Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.06.2008 18:23 - Религиозните възгледи в Япония
Автор: bgjapanology Категория: Технологии   
Прочетен: 2750 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 27.06.2008 18:23


Милена Милева, дипломант магистърска програма "Източноазиатски култури", 2008

Японците са политеистичен народ и корените на този политеизъм се крият още в праисторичния период. Японската концепция за божественото в определен смисъл е много удобна. Монотеизмът се базира на вид договор с бога.По същество боговете на шинто не изискват определен вид общуване с хората, а се настройват към човешките настроения. Например, хората обикновено се молят на божеството на храма Фушими Инари Тайша за просперитет в бизнеса. Първоначално Инари е народно божество, което отговаря за оризовата реколта, но впоследствие се асоциира с търговията. По този начин пространството на Инари се уголемява с цел да посрещне нуждите на хората.

Друг пример е храмът на Китано Тенмангуу в Киото, който е един от центровете на култа към „Тенджин” в Япония, наред с ‘Дадзайфу Тенмангу” в Кюшу. Поклонението на ‘Тенджин” в Киото е последица от опита да се умиротвори гневния дух на учения и чиновника Сугаура Мичидзане (845-903 г. г.), който починал след като неправомерно бил изпратен в изгнание на остров Кюшу. След смъртта на Мичидзане има поредица от бури и други природни бедствия в района на столицата. Хората се страхуват, че става дума за гневния дух на Мичидзане. Затова те погребват мощите му в Китано Тенмангу. Съществуват и други версии, но истината е, че древните, а и съвременните японци, се ужасяват от духове и затова по всякакъв начин се стараят да ги умилостивят, като ги почитат като богове и им принасят дарове. И отново, това е начин за нагаждане към нуждите на хората. ‘”Ками”, т.е. боговете, извършват различни действия в зависимост от човешките потребности за момента и гневът им може да бъде умилостивен. От какво повече може да се нуждае човек.

Кадзу Нобуюки, последовател на китайската мисъл заявява, че при монотеизма, Господ знае и може всичко, но при шинто, всяко ками знае и може да прави по едно нещо. Това е като при разделението на труда. Съществува виждане, че определен вид молба е към едно ками, а друга молба е към друго ками. При монотеизма хората отиват да се молят в църква. Японците посещават множество храмове на шинто, също както и будистки храмове.

Общият брой посещения в будистките и шинто храмове в началото на годината надхвърля общото население на страната. Така че за японците ками е много познато всекидневно присъствие. И подчертаното религиозно отношение е дълбоко чувство на преклонение пред свещеното и необяснимото, което присъства в света. Едно чувство за трансцедентност.

При проучване за самоопределението на японците към вярата шинто или будизма обикновено се получават фрапиращи статистически резултати, тъй като числото на определилите се за шинто и будистки последователи представлява общия брой население на страната, умножен по два пъти. Обяснението е, че японците се причисляват към лоното както на шинто, така и на будистките вярващи.

Със сигурност ками присъстват навсякъде. Някои хора определят шинто като преклонение пред природата, като анимизъм. В същността си шинто наистина е обожествяване на природата, предполага се, че ками живеят в планините, дърветата, горите, реките – във всяко едно нещо. В някои древни митове, ками се раждат дори от човешки екскременти. С други думи японците традиционно живеят с чувството, че ками винаги ги наблюдават отнякъде. Храмовете нямат точно определена структура. Те са построени така, че да служат най-добре на ками.

Според шинто в живота си хората за заобиколени от милиарди божества и за това не съществува точно определена религиозна доктрина. Различни учени биха дали различни отговори. Но важно е значението „накаима”‘ – дискутирано от Норинага Мотоори (1730 – 1801) в анализа му на японската култура и литература. ’Накаима” е всъщност определението за ‘тук и сега’. Изживяването на ‘тук и сега’ е най-важната ценност в шинто. Човек трябва да изживее всичко докрай, така че утрешният ден да сияе по-силно от днешния. Тази концепция става ясна и от изписването и значението на йероглифите за утрешния светъл ден. Това виждане е различно от будисткото, което набляга на това, което се случва след смъртта, идеята, че ако човек води смирено съществуване и извършва добрини, ще бъде прероден в рая.

Според начина на живот на шинто хората винаги помнят идеала да бъдат чисти, искрени,обикновени и прями. Следването на този начин изисква постоянно усилие. Означава самодисциплина, самоконтрол и поправяне на извършените грешки. Всеки трябва да помни, че трябва да е благодарен за живота си, да изживява всеки момент докрай, да се съобразява с възрастта и положението на другия.

В шинто не съществува определено виждане за задгробния живот. Но има вярване, че след смъртта всяко живо същество се превръща в ками.С други думи духът продължава да живее и след смъртта. В някои култури, ако някой е водил лош начин на живот, не се почита гроба на този човек. Японците на наказват мъртвите и това е важен принцип. След смъртта си всеки човек става ками, така че всички умрели се почитат.

