Разнообразието на японската природа и древният земеделски начин на живот предопределят факторите за развитието на икебана. Голямо влияние оказва също и въвеждането през 6 век на Будизма от Китай и заедно с него обичаят да се поднасят цветя (куге) на Буда и на душите на мъртвите. Първоначално букетите са били с проста симентрична композиция от три стръкчета, но в началото на XVII век се появява стилът рикка (буквално "изправени цветя"). Той е въведен от будистките монаси от школата Икенобо. Тази претенциозна подредба се е правила във високи бронзови вази и за нея е била необходимо голямо техническо умение. Основният елемент символизира небето или истината и обикновено е асиметричен като сочи надясно или наляво. По-късно той заема централно и вертикално положение. Останалите многобройни клончета, всяко от които има собствено символично значение и декоративна функция, се поставят в центъра и образуват сърцевината на своеобразна сфера. Като цяло рикка е микрокосмос, който представя цялата вселена под формата на природна картина. Основните елементи на този стил - асиметрия, символизъм и пространствена дълбочина, оказват силно влияние на по-късните форми на икебана.

Пълна противоположност на рикка е опростената чабана (буквално "чайни цветя"). Тя възниква през XVI век като част от чайните церемонии (чаною). Композицията се състои от едно или две клончета или цветя, поставени в малък съд. Чабана дава основата на друг стил - нагеире (със значение "вмъквам"), при който малко на брой елементи се подреждат във висока ваза. При този стил се използват едва доловими технически средства, които предизвикат поетическо вдъхновение от естествената красота. Стиловете рикка и нагеире предопределят последвалото развитие на икебана. От една страна се набляга върху сложните техники, размаха на композицията, символизма и фиксираните стилове, а от друга на спонтанността, опростеността, многозначността и почитта към естествения характер на самите материали. Противоречието на двата стила поставя началото на бъдещото развитие на изкуството.

През периода Едо (1600-1868), Япония се радва на мирни години и стабилен икономически растеж. Икебана, първоначално занимание на будистките монаси, представителите на двора и аристокрацията, започва широко да се практикува от самураи, богати търговци, както и от други съсловия, включително и от жени. През този период стилът рикка става все по- скован и формален и възниква нов по- опростен стил наречен сейка или шока (от китайски - "живи цветя"), който добива широка популярност. Този стил е официален и композицията е съставена от три клончета, поставени така, че да образуват разностранен триъгълник. Много школи налагат свои стилове в подредбата, но трите клончета стават известни като съответно тен (небе), чи (земя) и джин (човек). Различни варианти на този стил се преподават като въведение в икебана дори и в съвременните школи.

Друго важно събитие през този период е появата на бунджинбана, подредба правена от литератори. Тя изразява чувствителността на китайските ученици и художници. Японската подредба бунджинбана оказва голямо влияние върху стила нагеире, който се развива от стила чабана. Тъй като стилът бунджинбана се използва като начин за лично изразяване, подредбата има нерелигиозен характер и се композира за конкретния случай доста различна концепция от аскетич-ността на чайните или официалността на рикка или сейка. Освен това китайският произход на този стил добавя цветови и литературни нюанси.

Съвременната икебана

Отварянето на Япония към западното влияние през периода Мейджи (1868-1912) води до много промени във всички сфери на живота. В икебана се появява стилът морибана (буквално означава "отрупани цветя"), създаден от Охара Уншин (1861-1916) - основател на школата Охара. Този стил напълно революционизира изкуството. Докато при традиционните стилове елементите са събрани и се разклоняват от една точка, Охара използва различни приспособления, с които подрежда елементите по цялата повърхност на плитки съдове - суибан (буквално означава "воден басейн"). Това позволява употребата на нови внесени в страната материали, които не биха могли да бъдат използвани в традиционните стилове. Този стил дава възможност и за създаване на пейзажни стилове - шенкей, които изобразяват природни картини по чисто натуралистичен, а не символичен начин. Друг важен иноватор е Адачи Чока (1887-1969). Той работи морибана и описва композициите си просто като "украса".

Нововъведенията продължават с появата на нови съвременни школи. Тешигахара Софу (1900-1979) основава школата Согецу и поставя началото на икебана като съвременно изкуство, което стимулира свободния творчески изказ. През следвоенния период авангардните композиции зен ейбана увеличават възможностите на икебана чрез въвеждането на абстрактен скулптурен и сюреалистичен подход и редица нови материи. Освен това традиционните школи като Икебоно запазват собствения си класически стил, но развиват и съвременни версии на стиловете рикка и сейка и добавят модерни елементи като морибана към учебните си програми. Днес определящи са три големи школи - Икебоно, Охара и Согецу, всяка от които имат по повече от 1 милион последователи, но освен тях съществуват и хиляди други големи и малки школи. Много школи откриват свои клонове и преподават икебана по целия свят, а през 1956 г. в Токио бива основава организацията Икебана Интернешънъл, която поощрява изкуството в глобален мащаб.

