Петър Александров  Герганов, студент ІІІ курс, японистика, СУ "Св.Кл.Охридски", 2008 г.

Съдържание:
1. Въведение
2. „Пацифистката конституция”. Член 9-ти от конституцията на Япония.
3. Доктрината Йошида
4. Японската „култура на пацифизма”. (Анти-)Ядрената политика на Япония
5. Про-военни дискурси. Критика към антимилитаристката политика на Япония
6. Заключение

I. Въведение
 Япония безспорно е изиграла фундаментална роля в оформянето и развитието на съвременна Източна азия. Още с края на шогуната Токугава и реформата Мейджи Япония твърдо заявява волята си да заеме важно място във формирането на източноазиатската политическа и икономическа картина. Чрез така наречената ”контролирана революция” император Мейджи за кратко време реформира и модернизира страната  и още през 1898 г успява да предоговори и последните „неравноправни договори” (不平等条約 . ふびょうどうじょうやく) като по този начин открива път за провеждане на решителна политика на интервенционизъм в региона. От началото на 20 век Япония следва агресивна колониална външна политика и тогавашните управители показват ясната си готовност да използват войната като ефективен политически инструмент. Това кулминира в изграждането на милитаристичен фашистки режим, който въвежда Япония във Втората световна война. Тя завършва с употребата на ядрено оръжие срещу японското население от страна на Съединените американски щати и последвалата капитулация и окупация на страната.
С това се слага рязък край на предвоенните  и фашистките милитаристични дискурси. Започва произвеждането и налагането на едно ново познание за войната и за нейната роля в опазването на сигурността и националните интереси на Япония. Това ново множество от пацифистични и антимилитаристични дискурси се основава на съставената и приета през 1947 година нова Конституция на Япония и по-специално на член 9-ти от нея, в който държавата се отказва от военните действия като способ за преследване на своите политически и икономически интереси. В съответсвие с тези конституционно заложени антивоенни позиции се развива и т.нар. доктрина Йошида, кръстена на името на първия следвоенен министър председател на Япония. Тази доктрина става определяща за научните и политическите дискусии върху въпросите за милитаризацията, националната сигурност и външната политика на страната. От началото на Студената война до днешно време се образува и налага един комплекс от антимилитаристки дискурси, които играят важна роля при формирането на японската национална идентичност и гражданско самосъзнание. Тези дискурси реализират себе си както чрез налагането на антивоенни настроения на гражданско ниво, така и чрез формирането на конкретни политически стратегии и решения. Особено място заема в японското съзнание въпросът за ядрената енергия и за използването й за военни цели.
Въпреки многобройността и жезнеността на пацифистичните дискурси все пак не може да се каже, че сред политическите и академичните кръгове в Япония съществува неоспорвано единомислие по въпросите за милитаризацията на страната и дипломатическите й отношения със страните от региона и света. От 60-те години насам различни групи от учени критикуват доктрината Йошида и предлагат алтернативни позиции на страната отностно въоръжаването и поддържането на армия и воденето на по-активна политика в региона на Източна Азия. В началото на 21 век Япония търпи все по-голям натиск от страна на Съединените Американски Щати да увеличи приноса си към световната сигурност, а специално правителствата на Коидзуми и Абе направиха стъпки към промяна на досегашните антвоенни позиции на страната. Високата икономическа и политическа динамика в региона, превръщането на Китай и Индия в ядрени суперсили и опитите на Северна Корея да развие своя собствена ядрена програма накараха немалко политици да поставят под въпрос досегашната японска политика на националната сигурност, като беше повдигнат въпроса за ревизия на член 9-ти от конституцията и  дори се заговори за започване на японска ядрена програма.
Тази разработка има за цел да направи преглед на най-популярните дискурси формиращи в Япония социалното познание за мира и войната, милитаризма, националната сигурност и външната политика на страната. Ще бъдат разгледани изследванията на представителите на различни школи в японските научни и политически кръгове, както и популярни идеи, споделяни от гражданите на Япония.

