Доцент д-р Нако Р.Стефанов

       Във взаимоотношенията между две страни голяма роля играе образът, който има всяка една за другата и обратно. В случая с японо-американските отношения това са образи, които извършват почти 180 градуса завой.
      Нека да започнем нещата “издълбоко” и се опитаме да разгледаме какъв образ се изгражда в американското обществено мнение за Япония още преди края на войната. По обобщаващите свидетелства на John W. Dower “възможно нито една нация през цялата история на САЩ не е предизвиквала толкова възмущение и открита ненавист, колкото Япония преди и по време на Втората Световна война”(2, с. 33). Както се твърди от други “…въпреки Аушвиц(Освиенцим – б.м. Н.С) и Холокоста американците по време на войната питаеха повече ненавист и презрение към японците, отколкото към германците”(3, с.13). На фона на подобно “отношение” могат да бъдат разбрани, без естествено да бъдат одобрявани, две момента, засягащи американски политически решения във връзка с Япония и японците по време на Втората Световна война.
Първият момент е свързан с факта, че след нападението над Пърл-Харбър всички американски японци, т.е. мигрирали далече преди войната, създали собствени семейства, приели американско гражданство и т.н., са изпратени и изолирани в лагери. Подобно нещо не се случва с американските граждани от немски  произход.
      Вторият момент засяга първото бойно използване на  атомно оръжие. Атомните бомби над Хирошима и Нагасаки по един жесток и трагичен начин оповестяват на света, че е навлязъл в ядрената епоха. Япония става първата страна в света станала обект на ядрена бомбардировка. Несъмнено зад осъществяването на този факт, а именно, че над японски градове, а не някъде другаде, се изсипват атомни бомби, стоят редица закономерни и случайни събития. От една страна войната в Европа завършва няколко месеца по-рано от тази в Тихоокеанския регион. От друга американците са очаквали изключителна силна съпротива при десантирането на японските острови. От трета, след победата над хитлеристка Германия противоречията между съюзниците в антифашистката война – САЩ-Великобритания и СССР придобиват нови качествени параметри и т.н.
       Но несъмнено решението за атомната бомбардировка е взето на фона на създалата се омраза и представа за Япония като страна на “истинското и неподправено зло, заплаха за създадените в трудности и мъка ценности и институции на Западната цивилизация”(2, с. 34)               
 Непосредствено след края на Втората Световна война, светът отново е разделен от фронтови линии, но този път от тези на Студената война. Създават се два враждебни и враждуващи помежду си лагера. В резултат на  създадените геополитически реалности Япония става част от Pax Americana. Съвсем скоро “виждането на Съединените Щати за Япония се подлага на радикална промяна. От “перфиден  враг и “жълта опасност” Япония започва да се разглежда като сигурен съюзник на Съединените Щати”(1, с. 118).
       В първоначалния период след окупацията на Япония от американската армия виждането за  Страната на изгряващото  слънце все още е под  влиянието на завършилата война. Победена и разрушена тя като че ли не привлича вниманието на американската общественост и изследователи.Във фокуса е едно ново противоречие – това с Pax Sovietica и именно то привлича  вниманието. Започва се създаването на цяло едно направление в обществено-политическата, икономическата и даже културологичната литература на САЩ, т.нар.  “кремлинология”.                                                                                                                                                      
       Що се отнася до Япония. тя до този момент е била  “заплаха”, а оттук нататък ще играе ролята на младши партньор. В такава роля страната не представлява някакъв значителен  интерес за американските изследователи.  Но въпреки това още в този период се появяват виждания, които се стараят да изменят създалите се представи за Япония.
       Едно произведение се старае да преобърне формиралите се устойчиви негативни виждания. Става дума за известната книга на Ruth Benedict “Хризантемата и меча” (The Chrysanthemum and the Sword). Тя заслужава специален коментар, тъй като оставя дълбока следа в американската литература за Япония. Нещо повече тя поставя началото на цяло едно направление във възприятието на тази далечна за американците страна. Няколко са “книгите-епохи”, които отразяват представите на американците за околния свят. В числото не тези книги безспорно влиза “Хризантемата и меча” на Ruth Benedict.  Книгата излиза през 1946 година. Тя все още носи печата на войната. В предговора авторката пише:
       “Японците бяха най-чуждия противник, с който Съединените  Щати са си имали работа през цялата своя история. В никоя друга война с друг голям враг не е било толкова необходимо да се вземат предвид толкова сериозни различия в начините за мислене и действие. Подобно на Царска Русия до 1905 година ние трябваше да се бием с напълно въоръжена и подготвена армия, която не принадлежеше към Западната културна традиция…Това правеше войната в Пасифика нещо повече от серия от десанти на острови и островни плажове. Големият проблем беше в същността на врага. Ние трябваше да разберем неговото поведение за да можем да се справим с него”(4, с.1).
