Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.03.2010 22:21 - СОЦИАЛНИ ПРОМЕНИ В ЯПОНСКОТО ОБЩЕСТВО СЛЕД 90-ТЕ ГОДИНИ НА ХХ ВЕК
Автор: bgjapanology Категория: Технологии   
Прочетен: 3620 Коментари: 0 Гласове:
0



Адлен Юсеинова                                       

СЪДЪРЖАНИЕ

         

                       I.      Въведение

                   II.      Икономическата стагнация от началото на 90-те години на ХХ. век:

               III.      Явлението ”kakusa shakai” – „общество на различията”

               IV.      Идеята за поляризацията на обществото и влиянието и върху неговите членове: NEET и хикикомори

                   V.      Отрицателни последици от практиката да се наема временна работна ръка

               VI.      Застаряване на населението

           VII.      Заключение

       VIII.      Източници

 

 



                                    I.      Въведение

През 2006г. анкета сред японското общество установява, че един от най-модерните термини на годината е “kakusa shakaiили “общество на различията”, въведен от социолога Масахиро Ямада. В медиите започва да се дискутира въпросът за изчезващата “100-милионна средна класа” и засилващите се социални различия в Япония. Настоящата разработка има за цел да проследи различните явления сред японското общество в резултат от редица промени в икономическото положение на страната след 90-те години.

        

                                 II.      Икономическата стагнация от 90-те години на ХХ век. Последици от преструктуриране на предприятията

От 60-те до 80-те години на ХХ.век светът наблюдава т.нар. японско икономическо чудо: страната е втората най-развита икономика след САЩ. През 70-те години петролната криза предизвиква отслабването на икономическото положение. Започват промени, целящи финансовият сектор да стане по-гъвкав и международно ориентиран. Водеща японска промишленост стават електрониката и енергоспестяването. Страната инвестира в научноизследователска дейност и през 80-те следва период на авангардно развитие. “Японското чудо” се изразява и в това, че няма класово разделение на обществото, няма бедни и богати, а всички принадлежат към средната класа (оттук възниква и идеята за „100-милионната средна класа”). През 90-те ръстът на икономиката значително се забавя. След т.нар. “икономика на спекулативния растеж” ("бабуру кейдзай" -яп. ез. или "Bubble Economy"-англ.ез.) настава стагнация. Спукването на имотния балон е последвано от дефлационен натиск и нулеви лихвени ставки. Японските фирми и предприятия навлизат в рецесия.  Периодът е наречен още “Изгубеното десетилетие” (失われた10, Ushinawareta Jūnen). През 2000 Япония има най-големия външен дълг сред развитите страни - почти 200%.

         Правителството на Джишиниро Коизуми (Либералдемократическа партия, министър-председател от 2001 до 2006) се опитва да съживи ръста на икономиката чрез постепенно дерегулиране на цели клонове като банки, застраховане и търговия на едро. Разчита се на износа и ниските лихвени проценти. Благодарение на дерегулацията, приватизацията, намаляването на бюджета и данъците, частният сектор се засилва за сметка на публичния. Така структурните реформи на Коизуми позволяват на частния сектор да определя стратегическия фокус на икономиката.

         Големите японски компании предприемат стъпки за съкращаване на разходите и оптимизиране на производствения капацитет. След намаляването на задълженията, натрупани по време на стагнацията, голяма част от компаниите реинвестират печалбите си. С нарасналото потребление на оборудване и материали търсенето на вътрешния пазар се засилва и състоянието и на други японски компании се подобрява. До настъпването на световната финансова криза през 2008г. японската икономика отчита определен ръст. Но мерките за преструктуриране на предприятията разтърсват традиционните институции и много фирми съкращават част от персонала си на средна и предпенсионна възраст. Промените в социално отношение на закъсняват. Драматичното покачване на безработицата открива спора за това до колко поляризирано е всъщност японското общество в социално отношение. През май 2000 година статия във вестник „Bungei Shinju”, чиято основна читателска аудитория се състои от офис сътрудници на средна и предпенсионна възраст, отбелязва факта, че много средностатистически работници стават изключително заможни, докато други губят работата си.

 

                              III.      Явлението kakusa shakai’.

С рецесията принципът на фирмите да назначават нови работници още по време на тяхното висше образование се променя или премахва. След дерегулацията на трудовия и други пазари, започва наемането на служители на временен договор. Тяхното заплащане е по-ниско, понеже това на редовните служители расте с годините стаж.

