Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.11.2010 20:15 - ФИЛОСОФСКИ И КУЛТУРОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА „ЯПОНСКОТО УПРАВЛЕНИЕ”
Автор: bgjapanology Категория: Технологии   
Прочетен: 5819 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 17.11.2010 20:42


 

ВИСША АТЕСТАЦИОННА КОМИСИЯ СПЕЦИАЛИЗИРАН НАУЧЕН СЪВЕТ ПО ФИЛОСОФИЯ         Нако Райнов Стефанов           ФИЛОСОФСКИ И КУЛТУРОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА „ЯПОНСКОТО УПРАВЛЕНИЕ”       АВТОРЕФЕРАТ на дисертация за присъждане на образователна и научна степен “ДОКТОР НА ФИЛОСОФСКИТЕ НАУКИ”     Рецензенти:                                    1. Проф. д.ф.н. Александър Федотов                                    2. Проф. д.ф.н  Желязко Стоянов                                    3. Доц. д-р Иван Камбуров                                                       София 2010 г.     ВИСША АТЕСТАЦИОННА КОМИСИЯ СПЕЦИАЛИЗИРАН НАУЧЕН СЪВЕТ ПО ФИЛОСОФИЯ СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ “СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”       Нако Райнов Стефанов     ФИЛОСОФСКИ И КУЛТУРОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА „ЯПОНСКОТО УПРАВЛЕНИЕ”         АВТОРЕФЕРАТ на дисертация за присъждане на образователна и научна степен “ДОКТОР НА ФИЛОСОФСКИТЕ НАУКИ”       Научна специалност 05.01.13. Философия на на културата,политиката,правото и икономиката         Рецензенти:                                    1. Проф. д.ф.н. Александър Федотов                                    2. Проф. д.ф.н  Желязко Стоянов                                    3. Доц. д-р Иван Камбуров                                                                                                     София 2010 г.   Дисертационната работа съдържа 316 страници. Включва 38 фигури и 17 таблици в 4 глави, общи изводи, приноси и 10 приложения. Библиографията обхваща 158 заглавия, от които 70 на кирилица, 62 на латиница и 25 на японски език.           Дисертационната работа е обсъдена и насочена за защита от обединено научно звено, формирано от хабилитирани специалисти на катедрата „Езици и култури на Източна Азия” Факултет по класически и нови филологии на СУ„Св.Кл.Охридски”, както и допълнително привлечени хабилитирани лица от Философския факултет на същия университет, от Философския факултет на ВТУ „Св.св.Кирил и Методий”, от ИФИ на БАН и от УНСС на 15.04 2010 г.          Изследванията по дисертационната работа са извършвани в СУ „Св.Кл.Охридски”.                          Защитата на дисертационната работа се състоя на 17.10.2010 г. от 16.30 ч. в зала на заседание на СНС по философия при ВАК.          Материалите по защитата са на разположение на интересуващитете се в ЦИЕК-СУ "Кл.Охридски".         ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД Актуалност на проблема Днес в края на първото десетилетие на XXI век светът навлезе в епоха на турбулентна динамика, породена от наслагване на различни кризисни явления – цивилизационно-антропологични, еко-социални, технико-технологични, финансово-икономически и т.н. Отговорите на всичките тези противоречиви процеси неразривно са свързани с проблемите на управлението на макро, мезо и микроравнище. В тази обстановка напълно естествено възниква въпросът може ли управленски модел от близкото минало да послужи за „трамплин” при решаването на трудностите на настоящото? Тук ще вметнем, че тази коренно променена глобална обстановка е „бременна” с революционни последствия за цялата социална система - материално и духовно производство, културни ценности, гражданско поведение и т.н. Изследването на тази революционна промяна не може да бъде друго освен философско, тъй като се работи с най-абстрактните понятия, които трябва да отразят реално протичащия процес. Така се появява обществената необходимост от творческо съчетаване на емпиричните процеси с тяхното философско осмисляне. Всъщност става въпрос за приложение на философско-културологичните принципи в една специализирана сфера, каквато е системата на управление на стопанските организации. Именно на тази връзка между общотеоретичните философско-културологични принципи и спецификата на „Японското управление” е посветен този дисертационнен труд.  „Японското управление” със своите позитивни стойности, в частност тези  на микроравнище, въпреки сложния период, който вече повече от десетилетие изпитва Страната на изгряващото слънце, т.е. създалата го национално-културна среда, предполага възможността то да бъде търсено като изходна точка за отговорите, които иска бъдещето. Положителни моменти могат да се намерят сред много от конкретните параметри на този управленски модел. Но те несъмнено присъстват най-вече във философията, т.е. във фундаменталните принципи на това управление, както и в системата от ценности, в създадената от него социо-културна парадигма. Погледнато от такава позиция може да се разбере актуалността и важността на темата, разглеждаща философско-културологичните аспекти на „Японското управление”. Например базовата му философско-културологична платформа „кайдзен” (ориентация към инкрементални иновации) предполага всеобхватно(тотално) включване на редовите организационни сътрудници в режим на генериране на идеи за усъвършенстване. Така се ражда  прототипът на това, което е особено нужно в съвременната епоха – „Творческият човек”(Homo creativus) като мащабна т.е. масова парадигма. Творчеството винаги се е смятало като ключово условие за човешкия прогрес. Но като правило на духовния новаторски процес се е гледало като на относително ограничено, силно индивидуализирано и даже бихме казали „елитарно занимание”. Например, „Класическото Американско управление”, демонстрирано чрез  Фордистката система на управление на производството, е насочено към лишаване на операторите от творческо участие по един системен начин. При еднакво съдържание с горното – и двата модела са представители на класическата индустриална организация” „Японското управление” формира различна същност. То става пръв управленски модел, който доказва възможността творчеството да стане устойчиво масово явление.Това подчертава актуалното звучане на практическите постижения на „Японското управление”, които могат да послужат за формиране на концепцията за “Homocreativus”, като носеща платформа на новата организационна парадигма и оптимистична алтернатива за човечеството. Цел и задачи Цел на дисертационния труд е да разкрие философско-културологичните аспекти на „Японското управление”. Става дума за изследване на фундаменталните принципи на управление и съответната им светогледна и ценностна платформа при специфичен управленски модел. Последният на основата на изграждане на качествено нова социо-културна парадигма, превръща проявата на творчество сред редовите сътрудници в масово явление. Поставената цел се постига чрез решаването на следните задачи: ·       Анализ на динамиката на стопанските организации с различна, включително и в социо-културен план, платформа през призмата на дефиниране на последователно възникващи устойчиви модели на развитие, както и съответните им функционални параметри и тяхната философско-ценностна „подплата”; ·       Изследване на създадения през 60-те години на ХХ век в редица японски корпорации специфичен модел на управление - на условията на възникване, на неговите същностни механизми в дългосрочен и краткосрочен план, на функционалните му направления и на неговата социо-културна платформа.Те представляват особена форма на реализация на преминаването от крайно неблагоприятните обективни условия на следвоенната разруха към една просперираща икономическа действителност; ·       Дефиниране на новите условия на социално-икономическа динамика, възникнала в края на ХХ век, включително процесите на трансформация на класическата индустриална организация. В това дефиниране се  включват и опитите за създаване на нов устойчив модел на организационна динамика, в термините на неговите философско-културни параметри; ·        Сравнение на горните модели с този на „Японското управление” и на тази база изясняване в каква степен философско-културологичните основания на управленските му принципи могат да послужат при формирането на нов управленски и организационен модел, отговарящ на изискванията на това, което днес се нарича информационна епоха и обшество, и икономика на знанието.   Методи за изследване Основните методи използвани в дадения дисертационен труд са в пряка връзка с поставената цел – разкриването на философско-културологичните основания на „Японското управление”, разбирано като модел на управление на микроравнище, т.