Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.03.2010 22:47 - Религиозният тероризъм на Аум Шинрикьo
Автор: bgjapanology Категория: Технологии   
Прочетен: 4652 Коментари: 0 Гласове:
0



Гергана Цекова, факултетен номер 80228, II курс

Съдържание:

 

                  I.            Въведение

 

               II.            Шоко Асахара

 

 

            III.            Раждането на Аум Шинрикьо

 

           IV.            Доктрина на Аум Шинрикьо

-         Убийството на Цуцуми Сакамото

-         Участие на парламентарните избори през 1990 год.

-         Атентатът в град Мацумото

-         Убийството на Кийоши Кария

              V.            Инциденти преди 1995 год.

 

           VI.            Атаката със зарин в Токио през 1995 год.

 

        VII.            След 1995 год.

 

     VIII.            Настоящи дейности

 

           IX.            Заключение

 

 

Въведение

 

През ХХ век възникват някои религиозни учения, в чиято основа залягат хилиастки, есхатологични, месиански и идиосинкратични идеи. Вплетени в различните съвременни религиозни концепции, те пораждат негативна промяна в психиката на вярващите, превръщайки ги в безкритични същества, страстно очакващи края на света и настъпването на хилядолетното земно царство на почитаното от тях божество. Проявяващата се при съвременните религиозни учения идейна симбиоза между есхатологията и хилиазма може да бъде изразена така: след настъпването на гигантския Апокалипсис (Армагедон) всички „неверници на земята“ (неприемащи съответното религиозно учение) ще загинат, а ще останат единствено предано вярващите. След това епохално събитие ще настъпи хилядолетното божие царство, т.е. ще възникне теономична държава, управлявана от земните представители на почитаното в съответната религия божество. Завършен вид симбиозата между есхатологичните и хилиастките идеи на фанатично вярващите намира в идеите на идиосинкратизма – болезненото отвръщане от всичко, което е извън съответното религиозно общество, а това поражда омраза и ненавист към целия секуларен свят.

Страстното очакване на Армагедон подтиква някои фанатизирани вярващи към крайни радикални действия, при което смятат, че ще ускорят процеса на унищожаване на неверниците и ще се възцари тяхното хилядолетно царство на земята. Такива радикално фанатични мотиви подтикват последователите на Шоко Асахара, основател на неорелигиозната общност „Аум Шинрикьо“, да извършат редица религиозно мотивирани терористични актове през 1994 и 1995 г., използвайки биологично и химическо оръжие. Последният им терористичен акт е през март 1995 г., при който използват нервно паралитичен газ зарин, разпръснат в метрото в Токио. Резултатът е 12 загинали, а 3796 души са откарани в различни болници. Будистките лидери в Япония не приемат организацията за легитимна будистка религиозна група.

Цел на тази разработка е да покаже пагубните последици на една секта, която успява да оплете хора от най-различни социални кръгове в Япония, но най-вече току-що завършилите елитните японски университети. Групата изразява недоволството на хората от японската ценностна система и ги подтиква към радикални действия, за да създадат един, по техните преценки, по-хубав и духовен свят, дори и с цената на много човешки животи. Макар и водена от желанията за величие на своя лидер Шоко Асахара, сектата съумява да предаде посланията си на недоволство от материализма на времето на целия свят.

 

 

 

 

Шоко Асахара

 

Шоко Асахара е роден с името Чизуо Мацумото на 02.03.1955 год. в бедното семейство на производители на татами в префектура Кумамото. Още от раждането си страда от глаукома и в ранна детска възраст ослепява е лявото око и частично в дясното, затова като дете е записан в училище за слепи.

Дипломира се през 1977 год. и се обръща към изучаването на акупунктура и традиционна китайска медицина, които са типични професии за слепите в Япония. Жени се през 1978 год. за Томоко и имат 6 деца.

През 1981 год. Асахара е осъден за практикуване на медицина без разрешително (пласира билкови лекове) и е глобен с 200 хиляди йени.

Религиозните търсения на Асахара започват, докато той работи усилено, за да изхрани семейството си. Той посвещава свободното си време на изучаването на различни религиозни концепции, започвайки с китайска астрология и таоизъм. По-късно Асахара практикува индийска езотерична йога и будизъм. Той става последовател на Агоншу, нова религия, създадена през 1969 год., която учи, че хората трябва да се стремят към просветление и че лошата карма може да се облекчи чрез медитация.

