Светлозар Костадинов Тодоров
Специалност:  Японистика, Курс: трети

Уводни думи
 По данни от 2003 г. броят на японските потребители на Интернет достига почти 77,3 милиона души, което е повече от 60% от населението на Япония. След тези на Китай и САЩ, японската езикова общност в Интернет е трета по големина.   И все пак, за това как се използва японския език онлайн са направени сравнително по-малко изследвания от, например, тези, свързани с английския език.
 Преобладават изследванията върху езици, които използват базирани на латиница скриптове и по този начин, езици, които не използват такива скриптове, остават на заден план. Изключение правят работите на Мацуда (2002), който пише за използването на катакана, Нишимура (2003), която представя анализ на иползваните по интересен начин канджи, както и Сатаке (1995, 2002), в чието изследване се анализират стиловете на писане на японските младежи по принцип. Списанията 「日本語学」 (1996, 2001) и 「現代のエスプリ」(1998) публикуват специални издания за компютърна и мобилна комуникация. Танака (2001) сравнява използването на електронна поща от компютър и от мобилен телефон. Кацуно и Яно (2002) изследват емотиконите 顔文字, използвани в съобщения и електронни писма. Сугимото и Левин (2000) сравняват как американските и японските потребители се самоидентифицират и какви емотикони използват в електронната си кореспонденция и в съобщения към дискусионни групи.
 Сред тези изследователи, единствено Мацуда (2001) и Нишимура (2003) обръщат заслужено внимание на ключовия елемент, характеризиращ онлайн комуникацията на японски език: разнообразието от ортографски системи, с които разполагат японоговорящите. Възползвайки се от това разнообразие, те могат да задоволят своите комуникативни и интерактивни нужди, създавайки специфичен онлайн дискурс. С помощта на японските технологии за компютърна Интернет комуникация, те създават оригинални и интересни от ортографска и пунктуационна гледни точки изрази. Тази тенденция се подсилва и от използването на много разговорен език. По този начин, японоговорящите потребители имат по-голяма свобода на изразяване в комуникирането по Интернет и се възползват от нея, изграждайки онлайн „неформални приятелски разговори”, които отговарят на културните очаквания на общностите, към които принадлежат.
 Тази разработка представлява опит за представяне на онлайн комуникацията между японци в нейния лингвистичен и социолингвистичен аспект. В началото ще бъде дадена кратка информация за различните ортографски системи, с които разполага японският език, след което ще бъдат представени ортографските особености на използваните от участниците в онлайн комуникацията потребители.  Данните са взети от японски 掲示板 (сайтове с „дъски за съобщения”) и Facebook.

