Доцент д-р Нако Р.Стефанов
Увод
 Системата за тотална поддръжка на оборудването(総合設備管理-соогоо сецуби канри) е безспорно най-високия връх в управлението на поддръжката на оборудването през ХХ век. Взела най-доброто от предходните системи на управление на поддръжката, разработени в рамките на Класическото американско управление в лицето на Системата за превантивна поддръжка(Preventive Maintenance) и Системата за производствена поддръжка на оборудването(Productive Maintenance), тя е една гиганска крачка напред спрямо тези системи.
 Бащата на тази система Накаджима Сейичи работи в „Ниппон денсо”, фирма поддоставчик на електрообурудване за „Тойота”. Именно в тази фирма за първи път в света е внедрена тази система, получила днес широко разпространение по много страни и континенти.  
 Може определено да се каже, че системата за тотална поддръжка на оборудването (СТПО- Total Productive Maintenance-TPM) се явява един ключов пример за това какво представлява „Японското управление” с неговите „тотални параметри” на включване на всички сътрудници в усъвършенстване на дейността в рамките на групови форми. По своята същност подобно включване означава, че в ход влиза не само физическия и умствения, но също така и творческия потенциал на сътрудниците, в което е и силата на „Японското управление”. Но нека да пристъпим към разкриване на същностните черти на СТПО. 
Поддръжка на оборудването – определение и съдържание на дейността
 Повредата или влошаването на функционирането на оборудването, т.е. инструментите, устройствата, техническите средства, механизмите, апаратите, конструкциите, машините, инсталациите и съоръженията въздействат върху производствените фактори, процеси и организацията като цяло чрез следните шест основни вреди и последствия:
• влошаване на качеството на продукта;
• нарушаване или забавяне на производствената дейност;
• предизвикване на трудови злополуки и аварии, които могат да доведат до значителни щети и даже до човешки жертви;
• отрицателно влияние върху трудовия морал;
• повишаване на разходите за енергия и материали;
• замърсяване на работната и околната среда.
Погледнато от такава позиция изграждането на стратегия за усъвършенстване на подходите за умело управление на експлоатацията на оборудването е от огромна важност за постигане на конкурентни предимства. Ефективната експлоатация на оборудването предполага осъществяването на три основни типа дейности:
1.Техническо обслужване, включващо затягане, настройка, регулиране и т.н. на оборудването, т.е. задачи свързани с привеждане в готовност за функциониране;
2.Ремонт, включващ поправка или преустройство в случай на негодност, признаци за такова или влошено функциониране, така че оборудването да бъде приведено в изправно функциониране;
3.Поддръжка, която в тесния смисъл на термина означава осъществяване на такива дейности като почистване, смазване, зареждане и други подобни, т.е. най-вече добавяне и допълване на различни материални и нематериални съставки, с помощта на които се осъществява функционирането на оборудването.  
Към тях трябва да прибавим още:
• контрол по отношение на сгради, конструкции, машини и инсталации и т.н. с цел недопускане на злополуки, пожари и друг тип аварийни ситуации;
• контрол във връзка с механизми, машини и инсталации предвид енергийна и материална ефективност.
По-нататък ще използваме, обаче, вместо тези трите термина – техническо обслужване, ремонт и поддръжка, както и гореспоменатите видове контрол само един - “поддръжка”, който в широкото разбиране на понятието обхваща всичко от посоченото по-горе. 
Съдържанието на управлението на поддръжката се определя от изискването за формиране и усъвършенстване на два основни типа взаимовръзки. Първият тип взаимовръзки е свързан с факта, че зад всяка машина и съоръжение стои човекът. Той изпълнява две основни роли по отношение на машината или оборудването:
- първата роля е тази на оператора, т.е. на човека, който работи с тях и извършва с помощта им производствена дейност;
- втората роля е тази на специалиста по поддръжката, предвид това, че . всяко оборудване се нуждае от поддръжка и ремонт за да може да функционира безпрепятствено. 
В рамките на еволюцията на индустриалната организация, поради постепенното усложняване на организационната структура от една страна и машините и съоръженията от друга, тези две роли се разделят. Функциите, изпълнявани в рамките на всяка от тези две роли се специализират и закрепват към отделни работни места (сътрудници), а последните се “вкарват” в различни структурни единици – първата към производственото или оперативното звено, а втората към звеното за поддръжка.
Но тази класическа формулировка на дейностите, свързани с оборудването в рамките на горните звена създава определени противоречия между тях. На практика оперативното звено работи с машините, но операторите са ограничени по отношение на отговорността си по поддръжката им. Това в немалко случаи създава чувство за безотговорност спрямо оборудването.От друга страна дейността на звеното по обслужването на машините се формулира с основна цел ремонт на машините, а не гаранция за тяхната безаварийна работа.