 Особено интересни са страниците, където се прави обяснение на същността на поведението на японеца, на принципите на неговия  мироглед и манталитет. Ruth Bednedict смята, че е намерила онзи основен принцип, който позволява да се разкрие същността на японския характер, а именно понятието за  “он”, т.е. дълг.
        “Японците, - пише тя – причисляват към различни категории,  всяка със свои собствени правила, тези задължения, които трябва да се плащат предвид дълга. Едни от тях са без граници на връщане като срок и количество, а други са ограничени количествено и се връщат предвид специални случаи. Безграничното заплащане на задълженията се нарича гиму и те казват за него:Никой никога не връща даже 1 десет хилядна от този он”(4, с.115).
        Тези и подобни “разкрития” на Ruth Benedict относно характера, традициите и културата на японците безспорно предизвикват интерес към книгата. Но все пак ще мине доста време, докато тези неща започнат  да се  възприемат по особения начин на ключ към тайна, като път към разкриване  на нещо непознато и странно.Нещо, което не би могло да се обясни с обикновените термини на западната наука и традиция. Едва след като се “случва” Японското чудо книгата става “откритие”. Но все още това време не е настъпило.
        Въпреки книгата на Ruth Benedict не може да се говори за някакъв интензивен интерес към Япония. Просто няма причина за по-сериозно изследователско внимание. В непосредствения следвоенен период тя е бедна страна, изпълняваща ролята на младши  партньор в съюза със САЩ. Предизвикала е веднъж гнева на американците и е получила възмездие за това. Да, тя несъмнено притежава своите източни особености и традиции. Любопитни са тези източни традиции. Като всяко нещо различно от западните ценности. Но нали днес именно тази страна активно, с желанието на амбициозен ученик в първи клас възприема ценностите на Запада. Тя навярно ще трябва да замени много от източните си особености за да може да осигури просперитета и развитието си по западния модел, въз основа на западните ценности. Тъй  като, както се смята от масата американци, други не са показали, че могат да осигуряват нужната динамика за общественото развитие.
            Според някои по-късни изследвания сред онези американци, които се занимават с японските проблеми, преобладава т.нар. хипотеза за конвергенцията. Съгласно тази хипотеза “императивите на напредналото индустриално общество в нарастваща степен ще намаляват различията в социалната организация между Япония и САЩ”(5, с. 1). “Беше общоприето,  че Япония след като постепенно достигне статуса на напреднала  индустриална нация ще измени своето организационно поведение в посока на практиката на Запада, така както се упражнява тя в Съединените Щати”(6, с.73).  
        Като пример доказващ именно горния тип възприятие е книгата “The Japanese Factory” на американския изследовател James Abegglen. Тя на практика е една от малкото книги, посветени на конкретните стопански проблеми на Япония в един продължителен период от време – от края на войната до средата на 50-те години, тъй като книгата е публикувана през 1958 година. Тя се явява първото американско следвоенно изследване на стопанските структури на Страната на изгряващото слънце.    
         Още тук е нужно да се каже, че James Abegglen също е “запленен” от спецификата на японската производствена система. Фактически  заедно с Ruth Benedict той става един от първите американски автори, които започват дискусията за културологичната интерпретация на особеностите на японските фирми и ценности на социална и в частност на производствена организация. В  изследването си на конкретни примери от избрани големи корпорации той фокусира върху свързването на наемните работници до края на трудовия живот с фирмата, основано на задължения разделяни с мениджмънта. Той подчертава и съществуването на системата “ненко”, като система на възнаграждение, имаща предвид срока на годините, които сътрудникът работи във фирмата и неговата възраст(7, с. 87).
       J.Abegglen предполага наличието на исторически корени в тази практика. Като цяло неговата оценка на японската социална организация във фабриката е, че тя съдържа в себе си елементи от традиционното общество, съхранили се в съвременното индустриално предприятие. Казано с други думи той не вижда  нещо,  което би било от интерес за управлението на  американската корпорация. По-скоро е склонен да види  в структурите на японското управление отпечатък от традиционното минало, отколкото тенденции водещи към бъдещето.
