Доцент д-р Нако Р.Стефанов Япония е „къснодошла” страна в „Индустриалната епоха”. Едва през 1867-68 година след  т.нар. „Мейджи ишин”, т.е. „Обновлението Мейджи”, когато е свален от власт шогунът Токугава и идва на власт императорът Мейджи, се създава условия за стартиранеа на индустриализация в Япония.
Следва да се каже, че определени усилия за създаването на индустриален тип производство в Страната на изгряващото слънце се осъществяват и преди 1868 година. Но практически индустриализацията на Япония, като един широк масов процес, довел до качествено преобразуване на производителните сили в страната, започва именно под ръководството на правителството на Мейджи. Поради липсата на предприемачи, капитал, а също така и търсене, т.е. на потребители, именно държавата въвежда новата индустриална технология в националното стопанство. С държавни средства се изграждат първите промишлени предприятия в текстилната и минната промишленост, стоманодобива, корабостроенето. Тя играе ролята на липсващия в обществото предприемач. Държавата е и тази, която финансира създаването на съответстваща инфраструктура - железопътни линии пътища, поща и телеграф.
 В този смисъл може да се твърди, че в самото си начало моделът на индустриализация на Япония е от централизиран тип. Казано по друг начин държавата е демиургът на индустриализацията. Това е предполага значително различие с процеса на индустриализация на Запада, където тази роля е поета от индивидуалния предприемач. В случая държавата не само по административен начин формира спопански структури, но не рядко със своите решения тя определя какво ще се произвежда, кой ще го произвежда, как ще се реализира и даже кой ще го потребява.
Но в края на ХІХ в. и началото на ХХ в. започва процес на либерализация. Той е съпроводен от явление, което от съвременна гледна точка трябва да бъде наречено “приватизация”. В конкретния случай създадените с държавни средства индустриални единици са продадени почти на безценица на различни търговски фамилии. Така възникват промишлените групировки Мицуи, Сумитомо, Мицубиши и други. Тази тенденция на либерализация продължава до 30-те години на ХХ век.
След 1935 година още веднъж като водеща тенденция в Япония се появява централизизацията. Но този път основната цел на централизацията на ресурси не е във връзка с първоначалното екстензивно развитие, предвид догонване на Запада. Главната задача, която си поставя концентрацията на сили и средства, е във връзка с нуждите на военните усилия и подготовката за война, която подготовка Япония започва още в средата на 30-те.
Като обобщение трябва да кажем, че от икономическа гледна точка централизираният модел на развитие се оказва относително успешен за дадения етап. На практика именно благодарение на огромната концентрация на сили и средства, осъществени от държавата, става възможно да се прескочи от Аграрното в Индустриалното общество. Екстензивното развитие, т.е. това, при което се изграждат индустриалните стопански структури, преминава основно в рамките на централизирания модел на стопанска динамика. По този начин Япония рязко съкращава времето на първоначалния екстензивен етап на индустриализация и частично “наваксва” историческото си “забавяне”. Този модел позволява на страната да се превърне в индустриалния пионер на Азия и да направи пробиви в определени области на техниката и технологията, достигайки в тези области равнища, съпоставими с тези на Запада.Но като цяло  общото социално-икономическо равнище на Страната на изгряващото слънце продължава да е далеч по-ниско от това на държавите от Западна Европа и Северна Америка. Казано с други думи, въпреки частичното “наваксване” изоставането спрямо Запада продължава да е факт.
Един от ключовите фактори за това изоставане е безспорно характерът на организационните взаимоотношения в японските фирми в края на  ХІХ и началото на ХХ век. Интересни свидетелства в това отношение оставят някои чужди специалисти. Професор Линдхарт, който е работил в Германската дипломатическа мисия в Япония в края на ХІХ век прави следния коментар. “Упоритата работа е малко  известна в Япония…Японският работник не желае да се подчини на военната дисциплина, посредством която според нашите стандарти трябва да се ръководи съвременната фабрика. Той отсъства от работа, когато пожелае, идва и си отива по всяко време. Ако бъде наказан за това той напуска компанията”(вж. в  .”Look Japan”, Tokyo, February, 1995, p.11).