1. Писменият японски език
 Различията между писмен и говорим стил, дългите списъци с йероглифи и техни четения, както и сложната система на хонорифика са част от трудностите, с които всеки изучаващ японски език, се сблъсква. Една такава трудност е свикването с наличието на четири ортографски системи в японския език: хирагана, катакана, канджи и ромаджи.
 Те се характеризират със следните особености: хирагана и катакана са силабически системи, в които всеки символ съответства на отделна сричка. Всеки символ от хирагана има свой съответен символ на катакана. Двата символа се различават по форма, въпреки, че звуковата им стойност е една и съща. Това се дължи на факта, че двете системи са създадени по различни начини. Докато хирагана по начало представлява опростена, записана в курсив, форма на канджи, някои символи от катакана били формирани от отделни елементи на китайските йероглифи. Например, символът за よот хирагана води началото си от йероглифа 与, който се чете по същия начин - йо, а символът カот катакана идва от йероглифа  加, откъдето и четенето на сричката – ка.
 Функционално двете системи се различават по това, че хирагана се използва граматично за записване на различни глаголни окончания, частици и суфикси в края на изречението, които индикират отношението на говорещия/пишещия към речевата ситуация. С хирагана се записват и исконно японски думи, за които няма йероглифен еквивалент. Катакана се използва главно за записване на чужди имена, заемки, както и някои звукоподражателни и състояние подражателни думи в служба на наречия (ワンワン, „бау-бау” и т.н.) и други. Според Станлоу (2002) катакана може да се възприема и като курсив, с който се изписват „уникални и специални думи”, като заемки и ономатопеични изризи.
 Тъй като системите кана индикират звук, те се използват в записването на произношението на йероглифите под формата на фуригана . Фуригана се използва при попълване на документи, когато трябва да се обозначи произношението на важни думи като имена и други, както и в детски книжки.
 Ромаджи представлява използването на латиница. Една от главните функции на ромаджи е да транслитерира лични и географски наименования. Има три системи на романизация на японския език – Нихоншики (японска), Хепбърн и Кунрей. Използването на латиница не се ограничава единствено до транслитериране. Използва се и като 英文字 – английски думи, най-вече акроними, използвани наред с японски думи. Например думи като CD – compact disk, VTR – video tape recorder и други се използват дори и записани вертикално в японски вестници, списания  и т.н. Въпреки, че това са английски думи, те са японизирани и приети като част от японската лексика. Някои от тях се използват в комбинация с японски думи, като OA機器 , в която オフィス и オートメーション вече са част от японските заемки. Предпочитането на английски акроними пред записване с катакана в японския писмен език, изглежда, се дължи на желанието да се спести по-дълго записване.
 Йероглифите канджи първоначално били заети от китайския език. Всеки знак има определено значение, и четенето му е съответно японската дума с това значение. Но освен японско четене, йероглифите имат и китайско. Например, йероглифът за „вода” 水има японско четене みず. Китайското му четене е スイ и се иползва в образуването на сложни думи, като 水温(температура на водата)＝水(スイ, вода)＋温(オン, температура). Когато йероглифът е записан самостоятелно, обикновено се чете с японското си четене, което има едно конкретно значение. Китайските четения, в контраст с това, имат много омофони. Например суи се четат още йероглифите 推 „бутам напред”、衰 „западам”、吹 „духам” 、炊 „варя ориз” и т.н.
 При записването на глаголи, често след йероглифа, който записва корена на глагола, се дописва хирагана, която изпълнява граматична функция. Например, глаголът わらう, „смея се”, се записва по следният начин: първо, коренът 笑 (уара), който носи и значението, и след него окончанието う(-у). При образуване на минало време, към корена се добавя окончание –тта, った за минало време. По-малкият знак っ(цу) означава удължаване на съгласната.
 Що се отнася до по-малките знаци, съществуват четири стандартно използвани: っ(ッ) - цу, ゃ(ャ) - я, ゅ(ュ) - ю, ょ(ョ) – йо, от които последните три се използват за смекчаване на следходната съгласна. Според последните нововъведения в езика, към малките символи се включват и различни символи от катакана, като например, ィ, в заемки, като パーティ,  „парти”. Интересното е, че онлайн потребителите в Япония изполват по нов начин малките символи от хирагана, за да създадат определен прозодичен ефект.
 Смит и Шмидт (1996) добавят към четирите стандтартни графични системи и 記号 – различни знаци като ☆ и ♪. 記号, наред с 英文字, често се използват в японски комикси манга, списания с млада аудитория, реклами и други. Използването на тези знаци се наблюдава и в японската онлайн комуникация.
 Наред с японската ортография, редно е да се наблегне и на изясняването на японската пунктуация. Стандартните японски пунктуационни знаци, които имат и свои еквиваленти в българския език са: точка (。), запетая (、), въпросителен знак (？), удивителен знак (！), знак за цитат (「　」), малки скоби ( （　）), тире (―), средни скоби ([ ]), многоточие (・・・). Освен тези пунктуационни знаци, в японския съществуват и такива, които липсват в българския език. Това са:
• точки (или запетаи), служещи за подчертаване на думата, като  ,  „красив”. (Тези знаци не са достъпни в съобщения, използващи само текст)
• разделителни точки ・, които се иползват за отделяне на елементите при изброяване, като 月・水・金  - „понеделник”, „сряда”, „петък”.
• символ за повтаряне 々(чете се онаджи), използван в сложни думи, съставени от повтарянето на една проста, като 山々, „планини”.
• знак за удължаване, ー, използван за отбелязване на дълги звукове в заемки, предадени с катакана. Например, データ, „данни”.
 Освен тези знаци и символи, японските онлайн потребители използват и други, достъпни до тях чрез различен софтуер за текстова обработка.
Въвеждане на японски текст
 За да бъде възможно въвеждането на японски текст от клавиатура, потребителите трябва да са снабдени със софтуер за конвертиране на една система в друга, като Microsoft IME или ATOK. По-долу е дадено изображение на японска клавиатура.
 
