През 19 век руски, британски и американски кораби започват да проучват азиатските води и да упражняват натиск за установяване на търговски отношения с Япония и Китай. Всички подобни опити са отхвърлени от страна на Япония. Но поражението на Китай в Опиумните вйни и отварянето на пристанищата на страната за западните кораби, оказват влияние върху Япония. В Япония, “отварянето” е последица от въоръжената мисия на Комодор Матю Пери от американските военноморски сили, с неговите единадесет черни кораба (

Това значимо събитие е последвано от договори, които прекратяват политиката на изолация, установена от шогуната Токугава, и спомагат за увеличаване на нестабилността на правителството, като подготвят почвата за едно по-различно бъдеще. Тази система, потисническа в много отношения, дава на страната повече от два века мирна изолация от външния свят.

Когато Пери се завръща през февруари 1854 г. се подписва първоначален договор в град Канагава, който предвижда отварянето на Шимода и Хакодате за кораби, които имат нужда от провизии, както и изпращането на консул в Япония. Първият американски консул Тоунсенд Харис се справя блестящо с нелеката задача да убеди шогуната да направи търговски отстъпки, удовлетворяващи западните търговски интереси. Този договор е подписан през 1858 г. и е последван от множество подобни с Холандия, Русия, Великобритания,

D). Той достига Япония през юли 1853 г. и упражнява натиск върху японците да приемат писмо от американския президент до императора, като ги уведомява, че ще се завърне за отговор следващата пролет. Военно-неравнопоставени на американската флота, бакуфу решава да приеме исканията им. Франция. Най-важната стока, която е изнасяна от Япония е суровата коприна, както и чай, медни съдове, лекарства, лакирани предмети и др. А вносът се състои от памучни конци и платове, захар, железария, оръжие. Освен това, японците започват да усъвършенстват технологията, която им предоставят търговските отношения със Запада. Например, именията Сацума, Мито и Хидзен изработват оръжия по западен образец, а Хидзен се сдобива с първата отражателна пещ за производството на чугун, подходящ за направата на съвременни оръдия. Информация относно западните науки, индустрия и военни умения продължава да навлиза в страната чрез изследователите на “Рангаку”, което примерно може да се преведе като „Изследване на Холандия (на Запада)”, както и от страна на Китай – творбата на Вей Юан “Илюстрован трактат за Морските Царства”.

След този процес, Япония вече е отворила няколко пристанища – Шимода и Хакодате, Канагава и Нагасаки, Ниигата и Хиого (дн. Кобе) и губи своята автономия по отношение на митническите тарифи. Но отварянето на пристанищата за външна търговия излага недоразвитата икономика на Япония под заплахата на колониално господство от Запада. В усилията си да избегне съдбата на други азиатски народи, колонизирани от западните сили, през периода Мейджи (1868-1912 г.) правителството налага строги мерки върху икономическата дейност на чужденците в Япония, включително и забрани за пътувания и собственост върху замя.

Влиянието от тези събития засилва напрежението в социалните и политическите течения, които подкопават основите на феодалната структура. За бакуфу това е труден период, тъй като е принудено да се присъедини към външните сили без да се радва на вътрешна подкрепа. Бакуфу само по себе си се разделя на фракции и политически предпочитания. Направен е опит за разширяване на политическите основи на шогуната, но взетите мерки са неуспешни. Когато шогунът умира без наследник през 1858 г. спорът за кандидат се ограничава до двама души – единият все още е момче, но е по-силният претендент по произход, а другият е Токугава Йошинобу, известен още като Хитоцубаши Кееки. Разногласията по приемствеността на новия наследник пряко засягат контрола над бакуфу, тъй като Кееки е възприеман като заплаха за продължителния контрол над шогуната от

Разцеплението на бакуфу засилва политическата значимост на императорския двор. Кризата от 1858 г. бива временно разсеяна, когато Ии Наосуке застава начело на бакуфу като Главен съветник. Но за момент бакуфу бива възродено - през март 1860 г. Ии Наосуке бива убит от група самураи. Те съставят документ, който изразява тяхната преданост към каузата, за която са готови да дадат живота си. Фразата от този документ “Сонно Джои” (

Политиката през тези години е изпълнена с усложнения и интриги. Отварянето на пристанищата е последвано от повишаване цената на ориза, което предизвиква огромна икономическа криза. Ксенофобията, тоест, ненавист към чужденците, бива подсилена от икономическото заруднение, причинено от западняците. По-сдържаните хора доста по-рано проумяват сериозните достижения на науката и военното изкуство на Запада и предпочитат отварянето на страната, а по-късно и консерваторите от Чьошу и Сацума, които участват и в няколко битки със западни военни кораби. През 1867-68 г. правителството Токугава пада от сцената под политически натиск и властта на император Мейджи е възстановена. Ерата Токугава завършва с обновлението Мейджи.

фудаи(вътрешни даймьо) В същото време, се намесва и чужда политика, понеже бакуфу чиновниците са по-склонни да правят отстъпки за чужденците. От друга страна, феодалните владетели изискват активна отбранителна политика срещу нашествениците от Запада. Почитайте Императора, Изгонете Варварите) се превръща в лозунг на анти-западното и про-императорско движение. Но се появява и още едно движение, чийто лозунг съдържа смисъла: “Кайкоку Джои” ( “Отворете Страната, за да Прогоним Варварите”). През 1857 г. бакуфу открива “Институт за Изследвания Книгите на Варварите” и изпраща учени на обучение в чужбина. Този процес на възприемане на западните технологии започва непосредствено пристигането на комодор Пери, който всъщност го ускорява.