е. на равнище отделна организация. Анализът на това микроравнище предполага емпиричен подход, който, обаче, в никакъв случай не може да разкрие същността на горното. Именно затова е необходимо навлизането в най-високите концептуални сфери, които изискват изследване на философските основания на това толкова особено явление, с което се занимава настоящият дисертационен труд.  Водещата идея на дисертацията е, че всяко мащабно обществено явление, каквото е, например, „Японското управление” изисква „насрещното движение” между емпиричната действителност и концептуалната философска обосновка, очертаваща теоретичните граници на споменатото явление. Именнно тази теоретична част от осмислянето на обществените явления, каквото в случая е японската система на управление,  често се пренебрегва. Така социалните явления се откъсват от тяхната концептуална база и това създава превратен образ на изследваното явление. Затова настоящата дисертация представлява скромен опит за философско-концептуално осмисляне на японския опит в управлението на стопанските организации, като в същого време пак по философски път с помощта на философски категории се търси същността на това интересно явление. Несъмнено целият дисертационен труд е пропит от комплексния системен подход. Той позволява разглеждането на различните модели на управление като съвкупност от взаимосвързани фактори, ресурси и елементи, които действат като едно цяло по отношение на външната среда на тяхното функциониране. Известна е тезата на Хегел, че в обществената реалност всички действия, процеси и явления имат предварителна „философска” зададеност. В крайна сметка философското обосноваване наистина е необходимо, тъй като всяко човешко действие се извършва по силата на целесъобразността. Но никоя целесъобразност не е безсистемна, дори когато е извън системата.Тя винаги произтича от някаква система или като нейно опровержение или като нейно продължение. Друг метод е съпоставителният анализ.Конкретна база на изследването служи историята на управлението на стопанските организации в глобален план от една страна и на Япония от друга. От трета страна е използван обобщения философски осмислен опит на развитието на управленската мисъл, представена от различните школи и „гуру”, т.е. водещи мислители. Сравнението на провъзгласявани и употребявани принципи на управление е един от начините за получаване на ново знание и разбиране на философията на „Японското управление”. Управленските парадигми в една бъдеща перспектива несъмнено изискват и методи основани на процесни, мрежови, синергетични и мета-подходи. Невъзможно е те да бъдат осъществени без помощта на ангажиране на общофилософски концептуални основания, които биха предпазили от скъпоструващите подходи от типа „проба-грешка”.Съответно тези подходи би трябвало да стоят в основата на управленската философия на бъдещето и нейните принципи. Разработката на такава многопланова тема, обхващаща философско-културологичните аспекти на „Японското управление” е невъзможна без използване на специфични философски методи за изследването на същото като социо-културен феномен. Като методологически инструментариум в тази област се използва социо-културния подход, конституирал се на основата на натрупания философски концептуален опит. При работатата над дисертацията като източник на данни за динамиката на управленското мислене и практика, както и за различни проблеми на управлението са използвани оригиналните трудове на такива автори като Ф.У.Тейлър, Питър Дракър, Майкъл Портър, Ишикава Каору, Таичи Оно, Шигео Шинго, Дзенджиро Савада, Ейджи Огава, Езра Вогел, Джеймс Хамър, Майкъл Чампи и други, чието творчество се намира в „граничната полоса” между обществено-научната емпирия и философските принципи, познати като традиционни елементи на всяка една крайно абстрактна философска схема.   При изследване на общотеоретическите проблеми, свързани с философията на управлението и социо-културната платформа на организацията авторът се опира на изследванията на Хенри Минцбърг, Герт Хендрик Хофстеде, Роналд Ингелхардт, Кристиан Венцел, Борис Ерасов и други. В основата на анализа на т.