В продължение на няколко десетилетия моделът на  държавата на благоденствието става известен с това, че разчита основно на предприятията и семейството. Нацията се характеризира с добра икономическа осигуреност, добра заетост и висока консуматорска култура. През 80-те 90% от японците се определят като средна класа: обществото е в такъв етап на развитие, при който хората са достигнали (или вярват, че ще достигнат) добро материално положение, което постепенно ще се подобри с всяко следващо поколение („Kokumin ni kansuru seron chosa”). За сравнение: проучване на Токийския университет от 2005 година отбелязва, че 60% от японците определят икономическото си положение като такова “под средната класа” (Time Magazine, Jul 2005).Системата на обществено осигуряване без намеса на държавата до голяма степен остава скрита по време на икономиката на спекулативния бум.

Интерпретациите на явлението из академичните среди не закъсняват. Въпросът се излага в книгите “Икономическата неравнопоставеност в Япония” на икономиста Тачибанаки Тошиаки (1998) и “Неегалитарното японско общество” на социолога от Токийския университет Сато Тошики (2000). Книгата на Тачибанаки шокира с изявлението, че различията в доходите в Япония са сравними с тези в САЩ, докато през 70-те проучване на ОИСР установява, че в световен мащаб Япония е с най-ниски разлики в доходите. Причините за драстичната промяна в рамките на тези 30 години според Тачибанаки се съдържат в преминаването от възнаграждение по възраст и стаж към възнаграждение по постижения, наемането на все повече временна работна ръка в резултат на рецесията и реформите на кабинета на Коизуми за либерализиране и приватизиране на икономиката. Анкета на вестник Yomiuri от март 2006 посочва, че 81% от японците смятат, че различията в доходите продължават да се задълбочават, като 56% от тях намират вината за това в реформите на Коизуми.  

         През 2004 социологът Ямада Масахиро описва  явлението с нов термин: “kakusa shakai” или “общество на различията”. Докато Тачибанаки и Сато се занимават основно с икономическите аспекти на проблема - от гледна точка на доходите и класовите разминавания, Ямада подчертава, че статистическите данни за доходите не съвпадат със същинското възприятие на хората. Поради тази причина трябва да се има предвид и психологическия ефект върху обществото. Проблемът е особено сериозен сред младите, понеже, според професор Ямада, липсват възможности за професионална реализация основно за тях. Той нарича японското общество и “общество на неравнопоставените възможности за бъдещето” (kibo kakusa shakai). Растящата социална несигурност има негативен ефект върху ценностите, поведението и възгледите на хората и предизвиква опасни социални разделения в Япония. Обществото се разделя и в психологически план на такива, които имат надежда, и такива, които нямат. Докато редовните работници разчитат на сигурност и протекция от страна на фирмата, временните работници, основно млади хора, страдат от липса на идентичност. Социалният статус на нередовните служители (фриита) не се определя единствено от ниското заплащане, но и от общото схващане, че им липсва сигурност и имат лош социален престиж като бъдещи брачни партньори. Те могат да бъдат отстранени от работа във всеки един момент и живеят в постоянна несигурност, нямат чувство за принадлежност към колектива, което представлява най-голяма трудност за младия японец.

 

        

                             IV.      Идеята за поляризацията на обществото и влиянието и върху неговите членове. NEET и хикикомори

Бързо растящите темпове на формиране на група от фриита провокира критическите анализи на управляващите в Бялата книга през 2003. Понятието фриита’ е използвано за първи път през 1990г. за определяне на онези млади хора, които имат образование, но отбягват да работят като постоянни служители във фирма, а вместо това се занимават с почасова или временна работа (arubaito). Думата furita, която идва от английското free и немското Arbeiter, първоначално се възприема положително като един модерен термин, който се отнася към свободните млади хора. Абсолвентите можели да разчитат на назначаване от фирма, докато завършилите гимназия също били търсена работна ръка. Като фриита се категоризират и младите хора, които по никакъв начин не искат да бъдат доживотно обвързани с фирма. Поради това обясненията за бързото покачване на броя на фриита не са свързани единствено и само с предпочитанията на фирмите да наемат по-евтина работна ръка. Съществува малко по-романтичната хипотеза, че поради разнообразието на трудови форми, младите свободно избират как да практикуват своята професия. Все повече млади мъже предпочитат да се откажат от постоянна работа, за да могат да реализират други цели в личен план или за да търсят друго професионално развитие. Медиите все повече наблягат върху концепцията за младия японец, който в преследване на мечтите си, работи като фриита.