Икебана се практикува от много обикновени хора, които не принадлежат към никоя школа, тя е съществена част от японското ежедневие. Различни композиции украсяват дома през цялата година, а някои специфични материи се използват само за специални случаи и празници. Вечнозеленият бор символизира вечността и е предпочитан елемент за Нова година; обикновено той се композира в съчетание с бамбук - символ на младежката приспособимост, и цъфнали кайсиеви клончета символ на достопочтените старини. На 3 март за Деня на куклите (Хина-мацури), познат още под името Фестивал на девойките, цъфнали клончета от праскова се добавят към традиционните кукли. Японските перуники символизират мъжката сила и се композират на 5 май - Денят на детето, а бамбукът е част от украсата за Танабата - Фестивалът на звездите, който се състои на 7 юли. Японската трева пампас, типично есенно растение, се използва през септември, когато хората се събират да гледат луната (цукими).

Основни подходи и техники

Цветята трябва да имат много вода, за да останат свежи колкото се може по-дълго време. Използват се редица техники, с които се запазва свежестта на цветята като, например, смачкване, варене или горене на краищата на стъблата и употребата на различни химикали. И все пак най-разпространения метод е да се отреже основата на стъблото под вода (мизугири) непосредствено пред употреба. За да се съживят повехналите цветя, стъблата им се отрязват под вода и листата се оставят потопени най-малко 30 минути.

Днес най-разпространени са два вида икебана: морибана и нагеире. Докато морибана се подрежда в плитък съд върху кензани (специални поставки с метални "игли" за закрепяне на растенията), то при нагеире елементите се композират във високи вази и се поставят в желаното положение посредством най-различни методи.

При използването на кензан, долния край на растения с дебели стъбла се отрязва под ъгъл и се прави лек прорез отдолу по продължение на стъблото, така че растенията лесно да могат да се закрепят върху иглите на кензана. Препоръчително е цветята и растенията с меки стъбла да се подрязват хоризонтално, да се поставят в изправено положение и чак тогава да се прегъват напред или назад под желания ъгъл. Когато се използват тревни растения, чиито стъбла са по-тьнки от иглите на кензана, за по-голяма устойчвост към долната им част се привързва парче от същия или друг елемент.

При композирането в дълбоки вази при повечето материали се използва метода на сгъването (оридоме). Стъблото на растението се опира върху устата на съда, прегъната му част е във вътрешността му, а основата може да достига дъното на вазата. Методът киридоме се прилага при растения с дебели стъбла - основата на стъблото се отрязва под ъгъл и се поставя директно на стената на вазата. Друг метод (йоко-варидоме) използа напречно поставена дъсчица - основата на клончето се разцепва по дължина, дъсчицата се закрепва стабилно във вътрешността на съда и растението се поставя под прав ъгъл. Когато се използва вертикална подпора (тате-варидоме), основата на растението се разрязва вертикално и се закрепя за подпората. Основата на подпората се опира на дъното или на стената на вазата.

Как да изберем подходящ съд

Цветята трябва да имат много вода, за да останат свежи колкото се може по-дълго. По принцип може да se използва абсолютно всичко. Обикновено се ползват бронзови, керамични и лакирани вази, бамбук и дори кратунки. Съдът, в който се прави композицията обаче служи не само за да "държи" елементите, а и е неразривна част от нея.

Когато се използва широк плитък съд (суибан) голямо значение за успеха на композицията играе начинът, по който е използвана повърхността на водата способността й да отразява и усещането за прохлада, което носи през лятото. Съдове от неръждаема стомана, стъкло и различни изкуствени материи навлизат в широка употреба в съвременната икебана, но когато се прави композиция в прозрачен съд, трябва да се обърне специално внимание как изглежда вътрешността на съда. Независимо от това какъв съд е използван, дъното му трябва да е чисто и концентрично. Когато използвате висока ваза е препоръчително да не натъпквате гърлото й с елементи.

Акцент върху естествената красота

Усвояването на едно изкуство изисква дълга практика под ръководството на добър учител, но има някои основни положения, които се признават от всички школи. Първо, човек трябва да осъзнае, че начинът, по който изглеждат растенията в етествената си среда, трябва да бъде основата на всяка една композиция. След като биват отрязани и откъснати от природата, растенията стават елементи за композиция със свой, собствен уникален характер. Когато се избират елементите трябва да се има предвид общата им форма, а не отделните детайли. При камелиите например, е важен целият клон и по-точно листата, а не цветовете - те могат да бъдат премахнати от естественото им положение и поставени на други места в композицията, където да имат по-голям цялостен ефект. Прегъването на клончетата им придава грация, но така може и да се изправи някоя нежелана крива. Премахването на нежелани детайли е важно умение, а подрязването на клоните цели подчертаване красотата на линията. Откъсването на цветове от черешови и сливови клончета не само изчиства линиите, но и подчертава красотата на оставащите цветове.

Всички естествени материи могат да бъдат използвани за линии, повърхност, цветове или пълнеж. Широко листо например може да бъде силен фон, но то може и да бъде поставено настрани, за да създаде линия. Всички цветя имат лицева част, която сочи в определена посока. При подреждането на цветя, човек трябва да реши дали да постави цветето с лице, в профил или с гръб към наблюдаващите. По принцип цветята се използват с листата им, но листата на перуниката или нарцисът обикновено се отделят от стъблото, подреждат се в по-добре изглеждащи групи, след което отново се прикрепят към цветето. Така те изглеждат едновременно естествено и ефектно.

Използвани източници на информация:

http://www.clickjapan.org/Art_japonais/ikebana.htm

http://pagesperso-orange.fr/famille.delaye/Ikebana/espritikbn.htm

www.pomagalo.com