Леда Янева Захариева, СУ „Св. Климент Охридски”,ФКНФ, Специалност Японистика,

Увод

Японските финансови групировки дзайбацу, които са гръбнакът на японската икономика до Втората световна война. Макар и биват разпуснати в края на 40-те години, те оказват значително влияние върху оформянето на следвоенната японска икономика. Например, състоянието на финансова несигурност на компаниите, които са били в рамките на съответните групировки ги гара да започнат системата на взаимодържане на акции, чрез която се оформят ФПГ. Тъй като обаче холдингите са били забранени, формулирането на тяхната структура и икономически стратегии също се оказва не лесно и затова се появяват специални „съвети на директорите” в рамките на ФПГ. В икономическия модел на следвоенна Япония фигурира и още един тип финансова структура-ФПГ, чиито създатели също се опират върху опита на дзайбацу и възприемат пирамидалния строеж на организацията, както системата за поддоставчици и кейрецу.
Японските дзайбацу реално съществуват от периода на индустриализация след реставрацията Мейджи до края на Втората световна война и не зависимо, че са изминали повече от 60 години след техния разпад, те са важен момент за пълното разбиране на специфичностите на японския икономически модел. В тази курсова работа ще разгледаме особеностите на организационната структура на дзайбацу, тяхното историческо развитие, както и тяхното влияние върху развитието и оформянето на следвоенната икономика на Япония.

Същност на дзайбацу
Тъй като дзайбацу е ключова дума в настоящата курсова работа, ще се опитаме да дадем определение за нея. Според дефиницията Хидемаса Морикава това е „форма на управленско тяло с разностранни дейности, което е еднолична собственост и се управлява от дадена богата фамилия”, като в нея се очертават две основни твърдения: дзайбацу са собственост и се управляват дадена фамилия и имат многопрофилна икономическа дейност.
За да дадем още по-ясна представа за същността на дзайбацу, ще предложим още едно определение на термина. Според Масахиро Шимотани това са „групировки от фирми, които оказвали изключителен контрол върху икономиката на Япония преди Войната. Те са собственост или се управляват от една фамилия, като събират в себе си акционерни дружества от много, развиващи се в различни отрасли на икономиката в пирамидална структура .”
Според тази дефиниция включва както и по-горе споменатото определение като фирма с многостранна насоченост на бизнеса, която се управлява и притежава от един холдинг, така и пирамидалната структура на дзайбацу. 
На кратко, дзайбацу е пирамидално структурирана групировка от компании, които водят бизнес в различни сфери. На най-ниското ниво са компаниите от съответния отрасъл, а на следващото ниво е играещият ролята на контролната кула (централа на дзайбацу) холдинг, а на върха е фамилията собственик.

Формиране на дзайбацу 
След разпада на шогуната Токугава използвайки държавния капитал, буквално от нулево ниво, Япония започва да изгражда националната индустрия и инфраструктура. Ръководени от мотото „Да настигнем и надминем Запада” , правителството трябва да осъществи индустриализация, както и да установи несъществуващите до този етап пазарни отношения и в тези условия се зараждат дзайбацу.
В основата на появата им има два основни фактора. Архитектът на дзайбацу са капиталите, получени от миньорството и т.нар. раздържавяване. В случая раздържавяване означава натрупването на значителни печалби на имащите специални близки взаимоотношения с правителството търговци. Благодарение на техните връзки с политическия свят, те могат да започнат бизнеса си с много нисък начален капитал, но с бърза голяма възвръщаемост и това става една от предпоставките за появата на дзайбацу. 
Като правило редица дзайбацу се оформят като такива чрез натрупаната печалба от подобен тип раздържавяване.Приходите от миньорството също са значително високи и има и дзайбацу, които са получили от него началния си капитал. Освен това има и такива, които са разчитали на натрупване на състояние и по двата начина. По този начин тръгналите по този курс на управление собственици на фирмите започнали още в ранен етап от развитието на икономиката да се насочват към различни типове отрасли. За да бъде обслужван бързо увеличилият се капитал, в Япония се появила необходимостта от несъществуващите дотогава банкови институции, но тъй като за създаването на банка са необходими значителни средства, отново дзайбацу били тези, които можели да участват в и да развият тази нова сфера на икономиката.

