Димитър Иванов
Следдипломна класификация 
Увод
 Терминът „постмодерно” се използва в редица изследователски области като маркер за онези тенденции на мислене и действане, които определят най-съществените черти на съвременната епоха в контраст със спецификата на вече отминалите модерни времена. В този смисъл изследването на постмодерната икономическа парадигма и нейните социални основания конституира важно и актуално тематично поле, в чиито рамки могат да бъдат обединени усилията на няколко познавателни подхода. За формата на настоящия текст обаче такова мащабно начинание не е възможно; ето защо тук ще се спра на епистемологически анализ на съвременната икономическата ситуация, т.е. на отчитане и оглед на онези нейни аспекти, които са свързани със знанието/информацията. Този анализ ще бъде проведен чрез частично сравнение между различни развити икономики, като по-голямо внимание ще се отдели на японската икономическа система.
Икономика на знанието и знание в икономиката
 Има ли в действителност основания да се говори за нова икономическа, „постмодерна” парадигма? Поне що се отнася до макроикономиката, отговорът е „да”. През последните две десетилетия икономическите отношения преминават в турбулентна динамика, която довежда до неспособност на макроикономическите теории да  предвидят и дори да обяснят определени аномалии.  Сред последните, в рамките на японската икономика например, могат да се посочат явления като неефективността на паричната политика , продължителността на рецесията,  стремглавото падане на активите  и др. Когато икономиката в качеството си на наука не се справя с основните си цели, т.е. да познава, обяснява и предвижда, можем да говорим за криза в икономическата теория, а оттук – и за необходимост от смяна на парадигмата. Според американския философ и историк на науката Томас Кун, такава смяна е възможна само ако има достоен наследник на загубилата актуалност парадигма  в изучаването на икономическото макроравнище; в противен случай последната би се задържала, макар и с цената на вътрешни ad hоc промени и „закърпвания”.  Има ли такъв наследник в случая? Според британския икономист Ричард Уърнър отговорът е „да” – познавателният подход на икономистите трябва да се доближи до този на естествените науки в рамките на един преход от дедуктивистка към индуктисвистка парадигма.  Несъмнено, понятието за знание и за нещо, което бива познато, е по-скоро в полза на индуктивния подход, доколкото на узнаване подлежи само нещо, което може да бъде и непознато при отсъствието му от личния или колективния опит. Напротив, дедуктивният подход в някакъв смисъл отхвърля възможността за познаване, доколкото изхожда от априорни принципи, които според защитниците му са валидни „по необходимост”. Казано по друг начин, Уърнър предлага промяна от силно логически/математически ориентирана парадигма на изследване в макроикономиката към силно емпирично ориентирана парадигма, намираща се в тясна връзка с това, което всъщност се случва. Разбира се, това не означава отхвърляне на огромния набор от инструменти, който дедуктивната парадигма е изработила; напротив, тяхната стойност би била голяма, ако анализаторите събират и разполагат с актуална и подробна информация за макроикономическите процеси.
 Как следва да бъде реформирана самата икономическа система въз основа на промяната в икономическата познавателна парадигма? Със сигурност, тази реформа следва да бъде направена по линията на придобиване и употреба на знание/информация, доколкото именно особеността на подхода към знанието представлява differentia specifica на постмодерната парадигма в икономиката. Важно е обаче да се въведе разграничение между това, което се нарича информационна икономика, от една страна, и икономика на информацията, от друга.
Икономиката на информацията, или икономиката на знанието, е това, което редица автори схващат като новия тип икономическа система, основана на висококачествено образование, което не губи институционалната си подкрепа в рамките на целия живот на индивида. По думите на Рейко Косуги и Акийоши Йонезава, „образованието и тренингът играят повече от всякога значима роля в успеха или провала на националната икономика”.  Чрез лонгитюдни изследвания в Япония отдавна е установено, че икономическият растеж и образованието са в положителна корелация.  Също така, образованието като жизненоважен фактор за взаимодействие между индивидите е онова, което осигурява интерсициплинна и интерорганизационна среда, позволяваща въвеждането на иновации на всички нива.  В този смисъл, икономиката на знанието в Япония би могла да бъде налице само при наличието на едно високообразовано общество, реализирано чрез преустройство на университетската система и насърчаване на предприемачески и иновативни нагласи от страна на правителството. 
