Бързият икономически растеж на Япония след края на Втората световна война, известен като “японското икономическо чудо”, привлича към нея вниманието на целия свят. Стремежът да бъдат изследвани в дълбочина причините за този феномен поражда огромен брой книги и статии както в самата Япония, така и в други държави. Някои изследователи проследяват корените на “чудото” още от епохата на революцията Мейджи (1867 г.), когато Япония след 300-годишна самоизолация предприема огромни усилия, за да модернизира икономиката и обществото си, започва процес на индустриализация и тръгва по пътя на сравнително съвременен икономически растеж. Но едва през 70-те години на XX век, т.е. повече от 100 години по-късно, тази цел бива постигната. Япония става не просто втората по икономическа значимост държава в света, но и главен съперник и конкурент на САЩ на световния пазар, лидер в областта на научно-техническия прогрес в по-голямата част от най-важните и перспективните му направления. Много японски специалисти подчертават, че за да бъдат правилно разбрани факторите, които спомагат за ускорения икономически растеж на Япония е важно да се върнем към периода след края на Втората световна война, който се превръща в отправна точка в процеса на възхождане на страната до икономическите и научно-техническите висоти, които заема днес.

Изпитала горчилката на поражението, доведена до състояние на абсолютен крах и прострация след атомните бомбандировки, Япония, която и до момента е била страна с ниско ниво на икономическо развитие, изведнъж е изправена пред необходимостта коренно да промени националното си и икономическо мислене, да избере принципно нова стратегия за развитие. В основата на тази стратегия е заложено не продължение на миналото, не възкресяване на довоенната стопанска структура, а принципен отказ от миналото, създаване на нова структура и нова техника, нови стимули за работа, демократизация на обществото, развитие на пазарни отношения и предприемачество.

Провеждат се редица обмислени и целенасочени реформи – разпускане на финансовите клики “дзайбацу” (1947-1948 г.), поземлена реформа (1947-1950 г.), радикална бюджетна реформа (1950 г.) и др.

Интересен момент е и навлизането на държавното планиране в Япония. От 1955 г. непрекъснато започват да се изготвят различни планове, съгласно които постоянно се набелязват конкретни отраслови приоритети в развитието на японската икономика. Ако през 50-те години акцентът пада върху развитието на базовите отрасли (черна металуртия, химическа промишленост, енергетика, корабостроене, търговски флот), то в началото на 60-те години основно е развитието на автомобилната и нефтопреработвателната промишленост. В края на 60-те години първо място заема електрониката, особено производството на домашна електронна техника, която печели огромна популярност в цял свят.

В резултат на гореописаните инициативи средногодишните темпове на икономически растеж на страната за периода от 1955 до 1970 г. достигат около 11 %. Именно в това се състои “икономическото чудо”.

 При такива благоприятни условия започва развитието на един от най-интересните отрасли от сферата на високите технологии - роботиката, който е и предмет на настоящата разработка.

Днес, когато икономиката на Япония се намира в стегнация (темповете на икономически растеж едва достигат 1%) и прогнозите в дългосрочен план не са блестящи, погледите се насочват към този отрасъл, като очакванията са, че именно той ще изведе страната от създалата се ситуация.

Нещо повече, изследователите в различните сфери на социологията, политиката и икономиката смятат, че научно-техническите достижения на Япония биха могли да решат и редица други важни обществени проблеми, като например демографския срив и др.

Mалко история и интересни факти.

Самата дума “робот” е от чешки произход и означава “принудителен труд”. И наистина първоначално роботите са замислени като автоматични устройства, предназначени да заместват човека в извършването на производствени, изморителни или рутинни технически работи и други операции, без обаче да имат външно сходство с хората. Или това са добре познатите ни автомати – термостати, автопилоти, скенери, космически совалки с автоматично спускане и т.н. Всички тези примери се отнасят към роботите. Формата и размерите са произволни, режима на работа също. Такива устройства се използват от 1960 година за обработка на радиоактивни материали и др. опасни задачи. Това обаче все още не са “човекоподобните” машини, за които четем в разказите на Айзък Азимов.