Утвърждаване на дзайбацу

(26-та година от Мейджи`края на периода Мейджиj1893|1912.Независимо, че през този етап вече била прекратена практиката на раздържавяване, близките връзки между едрия капитал и политиците продължават да са решаващи, като някои твърдят, че бизнесът насочвал държавната политика в своя изгода и дори съществуват хипотези, че те са причината, довела до агресивните войни, които Япония започва.Тази теория не е напълно лишена от логика, тъй като дзайбацу можели да извлекат значителна печалба от производството и продажната на оръжие, както и да се възползват от възможността да развият нови пазари.
Наистина резултатите от войната съответстват на очакванията на дзайбацу. Спечелила войната с Китай, Япония прибавя към своята територия Тайван и засилва влиянието си на Корейския полуостров, както и сключва изгодни договори за ниски мита и отваряне на много китайски пазари и пристанища.В резултат на това, Китай, Тайван и Корея се превърнали в нови пазари за износ, както и източник на по-евтини суровини и работна ръка. Победата в Японско-руската война пък поставя Корея изцяло в зоната на влияние на Япония и още повече засилва инвестициите и търговските й взаимоотношения с Китай. Икономическата полза от горе описаните събития се реализира като непосредствена печалба за най-големите собственици на капитал в Япония- дзайбацу- и допринася за тяхното разрастване и обхващане на нови отрасли .

Апогея на дзайбацу
(Началото на периода Тайшо 4-та година от Шова)
Япония е страна- участник по време на Първата световна война но реално не участва в битки, но за сметка на това извлича значителни ползи, както описахме по-горе.Тъй като по това време войната в Европа е в разграва си, азиатските пазари спират да бъдат приоритет за европейските производители и това позволява на Япония да заеме освободилите се пазарни ниши и така се подпомага и прогреса на дзайбацу в много отрасли. По време на войната обемът на индустриалното производство се увеличава 4.9 пъти, а броят на работещите във фабриките 1.7 пъти. През същия период броят на фирмите и оборотният капитал се увеличават рязко, съответно от 20 000 на 37 000броя и от 210 на 650 милиона йени. Появилите се през Мейджи дзайбацу активно се възползват от тази ситуация и достигат своя апогей. От друга страна, много нови дзайбацу също се появяват на икономическата сцена. 
Точно преди и по време на Първата световна война дзайбацу се оформят като концерни. Концерн е немска дума, която се използва при описанието на успоредно протичащите процеси на групиране на компании в Германия. Феноменът концернизация се състои от два процеса: 1.всяка дейност на дадено дзайбацу се обособява в акционерно дружество1. всички акционерни дружества влизат под чадъра на един холдинг, който държи техните акции, като собственикът на холдинга продължава да е дадена фамилия. По този начин се стига до структурата на дзайбацу, описана във втора точка. Причините за преобразуването на дзайбацу в концерни са заложени още при тяхното оформяне след Реставрацията Мейджи. За да могат да запазят и управляват различните типове компании, фамилиите –собственици трябвало да превърнат всички предприятия в ООД и следователно не може ли да ги управляват като една цялостна корпорация. Този подход има два недостатъка: 1. управляваната от теб компания трябва да се администрира като отделна организация; 2. относително високия данък на печалбата спрямо този на корпорациите. За да избегнат тези два проблема, дзайбацу приели формата на семейно притежавани концерни.
След края на Първата световна война, не само в Япония, но и в световен мащаб се наблюдава сериозна икономическа депресия. Голямото земетресение от 1923 година в Канто също задълбочава кризата, но независимо от това дзайбацу успяват да развиват тежката промишленост и банковия сектор.

Упадъка на дзайбацу

(4-та година от Шова - краят на Втората световна войнаj1930|1945 Както вече споменахме, икономическата власт на дзайбацу расте, докато страната е в условията на икономическа депресия и се задълбочава проблемът с бедността на населението. По това време Япония започва война с Китай, като политическото влияние на дзайбацу се разглежда като основен виновник за предприетата агресия и в резултат на тези обвинения се заражда „Движение срещу дзайбацу” . Военната ситуация и негативната обществена нагласа водят до промяна в курса на финансовите клики, като най-забележително е отдръпването на фамилиите собственици от първа линия.Като причина може да бъде посочена неспособността им да посрещнат постоянно увеличаващите се нужди от свежи инвестиции за развитие на тежката промишленост. Една от алтернативите за намиране на средства е разпродаването на акционерните дружества. Друга причина да се предприеме тази стъпка била невъзможността капиталите на фамилиите да поемат станалите задължителни данъци и огромни дарения за обществени структури.Накратко, промяната на курса на дзайбацу се състои в два основни процеса- този на отдръпване на фамилиите от управлението и на пускането на акциите на АД-тата в обръщение.