Привържениците му твърдят, че той е харизматичен проповедник и божество, твърдение, което противоречи на имиджа му на дългокос и немарлив луд.

 

Раждането на Аум Шинрикьо

 

Движението е създадено от Шоко Асахара в едностайния му апартамент в токийския квартал Шибуя през 1984 год. под името Асоциацията на планинските магьосници Аум . Първоначално започва като курс по йога и медитация и постепенно се разраства. Тъй като привлича значителен брой млади висшисти от елитните японски университети, започват да го наричат „религия за елита“.

През 1987 Асахара се завръща от Индия и казва на съмишлениците си, че е постигнал крайната си цел – просветление. Най-близките му последователи му предлагат пари, които той приема и използва, за да организира интензивен семинар по йога. Той продължава няколко дни и привлича много хора, интересуващи се от духовно развитие. Самият Асахара обучава участващите и групата започва бързо да расте.

Същата година Шоко Асахара официално сменя името си и подава молба за регистрацията на религиозната групата Аум Шинрикьо. Първоначално властите не отказват да й присъдят статус на религиозна организация, но след обжалване през 1989 год. я признават за такава. След това е установен е манастирски ред и много от последователите решават окончателно да се присъединят.

Най-големият достигнат брой членове е около 20, 000. Много от тях са привлечени към групата с обещанието, че ще развият свръхестествени способности, а други – с отрицанието на корупцията и материализма, които виждат из цяла Япония.

Членовете на Аум се считат за част от японския елит – завършили са най-престижните университети и според ценностите на тогавашните времена е трябвало да бъдат едни от най-привилегированите в обществото.

Но много от тях са недоволни от Япония, която според тях е станала материално богата, но духовно празна. Според Кимиаки Нишида , доцент по социална психология от университета в префектура Шидзуока, , те започнали да се питат дали е добре да живеят така и сериозно са се замислили над смисъла на живота си и как трябва да е устроено обществото.

 

Доктрината на Аум Шинрикьо

 

Доктрината на Аум Шинрикьо е базирана на оригиналните будистки сутри, наричани Пали канон. Освен Пали канона, Аум шинрикьо използва и други текстове като тибетските сутри, Йога сутрата на Патанджали и таоистки текстове. Сутрите биват изучавани с коментари от самия Шоко Асахара. Шоко Асахара е написал много религиозни книги. Най-известни са „Отвъд живота и смъртта“, „ Махаяна сутра“ и „Инициация“ (Beyond Life and Death, Mahayana Sutra and Initiation.).

Идеологията на Сектата също така е повлияна и от християнството. През 1992 год. Асахара публикува книга, в която се нарича Христос, единственият напълно просветлен учител и агнец Божи. Неговата мисия била да поеме греховете на света. В много случаи доктрината му интерпретира християнски теологични понятия по начин, който напълно ги обезсмисля. Пример за това е твърдението на Асахара, че може да предава духовна сила на последователите си и в крайна сметка да отнеме греховете и лошата им карма. Асахара също така използва предсказанията на християнския астролог Нострадамус и предрича големи катаклизми в края на миналото хилядолетие. Той също така вижда мрачни конспирации навсякъде, разпространявани от евреи, свободните масони и конкурентни японски религии.

Асахара очертава пророчество за второ пришествие, което включва трета световна война. Последният сблъсък, според Асахара, завършва с ядрен армагедон. Асахара дори използва терминът „армагедон“, който взима от Откровение на Йоан. Според теорията му човечеството ще изчезне освен избран елит – естествено това са тези, които са се присъединили към Аум. Мисията на сектата е не само да разпространи словото на спасението, но и да оцелее след края на дните. Асахара първоначално предсказва, че армагедонът ще се случи през 1999 год., но за да пришпори своите последователи към по-радикални мерки, променя датата и обявява, че ще се състои през 1997 год., но в крайна сметка се спира на 1995 год.