От друга страна, референцията на термина „информационна икономика” води в съвсем друга посока, а именно към тенденцията за насърчаване на сектора на информационните услуги, включващ издателска дейност, телекомуникации и софтуерна разработка, за сметка на производствения сектор. Веднага става ясно, че за разлика от икономиката на знанието, в рамките на информационната икономика знанието не е средство, а пазарен продукт. Този тип икономика разчита на продаваемостта на знанието с цел реализиране на по-високи печалби и приложението му, поне за последните 15-20 години, е характерно в най-голяма степен за Съединените Щати и Обединеното Кралство.  В Япония, напротив, икономическите приоритети и през този период остават преди всичко в сферата на производството.

Информационна икономика или производствена икономика
Идентифицирането на постмодерната икономика с информационна икономика, направено от редица американски теоретици (Даниъл Бел, Джон Найсбит, Кевин Кели) , води до конфликт между представата за знанието като продукт и тази, според която то може да бъде само средство за същинското производство. Макар че са налице опити дейностите по създаване на информационни цялости, като писането на софтуер например, да бъдат представени като производствен процес, продуктът на този процес не може да бъде равнопоставен с продуктите на металопроизводството, петролната индустрия, хранително-вкусовата промишленост и т.н. Приемането на софтуера, филмите, музиката и рекламата като производствени продукти до голяма степен би било равносилно на приемане на жълтата преса и криминалните романи като такива.
Независимо от изхода на този теоретичен спор, налице са сигурни данни (от Организацията за икономическо съдействие и развитие), че поне до 1998 г. 8 прозводствено ориентирани държави (сред тях Япония, Швейцария, Дания, Швеция, Германия и Австрия) имат равна или по-висока стойност на приходите на глава от населението в сравнение със САЩ.  Това е добро свидетелство, че информационната икономика няма чак такова предимство пред производствената.
Основният проблем за информационната икономика обаче е природата на информацията/знанието. Откакто съществува разделението на труда, една успешна икономика не е възможна без взаимодействие с партньори, т.е. без търговия. Търговията обаче е постижима само чрез размяна, т.е. загуба на нещо, но придобиване на нещо друго като компенсация за тази загуба. В този смисъл знанието не би могло да бъде предмет на търговия поради спецификата си да се разпространява без ограничения.  Разпространението на информацията може лесно да се илюстрира със следната аналогия от всекидневната комуникативна практика: изключено е произнасянето на едно изречение да изтрива семантичната му стойност от невронните мрежи на този, който го е произнесъл, само за да се пренесе без остатък в невронните мрежи на този, който го е чул. Напредъкът в телекомуникационните технологии допълнително интензифицира преносимостта на информация. Вече е ясно, че информационното ноу-хау е на практика незащитимо, както доказват многобройните незаконни групи, доставящи безплатен и работещ софтуер или създаващи по-добър такъв. През 2008 в Интернет се появиха редица публикации по темата за отмиращата индустрия на производството на компютърни игри поради масовото им безплатно разпространение в рамките на пиратски системи за обмен на файлове (вж. например http://www.blogohblog.com/is-piracy-killing-the-pc-gaming-industry/). От само себе си се разбира, че продукт, който може да бъде разпространяван безконтролно и употребяван безплатно, като в същото време употребата му не го изчерпва, не може да бъде купуван и следователно – продаван. В този смисъл всички опити за контрол върху разпространението на информация са обречени на неуспех в дългосрочен план, а оттам и провалът на информационната икономика, търгуваща със знание, става неизбежен.
Ясно е, че този фундаментален проблем не е налице при производствената икономика. В последната продуктите отговарят на изискванията за търговия: разпространението им подлежи на контрол, а употребата им ги изчерпва. Освен това, тези продукти са от фундаментално значение за човека като биологична система, за разлика от информационните „продукти”.  Също така, производственото ноу-хау е защитимо в много по-голяма степен поради значително по-високите изисквания за придобиването му. Това ясно се илюстрира от трудността на нови компании да пробият в определени производствени сфери, като например производството на LCD монитори  и фотографски филми. 
Накратко, ако постмодерната икономическа парадигма бъде отъждествена с информационна икономика, бъдещото й развитие не изглежда добре. Остава идентифицирането й с икономиката на знанието. Как обаче се съвместяват икономиката на знанието и производствената икономика, след като последната не е съвместима с информационната икономика?