Разпускане на дзайбацу(1945|1947)
След края на войната, страните-победители налагат окупация на Япония с цел разоръжаване и демократизиране на страната, като една от вайжните й цели била и разпускане на дзайбацу, тъй като те били възприемани като основата на икономиката на милитаристичното управление. Като лидер на съюзническите сили, американското правителство предлага разпускането на поддържалите досега японската търговия и производство дзайбацу. В отговор на този план, имало и дзайбацу, които започнали да провеждат индивидуални реформи, но от генералния щаб на окупационните сили дали заповед за тотално разпускане на дзайбацу отгоре. Този процес се провежда на етапи и за да се елиминира икономическото влияние на фамилиите-собственици, първо се забраняват холдингите, а после се разпускат съответните им дъщерни фирми. 

„Завещанието на дзайбацу”
Независимо от разпада си след края на Втората световна война, дзайбацу, както и им сходните като структура съюзи от големи компании, те продължават да съществуват, макар и с известни промени. Пирамидалната структура на дзайбацу от преди Войната се преобразува в плоската на ФПГ, като компаниите в съответните му рамки могат автономно да взимат важни решения по отношение развитието на бизнеса и дават силен тласък на икономическия прогрес в следвоенна Япония. Компаниите-членки се поддържат една друга чрез системата за взаимно държане на акции и по този начин могат да се фокусират върху разрастване на бизнеса си. 
 След разпускането на дзайбацу холдингите са забранени, но от 1949 год. компания със собствена дейност може да закупува акции на друга компания. Такъв тип компаниии със собствена дейност започнали да съществуват като фирмите-майка на "дзайбацу" като отрасълът й става основен за групата, но не е задължително всички дъщерни фирми да се концентрирани единствено в него. По този начин се оформили както дъщерни фирми, които да допринасят към дейността на фирмата-майка, както и такива които били насочени към производство в друга област. Това са така наречените "вертикални кейрецу"(тате кейрецу), за разлика от ФПГ, които на японски език са наричани "шюдан" или "йоко кейрецу", т.е. групи или хоризонтални кейрецу.
В рамките на ФПГ не се наблюдават взаимоотношения на дъщерни фирми- компания майка, а всички са нейни равноправни членове и затова се твърди, че те имат плоска структура. Затова може да се каже, че включените в рамките на ФПГ градски банки, застрахователни компании, търговски фирми, тежкопромишлени заводи и др. са „ хоризонтално подредени с взаимоотношения на взаимна изгода”. Нека да изложим шестте характеристики на ФПГ, които Хироюки Кикучи посочва в „Оформянето и разпада на ФПГ”: 
„1)Оформянето на събранието на директорите, 
2)взаимно държане на акции, 
3) кредитиране на кейрецу от градските банки, 
4)провежданите от търговските компании вътрешно групови сделки, 
5)многообхватна структура на индустрията;
6)осъщественото от компаниите за съвместно инвестиране индустриално. Като типични представители на ФПГ могат да се посочат „шестте големи ФПГ”. Според казаното по-горе лесно можем да заключим за по-близката връзка на компаниите в рамките на "вертикалните кейрецу". За разлика от тях, членовете в рамките на ФПГ са взаимно независими и са в правото си да взимат важни решения, което обаче не изключва влиянието, което си оказват една на друга. Като демонстрация на това ще разгледаме системата на взаимодържане на акциите и съвет на директорите, които съществуват в рамките на ФПГ.