Духовете заемат специално пространство от реалността, откъдето те наблюдават своите семейства и близки всеки ден.Проповедниците на шинто изпълняват множество ритуали за почитане и успокояване на умрелите, когато те слизат на земята. Предлагат им храна и саке, и отново ги изпращат обратно. Сякаш канят и забавляват гости.

В целия свят хората изразяват своето преклонение пред загиналите в името на родината и нацията. С такава цел са построени и храмовете с по-особен статут в съвремието – Ясукуни и Гококу. И тъй като всеки умрял се превръща в ками, всеки, който е загинал в битка, е необходимо да бъде почитан. Това води до голямо недоразумение, още повече, че на чужди езици „ками” се превежда като бог. Но всъщност вярването, въплътено в идеята на храма Ясукуни, се базира на концепцията на шинто за смъртта.

Всеки храм на шинто има собствена история. В Япония е съществувала система на йерархия на храмовете и според тази система Ясукуни е определен като имперски храм със специален статут. След Втората Световна война тази йерархия не се спазва и в момента храмът официално е частна религиозна собственост. Определени среди в Япония и чужбина го критикуват като символ на милитаризма. Според други храмът Ясукуни напълно съответства на японската традиция за почитане на предците. И за семействата на загиналите във войната това е място, където те могат да се молят за духовете на предците си.

Японското виждане за естетиката се характеризира с простота и изчистеност. Разбира се, в някои случаи управниците строят сгради като ги украсяват богато със злато и сребро, като по този начин показват силата си. Перфектно въплъщение на простотата в японската култура е храмът Исе, по-специално мястото ‘шоден‘ (главното помещение) във вътрешния храм. Прототипът за ‘шоден’ е оризово хранилище, то не изглежда като убежище на бога и нищо не би могло да бъде по-прекрасно в простотата си.

В Исе съществува известна церемония, наречена ‘shikinen senguu’, която се провежда на всеки двадесет години и тогава всички помещения на храма се реставрират и обновяват. Основната идея на тази церемония е, че дори силата на ками отслабва с времето. По време на тази церемония на обновяването силата на богинята на слънцето, Аматерасу Оомиками, се възстановява, така че да може отново да засияе. Богинята се възражда, а заедно с нея и японският народ.

Обяснението за обичая да се посещават храмовете по Нова Година е много просто. Причината толкова много хора да посещават храмовете на шинто е вярването, че жизнените сили намаляват в края на годишния цикъл. Поклонението в храма ги възражда отново. Силите се възраждат и хората се чувстват готови да дадат всичко от себе си през идващата година. Церемонията за пречистване, наречена ‘ooharae’ се провежда през юни и декември в храмовете в цялата страна с цел да възражда жизнената сила всеки шест месеца. Вярването шинто е дълбоко присъщо на японците. Добър начин да се разбере шинто е една разходка около храма. Там могат да се усетят емоциите, които са изпитали японските учители.

По принцип японският народ трудно може да бъде наречен религиозен в смисъла на религиозния тип поведение възприет в Европа и Америка. При шинто, за да докаже вярата си, човек не е задължен да се моли всеки ден. За японците свещеникът не изпълнява ролята на наставник в живота, както например при католиците, а е просто личност, която по поръчка изпълнява нужните обреди. Обикновено молитвите се свеждат до три изречения, които се отнасят до това болестите да преминат, да се съхрани спокойствието в семейството и успех да съпътства всяко начинание.

Всъщност човек трудно би могъл да си представи по-голям контраст от съвместното съществуване на шинто и будизма. От една страна е примитивният култ на обожествяването на природата и предците, а от друга – строго подредено учение със сложна философия. Но двете религии и в съвременността съжителстват една с друга и съществуват една в друга. Будистките проповедници успяват да преплетат учението си с осемте милиона местни светци, като ги обявяват за превъплъщения на Буда. А за шинто, който одушевява и обожествява всичко в природата, е още по-лесно да нарече Буда като една от безкрайните прояви на вездесъщото божество. Природните стихии в Япония помагат за усвояването на разбирането на будизма за преходността на всичко съществуващо.

Двете религиозни системи на Япония са преплетени и свързани в едно цяло. Шинто е много по-близо до митологичните вярвания, отколкото до строго определена и подредена в канони религия. Шинто е древната и изконна вяра на японците. А будизмът преминава в Япония от Китай през Корея, като първоначално идва от Индия и представлява религия и философия, обвързани в едно. Интересно е, че будистките храмове са разположени близо до шинтоистките, тъй като според вярванията, боговете на шинто най-добре защитават Буда от местните зли духове.

През 1868 г., когато се премахва управлението на шогуните Токугава, поддръжниците на възстановяването на властта микадо обявяват шинто за държавна религия и узаконяват мита за божествения произход на императора като пряк наследник на Аматерасу, богинята на слънцето.

Характерна черта на шинто, е че отделя повече внимание на настоящето, отколкото на задгробния живот. Проявява загриженост за благоденствието на хората ‘тук и сега’. Обредите и даровете, поднасяни на божествата, спомагат за увеличаване на реколтата, предпазват от нещастия, лекуват болести и при това осигуряват на вярващите семейно благополучие и успехи в работата.

