Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.07.2008 10:23 - ОБНОВЛЕНИЕТО МЕЙДЖИ И ПЪРВИЧНАТА МОДЕРНИЗАЦИЯ НА ЯПОНИЯ
Автор: bgjapanology Категория: Технологии   
Прочетен: 3171 Коментари: 0 Гласове:
0



 Първият период на модернизацията на Япония е с продължителност шестдесет години – от отварянето на страната с Обновлението Мейджи (Мейджи ишин - 明治維新)от 1867-68 г. до Първата Световна война и нейните последици. Главните цели на японското правителство включват модернизацията на страната, тоест “засаждането” на технологично напредналата западна цивилизация на японска почва и установяването на държава, достатъчно силна да поддържа независимостта си на международната арена. Отправна точка на Япония през периода Мейджи е активният внос на технологии. Преди това, за двеста години, политиката на затвореност на страната от правителството Токугава оставя нивото на японските индустриални технологии на едно много по-малко напреднало равнище, в сравнение с Европа и САЩ. За да преодолее това неравенство и за да получи своето място в международната конкуренция, активно се въвеждат технологии във всеки индустриален сектор. Бива постигната индустриална революция, която поощрява развитието на железниците, военноморския транспорт, текстилната индустрия, стоманодобива, корабостроенето, минната промишленост, комуникациите. Въпреки, че се появяват много усложнения, Япония се превръща в технологично развита страна. Най-важното тук е общественият опит, който дава възможността на Япония да постигне технологично развитие относително бързо в сравнение с други страни. През периода Мейджи нивото на технологиите в Япония е по-ниско от това на Европейския технологичен стил, но изключително бързо страната отбелязва напредък и в традиционните занаяти.
 
Хората, които свалят Токугава от власт през януари 1868 г., не се придържат към ясна и добре структурирана програма. Съществувало общо споразумение относно ликвидирането на шогуната и “обновлението” на императора, но от него не се подразбира, че императорът отново ще бъде в центъра  на политическата система, функциониращ като източник на законност. Но това определено не означава, че действителната власт ще бъде предоставена на шестнадесет-годишния император Мацухито, нито че предполага унищожаването на феодализма, поради това, че управляващите си представят обновлението от гледище на нова феодална система, оглавявана от императора. От друга страна, японските учени осъзнават, че китайската система ще осигури бюрократична алтернатива за феодализъм. Това на свой ред, ще улесни прехода към бюрократична централизация.
 Новите лидери невинаги споделят едно мнение, но притежават определени качества: имат сходна възраст (35-43г) и ранг, както и произхождат от великия хан или дворцовата аристокрация. Тримата най-забележителни са Сайго Такамори, Окубо Тошимичи и Кидо Коин.
В името на съхраняването на нацията, управляващите са подготвени да въведат колосални промени, за които се изисква време за планирането и осъществяването им. За да е сигурен, че императорът няма да се превърне в обект на опозицията за реформа, Окубо поддържа мнението, че той трябва да бъде преместен от Киото в Едо, преименуван Токио (Източна столица) през септември 1868 г.
Нова Япония предприема решителна крачка към догонването на Запада, в икономически и военен смисъл. Крупни реформи се провеждат из цялата страна. Новото правителство мечтае да превърне Япония в демократична страна с всеобщо равенство. Затова през април 1868 г. бива издадена Клетвена Харта от пет члена, която да изразява смисъла на новия режим: границите между социалните класи  да бъдат изтрити; всички цивилни и военни да притежават правото да задоволяват своите желания, като между тях да не се появява недоволство; да се основе Общо Събрание, като националните дела бъдат решавани чрез публична дискусия; всички действия да се подчиняват на принципите на международното правосъдие; знание да се търси по целия свят, като това ще подсили основите на императорската политика. Последният член на хартата бива приет много сериозно. Освен това, целият документ илюстрира бездната между японските и китайски лидери по това време. Никое китайско правителство не би издало такъв документ в опита си да получи политическа мощ.