II. „Пацифистката конституция”. Член 9-ти от конституцията на Япония.
С капитулацията на Япония на 15 август 1945 г  се поставя краят на Втората световна война и на фашисткия режим в страната. Две години по-късно е приета новата конституция на Япония, изготвена в условия на окупация от страна на САЩ. С тази конституция Япония се отказва от досегашната си милитаристична империалистка политика и поема по курс на либерално демократично управление на страната. Въведени са отново парламентарна система на управление и общо избирателно право, гарантирани са някои фундаментални права на гражданите. Според нейните клаузи императорът на Япония е „символ на държавата и на единството на нацията” и упражнява чисто церемониална роля без да притежава суверенното право да управлява. Особено важно значение за цялата по-нататъшна политика на страната има член 9-ти от конституцията, заради който тя често е наричана „Пацифистката конституция” (平和憲法). Неговият текст гласи:
„Стремейки се искрено към интернационален мир, основан на принципите на правдата и реда, японският народ завинаги изоставя войната като суверенно право на нацията и заплахата или употребата на сила като начин за решаването на международни диспути. (2) За да бъде постигната целта на предходния параграф, никога няма да бъдат поддържани пехотни, военноморски или военновъздушни сили. Не се признава правото на държавата да участва във война.”
Този текст, въпреки неколокократните опити да бъде ревизиран, остава непроменен и днес и играе ключова роля при формирането на всяко знание засягащо дискусиите за външната политика на Япония, проблемите на националната й сигурност и въпросите за милитаризацията й. За да бъде променена конституцията, трябва това най-напред да бъде одобрено от двете камари на парламента с квалифицирано мнозинство (поне две трети), след което се предлага на референдум, в който е нужно да се спечели просто мнозинство. Член 9-ти е яростно защитаван от граждани и граждански организации с прогесивно- и центристколеви убеждения, от центристи както и от опозиционните партии. Има поддръжката и на много учени и политически дейци извън Япония. Сложността на процеса за въвеждане на промени в конституцията, както и широката подкрепа, която тя има в японското общество, я правят идеалната основа за формирането на пацифистки политически и научни дискурси и за създаването на това, което Томас Бергер нарича  „култура на антимилитаризма”. Около въпроса за коснтитуцията се изграждат и всички концепции и теории, целящи да преразгледат позициите на Япония относно националната й сигурност и външната й политика. Всеки подобен дискурс неминуемо трябва или да търси заобиколен път за своето утвърждаване, например като използва алтернативна интерпретация на приетите в член 9-ти  ограничения, или пък да повдигне въпроса за въвеждане на корекции в конституцията.
Това както и фактът, че критиците на 9-ти член от конституцията най-често намират подкрепа или принадлежат към дясната част на политическия спектър, придава една особена динамика на японските про- и антимилитаристични дебати. Всъщност може да се каже, че Японският антимилитаризъм се създава в продължилите десетилетия борби между отделни политически идеи за това как да бъдат интерпретирани историческите уроци на страната.  В този смисъл особено значение за развитието на пацифистката култура в Япония има  1960 г. Консервативното правителство на тогавашния министър предсадател Киши Нобусуке прави опит да  принуди парламента да приеме изготвената от кабинета ревизия на Американско-Японския договор за сигурност. Този акт е интерпретиран от мнозинството обикновени граждани на Япония като заплаха за все още крехката следвоенна демокрация. Това води до безпрецедентни нива на вътрешните протести срещу правителството. В резултат се засилва критиката към Киши и той е принуден да се оттегли и да бъде заместен с по-умерен консервативен лидер. Опитът на кабинета Киши илюстрира една специфична черта на антивоенните дискурси в Япония. Често поддръжниците на този вид политика изтъкват заложените в член 9-ти от конституцията пацифистки норми като основен гарант за запазването на демократичността в страната. Понякога дори противно на логиката те виждат всеки опит за ревизия на член 9-ти като стъпка назад, опасно залитане към фашисткото минало на държавата.