Взаимно държане на акции
Това е явление в японската икономика, предизвикано от разпускането на дзайбацу и забраната на ходлингите, наложени от американските окупационни власти през 1947 год., при което финансови организации(банки и т.н.) в рамките на големите компании и обикновените фирми взаимно притежават акциите си. След разпускането на дзайбацу, фирмите започват да съществуват като самостоятелни единици без сигурността, осигурявана им от централа, и се опитват чрез поддържането на близки бизнес взаимоотношения да стабилизират икономическото си положени. В резултат на това се заражда системата за взаимното държане на акции. Например, в рамките на даден ФПГ Фирма А, притежава акции на фирми Б, и В, фирма Б притежава акции на Б и В и т.н. 
Както се вижда, в големите ФПГ, които са били дзайбацу преди Войната, делът на взаимодържане по време на „японското чудо” е близо 30%., което означава че около 1/3 от акциите на фирмата са били собственост на нейните партньори.
Има още едно явление, което също определя ФПГ като единна икономическа организация.
Съвет на директорите
Както се разбира от наименованието, съвет на директорите е събрание на управителите на компаниите членки в рамките на ФПГ и се счита за най-важен контролен орган.Както споменахме по-горе, компаниите-членки са взаимно независими като се обединяват именно от него. Може да се каче, че „Сферата на съответните ФПГc се установява от съвета на директорите, или че когато управителят на дадена компания стане член на съвета на директорите, то тогава тази компания става член на ФПГ.”

Нека да погледнем следната таблица -Кратък отчет на срещите на директорите

	Мицуи	Мицубиши	Сумитомо
Име	Среща от 2-я четвъртък	Петъчна среща на Мицубиши	Хакусуйкай
Брой фирми	26	29	20
Дата на основаване	Октомври 61год.	55год.(предполага се)	Началото на 51год.
Цел	Комуникация и установяването на по-близки отношения между фирмите	Обмен на информация и установяването на по-близки отношения между фирмите	Съветване между компаниите- членки
Час и дата на провеждане	Първия четвъртък на всеки месец 8F30|10F00	Втория петък на всеки месец 12F00|13F30	Четвъртия четвъртък на всеки месец 14F00|15F00
Място	34-я етаж на Сумигасеки Биру	Заседателната зала на 15-я етаж на Мицубиши Биру	(Токио)Токио Сумитомо Кайкан (Осака)Сумитомо Биру   (Токио и Осака се редуват на всеки два месеца)

 Тази схема, която Шимотани предлага в книгата си дава подробна представа за същността на съвета на директорите. Както може да се види, и в трите бивши дзайбацу, настоящи ФПГ, той се провежда веднъж в месеца, като цели главно обмен на информация между мениджърите на фирмите.
Твърди се, че отделните компании в рамките на горепосочените ФПГ „съвсем свободно да взимат вътрешни решения за собствената си фирма”, но като имаме предвид описаната система на взаимно държане на акции, съветът на директорите напомня на събрание на основните акционери и следователно не може да се отрече неговото влияние над действията на отделните фирми. 
Въз основа на изложеното, можем да заключим, че именно системата на взаимно държане на акции и съвета на директорите са тези, които установяватﾆWcкато единен и цялостен съюз от компании.

Заключение

 

През втората половина на 40-те миналия век дзайбацу биват разпуснати, но продължават да оказват значително влияние върху следвоенната икономика на Япония като нейните основни характеристики са резултат от самото съществуване на дзайбацу или от преките мерки, взети за пълното им разпускане. Например, оформянето на съюзи от фирми като ФПГ се дължи на започнатата от тях система за взаимно държане на акции с цел да се преодолее икономическата им нестабилност след разпускането на дзайбацу. Освен това, забраняването на холдингите прави оформянето на цялостна стратегия на тези ФПГ доста сложно, което довежда до установяването на съвет на директорите като обединяващ орган. От друга страна, при образуването на организациите, наречени дзайбацу техните създатели се основават на икономическите идеи на управителите на дзайбацу като пирамидалната структура и системата на поддоставчици. Пирамидалните дзайбацу от преди Войната се превръщат в следвоенните „плоски” "шюдани", а компаниите в техните рамки образуват вертикални "кейрецу", които могат да взимат автономни решения, което от своя страна е една от двигателните сили на следвоенната японска икономика. Чрез взаимното държане на акции отделните фирми се предпазва от чуждо изкупуване и се създава система, в която компаниите могат да се фокусират единствено върху икономическото си развитие.