Синтез на производствена икономика и икономика на знанието
Моделът на този синтез без съмнение е Япония. Още през 70те години на ХХ век масовото висше образование се оценява като един от факторите за икономическия успех на страната.  В същото време, японското производство се занимава преди всичко с т. нар. монодзукури, т.е. създаване и разпространение на предмети, в които в максимална степен е вложено качеството на прототипа им и които са полезни за потребителя.  Това съотношение в японски контекст до голяма степен дава формулата за постмодерната икономическа парадигма: обществото на знанието и основаната на него икономика на знанието са смислени само като средство за подобряване на производството, а оттам – на печалбите и благосъстоянието на нацията. В този синтез на знание и производство знанието не се продава като продукт или услуга, както в информационната икономика, а е инструмент за прилагането на радикално нови, уникални технологии и оттам – за производството на изключително конкурентни продукти с висока добавена стойност.
Така в икономиката на знанието дейността на IT сектора не следва да се предлага за директен износ, а по-скоро да се редуцира до вътрешните потребности на националната икономика, например за създаване на все по-добър софтуер за контрол на качеството или за усъвършенстване на постиженията в областта на роботиката. Развитието на информационните технологии в рамките на различни по функцията си изчислителни машини не изчерпва смисъла на икономиката на знанието. Последната залага най-много на онова знание, което се употребява от живия и изключително динамичен в информационно отношение човешки мозък. То трябва да гарантира работоспособност на максимален брой хора в ситуация на непрестанно развиваща се производствена технология, в рамките на която вече почти няма място за „сини якички”. От друга страна, то трябва да насърчава и подпомага развитието на най-важната човешка способност, а именно способността за изграждане на радикално нови концептуални системи, които да послужат като средства за по-нататъшно структуриране и организиране на реалността. В този аспект от голяма помощ могат да бъдат класически дисциплини като философията и психологията, занимаващи се именно с човешките процеси на мислене, спрямо които съвременната физическа наука все още няма средства за прецизно въздействие и усъвършенстване.
Изискването за създаване на общество на знанието на практика отваря цял нов сектор, който да допълни функциите на образователните институции. Самообучението, самоорганизацията, рефлексивността и креативността са изключително важни за съвременната икономика аспекти на личностно развитие, които обаче излизат от класическите образователни подходи и са популярни преди всичко като допълнителни дейности, предлагани от частни лица или фирми. От тези умения може да има многократно по-голяма полза, ако развитието им се превърне в държавен приоритет, както това става в Япония в рамките на националната система за иновации. Последната се занимава с производствените, политическите и бизнес условия, които осигуряват и регулират създаването и прилагането на иновации във всички икономически сектори.
И накрая, доколкото знанието е фундаменталният фактор, влияещ върху човешкото поведение, една икономика на знанието би спечелила и от всички епифеномени на високообразованото население: рационалност, морал, предвидливост, загриженост за околната среда, съзнание за собствената култура и национална принадлежност.
Заключение/обобщение
 Информационната икономика и икономиката на информацията/знанието са две различни понятия, конципиращи знанието съответно като продукт и като средство. В този смисъл е много важно те да бъдат разграничени. Преходът към икономика на знанието следва да запази целите на класическата икономика, т.е. производството на предмети, но в същото време да осигури на това производство максимална ефективност и стабилност чрез непрекъснато въвеждане на инкрементални, а в най-добрия случай – на радикални иновации, които да преодоляват несигурността на турбулентната динамика.

Използвана литература:
1. Ito, Hiroshi, Strength of Japanese Monozukuri – Factors for Greater Competitiveness, KENSHU #182, summer 2007. Свалено на 1.2.2009 от http://www.aots.or.jp/eng/magazine/pdf/182/3-KENSHU_182.pdf.

2. Fingleton, Eamonn,  In Praise of Hard Industries: Why Manufacturing, Not the Information Economy, Is the Key to Future Prosperity, Buttonwood Press, 1999.
3. Kosugi, Reiko & Yonezawa, Akiyoshi, Education, Training, and Human Resources: Meeting Skill Requirements in Japan: Moving Toward a More Advanced Knowledge Economy, vol. 1, The International bank for Reconstruction and Development, 2006
4. Kuhn, Thomas S, The Structure of Scientific Revolutions 3rd ed., The University of Chicago Press, 1996.
5. Odagiri,Hiroyuki, National Innovation System: Reforms to Promote Science-Based Industries in Japan: Moving Toward a More Advanced Knowledge Economy, vol. 1, The International bank for Reconstruction and Development, 2006.
6. Takeuchi, Hirotaka, The Competitiveness of Japanese Industries and Firms, in Japan: Moving Toward a More Advanced Knowledge Economy, vol. 1, The International bank for Reconstruction and Development, 2006.
7. Werner, Richard A, New Paradigm in Macroeconomics: Solving the Riddle of Japanese Macroeconomic Performance, Palgrave McMillan, 2005.