      Неговото изследване често пъти е цитирано като пример за влиянието на националната култура върху организационното поведение и  само в този смисъл то привлича вниманието на един по-широк кръг от изследователи.
        На практика извън тези две изследователски  работи – книгите на Ruth Benedict и James Abegglen американската литература до първата половина на 60-те години не блести с нещо необикновено и интересно предвид анализа на Япония като страна и народ.  Тук следва да се изключат редица исторически изследвания, тъй като темата особено за Втората Световна война в Тихия океан, продължава да вълнува както изследователите, така и по-широката публика.
Естествено през целият този период от края на войната до началото на  60-те години много неща се променят . Окупацията на Япония, продължила до 1951 година, служи като една “превратна точка в начина, по който американците разглеждат своя стар противник. Когато хиляди американски войници от окупационните части влизат във всекидневен контакт с японските граждани те откриват с учудване, че японците не са раса от смъртници-камикадзе, а нещо съвсем друго – резервирани, вежливи, като цяло готови да сътрудничат,  добре работещи хора. От своя страна японците научват, че американците не са група хулигани и изнасилвачи, а в повечето случаи са  честни, великодушни и даже мили”(8, с.12).            
         Все пак ако се опитаме да направим едно обобщение можем да кажем следното: От края на Тихоокеанската война до 60-те години американското внимание към Япония е доста специализирано. То е определяно преди всичко от два основни въпроса:
          Първият е свързан с проблема за това какво ще се прави с Япония след края на войната. Следва да се каже, че Държавният департамент (външнополитическото ведомство на САЩ) още през 1942 година инициира началото на стратегическо планиране относно окупацията и реформите на Япония. На фона на онези загуби, които търпят първоначално американците в Тихоокеанската война подобна инициатива изглежда едва ли не преждевременна и комична. Но времето, а преди всичко по-нататъшните успехи във войната напълно я оправдават.
       В края на 1945 година Щабът на Обединеното командване на САЩ излиза с директива, озаглавена “Основни цели на военната окупация на Япония”, в която се формулира философията на окупацията:
 “Основната цел … е да се създадат условия, чрез които да се гарантира в най-голяма степен това, че Япония няма да стане още веднъж заплаха за мира и сигурността на света и ще се позволи нейното допускане като отговорен и миролюбив член на семейството на нациите.Тези условия включват преди всичко …. Забраната на милитаризма и ултра-национализма, … разоръжаването и демилитаризацията на Япония, … укрепването на  демократичните тенденции  и процеси в  правителствените, икономическите и социалните институции; засилването и поддръжката на либералните политически тенденции в Япония”(9, с.240).
      Водеща интелектуална група, която формулира американската политика по отношение на Япония през този период е т.нар. “Japan Crowd”, т.е. “Японската тълпа”. Това е реформистки настроена група от служители на Държавния департамент, които са рекрутирани като експерти по Япония от академичния свят. Те основно работят в Службата за Далечния Изток, секция Япония. Техен лидер е Joseph C. Grew, бивш посланик на САЩ в Япония и два пъти подсекретар на Държавния департамент, т.е. заместник  външен  министър.  Като правило тези хора са известни с леволибералните си настроения и се смята, че именно техните възгледи лягат в основата на съвременната конституция на Япония, известна с прочутия си член 9, провъзгласяващ отказа на Страната на изгряващото слънце от война за вечни времена. Макар че вече към 1947 година групата е разпусната и членовете и са разпръснати в периферията на американската политическа кухня те остават едно важно политическо наследство – виждането, че Япония може да бъде реформирана и превърната в жизненоважен и надежден съюзник и партньор(10, с.7).
     Така или иначе първият основен въпрос привличащ американското внимание е осъществен успешно. В един кратък срок страната е демилитаризирана и са въведени редица институции, които според мнението на американските окупационни власти, следва да осигурят осъществяването на една демокрация по американски образец.      
      Вторият основен въпрос предвид Япония има значително по-глобален характер. В него Япония е само част от една обща схема. Става дума за започналата вече Студена война. Тя придобива особено остри форми именно в региона на Източна Азия. Остротата се определя от две неща. От една страна тя е във връзка с това, че се формира Китайската народна република. САЩ губят ключов съюзник в лицето на изхвърления от китайския материк и намерил убежище в Тайван Гоминдан. От друга страна е разделена Корея.