III. Доктрината Йошида
Доктрината Йошида е може би най-значимата концептуална рамка за изучаване на  японската външна политика и политиката й на национална сигурност през Студената война. Кръстена е на името на първия следвоенен министър председател на Япония Йошида Шигеру. Доктрината е разглеждана от японските и чуждестранни учени като комплекс от пацифистки, нео-меркантилистки принципи и базови политически позиции, въз основата на които се формират японските международни отношения и държавната военна политика след оттеглянето на американските окупационни сили през 1952 г. Важно е да се отбележи, че в японските изследвания с доктрината Йошида се визират не само политическите решения и позиции на този първи следвоенен кабинет, а се прави опит да бъде идентифициран определен вид политическо поведение, характерен за целия период на Студената война. То може най-общо да бъде описано с тези три принципа на доктрината Йошида:
1. Поставяне на съюза със Съединените щати в центъра на японската външна политика, като по този начин се гарантира националната сигурност.
2. Поддръжка на минимално ниво на японските защитни способности като разширение към (1).
3. Канализиране на ресурсите, спестени по този начин, изцяло към икономическа дейност  като по този начин се цели съживяването и процъфтяването на икономиката на Япония.
Самият термин „доктрината Йошида” („Йошида докуторин”) е измислен от Нишихара Масаши, който го използва в своя публикация през 1978 г. През осемдесетте години особена популярност добива мнението , че доктрината много точно улавя духа на японската външна политика през Студената война и много автори започват да позлват термина в своите изследвания. Това многогласие създава известно объркване относно концептуализирането на доктрината Йошида. Така например оригиналната концепция на Нишихара значително се различава от стандартната дефиниция, ползвана от повечето учени днес. Той посочва три принципа: (1) Спазване на пацифистките конституционни ограничения и провеждане на търговско-ориентирана дипломация; (2) окуражаване и подпомагане създаването на икономически жизнеспособна Източна Азия; (3) покрепата на една силна Организация на обединените нации. Също така той дава и пет работни правила: разширяване на чуждестранните пазари, избягване на повече от минимални разходи за отбрана, избягване на намеса в международни политически диспути, избягване на употребата на сила, в случай че страната бъде намесена в такъв диспут и намаляване на потенциалните международни напрежения чрез дипломатически средства. Нишихара заключва, че тези направления представляват „чудесно смесване на политическа пасивност и икономическа позитивност” съзнателно развити от Йошида и други политически лидери. Важно е да се отбележи, че Съединените щати не са част от тази концепция за доктрината, в рязък контраст със стандартната дефиниция. Вместо това закрилата на САЩ е необходимото предположение за успеха на доктрината Йошида.
 Друг известен изследовател на тази доктрина, Нагаи Йоносуке, изтъква други нейни измерения: икономически рационализъм (т.е. следването на балансирана бюджетна политика) и следването на антивоенен Кейнсианизъм – с други думи изграждане на минимални отбранителни сили. Нагаи много високо оценява  следваната от Япония „политика на нисък дипломатически профил” (тейшисей гайко), която според него е интегрална част от доктрината Йошида. Той прави обаче едно много важдно изяснение, като отбелязва, че в по-късните години Йошида Шигеру е  възнамерявал Япония, след постигането на определени икономически показатели, да започне поддръжката на далеч по-големи и здрави отбранителни сили. Въпреки това може да се каже, че доктрината Йошида като идеология на минималната отбрана успешно се е просмукала в японското общество и политическия елит и дори си е спечелила ролята на доминантна социална норма. Също така много хора споделят идеята, че именно благодарение на нея Япония успява да толкова високи нива на икономическо развитие през 50-те и 60-те години.

IV. Японската „култура на пацифизма”. (Анти-)Ядрената политика на Япония
Научните изследвания на японската външна често отбелязват несъотвествието между огромната икономическата роля, която играе страната в световен мащаб, и контрарационалната й ниска ангажираност в геополитически план. Едно от най-често даваните обяснения за това раздалечаване между национален потенциал и реализираните политически действия е теорията за следвоенното конструиране на т.нар. японска „антимилитаристична култура”. Според тази теория на базата колективно преосмисляне и реинтерпретиране на историческите проблеми, които стоят пред японските граждани в годините след края на Втората световна война,  започва създаването на една нова национална идентичност. Тази идентичност влиза в диалектична връзка с дискурсите възникващи около приетата нова конституция на страната, както и поетия от министър поредседателя Йошида външнополитически курс. В резултат започва произвеждането и налагането в социалното съзнание на един специфичен вид пацифистко познание, което добива висока стойност в рамките на културния и социален капитал - започва изграждането на една антимилитаристична култура.
