Доцент д-р Нако Р.Стефанов

 Доколкото системата е построена на коренно различни концептуални постановки по сравнение с гореописаните системи от “бутащ тип”(“Push systems”), може да бъде спомената и като “система от “теглещ тип”(Pull system). По времето, когато създателят на СУМП "точно навреме" (JIT) Оно Тайичи замисля своето творение(началото на 50-те години), "Тойота" се намира в тежко положение. Фирмата няма достатъчно свободни средства за инвестиции в модерни машини и оборудване. Пазарът също е нестабилен. Произвеждат се от 800 до 1000 автомобила, които не е сигурно, че ще бъдат продадени. Затова неговият стремеж е осъществяването на многотипно производство в малки серии, като това малкосерийно производство да се съчетае с минимални инвестиции в оборудване и машини.

Това става възможно само чрез сътворяването на нови производствени принципи, явяващи се антитеза на производствените системи на Хенри Форд и Алфред Слоун. Основният момент тук е активвно повишаване на общата производителност на комплекса "човек-машина" чрез използване на гъвкавостта на първия елемент в комплекса - човека в умело съчетание с техниката и технологията.

Разработката на СУМП от типа "JIT" започва през 1953 г. и вече през 60-те години навлиза в етапа на зрелост, като напълно завършена производствена система. Но нейното използване извън "Тойота" започва едва след т.нар. "нефтен шок" през 1973 г. и структурната криза от 1974-75 г. Нуждата от ефективно управление на материалните потоци в този период се превръща в безалтернативно условие за оцеляването на редица фирми. Затова през втората половина на 70-те години се наблюдава масово разпространение на тази съвременна управленска система в японските големи компании.

Не закъснява възприемането на системата в чужбина, особено в САЩ, където бързо разбират нейното огромно значение. Там тя преминава през различни адаптации за да може да бъде приспособена по най-благоприятен начин към условията и изискванията на американските промишлени организации.

В тази връзка е интересно да се цитира заключението, което дава изследователска група на Масачузетския Технологически институт от САЩ, която в продължение на пет години детайлно анализира достойнствата и недостатъците на СУМП "JIT" в "Тойота". В доклада си американските специалисти заявяват, че "Lean production",т.е. СУМП от типа "точно навреме", е превъзходен начин, измислен от човека за да произвежда"(вж. Womack J.P., Jones D.T., Roos D. The Machine that Changed World. Rawsons Associates, 1990, p.225) В същият доклад създателят на системата Тайичи Оно е наречен "производствен гений"(production genius).Не бива да се забравя, че един от ключовите помощници на Оно Тайичи в разработката на тази система е Шинго Шигео, наречен баща на японския подход за "Индустриален инженеринг", т.нар. "Практически индустриален инженериг".

Тук бихме искали да фокусираме върху два важни момента. Първият от тях засяга въпросите на взаимоотношенията между СУМП “ТН” и “СПМП”. Въпреки че както бе казано по-горе става дума за фундаментални различия между двете системи те не се намират в антагонистични взаимоотношения помежду си. Както вече неведнъж се каза управленската динамика не върви по пътя на нихилистичното отричане на предидущия етап. И системите за управление на материалните потоци потвърждават тази логика на управленско развитие. В този смисъл, както демонстрира практиката, нерядко са вече случаите, особено в САЩ, когато СУМП”ТН” се изгражда като надстройка над “СПМП”.

Вторият момент се отнася до момента на по-нататъшната динамика на самата СУМП”ТН”. Днес тя с успех се налага както в дискретни, така и недискретни производства, естествено с определено приспособяване в зависимост от характера на производството. Т.е. извън класическия случай на “Тойота” вече може да се говори за цяла фамилия т.нар. “Беззапасни системи за производство”(Stockless Manufacturing Systems), като ключови компоненти в цялостни производствено-търговски комплекси, изградени на базата на информационн мрежи и връзки.

Съществува дискусия какво е системата „точно навреме”(СТН) и доколко е възможно тя да се прилага извън дискретния тип производство, характеризиращ се с прекъснати във времето повтарящи се процеси. СТН може да се разглежда като:
І.Модел на производствена философия.
ІІ.Система управление на дискретен тип производството със съответен модел на производствено планиране;
ІІІ.Система за управление на материални потоци;

Като модел на производствена философия следва да се каже, че става дума за:

1.Стандартизация и информатизация – всеки един процес следва да се опрости в максимална степен, както и да се даде нагледно и ясно разбиране на неговото протичане;
2.Управление на веригата на доставки на основата на непрекъснатата координация и хармонизация на взаимодесйтвията, кактто в рамките на системата, така и в практиката на взаимодействия с доставчиците;
3.Гъвкава и многофункционална работна сила – създаване на гъвкавост на основата на формиране на многофункционалност на сътрудниците по работни места;
4. Тотална поддръжка на оборудването, включваща:

последователното включване на всички технологии по поддръжка на оборудването в единна взаимно-балансирана система, чиято цел е постигане на тотална ефективност на оборудването;

масовото обучение на операторите и другите изпълнители на методите за поддръжка и обслужване на машините и съоръженията и включването им в тази дейност;

цялостното интегриране на операторите на базата на малките групи по усъвършенстване на дейността по поддръжката и други групови подходи;

проектиране на система за производствена поддръжка по време на целия жизнен цикъл на оборудването, както и включване на всички звена в системата;

5.Непрекъснато усъвършенставне на основата на различни видове групови подходи за творческо участие.