Асахара непрестанно атакува евреите, британското кралско семейство и САЩ, които според него са източници на конспирации. В книгата на Откровенията (САЩ е припознат от Звярът), се описва как Америка в крайна сметка ще атакува Япония и това ще постави началото на ядрена война, която ще бележи края на света. Асахара също така твърди, че е пътувал напред във времето - до 2006 година и е разговарял с хора, преживели Третата световна война. Той призовава групата да организира световна революция срещу враговете на Япония, включително и САЩ. За целта групата установява няколко химически фабрики и складира различни химикали в подготовка за Армагедона.

Начинът на оцеляване на част от човечеството е описан в книгата на Асахара „Истината Ваджраяна“. Според нея човек може да се предпази от атомна бомба като създаде плазмен щит около себе си, и когато има достатъчно хора с тези възможности, естествено това са негови последователи, може да се създаде щит, който да покрие цяла Япония или дори да спаси света от унищожение.

Асахара се среща с Далай Лама, като в началото той и приближените му подкрепят Аум Шинрикьо в битката за спечелване на статут на легална религиозна организация. Много преди да бъдат разкрити прегрешенията на организацията пътищата им се разделят и се прекъсват директните контакти.  Асахара започва да критикува Далай Лама и тибетския будизъм.

В учението Аум има 3 системи на обучение, наречени йога тантрически курс, курс сиддхи и курс бодха. Чрез спасение и просветление може да се достигне върховното щастие. Последователите, които се стремят към спасение се отказват от света и даряват всичките си богатства на сектата.

Името Аум Шинрикьо (オウム真理教 Ōmu Shinrikyō) идва от санскритската сричка „аум“, която олицетворява вселената, а грубо преведено шинрикьо означава „учение за най-висшата истина“. През януари 2000 год. организацията променя името си на Алеф, свързано с първата буква на староеврейската азбука, което символизира новото им начало. Също така сменя и логото си.

През 1995 год., групата твърди, че има 9000 членове в Япония и 40,000 в света. От 2008 год. правителството изчислява, че членовете на Алеф са около 1650 души. Будистките водачи в Япония го отричат като легитимна будистка верска група.

Аум започва като тиха група хора, които се интересуват от медиатация, но по-късно се превръща в много по-различна организация. Според Асахара той трябвало „да демонстрира харизма“, за да привлече модерната публика. След това решение Аум претърпява радикални промени в имиджа си.

Новият Аум изглежда по-малко като елитарски медитационен бутик и повече като организация, която е атрактивна за по-широка група хора. Публични интервюта, смели изказвания и жестока опозиция на критиката са включени в новата ПиАр програма.

В личен план Асахара и най-приближените му последователи продължават да водят скромен начин на живот с единственото изключение на бронирания Мерцедес, подарък от богат последовател, притеснен за безопасността на своя гуру. Асахара не спира да повтаря, че личното богатство и слава не са важни за него, но той трябва да бъде разпознаван, за да привлича още хора.

Интензивната рекламна и наборна дейност, наричана „Планът за спасение на Аум“, включва твърдения за лекуването на физически болести с помощта на техники за подобряване на състоянието, посредством йога, осъществяване на целите в живота чрез подобряване на интелигентността и позитивно мислене и концентриране над важното за сметка на свободното време. Това се постига чрез практикуване на древните учения, точно преведени от оригиналните сутри Пали. Удивителните усилия водят до това Аум да стане най-бързоразвиващата се религиозна група в историята на Япония.

Практиките на религията остават тайни. Ритуалите по инициация често включват употребата на халюциногенни вещества като ЛСД. В религиозните практики често се използват екстремни аскетични действия, наричани „йога“- всичко от висене с главата надолу до шокова терапия, както и пиене на кръвта на гуруто Асахара и носене на странни каски, които трябвало да синхронизират мозъчните вълни на последователя с тези на Асахара.

С идването на млади и амбициозни абитуриенти от най-елитните университети на Япония се променят и имената на т.н. „департаменти“ на Аум. Така например Медицинският департамент става министерство на здравеопазване, научната група става министерство на науките, а хората с опит в бойните изкуства и армията са организирани в министерстовото по разузнаване. Последователите от женски пол, които се занимавали с грижата за деца, били разпределяни в министерството на образованието.

 

Инциденти преди 1995

 

Сектата започва да привлича внимание на обществото още през 80-те години с обвинения за измама на новобранци, задържане на членове против волята им и принуждаването им да даряват пари. Има дори случай на убийство на член на групата, който през 1989 се опитал да я напусне.

