Захари Иванов Вучев, фак. номер: 80197, 2-ри курс японистика, Катедра "Езици и култури на Източна Азия", ФКНФ, СУ "Св.Климент Охридски"

                                                          Увод
            Когато говорим за политическия живот в следвоенна Япония, не може да не споменем големия брой партии. Въпреки това обаче, само една от тях успява да се задържи на власт в продължение на повече от пет десетилетия. Вероятно и това е основната причина тя да е обект на множество изследвания от специалисти. Целта на тази разработка е да вникне в методиката на действие и управление на либерално-демократическата партия(ЛДП ), като по този начин ни помогне да разберем защо и как е успяла да се задържи на върха в продължение на над петдесет години.  Възползвайки се от архиви на партията, както и от разработки и статии, ще разгледаме структурата й и историческите фактори допринесли за този успех.
                                      Създаване на ЛДП, кратка история
 През ноември 1955 година(когато и навлиза политическият модел на управление, известен като „моделът от 55” или „gojuugonentaisei”), консервативната Либерална партия на Йошида Шигеру и либералната Демократическата партия на Хатояма Ичиро се сливат в отговор на обединяването на японската комунистическа партия. Така започва еднопартийното управление на ЛДП прекъснато само веднъж, през периода 1993- 1994, от правителството на Хосокава Морихиро.
Някои смятат, че именно дълго продължилата хегемония на една и съща партия е една от причините за невероятния икономически растеж на Япония след войната. Още от създаването си, тя е партия конгломерат и е привърженик на свободната пазарна икономика. Тъй като е съставена от различни фракции с различни политически виждания, тя няма точно определена политическа идеология или философия. Изненадващото е, че това се оказва по-скоро сила отколкото слабост. За нея са характерни икономическият ръстеж основан на износа, сътрудничеството със САЩ относно външните работи и отбраната, както и административните реформи. Поради неконкретните си виждания, тя привлича подкрепата на голяма част от едрия капитал. 
                       Коенкай(後援会) и значението им за ЛДП
                Една от основните причини за непрекъснатото управление на ЛДП от 1955 до 1993 (както и от 1994 до 2009) безспорно е нейната „коенкай” или „група за поддръжка”. До 1993 година регионалната система на гласуване в Япония е позволявала кандидатирането на няколко члена от една и съща партия. За да може ЛДП да се сдобие с повече места в парламента, е неизбежно няколко нейни члена да се конкурират един с друг. Тъй като местният клон на партията не може да поддържа един от кандидатите си повече от другия, те трябва да намерят собствен начин за привличане на гласове. Тук се намесват и „коенкай”(на практика те играят най-важната роля за събиране на гласове). Те работят услилено не за събиране на гласове за партията, а за личността, която представляват като изпращат парични дарове на сватби, погребения, спортни мероприятия и различни други празници или събития. Така например, ако някой от тези кандидати реши да напусне партията, неговият екип не е изгонван от щаба на ЛДП, а екипът на ЛДП е изгонван от щаба на кандидата. Затова и може и да се каже, че самата партия всъщност е една мрежа от фракции.
                                      Структура на ЛДП
             Начело на ЛДП стои президентът на партията (sosai), който може да остане на този пост в продължение на три години (срокът е увеличен от две на три години през 2002 година). Докато партията има мнозинство в парламента, президентът й е и министър-председател. След него, най-важният член на партията са генералният секретар (kanjicho) и председателят на изпълнителния съвет на партията (somukaicho). ЛДП е смятана за „най-традиционно японската” партия поради взаимоотношенията висшестоящ-низшестоящ (oyabun-kobun) – както на национално, така и на местно ниво. В партията има три основни фракции: heiseikenkyukai  (от либералната партия- дясно либерални) , kouchikai  (от либералната партия-дясно либерални), seiwakenkyukai  (от демократическата партия-националисти). Като цяло, през годините фракциите наброяват между шест и тринадесет.
