. Реформи на макроравнище
Въпреки представените дотук обстоятелства, обаче, не може да не се отбележи, че през последните години в Япония се провеждат редица реформи, чиято цел е развиването на икономиката на знанието. От периода Мейджи насам, държавата е от изключителна важност за японската икономика. Ето защо, предстои да се спрем подробно върху промените на макроравнище.
Държавата насърчава развитието на икономиката на знанието чрез два основни източника. MEXT и MITI . С оглед на актуалните проблеми, пред които е изправена икономиката на знанието в Япония, ще разгледам тяхната дейност от 1995 г. насам. През същата година е приет Основният закон за науката и технологиите /Science and Technology Basic Law/. С него се формира и първият Основен план за науката и технологиите /Science and Technology Basic Plan/, който обхваща периода 1996 г. - 2000 г. През 1999 г. е приет нов закон, който насърчава създаването на нови предприятия, като дава на префектурните управителни органи много повече автономност и отговорности. Едновременно с това осигурява различни субсидии и гаранции за малки и средни предприятия, които започват нов бизнес или представят на пазара нови технологии. Минималният капитал за стартиране на ново акционерно дружество от 1млн йени е сведен до 1 йена. Въвежда се и системата „ангелски данък“ /angel tax system/, чрез която инвеститорите ползват облекчен данъчен режим. За да се стимулира регионалното развитие, се създава нов модел, наречен „местна платформа“ /local platform/. В тази връзка, в Основния план за науката и технологиите за 2001-2005 г е залегнало развитието на науката и технологиите във всички географски райони на Япония. Освен това, за да подпомогне развитието на икономиката на знанието чрез университетите, METI /от 2001 г. – MITI/, осигурява подкрепа чрез Японска корпорация за регионално развитие /JRDC/, а MEXT осигурява допълнителна финансова помощ. През 2001 г .е пуснат в действие планът Хиранума, чиято цел е увеличаването на „нови предприятия, създадени в университетите“, като се предвижда да се създадат 1000 такива в рамките на три години.
Тези тенденции в политиката на правителството се допълват от различни инструменти, целящи създаването на нови връзки между университетите и индустрията. Съвместните изследвания между учебни заведения и компании от 1139 през 1999 г. се увеличават до 4029 през 2000г. През 1998 г. влиза в действие законовата рамка за подпомагане на трансфера на технологии между университетите и индустрията и до април 2002 г. са основани 27 организации за технологични лицензи /TLO/. В края на 2003 .г те са 36. За университетските открития патентните такси са по-ниски. В резултат на тези усилия на държавата, броят на патентите се увеличава. MEXT създава бюджетна схема, по която държавните университети, работещи активно в сътрудничеството си с промишлеността и в създаването на нови патенти, получават допълнителни средства. Освен това, законът, забраняващ преминаването на кадри от университетите в индустрията, е променен, което позволява на работещите в държавните университети да провеждат изследвания или да сътрудничат като консултанти в частни фирми. До септември 2003 г., 280 професори от държавни университети получават разрешение да станат директори или одитори на фирми.
Що се отнася до научните и технологични изследвания, в Основните планове е залегнала точно определена система. За периода 2001-2005 г. са предвидени 24трлн йени, което представлява 1% от БВП. За 2002 г., 64% от правителствените средства за изследвания /R&D/ са отпуснати по линия на MEXT, 16,9% - по линия на MITI. През 90-те години се създават нови бюджетни фондове, за които държавните университети се конкурират. През 2001 г. MEXT представя схемата за „Top 30 universities towards global top standards“, която по-късно е преименувана на „Center of excellence in the 21st century“. По същността си тази схема представлява опит за финансиране според качеството на представянето на университетите. Това може да бъде индикация за поляризирането на японските университети на такива с повече или по-малко интензивна изследователска дейност.
Промените, въведени в системата на висшето образование, също целят засилване на конкуренцията между университетите в областта на изследванията. От април 2004 г. държавните университети /89 на брой/ и префектурните университети /70/ са с променен юридически статут. Стимулира се инициативността на университетите да търсят външни източници на финансиране, като по този начин се задълбочават връзките с индустрията. Новият статут на бившите държавни университети им позволява да получават финансова подкрепа и от местните власти, като се очаква това да доведе до по-близкото им сътрудничество с институции от региона. От друга страна, може да се предположи, че редица обстоятелства ще наложат разпределянето на средствата в местния бюджет, както и досега, към местните университети. Т.е ., може да се прогнозира изостряне на конкуренцията между бившите държавни и бившите префектурни университети за придобиване на тези средства.
