Д Е К Л А Р А Ц И Я

от наследниците на бившите собственици на
Първо българско за цимент АД "Лев" - гр. Плевен
основано на 20 май 1909 година

Реституцията според Съвременен тълковен речник е възстановяване на права върху насилствено отнета собственост. Оригиналът е латински - restitutio. И на български, и на латински съдържанието е едно и също. Правната наука от римското право на Юстиниан и до днес определя реституцията като възстановяване на справедливостта във вещните правоотношения.

На 1 април 1947 година "Държавен вестник" на Народна република България публикува Указ №3 на Министерство на финасите от 14 март 1947 и одобрен с Указ №10, ДВ бр. 147 от 28 юни 1947 на Президиума на Великото народно събрание, с който се обнародва Закон за принудително изкупуване на принадлежащите на български поданици акции от дружество Гранатоид, София, Каменовъглено АД Вулкан, София и Първо Българско за цимент Акционерно дружество Лев, Плевен.

Мотивите на Министъра на финансите проф. д-р Иван Стефанов към законопроекта за изкупуване гласят: "Производството на цимент и други строителни материали, в България, е монополизирано в ръцете на две големи предприятия - Гранатоид, София, - Лев, Плевен. От друга страна, държавата е широко заинтересована в общественото и частно строителство и това налага нейното участие в тия две монополни предприятия. За осъществяването на този широк и настоящ обществен интерес, е необходимо изкупуването на акциите на българските поданици от тези дружества, каквато е целта и на предлагания законопроект..."

На 27 декември 1947 година "Държавен вестник" на Народна република България публикува ЗАКОН ЗА НАЦИОНАЛИЗАЦИЯ НА ЧАСТНИ ИНДУСТРИАЛНИ И МИННИ ПРЕДПРИЯТИЯ (Обн., ДВ, бр. 302 от 27.12.1947 г.; изм. и доп., бр. 176 от 2.08.1949 г., с еднократно действие), с който се национализират и стават собственост на държавата, т.е. общонародна собственост, всички частни предприятия от индустрията, включително и производството на цимент.

Предвиденото в тази разпоредба (чл. 1 на ЗНЧИМП) одържавяване по своята същност представлява принудително и безвъзмездно отнемане на частна собственост. По характер и същност то не се различава от експроприацията, защото не става срещу обезщетение. Тя противоречи на основното начало, което се съдържа в чл. 17, ал. 1 от конституцията изискващо да бъде гарантирано правото на собственост.

Национализацията дори противоречи и на конституцията от 1947, която дълги години наричахме с гордото име Димитровска. Тогава комунистите, които вече бяха затвърдили своята власт в страната, не само отнемат всички движими вещи, недвижими имоти и фабрики на буржоазията по един арогантен, агресивен, безпардонен и безправов начин, но и създават концлагери за цвета на нацията. Единственото, което не успяват да направят, е да отнемат историята, морала и паметта на народа.

Действията на тогавашната, пък защо не и на сегашната, комунистическа власт определено могат и трябва да бъдат определени единствено и само като тотален политически реваншизъм.


Какво обаче показва само беглия правен анализ на национализацията? На първо място с приетия закон комунистите безпрекословно юридически признават, че отнетите имоти и вещи са частна собственост. Иначе законът би бил напълно безсмислен и неоправдан. На второ място комунистите изреждат подробно кои имоти конфискуват в приложението към закона. На трето място същите комунисти юристи не са посмели, въпреки че са притежавали вече цялата власт, да оспорват правото на собственост върху отнетите със ЗНЧИМП активи, имущества и имоти.

Веднага след като спечели изборите през октомври 1991 година, СДС внесе в НС законите за реституция, с които се отмени една част от национализацията. Юристите определиха реституцията като възстановяване на справедливостта, защото така наречената от някого национализация представляваше насилствено отнемане на частна собственост.

Наследниците на някои обвързани с ДС фамилии, възстановиха собствеността си върху имотите, отнети преди години от комунистите. По-дребните собственици също получиха своите дюкяни, фабрики и ниви. Тези, които все още не са успели да го сторят, се надяват да осъдят държавата у нас или в международен съд, ако това се наложи.


