Доцент д-р Нако Р.Стефанов
      В епохата от средата на 50-те години на ХХ век водещата роля в управлението на качеството в световен план постепенно започва да преминава от САЩ в Япония. Почти до края на 50-те години самите японци наричат произвежданите от тях продукти „ясукароо, варукароо”, т.е. „евтини и лошокачествени”. Но от различни посоки – държава, фирми, университети и институти се  започва активно действие за усъвършенстване на системите по управление на качеството. Японците се запознават с идеите за тотално управление на качеството(Total Quality Control) на д-р Арманд Файгенбаум, шеф на качеството в "Дженеръл Илектрик"(General Electric). През 1962 год., когато в американската корпорация “Мартин-Мариета” започва внедряването на т.нар. “движение “нула дефекти”(Zero Defect) японските фирми бързо заимстват идеята и започват внедряването и още същата година.
По този начин като се съединяват различни “вносни идеи” - на Мейо за “Груповия човек”, на Файгенбаум за тоталното качество, на движението “нула дефекти”, както и статистическите методи по контрол на качеството се създава нещо оригинално. През 1962 година в държавната тогава фирма "Денден кошя" (Японска телефонно-телеграфна корпорация) се появяват първите групи (кръжоци) по контрол на качеството като форма за постоянно усъвършенстване на дейността с участието на всички. По-късно тези групови форми получават и различни други наименования - малки групи по усъвършенстване на дейността (шошудан кацудо) или движение са самоуправление (джишю канри ундоо) и т.н.
В Страната на изгряващото слънце разработват собствен път основан на т.нар. “контрол на факта”. Именно там се оформя като едно цяло комплекса от техники известни като “Седем класически статистически метода“, ориентирани към усъвършенстване на качеството в сферата на производството на изделия. “
Голяма е ролята, която играе в създаването на системата  за тотално качество (в Япония първоначално е наричана система по качеството с участие на всички сътрудници- “дзенин санка хиншицу сейдо”) професорът от Токийския университет Каору Ишикава. Със своята активна изследователска, консултантска и популяризаторска дейност той заслужава да бъде наречен “баща на системата за управление на тоталното качество”. На практика тази система се оказва изключително перспективен подход, който дава началото на Японската школа по управление.
  Друг един специалист – Акао Йожи представя на света известната днес техника за управление на качеството на етап маркетинг и развойна дейност като “Развитие на функциите на качеството” (Къщичката на качеството). Тагучи Геничи  пък става известен със статистическите си техники за осъществяване на експерименти по определяне на най-добрата комбинация от продуктови и процесни променливи за постигане на най-добрия продукт. Също така той става известен и с разработката на концепцията за загубите от лошото качество с цел да свърже себестойността на качеството пряко с измененията в процеса.
 В крайна сметка именно в Япония се формира системата на тотално управление на качеството(СТУК). От гледна точка на използваните техники и методи за осигуряване и усъвършенстване на качеството при производството на изделия може да се каже, че при СТУК се използват два ключови типа техники свързани с осигуряването и усъвършенстването на качеството. От една страна са мероприятията и използваните за това техники от специализираните звена (отделите по контрол на качеството) в компаниите и предприятията. Те като правило са ориентирани към осигуряване на зададените технически параметри на изделията. Сред тях ще споменем следните:
1. Различните видове инспекции по качеството;
2. Методите за статистически контрол на качеството като: Планове по извадките; Методите на Тагучи; Методи за изчисляване на процесни възможности;
 От друга страна са техниките получили по-късно наименованието “Седем класически метода”, известни още като “7-те инструмента за статистически процесен контрол”  или като “7-те генерични инструмента”, тъй като са ориентирани към това да се генерират идеи за усъвършенстване. Към тях може да включим и още един 8-ми - “Къщичката по качеството”. Именно тези техники стават инструмент, използван както от специализираното звено по качеството, така и от редовите сътрудници. По този начин се формира тоталността, т.е. участието на всички в усилията по непрекъснато  усъвършенстване по качеството като ключова характеристика на СТУК.   
 Междувременно започват усилия в международен план за догонване на Япония, откъснала се от другите страни в надпреварата в областта на качеството благодарение на въвеждането на системите за тотално управление на качеството. От една страна са някои страни от Западна Европа, които са в основата на формирането на международната система от стандарти ISO 9000, взела за своя основа британския стандарт BS 5750. От друга страна са САЩ, които започват да копират японския опит чрез въвеждането на наградата по качеството „Малкълм Болдридж”. В рамките на страните от СИВ(Съветът за икономическа взаимопомощ), се разработва пък моделът на т.нар. „Комплексно управление на качеството”, което също е опит да се използват някои подходи за тотално управление на качеството.
 Вече в края на 80-те години и в страните на ЕИО се възприема необходимостта от въвеждане награда по качеството, ориентираща организациите към възприемане на системи за тотално управление на качеството в лицето на т.нар. „Европейска награда по качеството”. Свои награди по качеството създават Австралия и други страни. Япония отговаря с обновяване на изискванията във връзка с наградата по качеството.
Днес в първото десетилетие на ХХІ век съревнованието за това кой да бъде пръв в качеството продължава при значително изменилите се условия на информационната епоха.