IV Пречки в социален аспект
От изложеното дотук става ясно, че на макроравнище, усилията на Япония в усвояването и развиването на знанието като ключов фактор за икономически прогрес не са никак малки. За постигане на надмощие в тази област обаче са необходими редица промени от по-скоро социален характер. На първо място прави впечатление, че цялата система на труда в Япония, макар да има своите положителни страни и логическа обоснованост, възпрепятства обмена на знанието и няма достатъчна динамика. Япония може да се характеризира като „общество на единствения шанс“. Т.е., ако веднага след завършването на университет японецът отложи по някаква причина постъпването си на работа, за него с всяка следваща година прогресивно намалява шансът да се реализира добре. Или пък, веднъж постъпил в една фирма и работил известно време, ако реши да напусне, за намирането на друга работа той ще трябва да се конкурира с току-що завършили университет кандидати, а шансовете да бъде предпочетен са минимални. В частност, японските жени също имат един-единствен шанс за професионална реализация и той си отива с излизането в отпуск по майчинство. Още веднъж ще отбележа, че японската система има своите предимства, но от гледна точка на икономиката на знанието е остаряла. От съществено значение за акумулирането на знание е обменът на опит и подвижността на висококвалифицираната работна ръка. По тази причина, улесняването на преминаването на опитни кадри от една компания в друга, на повторното постъпване на работа на жените, както и отварянето на работния пазар към висококвалифицирани чужденци, би допринесло до по-динамичното развитие на японската икономика.
Би могло да се твърди, че Япония има сериозен проблем в ефективността на висшето образование. Нека разгледаме следната сравнителна таблица:
Източник: The Value of Knowledge Economy Competencies
Видно е, че японците придобиват квалификация със значително по-ниско качество спрямо представителите на други държави. В последствие това може би се компенсира с обучението на работното място, но въпросът за качеството на висшето образование остава отворен. Известно е, че висшето образование в Япония, поне на ниво бакалавър, не изисква полагането на сериозни усилия от страна на болшинството от студентите. Т.нар. Diploma Disease продължава да бъде широко разпространена, а като гаранция за добро образование се приема името на завършения университет, а не реалните способности и познания на индивида.
Проблемите в японското образование засягат и по-ниските му степени.
Източник: Priorities for Education, Training and Intellectual Assets in the Knowledge Economy
От горната таблица става ясно, че в Япония има значителни различия в качеството на образованието според различните училища /в сравнение с Финландия и Канада например/. И тук се потвърждава теорията за „общество на единствения шанс“ - още в ранна детска възраст японецът трябва да се пребори за възможността да влезе в елитно училище, защото ако не го направи, елитният университет и елитната корпорация няма да бъдат достъпни за него. Отново ще отбележа, че се смята, че подобна социална система възпрепятства динамиката в икономически план и в крайна сметка – развитието на икономиката на знанието. В случая би трябвало да се вземат мерки за повишаване на нивото на образованието във всички училища, а не да се поощряват само тези, чиито ученици се справят добре.
Дори пенсионната система в Япония функционира по начин, който до известна степен възпрепятства напредъка на икономиката от нов тип. Според някои специалисти висококвалифицираният човешки капитал може да бъде грубо разделен в две групи – носители на предприемачески умения и носители на професионални умения. Макар че и двете групи имат принос към развитието на технологиите и иновациите, се счита, че приносът на първата група е относително по-голям. Предприемачеството обаче включва в себе си значителни рискове, докато професионалната дейност е по-сигурна. В Япония на добри пенсии могат да разчитат индивидите, които са прекарали дълго време /в оптимален вариант – целия си трудов стаж/, работейки за една голяма компания. Т.е. - индивиди от втората група. Ето как предприемачеството, както и подвижността на висококвалифицирана работна ръка, които водят до иновации и активизиране на икономиката на знанието, всъщност не се поощряват. Твърди се, че реформите в пенсионната система трябва да продължат в следните насоки: корпоративни пенсионни планове, които предоставят гъвкавост на фирмите и възможност да се вземат под внимание различни фактори при формирането на пенсиите на служителите; обществена пенсионна система, съобразена с нуждите на различни индивиди; създаване на среда, която дава възможност за самостоятелност в пенсионна възраст.
V. Заключение
В настоящата работа са използвани разнообразни данни, статистики и статии. Полученото изложение на състоянието на икономиката на знанието в Япония в никакъв случай не претендира за изчерпателност. Смятам обаче, че е важно да се отбележи, че съвременната икономическа обстановка се променя бързо и е необходимо ускореното провеждане на реформи, за да не бъде Япония изоставаща спрямо далеч по-малки страни . Колкото и големи да са усилията на Япония на правителствено ниво да бъде на предните редици на икономиката на знанието, те не биха дали резултат без съответните социално-икономически промени.