От позицията на високоразвитата система за управление на поддръжката, ориентирана към високо равнище на отговорност и хармония на организационните процеси и среда, горепосочените противоречия трябва да бъдат разрешени. Това означава да се създадат определени подходи и механизми, чрез които:
• сътрудниците, независимо от тяхната роля - на оператор или специалист по поддръжката, да бъдат напълно интегрирани в усилията на организацията за висока ефективност на машинния парк;
• взаимоотношенията “човек - машина” да бъдат хармонизирани.  
Вторият тип взаимовръзки в рамките на управлението на поддръжката на оборудването произлиза от отговорността на това управление към всички други аспекти на организационен живот. Лошото управление на поддръжката, а оттук и функциониране на машините, съоръженията и т.н. води до споменатите по-горе вреди и отрицателни последствия.
Система за тотална поддръжка на оборудването
 Системата за тотална поддръжка на оборудването (СТПО) е най-висшият досега етап на динамика на системите по управление на поддръжката. Тя използва достиженията на описаните дотук системи по поддръжка, но има нова философия и организация на дейността, което я определя като по-висок етап на развитие на управленската динамика. Това, което характеризира системата като уникална е:
• последователното включване на всички технологии по
• поддръжка на оборудването в единна взаимно-балансирана система, чиято цел е постигане на тотална ефективност на оборудването;
• масовото обучение на операторите и другите изпълнители на методите за поддръжка и обслужване на машините и съоръженията и включването им в тази дейност;
• цялостното интегриране на операторите на базата на малките групи по усъвършенстване на дейността по поддръжката и други групови подходи;
• проектиране на система за производствена поддръжка по време на целия жизнен цикъл на оборудването, както и включване на всички звена в системата; 
• гарантирането на високо равнище на безаварийна работа на машините и оборудването на основата на непрекъснатото усъвършенстване като основен принцип на системата=
Философия на системата - основни принципи
Ефективността на СТПО се основава преди всичко на факта, че управлението успява да осъществи пълна и цялостна интеграция на човешкия фактор за нейното реализиране. Механизмът на тази интеграция се нарича ”Система за инициативна поддръжка”. При СТПО операторите вече не са пасивен елемент, а активен фактор по поддръжката, което има огромно положително въздействие не само върху производствената дейност, но и върху качествата на трудовата среда и трудовия живот като цяло.Внедряването на тази система  има ключово значение за постигане на тотално качество и снижаване на себестойността.
2) Активизъм и усъвършенстване  - Внедряване на принципа на активизма като ядро на  управлението на поддръжката на машините и съоръженията. Изхожда се от това, че там, където няма съзнание, разбиране и воля за промяна и усъвършенстване проблемите не се решават. В тези случаи организацията не просто губи конкурентна способност, но е възможно да се стигне до трагически инциденти и даже смърт в резултат на злополуки.
3) Гъвкавост – Тя се определя от възможностите да се осъществи взаимозаменяемост при поддръжката, а също да се намалява времето за смяната на режима на работа, за настройката и т.н. Зад всяка машина, оборудване и съоръжение стои човекът Цялостната интеграция на операторите на машините в дейността по поддръжката и настройката създава изключителни възможности именно по отношение на гъвкавостта. Формират се условия за определена, макар и частична взаимозаменяемост, съкращаване на времето при смяна на режима на работа, както и времето за настройка.  По този начин може  да се твърди, че гъвкавостта е ключов принцип във философията на СТПО.  
4) Надеждност - Тя се определя от равнището на гаранция на безаварийна работа на машините и оборудването. Подобно на целостността и гъвкавостта, които се постигат чрез "СТПО", включването на операторите в дейността по поддръжката има огромно значение за повишаване на надеждността, тъй като:
- създават се възможности за най-ранно откриване на възможни причини за прекъсване на работата, закъснения и евентуални дефекти, тъй като машината се наблюдава от обучения за такава диагностика оператор, който всекидневно работи с нея;
- високото равнище на отговорност, което се създава у операторите по отношение на поддръжката на машините, спомага за изграждане на адекватна реакция по отношение на възможни признаци на износване, дефекти и други;
- участието на всички звена, включително планиране, маркетинг и т.н., което означава, че както по целия жизнен цикъл на оборудването, така и по целия организационен цикъл се внедрява система на отговорност по отношение на поддръжката на оборудването;
- наличието на непрекъснато усъвършенстване е също израз на най-високо равнище на надеждност.