В Япония има голям брой шинтоистки храмове, посветени на Инари, божеството на плодородието и търговията, и хората ги посещават, за да се молят за успех в работата. По традиция пред входа на такъв храм трябва да има статуя на лисица-пазач, тъй като лисицата е животно, което притежава особена сила според шинто и се смята за пратеник на божеството. В съвремието много японски компании издигат храмове на Инари на своя територия, за да бъдат благословени с добри печалби.

Вниманието, с което шинтоистката религия се отнася към благоденствието на хората в земния им живот, оказва влияние и на японския будизъм, възприел от шинто в определена степен интереса към материалното. С най-голяма популярност в Япония се ползват будистките течения, обещаващи мирски блага като добро здраве, сполука в работата и семейно щастие. Храмовете – будистки или шинтоистки, проявяват изключителна практичност в дейността си – наемат зали за сватбени тържества и получават немалки доходи от погребални услуги. В много храмове са монтирани автомати за продажба на талисмани и амулети с най-разнообразно предназначение. А щом посетител влезе в храма да се моли, първата му грижа е да пусне монети в голямата кутия за дарения.

Шинто утвърждава живота, игнорира страданието и смъртта, и сигурно поради тази причина не съществуват шинтоистки манастири. Шинто не забранява плътските удоволствия и не задължава с обет за безбрачие. Японските императори, смятани за божества в човешки облик и върховни жреци на слънчевата богиня, в миналото имат многобройни съпруги и наложници. Едва през двайсетия век японското императорско семейство възприема моногамията, пренесена в Япония от Запада.

Веселието и алкохолът заемат важно място в шинто. Оризовото саке се поднася на боговете, пие се и от участниците в религиозните празненства, например на Нова година. Има дори светилища, издигнати в чест на ‘трите божества на сакето’. Известният американски философ и писател Алан Уотс определя шинто като ‘религия на нерелигията’, като той използва този термин в книгата си ‘Будизмът’.

Шинтоистката сватбена церемония изисква младоженецът и булката да пият за здраве и щастие. Като цяло шинто проявява снизходителност към човешката природа, като не само смъртните, но дори и боговете имат своите слабости. В същността си шинто представлява народно вярване.

Всички празници в Япония, свързани с жизнеутвърждаващото начало са обвързани с шинтоистката традиция. А събитията и ритуалите, обвързани със смъртта, са монопол на будизма. Погребенията, грижата за духа на предците, грижата за гробищата, са източници на доходи за будистките храмове, ако не се смята заплащането, което се взима от туристите, както и даренията.

Единственият значителен народен празник, свързан с будизма, се нарича ‘бон’– това е денят, в който се почитат умрелите. Отбелязват го в средата на лятото, на седмо пълнолуние, при това го празнуват весело, за да зарадват близките си, духовете на които, според преданието, се завръщат тогава за малко в родината при семейството си. Съществува обичай, при който се почита паметта на всеки починал със свещ, която се пуска в плаващ хартиен фенер надолу по течението на реката. Това е пресъздаване на преходността на живота. Будизмът е обвързан със съзерцание и самовглъбеност. Също така се възприема като учение на висшите слоеве на обществото.

Друго философско учение, особено поддържано от шогуните на династия Токугава в началото на 17 в., е конфуцианството. То носи в себе си идеята за покорство пред висшестоящите. Според него основата на морала е верността, разбирана като дълг към по-възрастните и опитните. Концепцията на конфуцианството се гради върху йерархията в обществото.

И така тези три учения съжителстват в Япония, като нито едно от тях не преобладава над останалите, и по този начин у народа се създава идея за търпимост. Така в духовния живот на японците винаги остава място за диалог. Всяка една система от вярвания или възгледи се разглежда като път – път към върховете на мъдростта, духовно усъвършенстване и вътрешно озарение, и човек има възможност да изпробва всеки един от пътищата. Това отбелязва в книгата си ‘Япония: черти на приемственост.’ (1971 г.) италианският етнолог Фоско Мараини.

В съвременността в Япония е разпространено и християнството. Но то е по-скоро една екзотика за страната, тъй като съществуването на християнски храмове по-скоро представлява допълнителна атракция за желаещите да получат по-вълнуващо бракосъчетание.

Японците откриват своята формула и начин за религиозно познание. Въпросът с религиите по света и правилното човешко поведение, отношението между добро и зло, е невероятно сложен и комплексен. Навярно фактът, че японците не са религиозни в истинския смисъл на думата, им помага в голяма степен да възприемат по-вярно смисъла на живота. А и прекаленото поклонение и спазване на догми също не винаги се оказва най-верния път. Или както се получава според казаното от Алан Уотс в гореспоменатата му книга ‘Будизмът’: ‘Много често, когато простосмъртните излизат от църква, те направо вонят на религия’. Не остава по-назад и сравнението на Фридрих Ницше на християните с животните.



Тагове:   Япония,   възгледи,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bgjapanology
Категория: Технологии
Прочетен: 3778162
Постинги: 203
Коментари: 791
Гласове: 289
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031