Проучване на вестник Ню Йорк таймс разкрива, че организацията е провела поне 9 биологични атаки над различни места в Япония. Мишените им включват законодателната власт, императорския дворец, американската база в Йокосука и др. Членове на сектата разпръскат микроби и бактериални токсини от покриви и камиони. Атаките се провалят и няма данни за пострадали, защото се оказва, че бактериите, с които успяват да се снабдят, не са с достатъчна степен на токсичност.

През лятото на 1989 год. вестник Майничи публикува статия, в която твърди, че членове на сектата са разделяни насила от семействата си, децата не получават образование, има обвинения за използване на техники за умствен контрол, включващи лишаване от сън и храна, както и кръвни ритуали при приемане на нови членове инициация. Вестникът намеква, че от членовете са измъквани насила и чрез изнудване дарения. Аум заплашва Майничи, че ще заведе дело, но се получават над 200 писма от бивши членове, които подкрепят твърденията.

Честа практика в болниците на Аум е да рекетира пациентите да плащат огромни сметки.

 

1.      Убийството на Цуцуми Сакамото

 

През октомври 1989 год. адвоката, специализиращ в антисектантски дела, Цуцуми Сакамото, заплашва групата с дело. Преговорите се провалят и може да се стигне до банкрут. Сакамото завежда дело срещу Аум от името на родители, които са били отделени от децата си. По време на разследването си Сакамото разкрива странно твъдение на Асахара, което гласи че се е подложил на ДНК-тестове в Университета в Киото, като резултатите показвали че притежава уникално ДНК, обясняващо свърестествените му способности. Сакамото записва интервю с предаване на телевизията ТиБиЕс и споменава, че такова изследване никога не е провеждано. Без да уведоми адвоката, продуцента на предаването тайно показва интервюто на Аум и организацията започва да притиска телевизията да не го излъчва. Следващия месец Сакамото, жена му и детето им изчезват от дома им в Йокохама и делото срещу Аум пропада. Полицията не успява да разкрие случая, но колегите на Сакамото публично обявяват, че подозират Аум. Чак през 1995 се разкрива, че семейството е било убито и телата им са изхвърлени от членове на сектата. Казуки Оказаки и още 5 члена на Аум са обвинени и осъдени за убийството. Оказаки е осъден и за убийството на 21-годишния Шуджи Тагучи, който се опитал да напусне сектата през февруари 1989 год.

 

2.      Участие на парламентарните избори през 1990 год.

 

През 1990 год. Шоко Асахара и 24 члена на сектата неуспешно участват в парламентарните изборите с Шинрито (Партията на върховната истина). Това е поредния опит учението на Асахара да достигне до по-широка публика, но в крайна сметка се превръща в нещо като национална шега. На Партията на върховната истина й липсва ясна политическа програма, а кампанията им прилича повече на странно представление, където участващите носят маски с лика на Асахара или божеството Ганеш, танцуват и пеят песен, състояща се само от повтаряне на името на лидера им. Самият Асахара получава едва 1,700 гласа, което се оказва много по-малко от броя на членовете на сектата и по-малко от гласовете, които получава привлекателния Фумихиро Джою. Този политически провал повлиява върху характера на организацията. Предсказанията на Асахара започват да се фокусират върху бъдещите катастрофи, които очакват човечеството, както и тяхната неизбежност, а не за тяхното предотвратяване - както се е говорело дотогава. Започват да се строят бункери и комуни, в които да оцелеят членовете на Аум.

През 1992 год. Кийохиде Хаякава, структурен министър на Аум, публикува трактат, наречен „Принципи на гражданска утопия“. За много хора това е явно обявяване на война срещу японската конституция и граждански институции.

Хаякава започва често да посещава Русия, за да се снабди с военно оръжие като АК47, военен хеликоптер MIL Mi-17 и дори се говори за опит да се сдобие с компоненти за ядрена бомба. През 1992 год. организацията се разпространява отвъд океана, като установява клонове в Ню Йорк, Москва, Бон и Шри Ланка.