Тези неща не се изменят и в един по-късен период. Така например, членът на Австро-Унгарска делегация, т.е. посолство в Япония Карл Шрецер в началото на ХХ век,  съобщава, че “японците изглежда са повече ориентирани към търсенето на удоволствия и пиене, отколкото към работа…”(пак там, с.10). Документи на Министерството  на селското стопанство и търговията, което е предшественик на съвременното Министерство на външната търговия и промишлеността, косвено потвърждават тези сведения, чрез забележките, че “мъжете работници нямат желание да правят спестявания”, “много малко от тях мислят за една дълга перспективна кариера”, “мнозинството от тях не идва на работа след почивния ден”.
 В наличието на подобен тип организационна култура в японските фирми няма нищо странно. В основата на това лежат две основни причини. Първата и главната е свързана с факта на възникването на т.нар. “организация на командно-контролните структури” като първоначален режим на управленско функциониране на появилите се големи индустриални организации в Япония. Това възникване, както показва стопанската практика, като се почне от САЩ и Западна Европа и се стигне през Източна Европа до Латинска Америка, Африка и Южна Азия, представлява закономерния първи етап на функциониране на голямата стопанска организация в Индустриалната епоха.
Втората причина е по-специфична. Тя е свързана с факта, че японският работник значително се различава по “произхода си” от западноевропейския работник, който като правило “идва” в индустриалното предприятие от манифактурата. Казано по друг начин той има зад гърба си поне две-три поколения, които са работили в рамките на система на относително широко разделение на труда при специфична процедура на осъществяване на производствената дейност, която е много близка до тази на индустриалния труд. Докато японският работник идва от село. Той носи в себе си всичко онова, което различава аграрния, селския труд от труда в индустриалната организация, включително отношението към времето, като една от ключовите работни категории. Например в Аграрната цивилизация времето се измерва в часове, докато в Индустриалната в минути.      
Така до средата на 40-те години Япония постига забележителни постижения в областа на първоначалното индустриално строителство, изразили се най-вече в създаването на промишлена база, която в отделни области е напълно съпоставима с тази на Запада. Но въпреки това от гледна точка на ефективното управление на стопанските структури и процеси,  пред нея остават още много труднопреодолими препятствия.  
Проследяването на конкретните "лъкатушения" по пътя на формирането на “японския стил на  организационно управление” има важно значение за разбирането на механизмите и мероприятията на горния феномен. Несъмнено той не е възникнал изведнъж, а самото създаване нерядко е вървяло по метода на "пробата и грешката". Следва да кажем, че разглеждането на историята на възникването на "Японското управление" дава възможност да се преодолее  един много разпространен "мит" за него. Става дума за съществуването на възгледи, които търсят корените и обясняват феномена на "Японското управление" преди всичко в наличието на "специфични културни процеси и културни традиции", "будистко-конфуцианската култура" и други подобни явления в сферата на уникалността и неповторимостта на японската култура, взета в най-широкото и разбиране.
 Безспорно културният фактор и националната специфика имат своето значение и едва ли някой ще започне да оспорва уникалността на която и да е национална култура по света, включително и японската. Но ако приемем, че именно "културният фактор", взет като един неизменен и постоянно действащ елемент на въздействие, е ключовото обяснение на феномена на "Японското управление" може да се изпадне в една много деликатна ситуация. Как, например, ще се обясни ниското равнище на индустриална  култура в японските фирми и предприятия, до момента на изграждане на системата на "Японското управление"?
 В този смисъл следва да се признае сложния и комплексен характер на това, което наричаме "Японско управление". Най-вече трябва да се съгласим с това, че ключов момент за неговото обяснение е фактора на "активизма", т.е. на целенасочените усилия по непрестанно усъвършенстване на съществуващите управленски механизми и системи.