Доцент д-р Нако Р.Стефанов

Тезата за това, че не може да се поставя пазарът като ключов механизъм на развитието в социален, икономически, екологичен, културен и всякакъв друг план, а като такъв трябва да бъде „мрежовото взаимодействие” изисква разработката на конкретна стратегия за развитие, която ние наричаме „стратегия на изпреварването”. Целта на подобна стратегия е създаване на икономика и общество на знанието, в основата на което са именно мрежовия тип взаимодействия. Затова ще припомним  свойствата на мрежовия тип взаимодействия,като хоризонтални такива, а именно: активизъм, т.е. да не се чака да се случи дадено събитие, а да се действа изпреварващо; иновационност, тъй като важен момент за успеха на това взаимодействие е търсенето на качествено ново решение с позитивно съдържание за всички страни; солидарност, т.е. цел на мрежовото взаимодействие е не търсене на максимизация на едностраната изгода, а дългосрочното взаимодействие в полза на всички взаимодействащи си страни.

Относно различните разбирания за икономиката и обществото на знанието  

Днес понятията „Общество на знанието” и „Икономика на занието” изразяват виждането, че информацията или знанието се превръщат в ключов фактор в създаването на благосъстояние и развитие. Раждането на този фактор се определя като резултат от разгръщането на научно-техническата революция през втората половина на ХХ век. Вследствие на тази революция се определя, че светът в края на ХХ век  навлезе в нова фаза на технологическо развитие. Тази нова фаза, наричана понякога и нов технологичен начин на производство, се определя като постепенно надграждаща се над “индустриалното общество” постиндустриална фаза или „информационен технологически начин на производство.

В тази връзка следва да се посочи съществуването на „тясното разбиране” на икономиката на знанието, споделяно на Запад, според което тя представлява сфера на стопанско развитие  включваща три основни направления :

·        Информационни технологии -  разработката на компютърно програмно осигуряване, телекомуникации и виртуални услуги, а също така висикоресурсно образование и квалификация;

·        „Нови технологии” – предполага развитие в областта на нови материали, нанотехнологии, биотехнологии, роботика, лазерни технологии, микромашинни системи, космически технологии, включително създаването на свръхчисти метали в Космоса, изкуствен интелект и други;

·        «Високи технологии» - обхваща технологии в областта на самолетостроенето, сложно и уникално оборудване, микроелектроника, прецизно машиностроене, специално и военно оборудване и технологии точно и други.

            „Тясното разбиране” и съответната политика на създаване на общество и икономика на знанието, базирана на него, на практика не оставят никакъв шанс на такива страни като България – деиндустриализирани и полуразрушени в резултат на т.нар. „реформи”, за развитие на подобен тип социална и икономическа динамика. Да не говорим за това, че като правило споменатите по-горе технологии са капиталоемки и наукоемки, т.е. предполагат значителни вложения в оборудване и в дългосрочна подготовка на хора, способни да „движат” подобни технологии. У нас и да е имало подобни хора, трябва да кажем, че мнозинството са вече извън трудовата възраст или пък са в чужбина и работят за изграждане на икономики на знанията в обществата на Запада.

            Не бива да се забравя, обаче, че подобна обществена и стопанска парадигма предполага и нова философия, в основата на която е теорията на хаоса и произтичащия от нея синергетичен подход. Като базов познавателен и методологичен модел последният предлага формирането на нестандартни решения основани на нелинейния принцип на „малкото въздействие – големи резултати” или казано по друг начин с минимум ресурси да се постигне максимум ефект. Това естествено предполага едно друго виждане за обществото и икономиката на знанието, което бихме нарекли „широко разбиране”.

„Широкото разбиране” на обществото и икономиката на знанието като методологична база на „стратегията на изпреварването”

      За да може да формулираме работеща алтернатива по изграждане на икономика на знанието за страна с ограничени финансови и материални ресурси като България е нужно да започнем от създаването на алтернативно на „западното” или „тясно разбиране” за това що е икономика на знанието.