Не е тайна, че сектата е обмисляла убийствата на личности, критични за нея като главата на будистките секти Сока Гаккай и Институтът за изучаване на човешкото щастие и е правила опит за убийство на небезизвестния карикатурист Йошинори Кобаяши през 1993 год.

В края на 1993 год. сектата започва тайно да произвежда зарин, вещество, предизвикващо парализа, разработено от нацистите през Втората световна война, и газ VX. Започват производството на 1000 автоматични пушки, но успяват да направят само една. Аум тестват произведения зарин на отдалечена, пасторална местност в западна Австралия - Банджауарн, като убиват 29 овци. Зарин и VX се използват в няколко убийства и опити за такива в периода 1994-1995.

 

3.      Атентатът в Мацумото

 

Най-известен е случая през нощта на 27 юни 1994, когато сектата използва за първи път в света химически оръжия срещу цивилни, изпускайки зарин в град Мацумото. Този инцидент убива 7 и наранява 500 души. Атентатът е насочен срещу съдии по дело за имуществен спор, в който се предвиждало, че Аум ще загуби. За жалост полицейското разследване се съсредоточава върху невинен местен гражданин и сектата не бива обвинена.

 

4.      Убийството на Кийоши Кария

 

През февруари 1995 год. няколко члена на сектата отвличат Кийоши Кария, тъй като той отказва разкрие местонахождението на сестра си, която успява да избяга от организацията. 69-годишния Кария е похитен от улица в Токио и насила закаран в една от сградите на организацията, близо до Камикуйшики, до Фуджи. Той е убит, най-вероятно неволно, със свръхдоза, тялото му е унижожено в микровълнова пещ и после изхвърлено в езерото Кавагучи. Преди да бъде отвлчен Кария получавал заплашителни обаждания, в които се настоява да бъде разкрито местонахождението на сестра му, а самият той оставя бележка, на която пише, че ако изчезне е бил отвлечен от Аум шинрикьо.

Полицията планира да направи мащабна проверка на учрежденията на сектата из цяла Япония през 1995 год.

 

 

Атаката със зарин в Токио през 1995 год.

 

На 20 март 1995 год. членове на Аум изпускат зарин в пет влака в токийското метро, убивайки 12 души и наранявайки около 5,500. Това остава най-сериозното нападение в Япония от Втората световна война насам.

Атаката е насочена срещу влакове, минаващи през Касумигасеки и Нагатачо, където има ситуирани сгради на японското правителство.

Десет мъже са виновни за атентата. Пет са изпуснали зарина, а другите пет са били шофьори при измъкването. Те са сърдечносъдовият хирург Икуо Хаяши с шофьор Томомицу Ниими на линия Чийода, експертът по приложна физика Кеничи Хиросе с шофьор Коичи Китамура на линия Маруноучи, завършилият физика Тору Тойода с шофьор Кацуя Такахаши пак на линия Маруноучи, но с друг влак, експертът по приложна физика Масато Йокояма с шофьор Кийотака Тонодзаки на линия Хибия и електронният инженер Ясуо Хаяши с шофьор Шигео Сумимото на друг влак на линия Хибия.

Течният зарин е поставен в найлонови торбички, които са увити във вестник. Всеки носи по две, равняващи се на около 900 мл зарин, освен Ясуо Хаяши, който носи три. Една-единствена капка зарин може да убие възрастен човек. Първоначално идеята е била да използват зарина под формата на аерозол, но впоследствие се отказва от нея.

Извършителите били въоръжени с чадъри със заострени върхове, за да пробият торбичките и маски, каквито обикновено се носели по време на грипния сезон. Малко преди влакът да спре на предварително избрани станции те оставили пакетите на земята, като ги продупчили няколко пъти с чадъра. После слезли от влака и се срещнали със съучастниците. Заринът изтекъл във вагоните и станциите и повлиял на тези, които имали контакт с него. Поради характеристиките си, много малка част от него се е изпарила и станала опасна при вдишване. Много от жертвите дори не разбират, че са били жертва на атентат и независимо от симптомите отиват на работа. Доста по-късно, след като бива обявено по новините, те разбират какво се е случило.

Много от потърпевшите все още страдат от посттравматичен стрес и се притесняват, когато се возят във влак. За диагностицирането и лечението на отравяне със зарин голям принос има проф. Нобуо Янагисава от университет Шиншу, който имал опит  след инцидента в Мацумото. Той гледал новините, разпознал симптомите и предоставил информацията, която имал събрана по въпроса.  