нар. „теория на японеца” са „класическите произведения” на Рут Бенедикт, Накане Чие, Такео Дои, Джордж Де Вос, Чарлз Мур и други  При изучаването на вижданията, свързани с т.нар. „информационна епоха”, „обществото и икономиката на знанието”, както и „мрежови взаимодействия” са ползвани работите на Даниел Бел, Алвин Тофлър, Мануел Кастелс, Ян ван Дийк и други, чийто произведения представляват любопитен пример на приложна философия . Даденият труд се основава и на статии, студии и монографии, написани от български автори, работещи в области, имащи отношение към темата на дисертацията, такива като Катя Владимирова, Васил Проданов, Христо Стоянов, Мая Келиян, Цветан Давидков и други.     Научна новост Научната новост на дисертационния труд е в това, че за първи път не само в България, не само в Източна Европа, но и в още по-широк план, се провежда сравнително изследване на теоретическия и практическия управленски опит на Запада и на „Японското управление” със стремеж за философското осмисляне на неговата същност Това налага необходимостта от съпоставителен анализ на философско-културологичните аспекти на горните. Заедно с това, вземайки като основа т.нар. „постиндустриална фаза” в лицето на концепцията за обществото и икономиката на знанието, се разработва виждане за бъдещите характеристики на стопанската организация и социо-културната и платформа. Най-важните параметри на дадената работа, които представляват ново научно достижение, могат да бъдат обобщени и формулирани в следните няколко виждания: ·       Виждане за моделите на управление, тяхната философия и социо-културна платформа в рамките на „доаграрната” и „аграрната епохи”, които обозначаваме с термините „Организация на традиционното управление” и „Организация на естествения или прекия контрол”; ·       Виждане за първоначалния модел на функциониране на „класическата индустриална организация” – т.нар. „Организация на командно-контролните структури”, управленската и философия, нейните базови характеристики, включително такива в социо-културен план; ·       Виждане за първия управленски модел, използващ системен подход в рамките на „класическата индустриална организация” и неговите философско-културологични аспекти – т.нар. от нас „Класическо Американско управление”; ·       Виждане за „Японското управление” като модел, чиято същност е в изработване на механизми за масово включване на творческия потенциал на сътрудниците при достигането на организационните цели Ако приемем, че „Японското управление” е специфично обществено явление със своите особени характеристики, ние не можем да пренебрегнем търсенето именно на философските основания на тази система. Според Хегел в обществената действителност действат завършени цялости.От позицията на философскитие категории част и цяло Хегел винаги е бил привърженик на приоритета на цялото пред частите. Той стои далече от твърденията на философския емпиризъм, че всяко цяло се определя от частите, че цялото е резултат от съвкупността на частите. Тезата на Хегел е точно обратната - цялото винаги има водеща роля. То очертава, проектира частите, като в същото време не може да съществува без тях.Това е и новото в предлаганата в настоящия труд теза във връзка с „Японското управление”, а именно че става дума за едно цяло – творческата платформа като масово явление, демонстрираща се в различните функционални части – Тотално управление на качеството, Тотална поддръжка на оборудването, Тотално намаление на себестойността, Управление на материалните потоци от типа „Точно навреме”; ·       Без да се отрича напълно т.нар. „натуралистка парадигма”, т.е. ролята на етно-културните традиции, се изхожда от гледището за доминиращото значение на „конструктивистката парадигма”. Т.е. социо-културното ядро на „Японското управление” не идва „отвън”, нито само като етно-културна традиция и цивилизационно наследство, нито само като някакво творческо продължение на заложени от „Класическото Американско управление” потенции. Това социо-културно ядро е вътре в същността на „Японското управление”. Създадено е от него, кристализира в процеса на неговото формиране и функциониране. То е във факта на съзнателното и целенасочено създаване на човека-творец като масово явление.