Според професор Ямада това безрезултатно чакане на възможност за работата-мечта засилва явленията NEET и parasaito singuru (от parasite single – англ.). Завършилите висше учебно заведение просто остават да живеят с родителите си, като често това съжителство продължава много по-дълго от нормалното. NEET (Not in Education, Employment or Training – англ.) в много случаи се оказва естественото продължение, понеже по доброволни или независещи от тях причини веднъж вече напуснали работа и останали да живеят с родителите си, тези млади хора трудно си пробиват път обратно към трудовия пазар.

Чувството за пренебрегнатост и кризата на личността водят до друго крайно социално явление – хикикомори (ひきこもり). Понятието описва оттеглянето на някои млади японци (80% от тях момчета) от обществото и затваряне им в дома (или собствената стая) за голям период време без никакви социални контакти и с минимален досег с външния свят. Има различни обяснения за хикикомори, като едно от тях обвързва възникването му с икономическия застой и разклатения пазар на труда – много смятат, че доброто образование няма да им осигури добра работа и бягат от напрежението в училище, поради което се чувстват отритнати от социума.

          Естествено за тези, които нямат никакви по-специални планове за бъдещето, традиционната система на доживотно наемане и възнаграждение според стажа е по-доброто решение. Понеже възможностите, които предлага икономическата ситуация, са възможности за тези, които са вече стъпка напред. Оттук идват и психологическите проблеми свързани с ниски очаквания. Най-засегнатата част от населението са по-бедните възрастни хора от провинцията и младите от градовете, които губят надежда относно бъдещето си. Според Сато Тошики докато преди се е смятало, че цялата нация просперира и просто някои забогатяват по-бързо от други, през последните няколко години все по-често се говори за класи.

През 2001 фриита наброяват 4 170 000, 21.2 % от японците между 15 и 35 години. През 1991 тези цифри са съответно 1 830 000 и 10,4 %, което показва, че за 10 години броят на фриита се удвоява, като голяма част от тях са висшисти (Naikakufu 2003). А фирмите ги предпочитат, понеже  временните и помощните работници изискват по-малко разходи по издръжки на персонала.

         Данните за заетостта, публикувани от статистическото бюро от Министерство на вътрешните работи и комуникациите на Япония от 2007, отбелязват, че от 2002 година броят на почасовите работници расте за сметка на редовните с 1, 031 хил. Към 2007 година работещите почасово са 16,8 %, временните – 7,7 % от всички работещи.

 

                                V.      Отрицателни последици от практиката да се наема временна работна ръка

Организацията за икономическо сътрудничество и развитие критикува практиката да се наема временна работна ръка в доклада си за Япония през 2005. Увеличаването на процентите на нередовната работна ръка от 20 % през 1990 до 34% през 2008 има отрицателно влияние върху награждението и личната консумация, понеже те са по-ниско платени от редовните работници. Нарастването на тази пропорция има отрицателно въздействие и върху дългосрочната продуктивност на предприятията, понеже се инвестира по-малко в обучение и подготовка на нередовните работници. Най-важните знания се добиват с опита в самата фирма, а не по време на академичната подготовка.

Засяга се също чувството за справедливост на част от работещите понеже разликата в продуктивността на едните и на другите е много по-малка от разликата в заплащането. Накратко, крайностите в пазара на труда стигат до там, че младите са в капана на ниско платена и несигурна работа и малко възможности за развитие и квалификация. Временните работници също обикновено се задоволяват с непълни пакети за социално осигуряване, понеже това е удобно за самите фирми.

Дискусията за голямата средна класа на Япония без съмнение прикрива и вече съществуващи социални и полови различия. Новото е, че самата поляризация на обществото занимава по-скоро тези, които се смятат за облагодетелствената част на тази средна класа. В последните години медиите непрестанно говорят за отбор на победителите  (kachigumi) и отбор на губещите (makegumi). Докато първоначално се използват най-често за определяне на онези придприятия, които съумяват да преодолеят финансовата криза, и тези, които се провалят в опитите си, сега понятията “губещ” и ”победител” присъстват във всички области на обществото и могат да се отнасят и за отделни личности. “Ощетените” и “привилегированите” се намират в постоянна конкуренция, която подсилва разделението във всички възможни аспекти. Така например много вечерни курсове по английски пробиват с пропагандата, че успех може да  се постигне единствено с добри познания по чужд език, а вестниците постоянно публикуват списъци с най-добрите училища, за да може, получавайки добро образование, детето някой ден да попадне в отбора на “победителите”.

Крайностите в доходите се отразяват и върху потреблението. Според Коджи Ендо, анализатор на автомобилния пазар, към 2007 учудващо големи са продажбите на скъпи, луксозни коли. В същото време, търсенето на малки хибриди, чиито цени съвпадат с малките им размери, също расте. Следователно, дори автомобилният пазар отразява крайностите в обществото.