През май 1995 год. американските учени Джеймс Р. Луис и Дж. Гордон Мелтън пристигат в Япония, за да проведат пресконференции. Тезата, която те поддържат е, че главните заподозрени за атентата в Токио – Аум шинрикьо - не може да са произвели заринът, с който са проведени атаките, обосновавайки се с снимки и документи, предоставени от Аум. Куриозното в случая е, че японската полиция вече е разкрила лабораторията за производство на химически оръжия, способна да произведе хиляди килограми зарин годишно.

По повод на атентата Харуки Мураками написва „Метро“ през 1997 год., където критикува японските медии за това, че фокусират вниманието си върху сензационните профили на нападателите и пренебрегват живота на обикновените граждани, станали жертви на атаката. Книгата съдържа подробни интервюта с оцелелите с цел да разкаже историята им. По-късно Мураками добавя и втора част към творбата си, която фокусира върху Аум Шинрикьо.

Според прокурорско разследване вътрешно лице подхвърля на Асахара, че полицията планира проверка на сградите на сектата и той заповядва ударът над Токио като начин да премахне нежеланото внимание към организацията. Това негово действие има обратен ефект – полицията провежда мащабна проверка на сгради на сектата из цяла Япония.

В рамките на следващата седмица излиза наяве истинският мащаб на действията на Аум. Полицията намира експлозиви, химически оръжия като антракс, проби ебола, както и руски военен хеликоптер в главния щаб на сектата в Камикуишики, в подножието на планината Фуджи. Има запаси от химикали, с които може да се създаде достатъчно зарин, за да убие 4 милиона души. Полицията намира и лаборатории за производството на наркотици като ЛСД, метамфетамини и груба форма на серума на истината, сейф с пари и злато на стойност милиони долари и килии, в много от които все още има затворници. По време на проверките Аум излиза с твърденията, че химикалите се ползват за наторяване. През следващите 6 седмици над 150 члена на групата са арестувани по различни обвинения.

На 30 март 1995 главата на Националната полицейска агенция, Такаджи Кунимацу, е прострелян четири пъти близо до дома си в Токио. За извършител на атаката се смята Аум и по-точно Хироши Накамура, но официално никой не е обвинен.

Докато се укрива Асахара обявява, че атаките над Токио са част от план на американската армия да злепостави Аум. Той  предсказва катастрофа на 15 април, която „ще накара земетресението в Кобе да изглежда незначително като да ти кацне муха на бузата“. Властите взимат на сериозно тези заплахи и болниците се запасяват с антидоти за нервопарализиращ газ, а специалисти по химически оръжия от Отбранителните сили чакат в готовност. На самият ден обаче нищо не се случва.

На 23 април главата на Министерството на науките на Аум е наръган от корейски член на Ямагучи-гуми (организация на якудза) пред щаба на сектата в Токио сред тълпа от около 100 репортери.

Вечерта на 5 май в тоалетна на станцията Шинджуко в Токио е открит горящ хартиен плик, съдържащ хидроген цианид. Ако огънят не е бил изгасен навреме, е можело да се  освободи отровен газ, достаъчен за убийстовото на около 20,000 пътници. В други части на токийското метро са намерени са подобни съоръжения.

Извършени много арести на членове на сектата по обвинение за обгазяването на метрото, но не и от на най-висшите кръгове.

На 16 май Шоко Асахара най-накрая е открит и арестуван в една от сградите на сектата. Същият ден е изпратена пратка, съдържаща бомба, в офиса на гувернатора на Токио, Юкио Аошима и отнася пръстите на секретарката му. Асахара е обвинен за 23 убийства и 16 други провинения.

Според защитата на Асахара част от високо в йерархията последователи инициирали зверствата, като ги пазели в тайна от него. По време на делото някои от последователите свидетелстват против Асахара и той бива обвинен и за убийството на Сакамото.

Йоширо Йасуда, най-опитният адвокат от защитата на Асахара е арестуван. Въпреки че преди края на делото е оправдан, той не взема участие в защитата и Асахара е защитаван само от служебни адвокати, назначени от съда. Той не желае да бъде защитаван и след време спира да комуникира с адвокатите си. В течение на делото Асахара се отказва от позицията си в Аум, за да предотврати насилственото разтурване на сектата.