1. Потребителят въвежда японската дума по начина, по който тя се произнася, използвайки латинските букви.
2. Софтуерът автоматично конвертира латиницата в хирагана, ако комбинацията от латински букви имат съответстваща такава. (Ако бъде въведена една съгласна, като „k” или „v”, тя няма да бъде конвертирана, тъй като няма такова съответствие на хирагана). Щом бъде въведена желаната дума, потребителят натиска Enter, за да финализира въвеждането.
3. За да се конвертира харагана в катакана, потребителят може да натисне клавишът за директно конвертиране в катакана, след което да натисне Enter. Другият вариант е символите от катакана да бъдат избрани от списъка със символи.
4. Ако потребителят желае да въведе йероглифи, използва бутонът за конвертиране (често „интервал”) и системата автоматично показва най-често използваните йероглифи с въведеното четене.
5. Ако изведените йероглифи не са желаните, потребителят натиска бутона за конвертиране още веднъж, за да изкара списък с всички символи с това четене. След което избира желаната комбинация и натиска Enter.
 Чрез въвеждането на текст чрез конвертиране, изборите на скрипт не се ограничават до ромаджи, кана и канджи. Например, софтуерът за конвертиране АТОК предлага 文字パレットили „палитра от знаци”, от които потребителят може да избере всякакви символи, знаци и букви, като например математически и научни символи, гръцката азбука и кирилица, фонетични символи и т.н. Този софтуер позволява на потребителите да създадат свои собствени скриптове, както и да отбележат често използвани изрази, и по този начин да създадат персонализиран речник. Така японските потребители имат на разположение огромен избор от скриптове и символи, и дори могат лесно да въвеждат сложни комбинации за кратко време.

2. Анализ на съобщения от българо- и японоговорящи
 Данните на японски език в тази разработка са взети от съобщения, изпратени асинхронно в BBS (bulletin board systems, табла за съобщения онлайн), които са части от персонални уебсайтове на популярни актьори, изпълнители, филми, музика и т.н. Това са типични фен-сайтове, в които млади хора прекарват дълго време в четене и изпращане на съобщения или коментари. Авторите са главно жени от тийнейджърска възраст до трийсетина години, съдейки по съдържанието на съобщенията, въпреки че няма сигурен начин за уточняването на възрастта им. Една от причините за използване на тези табла за съобщения е тяхната достъпност. Коментарите, запазени на тези сайтове, могат да бъдат четени от всички.
 Съобщенията се разменят асинхронно. Те, както и тези, изпратени по електронна поща, се реализират в нереално време. Същестуват разлики между коментарите и писмата. Писмата обикновено служат за кореспонденция между отделни хора, заради което са по-лични, докато коментарите са по-публични по характер и са предназначени за по-широка група хора. Това кой чете съобщението и към кого са адресирани оказва влияние върху авторите и начина им на изразяване.
 От друга страна, важно е и дали съобщенията са лични или не. Например съобщения, изпратени към дискусионни групи или такива, свързани с бизнес-кореспондеция са по-скоро нелични по характер. Съобщенията, анализирани в тази разработка са лични, въпреки че са публикувани на места, където могат да бъдат прочетени от всички. Те отразяват лични предпочитания и любими занимания.
 Ето защо този вид съобщения се различават от другите и по цел. Целта на авторите е не толкова да дадат или поискат информация, да направят обявления или да дискутират, колкото да споделят интересите си към определени актьори, филми и музика, както и да се свържат с други хора с подобни интереси. С други думи, авторите на тези коментари ги пишат най-вече с цел удоволствие и забавление.
 Обикновено в тези сайтове има администратор, който създава правила и съблюдава за тяхното спазване, както и за използването на подходящ език. Всички коментиращи, включително и администраторът използват прякори, наречени ハンドルネーム, когато изпращат съобщения. Когато се появи нов член на сайта, администраторът обикновено го моли за кратко представяне, след което новият член става пълноправен. Принципно, администраторът отговаря на повечето коментари и изпраща съобщения по-често от другите.
 За да се откроят аспектите, в които японските съобщения притежават уникалност, ще ги сравним със съобщения от сайта Facebook.com, в който съобщенията са също асинхронно реализирани и болшинството от използващите го са млади хора, които обсъждат всякакви теми. Сравнявайки българските и японските съобщения, ще забележим, че по много от белезите, по които са сравнени, си приличат.