Този вид роботи се появяват едва през последните години. Снабдени са с упростени форми на зрение и усещания, имат памет и могат да вземат прости решения. Непрекъснато се усъвършенстват по отношение на външния си вид и количеството функции на живите организми, които могат да изпълняват, а крайната цел е да се създаде робот-андроид, изцяло подобен на човека по вид и действия. Този амбициозен план съвсем не е утопия.

Даже при съвременните средства за информация е почти невъзможно да се проследи кой е първият създаден хуманоиден робот или кой е неговият “баща”. Затова пък веднъж вече изобретен, новите усъвършенствани модификации са безброй. 

Роботи сумисти и каратисти

На изложбата CEATEC през 2003г. японски компании представят няколко нови робота – андроиди. В това число и два робота, които владеят бойни изкуства. Единият от тях, Morph3, разработен в Техническия институт в град Чиба, е андроид с височина само 30 см, който за сметка на това демонстрира хватки от карате. Ловкостта му се дължи на 14 електронни контролиращи чипа, 30 мотора и 138 датчика за налягане.

Не по-малко опитен в схватките се оказва и робота HOAP-2, разработен от компанията Fujitsu. При ръст от 50 см. той тежи 7 кг. и знае позиции от китайските бойни изкуства и сумо. Роботът има общо 25 степени на свобода. В HOAP-2 е заложена програма, базирана на Linux, а управлението се извършва с помощта на компютър по безжична мрежа или чрез интерфейс USB. Интересно е намерението на Fujitsu HOAP-2 де не е чисто изследователски проект. През 2004 г. те възнамеряват да продадат 20-30 такива роботи на учебни заведения и други фирми.“Моспен-кун”

Honda няма намерение да продава тези роботи, а да ги дава под наем – за 20 милиона йени на година (около 170 000 долара). Компанията IBM Japan вече е решила да използва Asimo като секретар, който да приема посетителите. QrioAibo –

Най-новите тенденции са към прилагане на електронника към живи организми. Невероятно постижение в тази насока е създаването на роботизирани “скелети”, които позволяват на напълно парализирани и обездвижени хора да вървят и дори да изкачват стълби със скорост 4 км/ч без при това да изпитват умора. Моделът HAL-3 понастоящем тежи 17 кг, но съвсем скоро теглото му ще бъде намалено до 10 кг.

Друго интересно хрумване е роботизирането на хлебарки. С помощта на специални чипове свързани към мозъците на животинките, чрез специални импулси те се направляват в определена посока. Ако насекомото се снабди с микрокамера, то това може да се окаже изключително полезно при търсене на оцелели под развалините на сгради след природни бедствия или терористични атентати.

 Макар и не докрай пълна, тази информация изчерпва, доколкото това е възможно, въпроса за куриозните новости.

Как стои обаче въпросът с разрешаването на проблемите?

Ако се опитаме да очертаем най-обща картина на трудностите, пред които е изправена Япония днес, то най-вече изпъкват 2 теми – стегнацията в икономиката и демографският срив.

 Напоследък японската икономика претърпява сериозен спад, и засега не се очертава подобрение. Обезпокоително нараства нивото на безработицата – още през юли 2001г. то е 4,9 % и продължава да расте. Негативни са прогнозите и на Централната Японска Банка. Очаква се продължаващо намаляване обемите на националното производство, спад в личните доходи на гражданите и т.н.

Надежди за изход от тази ситуация се възлагат отновно на високотехнологичния сектор. Изработена е и специална програма за реанимация на местната високотехнологична индустрия – “Роботите в 21 век” (Robot Challenge in the 21st Century). Проектът се лансира от Министерството на икономиката, търговията и промишлеността и предвижда създаване на роботи с различна специализация. Предполага се, че разработката и производството на тези роботи ще създаде маса нови работни места, че именно тук ще намерят реализация специалистите, уволнени от Fujitsu, NEC и др. За всички от гореизброените роботи ще са необходими най-различни датчици, видеокамери, системи за разпознаване на глас и изображения. Следователно това ще ангажира огромен брой инженери, конструктори и програмисти, които в момента са без работа.