 Според „широкото разбиране” за обществото и икономиката на знанието последните следва да се разглеждат като „такава система за възпроизводство на социалния и материалния живот  на човека, в чийто рамки иновацията е решаващ фактор за това възпроизводство”. В този смисъл «широкото разбиране” за „обществото” и „икономиката на знанието” е следствие от виждането, че в основата на подобен тип динамика трябва  да бъде иновацията. Въпреки че няма единно мнение за същността на понятието ”иновация” все пак последната може да се характеризира с безспорни параметри като „новост” в най-широк смисъл, т.е. като новост във   всички области на човешката дейност - нов подход, нов елемент, нова хипотеза, нов продукт, нов начин на функциониране и действие, нови инвестиции, нови  пазари и т.н., при което новото трябва да оказва значителен положителен ефект върху развитието на съответната сфера.

Подобен поглед „разширява” представата за „обществото” и „икономиката на знанието” в посока на включване на такива технологии като:

·        ”Интелектуалните технологии” – В рамките на нискоресурни отрасли и на основата на нискоресурсни суровини също може и следва да се формира „общество” и „икономика на знанието”. Принципиално погледнато продуктът е нискоресурсен от гледна точка на материални ресурси. Но в него може да се вложи творчески импулс, да се внедри мощен иновационен компонент, формиращ значителен позитивен ефект за производството, средата, бита, дейността, живота и социалния процес. Такива нискоресурсни, но с висок иновационен потенциал технологии са възможни във всички области на възпроизводство на материалния и социалния живот на обществото. Такъв е примерът на сувенирната промишленост. При нея е възможно да се използват като суровинна база даже отпадъци. Но влагайки символна стойност на основата на разкриване на дълбоки културни слоеве на собственото си историческо развитие да се формира потребителна стойност с най-високи равнища на търсене и печалба. И всичко това само на основата на правилно и активно генерирани иновации. По същи начин може да се действа в областта на хранително-вкусовата промишленост, където на базата на собствени суровини, могат да се разработват цели вериги и генерации с нови продукти с изключително високи равнища на потребителна( и добавена) стойност на основата на иновации. Нека да вземема само какво може да се направи с такъв класически „български продукт” като киселото мляко, като на негова основа може да се разработи абсолютно нова култура на хранене със значителен здравословен и естетически ефект. Та нима не се вижда каква огромна перспектива е заложена в това. Или по същия начин стоят нещата и със сиренето и редица други „класически продукти” и „класически технологии” на българската кухня и хранене. По същия начин може да се подходи и по отношение на текстилната и шивашка промишленост, при които „вкарването” на иновации, на символни стойности може да формира „модата” и значителното търсене в глобален план на дрехите „произведени в България”, не поради естеството на скъпите материали, а поради радикалната иновация в самия дизайн на дрехата или някакъв друг тип иновация. Тази редица на „интелектуални технологии” може да бъде продължена до безкрай;

·        Хуманитарните технологии  - това са широка редица технологии, които са насочени, обаче, не към продукт, а към човека. Т.е. те подобряват всички аспекти на човешкото съществуване. Това може да са различни здравни практики, процедури за укрепване на духа и тялото, за удължаване на активния живот на човека до такива, които ни позволяват да запомняме огромни обеми информация за кратко време или да развиваме творческия си потенциал. Нека да дадем пак български примери. Известна в България е д-р Емилова. Не знаем, доколко самата д-р Емилова осъзнава това, но на практика се предлага не просто терапия за отслабванеу, но нов начин на живот, който може да бъде превърнат в цяла хуманитарна технология – т.е. увеличаване продължителността на живота и активността на човека – физическа, умствена и творческа до късна възраст, на основата на разумно хранене и физически активен начин на живот. А България има отдавна своите гении на хуманитарните технологии, ориентиращи още навремето хората към разумно потребление и екосъобразен начин на живот, пълен със социален оптимизъм на базата на хармоничното и хуманистично отношение към околните на базата на «мрежови», а не «пазарни взаимодействия» с тях . Достатъчно е да споменем народния лечител Петър Димков, но и редица други.А също така и д-р Лозанов, който създава не просто метод за бързо изучаване на чужди езици.На практика това е начало за формиране на технология  за бързо запомняне на значителни  масиви от информация. Така че и тук ние имаме своето място в развитие на такива хуманитарни технологии, които ще стават все по-важни в обозримото бъдеще;