  Примери
 2.1. Натрупване на пунктуационни знаци  
Български език
стискаме ви палци!!! успех!!!!!!!
боже, какво е парафилия??????
 
Японски език
次の月曜日には関西のエヴァオフの日程、場所を掲載いたします！！！！！！！！！！！！！！
岩手で今井翼のチケット余ってるよ～～～！

2.2. Нестандартно изписване 
Български език
Още първия ден я употребих и гле"й к"во става. :)
Нали се разбрах да не се напивате много бе Пиер :) ииии значииии:

Японски език
( よいニートのみんな「おはよー」
元気ですかぁ
お久しぶりぃ、ねぇ～

2.3. Главни букви 
Български език
кога е това довечера? днес ли? ураааааааааа значи и АЗ ще ТЕ видяяяяя!

Японски език 
HAPPYな気分です

2.4. Използване на звездички за емфатичност 
I should shut my mouth now I suppose... *shutting up* *fading*

Български език
А Валтари е друга история. И "Синухе" е велика. ПЪК!:-Р
Японски език
 ムチムチをトレースしました、後ヨロシク。

2.5. Изписан смях 
Български език
да... не позна ли налудничавия леко замечтан поглед хахахахахах
Ахахахахах :)))) А сега го кажи на норвежки!

Японски език
 ここが気持ちいいでしょ・・・ふふふ・・・

2.6. Предаване на действия 
Български език
no idea...обаче подозирам, че "земя" е "Е"...(think)...
Явно нещо си бил разсеян xD (rofl) (笑)

Японски език
(握り拳)
(手に汗握りつつ)
2.7. Използване на емотикони 
Явно нещо си бил разсеян xD (rofl)

айде преодолях втория като взе ама третия ме разби :D

Естествено... :) 復活おめでと～♪良かったね
（*＾▽＾*）

ヨロシクお願いしますっ！
m（。＾＿＾。）m

許してくださいませ　§^｡^§
2.8. Съкращения Rofl
LOL
 あけおめことより
レス
・
これからもどうか４６４９です！！(笑)
2.9. Други  頑張ってくださいっ　☆★☆
見ようと思ってます♪