Организационна структура
Организационната структура на СТПО несъмнено е специфична за всяка фирма и предприятие. Но като правило се прилага един изпитан от многогодишната практика модел, характерен и за други подходи като този на тоталното качество. Той включва следните структурни звена и единици:
 1)Комитет за тотална поддръжка на оборудването(КТПО) под председателството на висшия изпълнителен ръководител. В състава на комитета  влизат ръководителите на основните производствени звена, както и на звената по поддръжката, технологията, проектно-конструкторското, енерго-механичното и производственото планиране. Комитетът взема стратегическите управленските решения, свързани с одобрената стратегия  за ТПО, осъществява  контрол по нейното внедряване, реализация и т.н.
 2)Работна група по тоталната поддръжка на оборудването (РГТПО), съставена от заместник-ръководители или представители на горе-споменатите структурни звена и оглавявана от заместник на висшия изпълнителен ръководител. Групата  разработва и обсъжда цялостната стратегия, програмите, плановете, задачите и мероприятията за внедряване и осъществяване на ТПО и ги предлага за одобрение от Комитета за ТПО 3)Група за обучение по тотална поддръжка на оборудването (ГОТПО). Нейната цел е обучението на сътрудниците в организацията на различните методи и техники, свързани с поддръжката на оборудването. За разлика от другите две структури тя има постоянен характер.
 4) Звено по поддръжката(ЗП) – това е щатното звено по поддръжката, което играе важна роля като колектив на специалисти, ориентирани да споделят знания и опит с всички други звена.    
5) Малка група по усъвършенстване на дейността по поддръжката на оборудването(МГУДПО) в рамките на всяко низово производствено звено Ако има такава по качеството или по други производствени проблеми, то тя се използва като основа за  дейността по поддръжката. На базата на усвоените методи, свързани с поддръжката на оборудването МГУДПО правят предложения за подобрения по проблемите на обслужването на машините и съоръженията. На практика тези групи са основата на системата за инициативна поддръжка(СИП). Те са доброволни, но участието в тях се отчита при цялостната оценка на дейността на сътрудника. Оттук и връзката със системите за материално и морално стимулиране, развитие и кариера и т.н. Задължително във всяка група като консултант присъства представител на звеното по поддръжката.   
 6)Целеви групи по поддръжката на оборудването (ЦГПО). Те са съставени от най-добрите специалисти по материалната част на организацията. В определени случаи могат да бъдат привлечени и външни сътрудници - от университети, институти, лаборатории, технически бюра и други. Тези групи имат за задача изпълнение на конкретни задачи, свързани с корективната поддръжка, т.е. с дейност по усъвършенстване на съществуващите машини и съоръжения.                                 
 7)Патрули по поддръжката, почистването и подреждането (ПППП) – Те се съставят от самите оперативни сътрудници по места. Имат задачата да проверяват регулярно стопанисването на работното място, т.е. изпълнението на т.нар.”движение на 5-те П”(подбери, подреди, почисти, пази и поддържай), както и осъществяването на някои основни изисквания, свързани със СИП. Патрулите играят немалка роля за внедряване на ново съзнание и отношение към оборудването сред сътрудниците.
 8) Движение по предложенията – представлява относително не-специализирана форма, създаваща условия за генериране и внедряване на идеи по усъвършенстване на трудова и организационна безопасност, поддръжката на оборудването, начина на функциониране, енергийната и материалната ефективност и други въпроси, свързани с оборудването.
Заключение
 Днес, когато немалко български организации съществуват в условията на крещяща липса на финанси и инвестиции, изходът е в мобилизация на собствените сили и ресурси. Тук става дума най-вече за  такива от организационно-управленски характер, където, за съжаление, нашите досегашни постижения не са високи. Въвеждането на система на усъвършенствана поддръжка от типа на СТПО може да се окаже ефикасна алтернатива на закупуването на ново оборудване. А при всички случаи  съвременното оборудване се нуждае от нов начин на поддръжка, който да гарантира съкращаване на срока на въвеждане им в активен режим, удължаването на жизнения им цикъл и намаляване на постоянните разходи.
Системата за тотална поддръжка на оборудването следва да намери път и в българските фирми. Българският организационен и производствен гений е демонстрирал неведнъж, че е способен на постижения на световно равнище. Надяваме се, че той на основата на прогресивния световен опит ще формира ефективен български модел на организационно управление и развитие, включително по въпросите на поддръжката на оборудването, който да създаде конкурентни предимства за произвежданите у нас изделия и услуги.