Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.08.2008 19:29 - Структурна реформа, безработица и преквалификация – опитът на Япония
Автор: bgjapanology Категория: Технологии   
Прочетен: 2671 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Доц. д-р Нако Стефанов
 Проблемите на заетостта и квалификационното усъвършенстване на фона на провежданите структурни реформи са от изключителна актуалност и важност за нашето общество предвид промените, които се извършват у нас. Мъчителният ход на тези промени е изразен най-вече от наличието на високо равнище на безработица с всички негативни последствия, които носи този социален феномен с трайното си присъствие. В определени моменти (април 2000 год.) по официални данни тя достигна 726 358 човека, което е 19% от трудоспособното население. Трябва да се добави, че тя засегна изключително много някои слоеве от населението като младежи, инвалиди, етнически групи като ромите и други. Една отличителна способност на днешната безработица в нашата страна е, че тя обхвана и някои групи специалисти с висока квалификация, което принципиално погледнато е абсолютно недопустимо от социална гледна точка.
 Всичките тези факти следва да ни накарат да погледнем чуждия опит, да видим какво се е правило или прави в подобна или близка ситуация в други страни и държави. Чуждият опит може да се окаже изключително полезен, особено сега, когато имаме ново правителство, обещаващо една различна политика, ориентирана към уважение достойнството на хората на труда.
 В този план интерес може да предизвика практиката на Япония. Страната на изгряващото слънце в целия период след Втората световна война се е придържала към развитие в рамките на пазарен тип икономика. Но въпреки това държавната политика е била да се постига високо равнище на трудова заетост, даже в условията на промени и структурни реформи.
Конкретен пример, който да ни даде една детайлна представа за провежданите мероприятия в периода 1978-1983 год., когато чрез успешна политика по приспособяване се преодолява депресията, проявила се в края на 70-те години в различни форми. Най-важното в случая е, че не просто се постига стабилизация, но чрез политиката на приспособяване се създава база за нов растеж на икономиката и социалното благосъстояние. Тази политика се основава на четири базови закона, а именно:
(1) Закон за временните мерки за стабилизация на засегнатите особено силно от депресията отрасли (Закон за индустриалната стабилизация);
(2) Закон за временните мерки за подпомагане на безработните в засегнатите особено силно от депресията отрасли;
(3) Закон за временните мерки за подпомагане на безработните в засегнатите особено силно от депресията региони;
(4) Закон за временните мерки за подпомагане на малките и средни фирми в засегнатите особено силно от депресията региони.       
Трябва да се подчертае, че съдържанието на законите в т.2, 3 и 4 е повлияно от Закона за индустриалната стабилизация и на практика те детайлизират основните мерки, предвидени по горния закон.В съответствие с приетите закони се предвижда осъществяването на формулирания в закон 1 т.нар. Основен стабилизационен план. Според него се предвижда формирането на Доверителен фонд за подпомагане на особено силно засегнатите от депресията отрасли. Също така в рамките на Основния стабилизационен план се разработват и Основни насоки за съвместни действия на фирмите. Тези Основни насоки представляват правителствени препоръки относно това какви съвместни акции и мероприятия следва да предприемат фирмите предвид преструктурирането си и преодоляването на последствията от депресията.
Несъмнено насоките се ползват от подкрепата на Доверителния фонд, така че осъществяването на тези акции носи определена полза на фирмите. Така например съгласно закон 4 се отпускат специални кредити със занижена лихва(6.1-6.6%), чрез които се финансира преминаването от един вид дейност към друг на малки и средни фирми. Едновременно с предоставянето на кредитни линии се предвижда и осигуряването на кредитни гаранции, особено във връзка с финансиране на инвестирането в оборудване и закупуване на такова от японски фирми(ново и амортизирано), а също така облекчение от различни видове данъци, особено във връзка с амортизацията. Едновременно с това се прилага определено  стимулиране във вид на намалени данъци и мита, както и предоставяне на кредити със занижена лихва предвид следното:
(1) Във връзка с привличане на фирми в дадени региони, т.е. осъществяване на регионална дислокация, чрез която да се избегне вътрешноикономическия структурен дисбаланс;
(2)  Във връзка с развитието на даден отрасъл, който според Агенцията по планиране, Министерството на външната търговия и промишлеността, както и Съвета за индустриална политика към Кабинета на министър-председателя са предвидени като перспективни. 