2.1. Натрупване на пунктуационни знаци
 И в двата езика се наблюдава натрупване на пунктуационни знаци в края на изречението, като удивителни знаци, въпросителни и т.н. Това, с което японските съобщения се открояват, обаче, е, че при тях се наблюдава и използването на знака ～. Принципно, знакът за удължаване е права линия, но използването на тази вълнообразна създава впечатление за продължителен, разлят период от време. Ако се натрупат няколко такива знаци, това изразява визуалното наблягане на това колко дълго време нещо се очаква.
2.2. Нестандартно изписване
 Основни причини за тези нестандартни изписвания се крият в опитите за пресъздаване на естественото артикулиране на думите. За по-дълги фрази, гласните са удвоени, а думите се изписват фонетично, като например „к’во”, „гле"й”. Японските примери в този случай индикират некнижовен стил и се нуждаят от повече обяснения, тъй като показват експресивността на хирагана. Както беше споменато, малкото っ принципно се използва при удължаване на съгласната. Ако този символ бъде добавен към おっはよー „Добро утро”, това ще е нестандартно изписване, тъй като този израз се изписва おはよう. Добавянето на малко っ създава по-живо впечатление за това как изразът звучи и съответно четящите си представят по-живо и приповдигнато изказване на фразата. По този начин авторът по-ясно предава начинът на артикулация и така може да изрази по-силна връзка и близост, сякаш той и четящият споделят едно и също време и място на разговор. Забележително е и това, че промяната в изписването на израза не се отразява на лексикалното значение на думата, въпреки че в други случаи разлика може да има. Но в този пример, употребата на малкото っтук е по-скоро прагматична и спомага за повишаване нивото на емфатичност.
 Друг пример за нестандартно изписване е добавянето на малки гласни ぁ в израза 元気ですかぁ „добре ли си?” и ぃ в 久しぶりぃ „от цяла вечност не сме се виждали”. Тези символи изглеждат като редуплицирани, но всъщност тук има единствено повтаряне на гласната, а не на цялата сричка – か и あ са различни символи. По този начин се изразява емфатичност в начина на артикулиране на последната гласна, която е ударена. Целият израз е произнесен по-издължено и по-натъртено, отколкото ако липсва малък символ. Обикновено в такива примери разлика в значението също няма.
 Друго често срещано нестандартно изписване е ありがとー, което принципно се изписва ありがとう. Този начин на удължаване, дали с права черта или с вълнообразна, може да се види не само в компютърна кореспонденция, но и в неформално изписване на съобщения на ръка. Когато границата между произношението и стандартното записване е ясно разграничима, има тенденция потребителите да предпочитат да запишат думата по произношение, предавайки на съобщението си по-особен нюанс. Използвайки нестандартна ортография те целят да предадат по-директно гласа си.
2.3. Главни букви
 Обикновено главни английски букви се използват, както и в примера, заедно с японски символи. Това е пример за използване на 英文字, описани по-горе. Тъй като това не е основна графична система, такива английски думи могат да се видят по-скоро спорадично. Използването им има за цел привличане на вниманието, тъй като английските букви изпъкват сред японските знаци. Изборът на главни букви пред малки навярно се дължи на това, че те също са визуално по-въздействащи от малките. Затова и между използването на главни букви по този начин и използването на главни букви сред изцяло буквено съобщение има разлика. За разлика от някои случаи в българските съобщения, в японските съобщения главните букви не се използват, за да изразят крещене, въпреки че емфатичният ефект присъства. За да се постигне този ефект, може да бъде използвано и стандартното изписване с катакана – ハッピー. В този случай, разликата между катакана и 英文字 е по-скоро незначителна и е въпрос на вкус.
2.4. Използване на звездички за емфатичност
 Обикновено в английските съобщения се използват звездички за наблягане на действия, които се описват. В този пример, съобщението на английски е взето от разговор между българоговорящи, които следват маниера на подчертаване на английски съобщения. В български съобщения рядко може да се види подобен вид наблягане, като често това може да стане с главни букви. Обикновено в японските съобщения също не се използват звездички за предаване на емфатичност. Вместо това се използва катакана. Обикновено, йорошку е израз, който се предава с хирагана よろしく или с канджи и хирагана 宜しく. Но използването на канджи добавя и по-сковано усещане и не е подходящо за неформален разговор. Най-немаркиран начин за изразяване е използването на хирагана. Маркирането на израза с катакана ще постави ударение върху израза. Въпреки че в японския не се наблюдава използване на звездички или други знаци за подчертаване на изразите, използването на катакана може да се обобщи като носещо такава функция.
2.5. Изписан смях
 Тази категория може да бъде разширена като се включи и вокализиране на други неезикови звуци или шум, като музика, например. Тъй като комуникацията не се осъществява директно лице в лице, известна екстралингвистична информация се губи. Затова, за да се компенсира колкото се може повече информация, потребителите се опитват да пресъздадат възможно повече неезикови звуци визуално чрез клавиатурата. Характерно за японските съобщения е, че използването на ноти обозначава директно, че написаното се отнася до музика или има музикални характеристики. Примерите в японските съобщения за изразяване на аудио информация могат да бъдат групирани като ономатопеични или подражателни думи, като きゃあ, ううむ, ちゃんちゃん и ええん, които често се използват и в устната реч. Използването на тези думи в компютърната комуникация създава впечатлението за по-дейно и живо участие в „разговора”, тъй като тази лексика кодира по-силна връзка.