Шокът от атомните бомбардировки в Хирошима и Нагасаки, сянката на съвсем скоро сваления фашистки империалистки режим и продължилата седем години американската окупация- това са историческите действителности, които формират следвоенната национална японска идентичност. Особено важна роля при това съединение на колективната памет  и идентичността играе концепцията за „културната травма”. Според формулировката на Джефри Александър кулурна травма се наблюдава, „когато членовете на една общност чувстват, че са били подложени на ужасяващо събитие, което е оставило незаличими следи върху тяхното групово съзнание и е белязало тяхната памет завинаги, променяйки бъдещата им идентичност по фундаментални и необратими начини”. Именно колективно спомняйки си и национализирайки травмата от войната и от бомбардировките над Хирошима и Нагасаки, Япония успява да артикулира една нова национална идентичност. Тази травма има обаче и голямо транснационално значение  –  това първо в световната история изпозлване на ядрено оръжие принуждава цялото човечество да погледне с нови очи на технологичното си развитие и да преразгледа начините си за осмисляне на войната и военното дело. Именно на границата на националното и транснационалното възприемане на трагедиите от войната в японското самосъзнание се формира един специфичен антимилитаристки дискурс. Националната травма бива прокарана през призмата на симпатията и солидарността, за да произведе идеята за националната мисия на Япония като носител на идеалите на международния мир и просперитет.
И ако този вид дискурс за някои звучи прекалено идеалистично или дори наивно, то не трябва да се забравя фактът, че все пак е поддържан от голяма част от японското население, от много неправителствени организации, а и от почти всички досегашни японски правителства и че този дискурс играе немалка роля при формирането на държавната политика на Япония през Студената война, а и в днешно време. През 60-те години анти-ядрените настроения в страната са особено силни. Японският народ не желае на нейна територия да бъдат разполагани каквито и да е ядрени оръжия. В края на 1967 година правителството на Сато Ейсаку приема „Трите не-ядрени принципа” (хикаку-сан-генсоку). Това е парламентарна резолюция, по-късно интегрирана в законодателството, с която Япония заявява, че няма да притежава или произвежда ядрено оръжие и няма да позволи внасянето му на нейна територия. По-късно Сато интегрира тези принципи към т.нар. „четири стълба на ядрената политика” на Япония, официално приети през 1971 г с резолюция на парламента:
1. Насърчаване на мирната употреба на ядрената енергия.
2. Работене в посока на глобално ядрено разоръжаване.
3. Разчитане на Щатите да осигурят на Япония сили за ядрено възпиране.
4. Поддържане на „Трите не-ядрени принципа”.
През 1968 година Сато включва Япония към международния Договор за неразпространение на ядреното оръжие, а през 1969 в преговори с президента Ричард Никсън договаря репатрирането на Окинава, която до този момент е била под контрола на американските военни сили. Договорът постига премахването на ядрените оръжия, разположени на острова, но предизвиква много спорове в японското общество, тъй като позволява силите на САЩ да поддържат бази в Окинава и занапред. По това време Щатите все още водят бойни действия във Виетнам и базите в Окинава са ползвани за поддръжката и подготовката на бомбардировки. Страхът от въвличане на страната във военен конфликт още повече подсилва вече наложилите се антимилитаристични дискурси. Те носят голяма социална тежест и днес, което е засвидетелствано от създаването и активната дейност на многобройни антивоенни движения и организации в страната.
V.  Про-военни дискурси. Критика към антимилитаристката политика на Япония
Въпреки широкото разпространение на антивоенни насторения в Япония все пак би било грешка да се правят прибързани заключения за цялостната картина на дебатите относно националната сигурност и външната политика на страната. Макар пацифистката рамка да е водеща при формирането на политическото поведение в Япония през Студената война, а и в годините след разпадането на съветския блок, трябва да бъдат разгледани и научните и политически дискурси призвеждащи и разсейващи в социалното съзнание про-военно, или във всеки случай не-антимилитаристко знание. През студената война тези дискурси са доминирани от различни критики към доктрината Йошида, а в днешно време се вписват в рамките на на дискурса за мира в Източна Азия, за ролята на Япония като геополитическа сила в региона и към дискурса  за „войната с тероризма”.