Тук ролята на субективния фактор в изработването на тази система е решаваща; ·       В дисертационния труд са залегнали също така и вижданияе относно най-новите параметри на формиращия се днес модел на управление на стопанската организация в „Информационната епоха” като такъв, който изисква участието на „Творческия човек” като масова личност. Оттук и връзката, която се прави с „Японското управление”, доколкото именно последното задава тази ключова насока на организационна и управленска динамика.   Приложимост и полезност Разработените в дисертационния труд виждания относно философията на управление и социо-културна платформа на функциониране създават възможност за формиране на концептуални основи на един усъвършенстван практически управленски модел, който предполага една универсализация характерна за всеки успешен модел. Внедряването на същия в българските стопански и нестопански организации би могло да спомогне за тяхното устойчиво развитие в условията на съвременната турбулентна среда.                                                                        Апробация Резултатите от настоящето изследване са доложени на следните конференции: 1. Международна научно-практическа конференция – Варшава, Полша, 26-27.09.2005 г. с доклад на тема:„Organizational Innovations and Principles of Human Factor Management” (Организационни иновации и принципи на управление на човешкия фактор); 2. Международна научна конференция София 10-11.11.2006 г. - „Търсене на знания в процеса на европейската икономическа интеграция” с доклад на тема ”KnowledgeEconomyThe Bulgarian Model”(Икономиката на знанието – българският модел); 3.Международна конференция по японистика София 2009 с доклад на тема ”Japanese Model of Firm Management – Creation, Nucleus and Future”(Японското фирмено управление – създаване, същност и бъдеще); 4. Международна конференция по японистика във връзка с 20- годишнината от създаването на специалността „Японистика” в СУ „Св.Климент Охридски” – 2-3 юни 2010 год. с доклад на тема: „Относно необходимостта от разглеждането на „Японското управление” като социо-културен феномен”.            Основните положения на дисертацията са използвани при публикации на следните студии брошури, монографии, учебници:   Студии 1.    Студия на тема: „Общество и икономика на знанието в България – възможни ли са те след влизането в ЕС?” в Сборник научни трудове на ЕКИУ „България в Европейския съюз”, Пловдив, 2007 г.; 2.    Студия „Развитие на на функцията по управление на качеството в организациите” в бюлетин «Качество», изд на ССКБ, брой №3, 2008 г.; 3.    СтудияТеорията за японеца катоглобално явление(Относно възникването, развитието и резултатите на социо-културен феномен с глобалниизмерения“, Годишник на СУ Св.Кл.Охридски “, Факултет по класически и нови филологии, Том 101, 2008; 4.    СтудияЯпонското управление като социо-културенфеномениплатформаначовекатворец”, Годишник на СУ Св.Кл.Охридски “, Факултет по класически и нови филологии, Том 102, 2009; 5.    СтудияСъщност и динамика на функцията по управление и развитие на човешкия фактор в организациятавИкономическамисъл”, ИИ на БАН, №4, 2009; 6.    Студия „Социо-културната платформа на „Японското управление” като „мост” към организационните модели на бъдещето, Годишник на СУ Св.Кл.Охридски “, Факултет по класически и нови филологии, Том 103, 2010(под печат);                Брошури, монографии и учебници 7.    Стефанов Н., Д. Керемидчиев, Управление на производството      – стратегии за усъвършенстване, София-Бургас, ИСУ, 2000; 8.    Стефанов Н., Й. Йокояма., Японският модел за фирмено управление, изд. ИСУ, С., 2001; 9.    Стефанов Н., Р.Петков.Обща теория на организацията. Изд. ИВКО, София, 2006; 10.Стефанов Н. Организация, организационна култура и човешки капитал.Изд. "Персонал -GRH", София, 2007; 11.Стефанов Н.Организационни иновации и управление на устойчивото развитие. Институт по стратегическо управление, София, 2008; 12.Стефанов Н., Д.Керемидчиев. Управление на човешките    ресурси. Теоретически и практически модели, Изд. «Персонал-Консулт», София, 2009. 13.Стефанов Н. Организационни иновации и управление на устойчивото развитие. Институт по стратегическо управление, София, 2009. 14. Стефанов Н.Управление на поддръжката на оборудването и техносферата.Изд. Клуб 9000, София, 2010. 15.Стефанов Н. Учебник „Организационна култура и управленска етика”Изд. „Иком-Интелект”, София, 2010.   