      George Kennan, ръководител на отдела по политическо планиране на Държавния департамент и един от най-ранните архитекти на доктрината на “сдържането” е сред първите, които обръщат внимание на изключителната роля, която следва да играе Япония при дефинирането на американските интереси в Азия. Той отбелязва по-късно предвид потенциалната ситуация в региона в края на 40-те години следното: “Япония … беше по-важна, отколкото Китай като потенциален фактор в световното политическо развитие. Тя беше  … единствения голям потенциален военно-индустриален арсенал в Далечния Изток., Американците, които работеха през цялото време под странното очарование на Китай, страдаха от заблудата да преувеличават реалното значение на Китай и да пренебрегват Япония. Аз считах тогава и се придържам към това мнение и днес, че ако във всеки един следвоенен момент съветските лидери се срещнеха с избора за контрол над Китай или над Япония те без колебание биха избрали Япония. Ние американците можем да се смятаме за относително сигурни днес в условията на истински приятелска Япония и номинално враждебен Китай, тъй като нищо лошо не би произтекло за нас от тази комбинация; но опасността за нашата сигурност от номинално приятелски Китай и истински враждебна Япония вече ни бе демонстрирана по време на Тихоокеанската война”(11, с.16-17).
Както се отбелязва в американската  литература “един от главните  рицари на Студената война – John Foster Dulles е от хората, които се стараят да осъществят идеята за превръщането на Япония в истински съюзник”(12, с. 239). Основата на този съюз става японо-американския договор за сигурност.
      Фактически динамиката на Студената война създава рамките за консолидацията на позитивен образ за Япония в американското публично пространство. Но на практика на фона на почти пълното отсъствие на разностранна литература относно процесите и проблемите на Страната на изгряващото слънце този образ остава доста “бледен”. Той безспорно е институционализиран чрез една съюзническа структура, изразяваща взаимна подкрепа на националните интереси. А такава подкрепа е най-решаващ фактор за моделиране на позитивни настроения. Но подобно на току що купен телевизор, на който стопанинът все още настройва  образа, детайлите не са още ясни и картината е мъглява. В дадения период негативните настроения от предишната епоха започват да се сменят. Отрицателните чувства крачка след крачка отстъпват, но детайлите на картината не са достатъчно ясни.
      Една от причините за това лежи несъмнено във факта, че Япония все още не е обект на сериозен изследователски интерес. От своя страна липсата на такъв интерес в никакъв случай не е само по вина на конкретните научни и обществени кръгове в САЩ. В дъното на всички причини определено е обстановката, че за дадения период Страната на изгряващото слънце няма с какво да възбуди широк обществен интерес. Така наречената “дискусия за Япония” все още не е започнала.
                                                                                    Литература
1.“Harness the Rising Sun: An American Strategy for Managing Japan’s Rise as a Global Power”, University of America, Inc. 1993.
2. John W. Dower. War without Mercy: Race and Power in Pacific War. New
York, Pantheon Books, 1986.
3.Allan Newins. How We Felt About the War. In Jack Godman, ed. While We Were Gone: A Report on Wartime Life in United States, N.Y. Simon and Schuster, 1946.
4. Ruth Benedicth. The Chrysanthemum and the Sword. Patterns of Japanese Culture. Charles E. Tuttle Company Inc. Copyright 1946,  Renwed 1974.
5.John Bennett. Japanese economic growth.Background for Social Changes. In: Aspects of social change in modern Japan, ed. Ronald Dore. Princeton, N.Y.1967.
6.Robert Cole. Work, Motivation&Participation: A Comparative Study of American and Japanese Industry. University of California Press. Berkeley, 1979.
7.James Abegglen. The Japanese Factory:Aspects of Its Social Organization. Glencoe.III. Free Press, 1958.
8.Kazuo Kawaii.Japan American Interlude. Chicago, University of Chicago Press., 1960
9.E.H.Carr. The Twenty Years  Crisis.1919-1939.London, Macmillan, 1957.
10.Theodore Cohen. Remaking Japan: The American Occupation As a New Deal.
N.Y. The Free Press, 1987.
11.George F. Kennan. Memoirs: 1925-1950. Boston, Little  Brown, 1967.
12. Howard B. Schonberger. Aftermath of War: Americans and the remaking of
 Japan: 1945-1952. Kent, Ohio, Kent State University Press, 1983.