2.6. Предаване на действия
 В примерите на български се използват английски глаголи в скоби. Това се дължи на влиянието на програмите за чат в реално време, в които за да бъде записана емотикона се използват същите правила на изписване. В английските онлайн съобщения има три начина на изразяване на действия – със звездички, пълно изписване на глагола в ъгловати скоби и само първата буква от глагола в същия вид скоби. В японския случай, за разграничаване са използвани малки скоби. Един начин за предаване е чрез затваряне в скоби на корена на глагола, изписан с канджи. Както споменахме по-рано, когато са използвани като глаголи, канджи обикновено са съпроводени с хирагана, която носи граматичната информация. Но дори и без хирагана, значението на йероглифа е ясно дори и за читатели с ниско ниво на японски, тъй като йероглифите са идеографи и носят значение. Такова използвнане на отделни йероглифи е често срещано не само в коментари, но и в неформални електронни писма, както и в чатове, тъй като участниците могат да предадат чувствата си, действията си чрез канджи, при това мигновено и лесно. Други примери за отделни канджи са:
(涙)  сълзи, (謎) загадка, (照) изчервяване, (惚れ) харесване, (歓喜) радост, (恥) срам, (爆) избухване, (汗) изпотяване, (死) смърт, (苦笑) горчив смях, (感涙) сълзи от благодарност, (殴!) кроше
 Този начин на изразяване е по-скоро нестандартен и извън онлайн общуването не се използва често, освен в лична неформална кореспонденция.
2.7. Използване на емотикони
 Една от съществените разлики между японските и западните емотикони е това, че западните се четат настрани, а японските са изправени. В структурата на западните емотикони влизат най-вече двоеточия, точка и запетайка, скоби и други типографски елементи. Тъй като в състава на японските влизат най-различни символи, те са и по-разнообразни.
復活おめでと～♪良かったね（*＾▽＾*）
"Добре дошъл обратно!♪[сякаш пеейки] Много се радвам! (*＾▽＾*）"
Тази емотикона представя широко отворена уста, която се смее гръмко и весело, а звездичките символизират розови бузи.
許してくださいませ　§^｡^§
"Моля да ми простите [ако изникне нещо непредвидено]."
Символът § „параграф” се използва символизирайки коса. Означава тихо, мирно държане.
 Съществува неописуемо многообразието на емотикони в японския език. Някои от тези емотикони са „лексикализирани” в онлайн речници, в които са групирани по категории. Съществува и друга тяхна разновидност – 絵文字, които не толкова визуализират настроения, а по-скоро представляват тематични картинки с игрив характер.
2.8. Съкращения
 Съкращенията се използват в два различни случая: при записването на акроними като LOL (laughing out loud, смея се гръмко), и при кодирано записване на думи с помощта на символи. Акронимите представляват кодирано записване на думи с първите им букви. Тези думи често са неразбрани от хората с малко опит с езика, използван в онлайн комуникацията. В японския се наблюдава съкращение на фрази. Например, поздравлението за Нова година на японски е дълго: 明けましておめでとう！ことしもよろしく！, но съкратено се записва с първите две срички от всяка дума на цялата фраза:　あけおめことよろ. Такава употреба на съкращенията се наблюдава и във всекидневната реч на младите хора. Що се отнася до кодираното записване на думи с помощта на символи, често се прибягва до игра на думи. Например, числа се заменят с думи и обратно, както е случаят с  4649. За разлика от стандартните четения на трите цифри, в случая 4 се произнася yo или shi, 6 – ro, а 9 – ku. Така получаваме изразът yoroshiku. С този начин на записване се търси не толкова съкращаване на записването, отколкото игрив ефект. Въпреки това, съкращенията пестят време и затова употребата им е по-честа в комуникацията в реално време.
2.9. Други
 Интересна е употребата на неезикови символи и тяхното значение. В японските съобщения често може да се видят знаците ☆ и ♪. Ефектът на звездичките ☆★☆ е да окуражат, да разведрат по лек и приятелски начин. Използването на музикални ноти е подобно. Тъй като те обозначават музика и песен, отразяват настроението на пишещия – той се чувства весел, сякаш ще запее. Ако се използват стандартно приети символи, ефектът ще бъде загубен.

3. Заключение
 В тази работа разгледахме само малка част от основните ортографски особености на японската онлайн комуникация. Отворим ли известният BBS сайт 2ch.net, ще открием огромно количество съобщения, които изобилстват от причудлива и уникална ортография.
 Можем да заключим, че в японските съобщения се използват редица методи за преодоляване на техническите ограничения. Ортографското богатство, което японският език предлага, е причина за развиването на различни стратегии за изразяване и осъществяването на оригинални подходи към създаване на емфатична и реалистична атмосфера на комуникация в реално време. Писменото изразяване в сайтовете с табла за съобщения е изключително близко до неформалния разговорен японски език. Така онлайн комуникацията става един както достъпен, така и ценен извор, от който можем да почерпим информация за развитието на живия японски език.