Няколко условия създават неоходимата почва за индустриализацията на Япония – повишаване броя на образованото население; излишъка на труд в аграрния сектор; високо монетизираната икономика, ръководена от заможната и способна търговска класа; многобройната самурайска класа, която има опита да заема ръководни и административни длъжности. Създаването на модерна политическа, военна и финансова система облагодетелства страната, но ощетява някои прослойки. Селяните са недоволни от поземлената система, както и от принудителната военна служба, затова те изразяват недоволството си като вдигат поредица въстания в периода от 1866 – 1873 г. Някои търговски къщи, които по-рано поддържали симбиозни отношения с бакуфу или даймьо, банкрутират. Но по-серизно за режима е недоволството на самураите. Те загубват всички свои привилегии. Тъй като самураите представляват образованата класа с административен  опит, те осигуряват персонал за местното и националното правителство, офицери за армията, учители и колонисти за Хоккайдо. Много от тях влизат в света на бизнеса и финансите. Но и много от тях не осъществяват успешен преход. Сред лидерите и поддръжниците на правителството Мейджи има и такива, които твърдо вярват, че целта е възкресяване на Старото, а не създаване на Новото. Между консерватори и модернисти се получава разцепление, което започва през 1873 г.
 Център на кризата от 1873 г. се явява проблемът дали Япония да воюва с Корея, за да принуди тази страна да отвори вратите си. Поддръжниците на войната гледат на нея като удобен случай, който ще осигури работни места за самураите, както и възможността за по-високопоставена роля в новото общество, като средство за запазване на тяхното военно наследство. След мисията на Иуакура, която има за цел да изследва Америка и Европа, е взето решение войната с Корея да бъде избегната и да се фокусира върху вътрешното развитие на страната. Това решение поражда разцепление в правителството.
 Главният аспект на Обновлението Мейджи това е модернизация на страната предвид гъвкаво адаптиране в тогавашния свят, характеризиращ се с силовата доминация  на  Запада спрямо технологичмески изаостналаия Изток и Юг.. През 1872 г. Западното облекло се превръща в задължителна част при изпълнение на различните служебни функции. Грегорианският календар бива приет същата година, а след големия пожар в Токио, английски архитект реконструира централния булевард Гинза. Идеологически, основният замисъл е чрез използване на Старото да се оправдае Новото. Лидерите на Обновлението избират Новото и са способни да предприемат промени, отчасти защото наследяват от Токугава една политическа система, която достига по-дълбоко и ефективно до обществото, отколкото другите азиатски страни. Освен това, те въвеждат Новото в името на императора, символ на връзката със Старото. Това улеснява иновационния им стремеж, но също така те подсигуряват оцеляването на старите ценности и идеи. В ретроспекция, те се явяват в дуалистичната роля на пазители на традицията и  инициатори на първата източно-азиатска културна революция. Обновлението Мейджи се трактува като незавършена буржоазна революция  тъй като унищожава основните структури на феодалната система, макар и  да се съхраняват някои елементи, в частност в системата на земевладението. Зъа тази цел се създава буржоазна държава от централизиран тип, която постепенно елиминира системата на феодалните привилегии и подготвя пътя към дълбоки промени, които трансформират Япония за следващия век.
 До 1873 г. правителството Мейджи преживява един труден период на първоначална консолидация. Основава институционалните основи на новата държава, открива средства за защита и национална сигурност, а с разрешаването на кризата  от 1873 г., предначертава основната линия на развитие и продължителен мир в страната, които доминират в японската политика през следващите двадесет години.
 
Предизвикателствата на Запада за останалия свят, през последните тридесет години  на 19в., стават все по-интензивни, застрашителни и сложни. С продължителния прогрес в науката и технологиите, мощта на икономически напредналите страни непрекъснато расте, докато капитализмът и национализмът подхранват конкуренцията за завоюване на колонии. През тези тридесет години, европейците разширяват колониалната си империя до над 10  млн. кв. км., като повечето от тези земи са разположени в Африка, а новите колонии – в югоизточна Азия. Североизточна Азия попада под империалистически натиск, като това довежда до Японо-Китайската война (1894-95 г.), водена за Корея. Победата на Япония в тази война показва, че тя е станала участник, а не жертва на новия империализъм. Великобритания продължава да бъде водещата морска сила в света, а Русия разширява територията си отвъд централна Азия. Другите две сили, САЩ и Франция, запазват интереса си към източно-азиатската еволюция. Особено Опиумните войни демонстрират, че светът става опасен за технологично изостаналите страни и народи.