Тази тенденция може да се разглежда и извън контекста на този проект, в глобален мащаб, което дава основание да се твърди, че Роботите ще спасят икономиката на Япония. Поне в някаква степен, доколкото, разбира се, някакъв вътрешен фактор може да надделее над съвкупността от различни външни фактори.

Друга заплашителна тенденция в японското общество е спадането на раждаемостта. По прогнози на Института по населението и социалната безопасност, през 2025 г. работоспособното население на Япония ще се редуцира с 10 % и ще наброява 60 милиона души, в резултат на което, започвайки от 2005 г., показателите за икономически растеж ще спаднат с 6,7 %. Първите сигнали за тревога са резултатите от преброяване, които показват, че за 2000 г. прирастът на населението е само 0,2%. От 1995 г. до сега населението на Япония се е увеличило само с 1,1% (1милион и 34 хиляди души), с което става 126 милиона и 91 хиляди души – най-ниския показател от времето на Втората световна война. По този начин през 2000г. Япония се оказва на 9 място в света по брой на населението. А числеността непрекъснато пада.

На фона на тези данни може би звучи смешно, че роботите ще решат проблема с демографския срив, но те поне биха могли да го облекчат дотолкова, доколкото са в състояние да помогнат за преодоляването на ред неприятности, свързани с бързото стареене на японското общество и падането на раждаемостта. От една страна “електорнните хора” ще компенсират нетрудоспособността на населението, а от друга могат да подпомогнат и стимулират младите японки да раждат деца, като им помагат в грижите за тях.