Обем и структура на дисертацията Дисертационният труд се състои от увод, четири глави, заключение и библиография с общ обем 316 страници в това число 38 фигури и 17 таблици. Литературните източници са 158, от които 70 са на български и други славянски езици, 62 са на английски и 25 са на японски език.   СЪДЪРЖАНИЕ НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД Дисертационният труд се състои от увод, четири глави, заключение, списък на използваната литература. В съдържателно отношение той е структуриран по следния начин: Увод В увода на дисертацията са разкрити актуалността и важността на темата, целта и задачите на изследването, както и методиката, на основата на която е осъществено. Глава първа, озаглавена Философско-културологичните подходи и „Японското управление” – система на взаимодействия” се състои от две подглави: 1.1.„Японското управление” и възникването на философско-културологичните подходи в управленската мисъл и практика 1.2.За културно-антропологичния подход по отношение на „Японското управление” – ключови ракурси и основни етапи на развитие          В първата подглава се показва как търсенето на различни от класическите подходи, на основата на които да се анализират „тайните механизми” на „Японското чудо”, сред които безспорно е „Японското управление”, води до въвеждането на философско-културологичните такива в областта на управленската мисъл и практика. Именно спрямо „Японското управление” в неговите функционални прояви, т.е. в демонстрациите му като „Система за тотално управление на качеството”, „Система на управление на матералните потоци от типа „Точно навреме” и т.н., започват да се търсят светогледните, етическите и ценностните параметри. Използването на тези подходи в рамките на емпиричната дисциплина – управленската наука се проявява във формата на „припламвания”, на „фойерверки” от изследвания и творчески идеи, кристализирали в устойчиви мисловни проекти, демонстрирани чрез различни направления и школи. Като едно такова „припламване”, довело до създаването на устойчива конструкция, може да се смята кристализирането на управленската етика. В края на 70-те години, тя стартира като цялостно приложно направление във философията, ориентирано именно към управлението на стопанската организация. Това приложно направление може напълно обосновано да наречем философско-културологично, тъй като то несъмнено изхожда от една „философска” зададеност. Смята се, че първият автор, който включва проблема за етиката в управлението на стопанската организация е небезизвестният Питър Дракър в труда си „Мениджмънт: Задачи, отговорности и практики”(Management: Tasks, ResponsibilitiesandPractices/1973/).Следва да се каже, че от началото на своето формиране управленската етика се явява важна дисциплина в рамките на съвкупността от управленски науки. Нейната цел е да се изгражда философско-духовния фундамент на управлението като ключов фактор за успеха на организационното развитие и функциониране. Управленската етика се явява ярка демонстрация на приложното развитие на философията в една важна област на развитие на социума – управлението на стопанската организация. Друг конкретен пример на „стартиращата роля” на „Японското управление” в използването на философско-културологични подходи е „школата на културата” в развитието на стратегическото мислене. Обръщането към културата в стратегическото управление не е случайно. Всеобщо е мнението, че именно успехите на Япония - т.нар. “Японско икономическо чудо” и неговата платформа „Японското управление” са ако не причини, то поне „ключови дразнители” за това обръщане към културата като източник на успешно организационно развитие. Така или иначе, когато говорим за философско-културологичните подходи и тяхната връзка с управленската мисъл и практика може да обобщим, че те като един израз на приложна философия и културология в областа на управлението са в тясна връзка с „Японското управление”, тъй като именно неговата поява стартира тяхното възникване. Във втората подглава „Културно-антропологичният подход по отношение на „Японското управление” – ключови ракурси и основни етапи на развитие” се разглежда едно получило глобално разпространение явление – т.