·        Организационни технологии – за разлика от хуманитарните технологии, които са ориентирани към отделния човек, това се технологии чиято цел е формиране на скок във функционирането на общностите от хора с дългосрочна перспектива в своите взаимодействия. Това означава създаване на нови парадигми на организационно развитие, означава организационни иновации. За съжаление у нас предстои да се създава българския принос в радикалните и инкременталните организационни иновации, които на практика не изискват значителни средства и ресурси, но ефектът е значителен и продължителен. Достатъчно е да си спомним каква организационна революция предизвикаха японците със системата за тотално управление на качеството и малките групи за усъвършенстване на дейността. От друга страна погледнато, обаче, това изоставане в организационните технологии означава, че страната ни, нашите организации са «неразорана целина» с огромен потенциал. В този смисъл организационните технологии определено следва да станат част от «стратегията на изпреварването»;

·        Социалните технологии – те следва да бъдат разработени във всички аспекти на обществения живот като се започне от технологии за минимизиране на транспортните катастрофи или задръстванията по пътищата и се стигне до такива за ранно предупреждение предвид предотвратяване на природни или антропогенни бедствия и нещастия, решаване на въпросите с боклуците на София и другите големи градове(от които боклуци между впрочем могат да се правят инертни материали и от това да се печели) и редица други . Едва ли е нужно да убеждаваме някого за свръхогромния социален ефект от такива социални технологии;

·        Мета-технологиите – те обещават свръхефект в случай на тяхното внедряване в социалната и стопанска практика при това с първоначални минимални вложения за внедряването на такива технологии. Като пример на подобна метатехнология е, например, самата „стратегия на изпреварването”. Но друг убедителен пример е създаването на т.нар.    Homo creativus, т.е. на Творческия човек. Защото иновациите могат да бъдат плод единствено не просто на мислещи, но на творчески същества, на Човека-творец. Естествено възниква въпросът за това как да бъде създаден  Homo creativus(Творческия човек)? Безспорно основната задача за неговото създаване ляга на системата и процеса на образование. Досегашната система, методи и процес  на образование със съжаление трябва да кажем, че не отговарят на изискването за съграждането на Homo creativus. Тук няма да се спираме подробно защо това е така, само ще напомним каква е същността на досегашния образователен процес или по-просто на този процес на образование, който се формира в рамките на това, което наричаме „Индустриална епоха”. 

В рамките на този процес обучаващият представя определен стандартен модел, феномен и т.н., който е доказан като успешен от определена практика. Целта на обучаваните е да разберат и усвоят параметрите на стандартния успешен модел, феномен и т.н. Оценката за това разбиране и усвояване се основава на това, доколко вярно обучаваните могат да възпроизведат този модел, респ. феномен. Самата постановка за наличието на стандартен модел, който като успешен, е представян като единствен или поне най-добър и годен за усвояване, спира творческите импулси. Самият процес на обучение е йерархично структуриран, което още в по-голяма степен пречи на генерирането на творчество. Това е така защото обучаващият стои над обучаваните, поради факта, че той е носител на „абсолютно знание”, което те не владеят и трябва да научат, за да се приеме, че образователният процес е успешен.

Знайно е, обаче, че йерархизирането на взаимоотношенията и взаимодействията е в значителна степен контрапродуктивно на генерирането на творчески идеи. Фактически, въпреки че години наред класическата система на образованиие в „Индустриалната епоха” ратува за изграждането на творчески личности, тя „печата” не творчески, а стандартни индивиди. Формирането на Homo creativus предполага процес на образование, при който не се предлага стандартен модел, необходим за усвояване. Ключовият момент при творческия образователен процес е фокусиран върху това, че обучаващият не дава стандартен модел за усвояване а предлага не просто теза, а тези, критикувани от обучаващите се. Те се стараят да усъвършенстват предложена теза, а най-вече стремежът е формирането на нови чрез синтез на тези и антитези. Именно чрез евристичния процес на образование ще се изгражда Творческия човек. Създаването му ще има несъмнено ефекта на «метатехнология».