Отношенията между Япония и Китай започват с незначителен конфликт и прерастват във война, която има значителен вътрешен ефект в двете страни и променя баланса на силите между тях за следващия половин век. За Япония годините между Обновлението и Японо-Китайската война са период на съзнателно изследване и изучаване на Запада, в усилието си да се превърне в модерна нация, приемана на равни начала от световните сили. Процесът на модернизация се развива с голяма скорост през периода Мейджи, а лозунг на тази правителствена политика става “фукоку кьохеи” (富国強兵 - Богата държава, Силна армия), фраза, която носи смисъла за бърза индустриализация и милитаризация на нацията. Това означава да се реформират повечето социални, политически и икономически институции по западен образец. Това е време на големи промени: в правителството и политиката, икономиката, идеите на обществото, образованието, транспорта, комуникациите. Този процес продължава и днес, но победата на Япония през 1895 г. бележи края на съдбоносен етап, тъй като дотогава Япония е постигнала много от своите първоначални цели – централизирано правителство, модернизирана икономика и достатъчно военна мощ, за да спечели международна почит. Под лозунга “осеи фукко”(王政復古 - Реставрация на Императорската Власт) се установява централизирана местна администрация, а системата за гражданско обслужване се обновява; издава се нов кодекс за наказателно право, а също така се разработват и гражданското и търговското право. Провеждат се сериозни реформи и в образованието. Японските интелектуални и политически лидери бързо осъзнават значимостта му, за да бъде Япония конкурентноспособна със Запада. В началото японската образователна система е реформирана по френски тип, а по-късно по немски. Въвежда се и задължителното обучение, като в него са внедрени и принципите на конфуцианството и шинтоизма, както и култът към императора. Много японски студенти са изпращани на обучение на Запад, а също така се канят и чуждестранни преподаватели. Епохално събитие в историята на висшето образование е основаването на Токийския университет през 1877 г. с четири факултета – право, литература, медицина и физически науки.
През двадесетте години последвали консолидацията на режима Мейджи, Япония полага основите на една модерна индустриална икономика. Нацията е все още основно аграрна, но западният опит показва, че капиталът, натрупван от продажбата на излишната земеделска продукция, и трудът, извлечен от миграцията на превишаващото провинциалното население към градовете, са необходими условия за индустриалното развитие. Тези две условия  съществуват в Япония през Мейджи. Икономическият растеж на страната се характеризира с постигнат баланс между земеделския и неземеделските сектори и между съвременната и традиционната индустрия. 
Несъмнено трето важно условие е това, че страната запазва своято политическа и оттук  и икономическа независимост, така че тя не става "донор" на западния колониализъм, както това става с цялата останала Азия, включително великия Китай. (Трябва да се има предвид че като се изключат Япония и Тайланд всички останали азиатски страни са или колонии или полуколонии на Запада, който създава своето благосъстояние благодарение на средствата изсмуквани от колониите.Това, например, е добре показано от историка на капитализма Фернан Бродел, който изчислява притока на ресурси от колониите в Англия през ХVІІІ век.) 
В западните страни, индустриалната революция главно се осъществява от частните предприемачи. Казано по друг начин, японският модел на индустриализация е от централизиран тип, докато в развитите западни страни това задължение поема индивидуалният предприемач. В Япония, обаче, правителството поема инициативата за догонване на Запада (държавата е демиургът на индустриализацията), като основава и управлява циментови заводи, мини, фабрики за платове, стъкло и боеприпаси, корабостроителници. Правителството чувства, че тези индустрии са основните, но хората с частни интереси не са склонни да рискуват своя капитал в неизпробвани дейности с изгледи за минимална печалба. Ако такива дейности били предприемани, правителството финансира началния им период. Но повишаващата се инфлация, породена от инвестициите, разходите по въстанието в Сацума (1877 г.) и пасивния баланс на търговията, нанася сериозни вреди на покупателната способност на правителството. Започва процес на либерализация. Правителството разпродава на публичен търг всички свои предприятия (от съвременна гледна точка може да се нарече “приватизация”) с изключение на заводите за муниции. Купувачите са обикновено търговски фамилии, стараещи се да поддържат приятелски отношения с правителствените кръгове. Като резултат, малка група здраво свързани помежду си фирми притежават контролната позиция в модерния сектор на икономиката. Това са така наречените дзайбацу ( 財閥 - мощни финансови и индустриални обединения), като например Мицуи, Мицубиши, Сумитомо и Ясуда. Успехът им се дължи на способността им да привличат компетентни и всеотдайни ръководни кадри;  да разполагат с огромен начален капитал; холдинговата система им дава право на достъп до финансови ресурси (банки), суровини (мини), и директни линии на външна търговия; базирани са на семейните отношения.



Тагове:   МЕЙДЖИ,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bgjapanology
Категория: Технологии
Прочетен: 3778662
Постинги: 203
Коментари: 791
Гласове: 289
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031