Адвокатите пледират, че Асахара е психично болен и провеждат психиатрични прегледи. По време на тестовете Асахара не говори, но тъй като комуникира с персонала в затвора се заключава, че мълчи по собствена воля. Делото се проточва цели осем години. Асахара е осъден на смърт. Той обжалва неуспешно. Редица членове на групата, обвинени в съучастничество, като Масами Цучия, който притежава магистърска степен по органична химия и е бил отговорен за разработката на химически оръжия, също са осъдени на смърт.

Докато съдия Шоджи Огава произнася смъртната присъда, Асахара стои с кръстосани ръце, усмихва се,  прозява се, сумти, почесва се по главата, мънка нечленоразделно и мърмори като че ли мантри. Дори отказва да се изправи и петима пазачи трябва да го изправят насила.

До ден днешен не се знае защо Асахара и приближените му извършват тези зверства, въпреки че има няколко теории. Обвиненията, че Асахара е заповядал атаките над токийското метро като начин да разсее властите, са отречени с това, че Асахара е нямал никаква представа за тях, заради влошаващото си здраве. Според друга теория атаката в токийското метро е била първата от редица атентати, целящи сваляне на японското правителство и обявяване на Асахара за император. Малко след ареста си Асахара се отказва от поста си като глава на организацията и оттогава мълчи, дори отказва да говори с адвокати и членове на семейството си. Според много делото не успява да разкрие истината зад събитията.

 

След 1995 год.

 

На 10 октомври 1995 год. са отнети правата на Аум Шинрикьо като религиозно юридическо лице и организацията обявява банкрут през 1996 год. Въпреки това тя продължава дейността си, благодарение на конституционното гарантиране на свобода на религията, успешен бизнес с компютри и дарения, но под строго наблюдение. Опитите да бъде забранена групата биват отхвърлени.

Тя претърпява много промени след ареста и делото на Асахара, но отново се събира под името Алеф през февруари 2000 год. Обявява промяна в учението си: всички книги, свързани с Ваджраяна, с които според властите се оправдава убийстово, са премахнати. Групата се извинява на жертвите от атентата със зарин и създава фонд за компенсации. Вече не се срещат провокативните публикации и действия, които шокират обществото по времето на Аум.

През 1999 год. глава на секата става Фумихиро Джою, който е един от малкото висши членове под управлението на Асахара, към който няма предявени сериозни обвинения.

Юли 2000 год. руската полиция арестува Дмитри Сигачев, бивш член на Аум и КГБ, наред с други четирима членове на Аум. Поводът е запасяването с оръжия с цел да нападнат японски градове в опит да освободят Асахара. В отговор Алеф обявяват, че не считат Сигачев за свой член.

Атаката със зарин е най-сериозният случай на терористична атака в модерната история на Япония. Предизвиква смутове и страх в общество, което допреди това е смятано на практика за лишено от престъпления.

Въпреки че групата се отрича от агресивното си минало, продължава да следва духовните напътствия на Асахара и почитат дъщеря му Арчари. Членовете поддържат няколко бизнеса, но бойкотите, претърсванията и конфискуването на възможни доказателства, както и протестни групи, водят до тяхното закриване.

На членове на Аум, арестувани във връзка с атентатите, не е позволено да членуват в новата организация и са назовавани „бивши членове“ от групата.

 

Настоящи дейности

 

Доклад на Националната полицейска агенция от юни 2005 год. гласи, че Алеф има около 1650 члена, 650 от които живеят комунално в лагер. Групата разполга с 26 учреждения в 17 префектури, както и 120 сгради в жилищни квартали.

В статия, публикувана на 11 септември 2002 год. във вестник Майничи, се разкрива, че японското общество все още не вярва на Алеф и обикновено техни сгради са заобиколени от протестни плакати на местните жители, които искат групата да напусне. Има много случаи, в които местните власти отказват да регистрират член на сектата, ако наблизо се намира учреждение на Алеф. По този начин те биват лишавани от социални придобивки като здравно осигуряване, като по 5 случая са заведени дела, които са спечелени. Местните общности също така се опитват да прогонят членовете на сектата като им пречат да си намират работа или като възпират децата им от влизане в училище или университет. Дяснонастроени организации организират маршове близо до места, свързани с Аум, като например апартаменти, взети под наем от членове, и пускат силна музика, по който начин дразнят съседите.