                            Успехи и неуспехи на избори- причини
           Въпреки че от май 1958г. до февруари 1990г. ЛДП успява да си осигури мнозинство в камарата на представителите (с три изключения- декември 1976г, октомври 1979г. и декември 1983г.), процентът на доверие към нея намалява значително - от 57,8% (май 1958г.) той пада до 41,8% (декември 1976г.). Това вероятно се дължи на множеството скандали за корупция, избухнали покрай лидерите на партията.
Един от най-големите е скандалът  „Локхийд” , в който е замесен тогавашният министър - председател на Япония - Танака Какуей. Той въпреки това успява да се задържи на власт, макар и задкулисно. Благодарение на влиянието си във фракцията, която е представлявал, реално той е човекът, който избира следващите ръководители на страната. Напуска парламента чак през 1989г, като четири години по-късно умира, без да бъде осъден за подкупа, който е взел. 
И трите пъти, когато не успява да спечеляи мнозинство, партията е принудена да формира коалиционни правителства. През 1883г. за първи път се избира за министър-председател член от коалицията, който не е от ЛДП. Между 1979г. и 1990г. гласовете за ЛДП нарастват и  макар че през изборите юли 1986г. печели невероятните 300 места в парламента, доверието към партията остава под 50% (февруару 1990г- 42,6%). Политическата криза през 1988-89г. („пробутването” на доста нежелан закон за потребителския данък, „рекрут” скандала, в който отново е замесен ръководителят на партията, както и последвалите оставки и скандали с наследилите длъжността му) е доказателство както за силата, така и за слабостите на партията. В крайна сметка през юли 1993г. ЛДП има толкова малко представители в долната камара, че не успява да формира правителство.
           Причини за дългото задържане на власт на ЛДП
            Въпреки всичките скандали и вътрешни конфликти, партията продължава да печели изборните кампании. Някои смятат, че начинът на финансиране на партията и групите за поддръжка формирани около отделни кандидати са  основната причина за невероятния им успех. Други пък твърдят, че „икономическото чудо” на Япония е допринесло за дългите години хегемония.
Никой обаче не отрича и важната роля на бюрокрацията. Въпреки присъствието на корупция в политиката, тя на практика е несъществуваща в бюрокрацията, което е и причина японците да й имат доверие. Още преди формирането на ЛДП, към края на 40-те години на 20 век, министър-председателят Йошида Шигеру започва масово да вербува членове от висшата бюрокрация в Либералната партия. Когато по-късно тя се слива с Демократическата партия, за да се образува ЛДП, те съответно я следват. По-голямата част от бюрокрацията следва ЛДП, защото в нея има основа за издигане в партийната йерархия - нещо за което в другите партии няма възможност. Например в Социалистическата партия, която разчита предимно на профсъюзите, трябва да имаш дългогодишен опит и стаж във въпросния профсъюз, за да напреднеш в йерархията. От друга страна, в ЛДП даже има термин за хора от висшата бюрокрация, които след „пенсионирането” си, се оттеглят на високи постове в частния или обществения сектор или в политиката, а именно - „амакудари”(буквално- слизане от небето). На кратко, при амакудари членове от бюрокрацията се „пенсионират” в частни компании или на политически пост, като дори понякога влизат в парламента. 
                                            Заключение
                         В рамките на тази писмена работа разгледахме корените и структурата на водещата японска партия, силните и слабите й страни. Видяхме как е възможно успешно  да се съчетаят най-различни политически идеи на едно и също място. Обърнахме внимание и на специфичните й черти, като например начинът за привличане на избиратели, както и на политическите й успехи и неуспехи. Не на последно място разгледахме и няколко възможни причини за хегемония от над пет десетилетия, която е съвсем реално да продължи още дълго. След всичко това се убедихме, че въпреки множеството проблеми в една партия, тя все пак може да бъде достатъчно силна, за да управлява, и то успешно, една от най- развитите държави на планетата.