В днешно време доктрината Йошида, обвързваща Японската отбранителна и външна политика с Щатите, е приемана като съвсем естествен курс, очевиден избор за тогавашните управници, осигурил на страната нечуван  икономически успех и превърнал я във втората икономическа сила в света (Към днешен момент тя е оценявана като трета, след Китай). Това обаче съвсем не е било така когато са вземани тези решения. Още през 60-те години доктрината става обект на критика от страна на граждани и учени с десни убеждения. Политическата школа на японските голисти смята, че политическият курс на Йошида сериозно компрометира Япония като я поставя в „подчинена позиция” спрямо Съединените американски щати. Те заявяват, че липсва взаимност в отбранителните облигации на двете страни в полза на Вашингтон. Те виждат Договора за взаимна сигурност, както той оперира тогава,  като ограничаващ японските суверенни прерогативи. Един такъв голист, Ето Джун, бивш професор в Токийския технически институт, критикува Йошида, за неготовността му да ревизира член 9-ти от конституцията, като по този начин сериозно са засегнати националните отбранителни сили. Известният стратег Катаока Тецуя, старши научен сътрудник в Института Хувър, стига по-далече като заявява, че ако следвоенните избори били спечелени от Хатояма Ичиро, Япония щяла да успее успоредно да развие успешно икономиката си и да поддържа значителни защитни сили, тъй като щели да бъдат ревизирани конституционните военни ограничения, така че да позволяват поне умерени нива на превъоръжаване. Важно е да се отбележи, че голистите признават нео-меркантилистката рационалност на политиката на Йошида и желаят да запазят тези елементи, които осигуряват икономическия успех на Япония. Те също виждат като необходимост да бъде предотвратено проникването на военно-индустриалния комплекс в японската икономика и превръщането му в бреме за държавата.
Най-важното развитие в дебата за сигурността на Япония през 80-те години е появата на военните реалисти. Техният възход е ускорен от натрупването на съветски военни сили в Далечния изток. За разлика от политическите реалисти (школата подкрепяща доктрината Йошида), военните реалисти базират анализа си върху оценката на реалната военна обстановка и развиват стратегията, така че да отговаря на най-вероятната заплаха. Те се различават от голистите по това, че не призовават Япония да води политика на сигурността отделно от САЩ.
Сега, повече от 20 години по-късно, света е станал свидетел на края на Студената война и на атаките в Ню Йорк на 11 септември 2001 г. Администрацията на Коидзуми, подчертавайки смяната на международните условия, започна успешно да измества фокуса на дебатите към това колко трябва да подсили защитните си способности Япония, за да може да подсигури международната си сигурност. Политическият доскурс относно милитаризацията на страната започва да измества изходната си точка към позицията на  военните реалисти. Отваря се въпроса за военния потенциал на Япония и за нейния принос към глобалната сигурност. Основна точка в рамките на този дискурс е твърдото заявяване на готовността на държавата да поеме ролята на постоянен член на Съвета за сигурност на ООН. Важно развитие на военния дискурс в страната е решението на Коидзуми да заеме активна роля в американската „война с тероризма”. Във войната с Авганистан Япония подсигурява логистична подкрепа на американския тихоокеански флот, а след приключване на войната в Ирак в региона са пратени няколко поделения на японските Сили за самоотбрана. Това е първата мисия на японските сили във активна военна зона след края на Втората световна война. Това решение вдига голям шум в японското общество и е широко заклеймено като нарушение на конституцията.