50 години и няколко месеца по-късно "Държавен вестник" на Република България публикува ЗАКОН ЗА ОБЕЗЩЕТЯВАНЕ НА СОБСТВЕНИЦИ НА ОДЪРЖАВЕНИ ИМОТИ в броя си от 18 ноември 1997 година, в който се казва следното:

"Лицата или техните правоприемници, от които са одържавени или отчуждени всякакви движими или недвижими имоти (без земите), ценни книжа, ценности и пари по нормативни актове, посочени в чл. 2, ал. 1 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, или без законово основание по чл. 2, ал. 2 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, собствеността или правата върху които не могат да бъдат възстановени реално, защото са разрушени, преустроени, употребени, станали негодни, придобити добросъвестно от трети лица, или престанали да съществуват по друг начин, се обезщетяват по техен избор:

- с увеличаване на идеалните им части в съсобствеността на обектите по чл. 2, ако подлежащите на обезщетяване имущества са били включени в активите на съответните предприятия при одържавяването им или при настъпило впоследствие преустройство;

- или с акции или дялове от търговските дружества, в които са били преобразувани предприятията, в чиито активи са били включени подлежащите на обезщетяване имущества.

По същия начин се обезщетяват и лицата, които не са получили дължимите им обезщетения за отчуждени имущества по други закони и подзаконови актове, защото тези имущества са попаднали под разпоредбите на Закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия (обн., ДВ, бр. 302 от 1947 г.; изм. и доп., бр. 176 от 1949 г.) и на Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост (обн., ДВ, бр. 87 от 1948 г.; попр., бр. 91 от 1948 г.; изм., бр. 191 от 1948 г.), или пък не са изплатени по други причини."

През 1997 година Народното събрание отмени ex lege национализацията. Т.е. отмени и експроприацията на циментовите фабрики. Простичкото обяснение за лаиците е следното: след закона “Лучников” тази конфискация все едно не се е случвала никога, нейните правни последици са заличени от правния мир.


Комунистите и техните последователи не протестираха. Справедливостта на реституцията взе връх. Очакванията на хората бяха огромни, но уви...

Дойде обаче 2001 година, когато през юни Симеон Сакскобургготски и НДСВ спечелиха парламентарните избори. Дойде редът и на "царските" имоти, които тихомълком бяха възстановени, другите останахме с очакванията си за справедливо обезщетение.

Господа министри на благоустройството, на финансите и Плевенски областни управители, не подценявайте българина, когато правите елементарна пропаганда. Историята винаги е безпощадна към реванша. Особено когато е незаконосъобразен и противоконституционен.

Ние, наследниците на акционерите на експроприираното Първо българско за цимент АД "Лев" /"Плевенски цимент"/, сме готови да сезираме Международния съд за правата на човека с иск срещу държавата в лицето на МФ, МРРБ и Областната управа на Плевен за пропуснати ползи, по повод проведеното безогледно източване, придружено с особена безстопанственост и погрешна приватизация, злоупотреба с власт и корупционна практика, както и за неизпълнение на влезли в законна сила решения на Върховния административен съд и за незаконосъобразно упражненото въздействие върху органите на съда и прокуратурата, а така също и за възпрепятстването на законните ни реституционни претенции и нарушаване на основните ни права и свободи на български граждани, и такива на ЕС, с цел незаконно облагодетелстване на т.н. “циментова мафия” под формата на "офшорки" настанила се у нас.


Оставаме уверени, че интересът ни да получим своята собственост или законоустановеното обезщетение срещу нея в никакъв случай не противоречи на държавния интерес такъв, какъвто е установен от Конституцията на Република България, и едно предприятие с почти 100-годишна история създадено с изключително голям труд и средства не ще се превърне в “ябълката на раздора” поради грешки в досегашната приватизационна практика, за което нямаме абсолютно никаква вина.


Надяваме се, че един ден някоя нашенска или европейска компетентна институция, ще си направи труда да ни запознае поне с част от истината за случващите се безобразия около тъй наречената и проведена по безобразен начин и на тъмно "реституция", която облагодетелства единствено една голяма част от комунистическата върхушка във все по  комунистическа България. Същото очакваме и от българските медии.

София, 28 август 2008 г.

Лалю Василев Метев - Представител на наследниците на собствениците на Първо българско за цимент АД "Лев"

---

ПРИМЕРИ ЗА НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО ВЗЕТИ РЕШЕНИЯ

КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА

Решение № 63/2004 г.

„Реа Цимент Лимитид”, Кипър, "Златна Панега Цимент” АД и „Гранитоид” АД - разрешава се концентрация

изтегли

Решение № 64/2004 г.

„Холсим Аусландбетайлигунгс” ГмбХ, Германия и “Плавсем” Лимитид, Кипър - разрешава се концентрация

изтегли

и полезен! Благодаря

Изненадана съм, не знаех, а съм уж от Плевен. Успех, но в този град аз виждам само "мрежа от връзки" и не знам може ли да съществува нещо извън това.