Урбанизираните райони на Япония - като Токио и Нагоя, също преуспяват за разлика от по-отдалечените райони, където търговските зони се изпразват, а заводите се затварят. Може да се говори и за разделянето на страна на две гeографски  и икономически групи: освен вече споменатите “победители” и ”губещи”, в медиите се появяват сравнения между големи проспериращи градове и селски региони, изживяващи икономическа депресия. Проблемът се задълбочава допълнително и със спада на жилищния пазар в САЩ, най-големият пазар за японски стоки. Много от малките и средни японски компании се намират в селските райони. Икономиката на Токио за последните десет години се разраства с 6.9%. Цените на имотите в столицата се покачват така, че се говори за ценови балон. Луксозни квартали като токийския Ропонги Хилс олицетворяват новата японска висока класа. Населението на Токио се увеличава с 900.000 човека до 12.7 млн. души - в същото време общото население на Япония остава без промяна. Естествено, в никакъв случай не съществува “долен слой” в обществото, особено според класовата теория. Според културолога Миура Ацуши става въпрос по-скоро за “ниска” средна класа (naka no shita). В материално отношение не може да се говори за бедност – стандартът на живот не се е променил драстично.

 

                             VI.      Застаряване на населението

Проблемът със застаряването на населението е главна грижа в много индустриално развити страни, а Япония е на една от челните позиции в това отношение. Смята се, че причината е във високия стандарт на живот на японеца - високата продължителност на живота и ниската раждаемост съвсем естествено водят до нарастване на населението на над 65-годишна възраст. През 1947г. в японското семейство се раждат по две деца, а през 2002 – вече само по едно. Смята се, че причината е и в ниския ръст на браковете. През  1975 14,3 % от японците между 30 и 34 години не са женени, докато през 2005 този процент е вече 47,1 %. Естествено, твърде вероятно е причините за точно тези статистически данни да са свързани с предпочитането на алтернативни форми на съжителство от човека на постиндустриализма. Според изследванията на социолози причината е във финансовата нестабилност на младите хора - наемането им като временна работа, както по-рано бе споменато, от което следва и продължаването на съжителството с родителите до средна възраст – поради невъзможността на младия японец да се издържа сам. Финансовата несигурност на част от населението се отразява и на броя на сключените бракове, а оттам и на раждаемостта. Новото правителство на Юкио Хатояма взима мерки за увеличаване на детските надбавки.

 

                          VII.      Заключение

Имайки предвид доусложняването на икономическото положение на страната след 2008, все още е рано да се говори за чувствително намаляване на различията между редовната и нередовната работна ръка. Фирмите продължават да наемат фриита, което влошава шансовете на тези хора да си намерят постоянна работа. През лятото на 2009 са запланувани редица мерки свързани с обучение на безработни и най-вече на безработни млади хора. Цели се увеличаване на потенциала на Hello Work–офисите из страната и преразглеждане на социалното осигуряване на лицата, които нямат постоянна работа. Въпреки, че рецесията продължава, а безработицата да расте, прогнозите за Япония в дългосрочен план са по-скоро оптимистични. Очаква се, че новото правителство ще успее да преструктурира икономиката в посока на нова технологична вълна, което ще се отрази и върху разрешаването на актуалните социални проблеми.

 



                       VIII.      Източници

 

1.     http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,1081429-1,00.html

A Deepening Divide, Frederick J., Jul 2005

2.     http://www.newsweek.com/id/67844

The Gap Society, Caryl C. Kashiwagi A., Nov 2007

3.     http://www.dijtokyo.org/publications/japanstudien_19_familienangelegenheiten

Japans Abschied von der Mittelschichtgesellschaft: Auflцsung des Familienhaushalts oder Pluralisierung der Lebensformen?, Schad-Seifert, A., 2007

4.     http://en.wikipedia.org/wiki/Economic_history_of_Japan

5.     http://en.wikipedia.org/wiki/Neet

6.     http://en.wikipedia.org/wiki/Freeter

7.     http://www.oecd.org/document/19/0,3343,en_2649_33733_43783443_1_1_1_1,00.html

Economic Survey of Japan 2009: Overcoming the global crisis: the need for a new growth model, 2009

8.     http://www.stat.go.jp/english/data/shugyou/index.htm

9.     http://www.scribd.com/doc/24296146/Precarious-Sociality

Precarious Sociality: Social Life and Death for Youth in Post-Corporate Japan, Allison A., 2009

 

 




Тагове:   век,   общество,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bgjapanology
Категория: Технологии
Прочетен: 3778864
Постинги: 203
Коментари: 791
Гласове: 289
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031