Едновременно  с това на базата на планираното в Основния план по
стабилизация съкращаване на мощности се провеждат мероприятия за съвместни действия от страна на фирмите, които в рамките на даден период се изключват от действието на Антимонополния закон. Също така на фирмите се предоставят средства за покриване на разходите, които те извършват по преквалификация на своите сътрудници. Фирмите от регионите, които са особено силно засегнати от депресията са субсидирани и по отношение на предоставяне на възможности за трудова заетост на лица във възрастта от 45 до 65 години в определени професии. Наред с това определени обществени служби и учреждения, получават от бюджета средства за увеличаване до 40% на заетостта, с цел да абсорбират безработицата в даден регион или отрасъл. 
 Но несъмнено основният акцент в случая е поставен върху индивида и неговото желание и стремеж да се “впише” в новата обстановка. Целта е чрез обучение и повишаване на квалификацията да се създадат условия той да  намери място в един пазар на труда с изменени и повишени изисквания по отношение на знания, умения и квалификация. Предвид това се изготвят стандартни програми за преквалификация от една професия в друга близка до нея, но предполагаща по-високо равнище на знания и умения. Тези програми отчитат и възрастовите особености за такова преквалифициране.
Така например в рамките на преодоляване на “нефтения шок” от 1973 и структурната криза от 1974-75 год. се предприемат различни мероприятия за съкращаване на енергопотреблението в японската промишленост, като важно усилие за структурно приспособяване и повишаване на конкурентно способността на международните пазари. Тогава една част от носителите на определени инженерни професии и технически специалисти, които се оказват с остаряла за дадения момент квалификация са насочени към дейности по осигуряване на енергийна ефективност, за което те получават съответната висока квалификация. По този начин в буквалния смисъл на думата се “удря с един куршум два заека”. От една страна се решават въпросите на заетостта на част от инженерите и техническите специалисти, а от друга значително се повишава  енергийната ефективност на японската промишленост     
Тук могат да се добавят и други примери от най-ново време – периодът от 90-те години, когато икономиката на Япония навлезе в нова фаза на преструктуриране и приспособяване към глобализацията на стопанските структури. При тези нови условия държавата създава обстановка фирмите не просто да се освобождават от оказалата се излишна за тях работна сила. Насоката е да не се съкращава отделният работник, а да се отделя цяло самостоятелно звено. На това звено се предоставят определени възможности – оборудване, поръчки и даже финансови средства, за даден период от време, през което то да заработи като пълнокръвна пазарна единица. След което то се превръща в самостоятелно юридическо лице – част от партньорската мрежа на съответната корпорация. Чрез данъчни облекчения и чрез система от кредити и стимули държавата съдейства именно за такова “съкращаване” на работната сила, което, обаче не създава безработица, а формира нови форми на заетост и стопанска динамика. В резултат на такава политика, например металургичният гигант “Сумитомо киндзоку” успява да намали числеността на персонала си от 32 000 на 8 000 души без, обаче, нито един човек да остане безработен. Затова пък формира около себе си “съзвездие” от повече от 40 дъщерни фирми, приели съответните специалисти.
Несъмнено никакъв чужд опит не бива, пък и не може да бъде буквално пренасян. Нашият народ има една поговорка за жабата, която видяла как подковават вола. Но положителни подходи в практиката на други страни и народи могат да бъдат успешно използвани при грижлив анализ и отчитане на собствените ни особености и условия.



Тагове:   безработица,   реформа,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bgjapanology
Категория: Технологии
Прочетен: 3778366
Постинги: 203
Коментари: 791
Гласове: 289
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031