През 2003 година Sony представи киберкуче Aibo от 3-то поколение. Новият модел робот получи индекс ESR-7 и се отличава от предшествениците си с по-бърз процесор, увеличен обем на паметта и вградена камера за повишен достъп. Благодарение на тези подобрения с новия си мозък роботът може да разпознава до 180 гласови команди, а също и визуални такива, задавани с помощта на пластмасови карти, които влизат в комплекта. Освен това роботът може автоматично да намира и използва зарядното си устройство. С трите нови датчика електронното куче се ориентира по-добре в пространството. То е любимец на всички японски деца, а негов събрат дори е подарен на президента Буш. – най-новата версия на този робот на компанията Sony може да тича със скорост 14 метра в минута. Тичането е една от най-трудноизпълнимите за роботите задачи, тъй като и двата крака трябва едновременно да се отделят от земята. Новият робот-хуманоид Qrio е резултат от 3-годишна упорита работа. Това е третия модел SDR4x. Името Qrio се разшифрова като "Quest + Curiosity" (търсене и любознателност). Предшественикът на този модел не умее да тича, но затова пък може да ходи бавно, да се изкачва по полегат склон, да рита топка и да танцува. Сега японската корпорация го усъвършенства и го “научи” да тича на къси разстояния. Ако 58-сантиметровият робот Qrio беше висок колкото човек, той би могъл да развие скорост от около 2,4 км/ч. По време на презентацията в Токио роботът първо започва да ходи бавно, после набира скорост и се затичва, след което отново забавя ход и преминава в бавно ходене. През това време двата му крака се отделят от земята за четири стотни от секундата. Това, колкото и да изглежда просто на пръв поглед, всъщност коства на конструкторите цялостна промяна на структурата на ставите на робота, както и да препрограмират наново централния му процесор, така че да може да скача и да запазва равновесието и посоката на движение по време на скок. Освен това роботът Qrio има две вградени цифрови камери, които му дават възможност да разпознава обстановката наоколо и да различава до 10 различни лица. Новият робот Qrio помогна на Sony да изпревари конкурента си, компанията Honda, създателка на робота Asimo, за който стана дума по-горе, и който засега може само да ходи. – рожба на посредническата компания “Моспен”. Разработен е съвместно с електротехническа компания с цел реклама. Снабден е с вградени компютри и принтер. Рекламните листовки се подават от робота през процеп в областта на челото. За всяка взета от робота листовка потенциалният клиент неизменно получава от електронния слуга сърдечна благодарност.
Asimo – робот-хуманоид на автомобилната компания Honda. Той още от преди умее да ходи на два крака, а сега може да произнася предварително програмирани фрази. Освен това може да се изкачна по стълби по-пъргаво от своя предшественик, движенията му са по-сигурни и естествени, при нормално ходене и по време на “танци”. В негова полза говори и скоростта на началното му зареждане. Ако при по-старата версия подготовката за работа изисква 40 минути, то сега Asimo оживява 4 минути след включване в захранването. Преди системата за разпознаване на реч при този робот се намира на отделен компютър, а сега – вътре в него. Asimo има електронен глас, а паметта на компютъра му е достатъчна за запаметяването на 100 различни ответни фрази и изрази. Т.е. той може да се използва на обществени места за привличане на посетители. Може също така да се справя със стандартна секретарска работа. – В Токио се организират турнири по сумо за роботи – в общонационален шампионат се състезават над 120 електронни борци в две категории – автономни и радиоуправляеми. Първите са способни самостоятелно да се ориентират на ринга с помощта на вградени сензори, а вторите се командват от създателите си. Побеждава този, който успее да изтласка противника от ринга. В разгорещените схватки се случва някой от борците да загуби някоя резевна част и тогава двубоят започва отначало след спешен ремонт. – той не се страхува нито от бандити, нито от стихийни бедствия. Произведен е от компанията “Секом”. Тежи 380 кг. и представлява нещо като самоходна каручка, на която е закрепена стационарно приспособление от свръхустойчива сплав, в което да се съхраняват банкнотите или ценните книжа. Благодарение на съвършената компютърно-навигационна система роботът може да се изпрати на определен адрес и даже да му се посочи определения човек, на когото да достави “наличните”. По нормално шосе роботът се придвижва със средна скорост от 4 км/ч. При пристигане по местоназначението, роботът може с човешки глас да обясни каква е целта на посещението и самостоятелно да се качи по стълбите до нужния етаж. Ако по пътя го нападнат бандити той моментално блокира “банката” си и се отбранява. За целта е оборудван със системи за защита, които му позволяват да използва срещу бандитите разреден ток с високо напрежение и силни струи гореща пара. Ако пък роботът стигне до извода, че парите се опитва да му вземе не този, който му е бил посочен като получател, то агрегатът напълно блокира и чака идването на човека, който го е заредил с банкноти и го е изпратил на път. Роботът блокира достъпа до парите и преминава в отбранителен режим и в случай, че попадне в зона на природно бедствие. – моделът RFS 1, създаден от компанията Fuji Heavy Industries Ltd., която произвежда автомобилите "Субару" спада към категорията роботи, разработени, за да заместват ръчния труд. RFS 1 се движи по коридорите на офиса и може самостоятелно да се мести от етаж на етаж, пътьом почиствайки зададения маршрут и заобикаляйки препятствията, които открива с помощта на два датчика. Когато приключи с почистването на единия етаж, роботът вика асансьора и отива да чисти следващия. Цената му е 14 милиона йени. – нарича се Ифмот и е разработен от Дизайнерския институт в Нагоя. Той е типичен пример за битов робот. На външен вид прилича на космонавт. Снабден е с изкуствен интелект, който му позволява да разпознава думи и да отговаря на въпроси. Отзовава се на повикване, може да прави снимки с помощта на вграден фотоапарат. Ифбот може да разпознава до 10 различни човека, благодарение на използваната при направата му свръх модерна технология за гласова идентификация. Нещо повече, Ифбот различава до 40 вида човешки емоции като гняв, радост, мъка. Затова роботът е в състояние да поддържа разговор дори и да не разбира отделните думи, ориентирайки се по тона на гласа на събеседника. Например ако гласът на събеседника звучи сърдито, Ифбот отговаря навъсено “съжалявам”. Предстои да се въведе и функция за превод от чужд език и за предупреждение за опасност. Той е предвиден за продажба в домове за възрастни хора и др. подобни заведения. Цена 500 000 йени или 4 600 US долара.