Когато министър председателят Абе заема мястото на Коидзуми, дебатът за сигурността вече е доминиран от военните реалисти. Кабинетът Абе, с подкрепата на предствители на неучните среди, започва да търси политически решения, които да позволят на Япония да изгради внушителни защитни способности и да подсигури националната си сигурност. Двете основни цели във външната му политика бяха ревитализирането на международните отношения със страните от Източна Азия, особено Китай и Корея, и поддържането на добрите отношения с Вашингтон. Министър председателят Абе се надява да преразгледа член 9-ти от японската конституция и по този начин  да позволи на Япония да допринася към колективната самоотбрана в съгласие с член 51 на Хартата на Обединените нации. По този начин биха били отворени врати към нови сътрудничества за сигурност, към подсилване на японо-амириканския съюз и към достигане на желаното постоянно място в Съвета за сигурност на ООН. За да направи Япония по-решителна в международните си отношения през януари 2007 г. Агенцията по сигурността бива реформирана в Министерство на отбраната. Сега то може да предлага промени в законодателството при събранията на кабинета и да представя бюджетни заявки директно пред Министерството на финансите, без да се допитва до Офиса на кабинета.
Правителството на Абе препотвърди и готовността на Япония да работи със САЩ за осигуряването на мир в Източна Азия и за създаването на стратегии, които да се справят с очертаващите се свръхсили Китай и Индия. Ключова точка във външната политика на Абе беше и решаването на проблема в отношенията със Северна Корея, като въпросите за отвличанията на японски граждани и продължаващата ядрена програма на комунистическата страна доминират този дискурс. Обстановката в дебатите допълнително се усложнява от факта, че в Япония се наблюдава готовност да бъдат преосмислени ядрените позиции на страната. Това е виждано от много излседователи и антивоенни активисти като опасна стъпка в посока на японския национализъм и дори връщане на предвоенния фашизъм.

VI. Заключение
Политическо-военната култура в Япония от края на американската окупация до наши дни беше доминирана предимно от дискурси на антимилитаризма. Основавайки позициите си на пацифистките принципи, заложени в следвоенната конституция на Япония, научните и политическите изследователи предпочитаха теории, които предписват политика на въздържанието и минималната поддръжка на отбранителни сили, както и близки дипломатически и външнополитически отношения със Щатите. Динамичността и непредвидимостта на международните отношения през 21 век принуждават японските лидери и учени да започнат да търсят нови методи за концептуализирането на националните интереси на страната и да започнат да търсят нови решения за подсигуряването на японската национална сигурност, като в същото време трябва да балансират тези нови външнополитически позиции с широкоразпространените сред японските граждани антимилитаристки настроения.

Библиография:

1. Hirata, Keiko. "Questioning Pacifism: Collective Identity and Security Policy in Japan" Paper presented at the annual meeting of the International Studies Association 48th Annual Convention, Hilton Chicago, CHICAGO, IL, USA, Feb 28, 2007
2. Izumikawa, Yasuhiro. "The Sources of Japanese Antimilitarism: the Fear of Entrapment and Japanese Passifist Discourse" Paper presented at the annual meeting of the International Studies Association, Hilton Hawaiian Village, Honolulu, Hawaii, Mar 05, 2005
3. Kawasaki, Tsuyoshi. "The Yoshida Doctrine: A Conceptual Analysis" Paper presented at the annual meeting of the International Studies Association, Hilton Hawaiian Village, Honolulu, Hawaii, Mar 02, 2005
4. Saito, Hirohisa. "The Remembering of Hiroshima as National Trauma in Postwar Japan" Paper presented at the annual meeting of the American Sociological Association, Montreal Convention Center, Montreal, Quebec, Canada, Aug 11, 2006
5. Shimizu, Ryo. "Japan"s Nationalism and the U.S.-Japan Alliance" Paper presented at the annual meeting of the International Studies Association, Town & Country Resort and Convention Center, San Diego, California, USA, Mar 22, 2006
6. Shimizu, Ryo. "Second Image Revisited; Japan’s Security Policy and Japan’s Academia Today" Paper presented at the annual meeting of the ISA"s 49th ANNUAL CONVENTION, BRIDGING MULTIPLE DIVIDES, Hilton San Francisco, SAN FRANCISCO, CA, USA, Mar 26, 2008
7. The Constitution of Japan, Birth of the Constitution of Japan Official English translation: http://www.ndl.go.jp/constitution/e/etc/c01.html
8. http://en.wikipedia.org/