нар. „теория за японеца”. Нейното формиране, започва като опит да се обясни „Японското чудо”, т.е. високите темпове на стопански растеж на Страната на изгряващото слънце през 60-те години на ХХ век на основата на т.нар. „културно-антропологичен подход”,. По своята същност този подход, използван за първи път спрямо Япония от американската изследователка Рут Бенедикт, представлява обяснение на японските реалности, включително „Японското управление” през призмата на етно-културните традиции. Подобно обяснение опиращо се основно на „натуралистическата парадигма” става изключително популярно през 70-те и 80-те години на ХХ век, превръща се в тема на редица изследвания и произведения за Япония в много страни на света, включително и в България. По съобщения на японската преса в целия свят на повече от 50 езика са издадени около 3 000 заглавия, които в една или друга степен коментират Япония и нейното развитие, базирайки се на „теорията за японеца” или на възгледи, близки до тази теория.          Това ни позволява да говорим, че става дума за динамичен социо-културен феномен. Той не представлява просто възприятие на дадена страна в определен период на нейното развитие. Тук става дума за формиране на устойчив глобален стереотип, което само по себе си е уникално явление. Философско-концептуалното ядро на този натуралистки подход е, че именно етно-културната традиция, така както се е формирала още във времената на Токугава и даже преди тази епоха, определя както появата, така и развитието на „Японското чудо” и „Японското управление”.            Трябва да кажем, че от втората половина на 70-те години започва формирането на ново многомерно виждане за японските реалности, включително „Японското управление”, което стартира с критика по отношение на използването на етно-културните подходи, представящи Япония през призмата на „теорията за японеца”. Става дума за раждането на значително по-прагматичната „конструктивистка парадигма” като доминираща тенденция в разглеждането на Страната на изгряващото слънце.  Несъмнено „конструктивисткият подход” или парадигма съдържат в себе си някои вътрешно-противоречиви момента. От една страна редица автори разглеждащи „Японското чудо” от позицията на този подход, виждат движещите сили, т.е. субективната воля, стояща зад „чудото” като негативна и заплашителна за Запада сила. Други обратно виждат в лицето на субективната воля урок за себе си, който трябва да бъде добре овладян, за да може Западът да стане толкова успешен, колкото е Япония или даже още по-удачлив.  Но така или иначе през 90-те години на ХХ век и началото на ХХІ век най-малко в научно-иследователската област „теорията за японеца” остава в миналото. Има редица причини за това осъзнаване на ограниченията на едноизмерните подходи, независимо дали тази едноизмерност е културологична или икономическа. Тъй като в крайна сметка тя несъмнено не може да даде необходимия верен отговор. Едновременно с това трябва да се признае, че появата на „теорията за японеца” стимулира академичното и изследователско мислене в глобален мащаб. Например обръщането към изследването на културата като важен обществен фактор през 80-е и 90-те в обществознанието в световен мащаб не е случайно. Може да се твърди, че определен тласък към това дават именно опитите за обяснение на „Японското чудо”, опиращи се на методологията на културната антропология, т.е. в дадения конкретен случай това е „теорията за японеца”. Втората глава на дисертацията „Стопанската организация като като социо-културен феномен – сравнителен преглед на ключови параметри” се състои от подглавите: 2.1. Обща динамика на развитие на стопанските организации от доаграрната до индустриалната епоха – философско –културологични параметри; 2.2.Функционални аспекти на стопанската организация в „Индустриалната епоха” – философско-културологични характеристики. В първата от тези подглави се прави преглед на динамиката на стопанската организация през вековете, включително тяхните философско-етични и културно-организационни характеристики. Започва се с най-ранния тип – т.нар. „Традиционна организация„. Тя представлява различните семейни форми на организирана дейност. Фактически организационният човек при този тип организация може да бъде наречен традиционен човек. При него традиционните ценности и традиционната социалност, т.