Самата група апелира на своя уеб сайт всички дарения да се пренасочат към други благотворителни организации, създадени по случай терористичните атаки на 11 септември 2001 год., за подпомагане на афганистански бегълци и ислямски общества, с цел да изкупи вината за миналите прегрешения на Аум Шинрикьо.

През 2000 год. груапата е поставена под наблюдение за период от 3 год. и е длъжна да подава списък с членовете и активите си на властите. През януари 2003 този срок е удължен с още 3 год., тъй като се смята, че груапта все още почита Асахара. През 2004 год. групата все още се смята като заплаха за обществото.

През януари 2006 срокът на надзора е удължен с още 3 години. Агенцията, заета със задачата да наблюдава Алеф, от време на време изразява притеснения, че някои текстове не са премахнати и че все още има опасност, докато Асахара продължава да бъде почитан. Водачите на Алеф вмъкват пояснения навсякъде, за да избегнат всякакви недоразумения, дори и в караоке песни.

На 15 септември 2006 год. последното обжалване на смъртната присъда на Шоко Асахара е отхвърлено. На следващия ден полицията провежда акция в офисите на Алеф с цел „да предотврати нелегални действия, свързани с потвърждаването на смъртната присъда на Асахара“.Досега 11 члена на сектата са осъдени на смърт, но датите на екзекуциите още не са публично обявени.

На 8 март 2007 год. Фумихиро Джою обявява дългоочакваното разцепление на групата. Групата на Джою Хикари-но-ва (Кръг от светлина) е отдаден на обединяването на наука и религия, като по този начин да създаде новата „наука за човешкия мозък“.

На 11 декември 2002 год. канадските власти добавят Аум към списъка си със забранени терористични групи. Европейският съюз също обявява Аум за терористична организация.САЩ също държи Аум на списъка си с чуждестранни терористични организации.

 

Заключение

 

Като цяло Аум започва сравнително невинно – група от хора, които желаят да постигнат щастие и просветление чрез медитация. Но възможностите, които Шоко Асахара вижда след разрастването на групата и значителните дарения, които постъпват, са достатъчни да го накарат да смята, че влиянието му е огромно и че може да играе наистина ключова роля в политическия живот на страната, а защо не и на света. Тази представа също така е подсилена от факта, че повечето престъпления на организацията първоначално остават безнаказани, може би дължащо се на немарливостта на полицията или упражнен натиск от страна на Аум. Това като че ли е един от факторите, подтикнали главите на организацията да смятат, че атентатът в Токийското метро е оправдан и няма да доведе до толкова сериозни последици за тях самите. Все още е фрапиращо как толкова много хора, с висше образование и от елитните кръгове на обществото, вярват на, в повечето случаи, абсурдни твърдения на Асахара до такава степен, че поставят собствения живот и този на много други хора в опасност. Но все пак не бива да подценяваме стремежа на човек към по-хубав и духовно богат живот и неговата вяра в свръхестественото.

Атентатът в Токио, който е в непосредствена близост до земетресението в Кобе през януари същата година, показва на японското общество, че не е напълно в безопасност и за пореден път доказва, че с достатъчно средства всеки е способен да причини невъобразими щети, както материални, така и върху психиката на един народ.

 

 



Използвана литература:

 

Religious Terrorism in Japan: The Fatal Appeal of Aum Shinrikyo, by Daniel A. Metraux

 

http://news.bbc.co.uk/2/hi/asia-pacific/199363.stm

 

http://www.nytimes.com/2004/02/28/world/after-8-year-trial-in-japan-cultist-is-sentenced-to-death.html?sec=&spon=&pagewanted=all

 

http://www.nytimes.com/1998/05/26/world/sowing-death-a-special-report-how-japan-germ-terror-alerted-world.html?sec=&spon=&pagewanted=all

 





Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bgjapanology
Категория: Технологии
Прочетен: 2307201
Постинги: 203
Коментари: 790
Гласове: 288
Архив
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930