е. тази основана на примата на междуличностните отношения са базовата платформа, на основата на която се извършва осъществяването на трудовата дейност. Следващият тип е т.нар. „Организация на естествения/прекия контрол”, описваща се като: (1) неголямо организационно пространство; (2) несложна трудова дейност; (3) тези два фактора позволяват пряк контрол върху организационните процеси като механизъм за осигуряване на поведение на изпълнителите. И двата гореспоменати типа  представляват в съдържателен план доиндустриални организационни формати. Несъмнено вниманието е фокусирано върху индустриалния тип организация, в нейните последователни устойчиви модели на развитие. Първият от тях е т.нар. „Организация на командно-контролните структури”(ОККС). Тя се характеризира с: ·       Голям обем на организационното пространство, широка система на разделение на труда, тясна специализация по работни места и пирамидална йерархия като ключов механизъм за контрол; ·       Примитивна управленска система, наличие на статусно-диференцирана уравниловка, т.е. възнаграждение не за свършена работа, а за работно място, както и негативен подход като ключов управленски инструмент; ·       Доминиране на т.нар. „култура на оправданието” - За последната е характерно, че изпълнителите се стремят да избягват осъществяване на нерутинни задачи, свързани с обновяване на начина на извършване на дейността или какъвто и да е друг вид усъвършенстване. По своята същност да се изпълни задача, свързана с нещо ново, означава да се поеме по-висока степен на риск, в сравнение с рутинната задача. В условията на статусно-диференцирана уравниловка този риск е неоправдан, защото по никакъв начин не би бил поощрен. Оттук идва и нежеланието да се прави нещо ново, да се извършват усъвършенствания. Затова, когато възникне ситуация, която напълно естествено изисква “все пак да се прави нещо” сътрудникът на организацията гледа да се оправдае, т.е. да си намери извинения защо не го е извършил, отколкото да го направи; ·       Деинтелектуализация на труда, т.е. потискане и отхвърляне на творческата компонента на човешкия труд особено по отношение на редовите, линейните сътрудници на организацията. Предлагането на идеи и инициативи се разглежда от висшестоящите управленски равнища като „навлизане” в територията на ръководителите и подкопаване на тяхния статус, тъй като само за тях е „запазена територията на творчески труд”. В обобщение се подчертава, че командният модел на функциониране на организацията и съответната му организационна култура, изграждат своебразен тип личност на изпълнителя. Последният се разглежда от ръководителите като субект, който подлежи на управление единствено чрез пряко командване. Но и самият той се вижда като т.нар. "човек-винтче”, т.е. „организационна личност с неинициативен тип трудово поведение, което се активизира само чрез прости и преки заповеди”. Развитието на управленската мисъл в лицето на „тейлъризма”, дал началото на т.нар. „класически подход”, създава условията за изграждането на нов устойчив модел на управление на индустриалната организация, който наричаме „Класическо Американско управление”. Въвеждането на “тейлъризма” в стопанската организация води до “рационализация” на дейността на отделния изпълнител. Преодоляват се съществуващите до момента “командно-контролни подходи” и “статусно-диференцирана уравниловка”.  На практика от “Човек-винтче” изпълнителят се превръща в “Рационален човек”, т.е. в такъв, който добре започва да осъзнава своя икономически интерес. Това се осъществява благодарение на въведения “работен стандарт”, на основата на който става възможно да се оцени работата на изпълнителя.. Съответно за два пъти повече труд, например, той ще получи два пъти повече като възнаграждение. “Работният стандарт”(РС) като ключов организационен феномен на „Класическото Американско управление” означава:   1.Количествени и качествени аспекти на дейността или             изработения продукт;     2.Стандартно време;      3.Стандартен метод.


Тагове:   „Японското,


Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bgjapanology
Категория: Технологии
Прочетен: 2349720
Постинги: 203
Коментари: 790
Гласове: 288
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930